от м. септември 2005 г. - при мандата на проф. Данаилов
клик върху образа, за да се чете
сряда, 27 февруари 2008 г.
Реплика към Министъра на културата - проф. С. Данаилов
Ретроспекция - инцидент с паметник на културата в Русе
от м. септември 2005 г. - при мандата на проф. Данаилов
клик върху образа, за да се чете
от м. септември 2005 г. - при мандата на проф. Данаилов
клик върху образа, за да се чете
Народно събрание на Р България - Актуален въпрос
на д-р Николай Михайлов - н.п. от ДСБ,
до Министъра на културата проф. Стефан Данаилов
Стенограми от пленарни заседания
ТРИСТА ТРИДЕСЕТ И ПЕТО ЗАСЕДАНИЕ - София, петък, 15 февруари 2008 г
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ (ДСБ):
Господин министър, съгласно Закона за паметниците на културата и музеите, Националният музей (иснтитут) за паметниците на културата съгласува и контролира дейностите по консервация, реставрация и строителство в сферата на културните паметници. Неотдавна статия в столичен вестник, озаглавена „Опасни връзки в културата” публикува данни, според които ремонтите на театри и опери – това е цитат, както и грижата за паметниците на културата, са негласно разпределени между няколко семейства при скандален конфликт на интереси. Става дума за директора на Националния институт арх. Угринов и неговата съпруга Илка Дишлиева, както и на началника на Вашия кабинет Невяна Малчева и нейния съпруг Александър Малчев, осъществявали публично-частни партньорства на съпружески начала – и това е цитат от публикациите. Посочени са имена на фирми, чрез които тази дейност е осъществявана. Става дума за това, което тревожи извънредно много страната напоследък за конфликта на интереси, в частни случаи на Вашето министерство, особено тревожно също така.В тази връзка Ви питам: осведомен ли сте за такава дейност на цитираните лица, заемащи ръководни длъжности в повереното Ви ведомство? Проверявана ли е дейността на тези лица и подписвали ли са декларация за конфликт на интереси? Благодаря ви.
МИНИСТЪР СТЕФАН ДАНАИЛОВ:
Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Михайлов!
В отговор на Вашия въпрос и на съдържащите се в него три под-въпроса, ще заявя следното. Първо, не само съм осведомен, но имам мнение за дейността на посочените в цитираната от Вас публикация длъжностни лица в Министерството на културата, при това не поради тази публикация и някои други подобни на нея, а от непосредствената ежедневна работа с тях.
Обясненията, които поисках, и справките, които получих веднага след нейното излизане, не ми дават основания да приема за верни твърденията, че ремонтите на сградите на културните институти и грижите за паметници на културата се разпределят между няколко семейства при създаден конфликт на интереси и осъществяване на публично-частни партньорства на съпружески начала.
Фактите показват, че през 2006 и 2007 г. Министерството на културата е възложило строително-ремонтни работи на повече от двадесет такива обекта. Само на два от тях за изпълнител е била избрана фирмата “Екс(a)” АД. Ангажирани са били други единадесет фирми, като най-много обекти – девет, е изпълнила фирмата на Министерството на културата “Реставрация” ЕАД. За сравнение ще посоча, че в периода 1997-2005 г. по времето на моите предшественици арх. Емма Москова и проф. Абрашев фирмата “Екс(a)” АД е работила по 14 договора с министерството. През 2006 г. фирмата е получила златна статуетка за най-добра строителна практика в годишната класация на Българската строителна камара “Топ 50+”.
В тази връзка и по повод на твърденията в статията искам да отбележа и това, че специфичните консервационни, реставрационни и други подобни дейности не могат да се извършват от всяка строителна фирма. Не само това, но не са и много специализиралите се в тази сфера архитекти, проектанти и други специалисти.
Второ, функционалните характеристики на началника на политическия кабинет на министъра и на директора на Националния институт за паметниците на културата са определени в различни нормативни документи. Различни са и начините, по които тяхната дейност се наблюдава, проверява и оценява. Възприетият в министерството начин на работа изключва възможността чрез участие в различни управленски, консултативни, съвещателни и други органи те да уговорят условия, различни от обичайните, и да имат възможност да влияят в посоката, за която питате.
Трето, посочените от Вас служители не са подписвали декларации за свързани лица или за наличие на конфликт на интереси. Началникът на политическия кабинет не е длъжностно лице по смисъла на чл. 3 на Закона за държавния служител и затова към него не се прилагат изискванията на чл. 29 от същия закон. Такава декларация не се изисква и от директора на Националния институт за паметниците на културата, който е назначен на трудов договор, и също няма статут на държавен служител. Разбира се, това не снема необходимостта от правно-нормативна и морална гледна точка да не се допуска конфликт на интереси в дейността на тези служби.Ако авторите на публикацията бяха постъпили по-професионално и отговорно при нейната подготовка, щяха да бъдат значително по-точни и внимателни при формулирането на своите обвинения. Справките, с които разполагам, показват, че те нямат обективни основания за тях.
Четвърто, конкретността на поставения от Вас въпрос, господин Михайлов, и ограниченото време, с което разполагаме, не ми дават възможност да взема отношение по същество по поставените в публикацията проблеми. Не мога обаче да не отбележа, че начинът, по който е направено това, е, меко казано, неприемлив. Съчетаването на верни с неверни факти, при това заимствани от други медии, едностранчивото им тълкуване и манипулативните им внушения не помагат за добронамереното търсене на истината, на добрите решения в тази деликатна сфера.
Вече имах възможност на 15 януари т.г. в отговор на Ваше питане да посоча както настъпващите положителни промени, така и сериозните обективни трудности, които се налага да преодоляваме в усилията си да опазим и социализираме паметниците на културата.
Потребността от цялостно, ново, съвременно, нормативно уреждане на тази материя е огромна. Благодаря за вниманието.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ (ДСБ):
Господин министър, това е предвидим отговор, не ме изненадва. Но аз не съм убеден в това, което Вие казвате.
Даже при внимателно слушане си давам сметка, че Вие изграждате отговора си на самозащитна основа – той е така построен.
Аз имам да Ви кажа следното. Моят въпрос към Вас няма следствена функция, аз не принадлежа на тези органи. Аз бях просто скандализиран лично от тази статия. Тя ме изуми с конкретността на данните и с категоричността на тона, а на всичкото отгоре не видях и опровержение. Надявах се министерството на един творчески човек бързо да реагира, защото това са тежки обвинения. Не го направихте много дълго, сега го правите, но, както казах, по неубедителен начин.
Вижте, господин министър, има Етичен кодекс на държавния служител, който изключва такъв тип зависимости.
Има Закон за обществените поръчки, осведомен сте за това, който е приет по настояване на Европейската комисия, и в него изрично е записано, че лицата, заемащи висши постове, са длъжни да избягват, а когато не е възможно, да декларират писмено конфликтите си на интереси, като при това отчитат интересите на своите близки и роднини.
Има един Закон за обществените поръчки, който забранява фирми, свързани с възложителя, да участват в търгове. Това е много категорична законова норма, да не говорим за изискванията на Етичния кодекс.
Аз бих казал в заключение следното. Понеже тази проблематика е много ангажираща, споменати са имена, споменати са семейства, спомената е една типична за българската ситуация родово-кланова зависимост в разходване на държавни средства, аз бих Ви обещал да следя този проблем. В крайна сметка всички ние имаме интерес от яснота.
Накрая нека кажа, че в такива случаи и прокуратурата се самосезира, по стандарт би трябвало да го прави.
МИНИСТЪР СТЕФАН ДАНАИЛОВ:
Господин Михайлов, аз съм много добре наясно, че моят подпис като министър в случая носи отговорността за всичко.
Недейте да мислите, че моите актьорски инвенции са такива, че не следя какви са законите.
При всичките одитни доклади, които регулярно се правят и в структурите на Министерството на културата, както и в Националния институт за паметниците на културата, няма посочени нарушения при обявяването на обществените поръчки.
Но аз, уважаеми докторе, искам да Ви кажа следното. Ще Ви представя останалите документи за конкретните отговори за лицата, които са посочени, но не мога да пропусна това, че атаките срещу господин Угринов са целенасочени.
В тези писания се вадят удобни моменти, да речем одиторски доклад от 2004 г., но не отбелязват какво е направено при направените изисквания към Националния институт за паметниците на културата в одитния доклад през 2007 г. Аз затова казвам, че ако пишещите имаха интерес да има една подробна яснота, ние и аз лично бих я предоставил с най-голямо удоволствие.
Но искам да кажа, понеже е свързано с Вашия въпрос от известно време, атаките срещу работещите в Националния институт за паметниците на културата са много големи поради това, че забраните, които налагаме, засягат интереси, определено интереси. И аз не се учудих на тия писания, тъй като във всичките справки за тези години се оказа, че съпругата на господин Угринов, за която се говори и цитира, не е имала нито един проект, свързан с Националния институт за паметниците на културата, нито една изпълнена поръчка, свързана с Министерството на културата. Тя има една през 2004 г., която е друга.
Освен това, всичките въпроси, които се решават, се решават от съвет, а не еднолично – Угринов сам да подпише. А отделно Вие знаете, че има Обществен съвет към министъра на културата от 24 експерти, като само двама са от Министерството на културата, които предлагат на министъра решения по отделни проблеми. Тук има атаки, те бяха и в други вестници, аз мога да Ви извадя и други, които са целенасочени. Извинявайте, и целенасочени.
Аз съм съгласен с някои пропуски в НИПК. Това е факт, но там вече са само 54 човека от 425 до 1999 г. Как да се справят с всичките тези проблеми?! И аз ежедневно имам разговори и изисквания от граждани, които казват: “Защо преписката закъсва?”.
Що се отнася до шефката на Кабинета – госпожа Малчева, и нейния съпруг, още през 2005 г. той е освободен като съветник на предишния министър – госпожа Чилова. Там той е отговарял като съветник за музика, танцово изкуство, театър, изобразително изкуство, музеи и галерии. Това, че в тази статия той е объркан в темата за двореца Балчик – той не е архитект, за да може да представи такъв проект. Проектът е на арх. Петър Диков – сега главен архитект на столицата.
Моята позиция е ясна още от Тридесет и деветото Народно събрание – аз бях против този проект и като министър прекратих по-нататъшната дискутирана тема. Във всичките справки, които имам, той никога не е работил за някои от фирмите, които се споменават. Ясно е какво работи.
Тяхната дъщеря Росица от 2001 г. има за основна тема в своята творческа работа румънската кралица Мария и книгата, за която става въпрос. Тя е писана по това време.
Понеже има още една закачка, аз все пак ще Ви кажа, че организираната изложба през 2006 г. в Румъния е по покана на Българското посолство в Букурещ и Градския музей на румънската столица в рамките на тържествата по случай 3 март.
Аз с удоволствие (не знам какви настроения имате Вие към мен) Ви каня да дойдете при мен в Кабинета, да пием по едно кафе и аз ще Ви извадя много неща, защото има и тревожни сигнали.
Благодаря.
до Министъра на културата проф. Стефан Данаилов
Стенограми от пленарни заседания
ТРИСТА ТРИДЕСЕТ И ПЕТО ЗАСЕДАНИЕ - София, петък, 15 февруари 2008 г
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ (ДСБ):
Господин министър, съгласно Закона за паметниците на културата и музеите, Националният музей (иснтитут) за паметниците на културата съгласува и контролира дейностите по консервация, реставрация и строителство в сферата на културните паметници. Неотдавна статия в столичен вестник, озаглавена „Опасни връзки в културата” публикува данни, според които ремонтите на театри и опери – това е цитат, както и грижата за паметниците на културата, са негласно разпределени между няколко семейства при скандален конфликт на интереси. Става дума за директора на Националния институт арх. Угринов и неговата съпруга Илка Дишлиева, както и на началника на Вашия кабинет Невяна Малчева и нейния съпруг Александър Малчев, осъществявали публично-частни партньорства на съпружески начала – и това е цитат от публикациите. Посочени са имена на фирми, чрез които тази дейност е осъществявана. Става дума за това, което тревожи извънредно много страната напоследък за конфликта на интереси, в частни случаи на Вашето министерство, особено тревожно също така.В тази връзка Ви питам: осведомен ли сте за такава дейност на цитираните лица, заемащи ръководни длъжности в повереното Ви ведомство? Проверявана ли е дейността на тези лица и подписвали ли са декларация за конфликт на интереси? Благодаря ви.
МИНИСТЪР СТЕФАН ДАНАИЛОВ:
Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Михайлов!
В отговор на Вашия въпрос и на съдържащите се в него три под-въпроса, ще заявя следното. Първо, не само съм осведомен, но имам мнение за дейността на посочените в цитираната от Вас публикация длъжностни лица в Министерството на културата, при това не поради тази публикация и някои други подобни на нея, а от непосредствената ежедневна работа с тях.
Обясненията, които поисках, и справките, които получих веднага след нейното излизане, не ми дават основания да приема за верни твърденията, че ремонтите на сградите на културните институти и грижите за паметници на културата се разпределят между няколко семейства при създаден конфликт на интереси и осъществяване на публично-частни партньорства на съпружески начала.
Фактите показват, че през 2006 и 2007 г. Министерството на културата е възложило строително-ремонтни работи на повече от двадесет такива обекта. Само на два от тях за изпълнител е била избрана фирмата “Екс(a)” АД. Ангажирани са били други единадесет фирми, като най-много обекти – девет, е изпълнила фирмата на Министерството на културата “Реставрация” ЕАД. За сравнение ще посоча, че в периода 1997-2005 г. по времето на моите предшественици арх. Емма Москова и проф. Абрашев фирмата “Екс(a)” АД е работила по 14 договора с министерството. През 2006 г. фирмата е получила златна статуетка за най-добра строителна практика в годишната класация на Българската строителна камара “Топ 50+”.
В тази връзка и по повод на твърденията в статията искам да отбележа и това, че специфичните консервационни, реставрационни и други подобни дейности не могат да се извършват от всяка строителна фирма. Не само това, но не са и много специализиралите се в тази сфера архитекти, проектанти и други специалисти.
Второ, функционалните характеристики на началника на политическия кабинет на министъра и на директора на Националния институт за паметниците на културата са определени в различни нормативни документи. Различни са и начините, по които тяхната дейност се наблюдава, проверява и оценява. Възприетият в министерството начин на работа изключва възможността чрез участие в различни управленски, консултативни, съвещателни и други органи те да уговорят условия, различни от обичайните, и да имат възможност да влияят в посоката, за която питате.
Трето, посочените от Вас служители не са подписвали декларации за свързани лица или за наличие на конфликт на интереси. Началникът на политическия кабинет не е длъжностно лице по смисъла на чл. 3 на Закона за държавния служител и затова към него не се прилагат изискванията на чл. 29 от същия закон. Такава декларация не се изисква и от директора на Националния институт за паметниците на културата, който е назначен на трудов договор, и също няма статут на държавен служител. Разбира се, това не снема необходимостта от правно-нормативна и морална гледна точка да не се допуска конфликт на интереси в дейността на тези служби.Ако авторите на публикацията бяха постъпили по-професионално и отговорно при нейната подготовка, щяха да бъдат значително по-точни и внимателни при формулирането на своите обвинения. Справките, с които разполагам, показват, че те нямат обективни основания за тях.
Четвърто, конкретността на поставения от Вас въпрос, господин Михайлов, и ограниченото време, с което разполагаме, не ми дават възможност да взема отношение по същество по поставените в публикацията проблеми. Не мога обаче да не отбележа, че начинът, по който е направено това, е, меко казано, неприемлив. Съчетаването на верни с неверни факти, при това заимствани от други медии, едностранчивото им тълкуване и манипулативните им внушения не помагат за добронамереното търсене на истината, на добрите решения в тази деликатна сфера.
Вече имах възможност на 15 януари т.г. в отговор на Ваше питане да посоча както настъпващите положителни промени, така и сериозните обективни трудности, които се налага да преодоляваме в усилията си да опазим и социализираме паметниците на културата.
Потребността от цялостно, ново, съвременно, нормативно уреждане на тази материя е огромна. Благодаря за вниманието.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ (ДСБ):
Господин министър, това е предвидим отговор, не ме изненадва. Но аз не съм убеден в това, което Вие казвате.
Даже при внимателно слушане си давам сметка, че Вие изграждате отговора си на самозащитна основа – той е така построен.
Аз имам да Ви кажа следното. Моят въпрос към Вас няма следствена функция, аз не принадлежа на тези органи. Аз бях просто скандализиран лично от тази статия. Тя ме изуми с конкретността на данните и с категоричността на тона, а на всичкото отгоре не видях и опровержение. Надявах се министерството на един творчески човек бързо да реагира, защото това са тежки обвинения. Не го направихте много дълго, сега го правите, но, както казах, по неубедителен начин.
Вижте, господин министър, има Етичен кодекс на държавния служител, който изключва такъв тип зависимости.
Има Закон за обществените поръчки, осведомен сте за това, който е приет по настояване на Европейската комисия, и в него изрично е записано, че лицата, заемащи висши постове, са длъжни да избягват, а когато не е възможно, да декларират писмено конфликтите си на интереси, като при това отчитат интересите на своите близки и роднини.
Има един Закон за обществените поръчки, който забранява фирми, свързани с възложителя, да участват в търгове. Това е много категорична законова норма, да не говорим за изискванията на Етичния кодекс.
Аз бих казал в заключение следното. Понеже тази проблематика е много ангажираща, споменати са имена, споменати са семейства, спомената е една типична за българската ситуация родово-кланова зависимост в разходване на държавни средства, аз бих Ви обещал да следя този проблем. В крайна сметка всички ние имаме интерес от яснота.
Накрая нека кажа, че в такива случаи и прокуратурата се самосезира, по стандарт би трябвало да го прави.
МИНИСТЪР СТЕФАН ДАНАИЛОВ:
Господин Михайлов, аз съм много добре наясно, че моят подпис като министър в случая носи отговорността за всичко.
Недейте да мислите, че моите актьорски инвенции са такива, че не следя какви са законите.
При всичките одитни доклади, които регулярно се правят и в структурите на Министерството на културата, както и в Националния институт за паметниците на културата, няма посочени нарушения при обявяването на обществените поръчки.
Но аз, уважаеми докторе, искам да Ви кажа следното. Ще Ви представя останалите документи за конкретните отговори за лицата, които са посочени, но не мога да пропусна това, че атаките срещу господин Угринов са целенасочени.
В тези писания се вадят удобни моменти, да речем одиторски доклад от 2004 г., но не отбелязват какво е направено при направените изисквания към Националния институт за паметниците на културата в одитния доклад през 2007 г. Аз затова казвам, че ако пишещите имаха интерес да има една подробна яснота, ние и аз лично бих я предоставил с най-голямо удоволствие.
Но искам да кажа, понеже е свързано с Вашия въпрос от известно време, атаките срещу работещите в Националния институт за паметниците на културата са много големи поради това, че забраните, които налагаме, засягат интереси, определено интереси. И аз не се учудих на тия писания, тъй като във всичките справки за тези години се оказа, че съпругата на господин Угринов, за която се говори и цитира, не е имала нито един проект, свързан с Националния институт за паметниците на културата, нито една изпълнена поръчка, свързана с Министерството на културата. Тя има една през 2004 г., която е друга.
Освен това, всичките въпроси, които се решават, се решават от съвет, а не еднолично – Угринов сам да подпише. А отделно Вие знаете, че има Обществен съвет към министъра на културата от 24 експерти, като само двама са от Министерството на културата, които предлагат на министъра решения по отделни проблеми. Тук има атаки, те бяха и в други вестници, аз мога да Ви извадя и други, които са целенасочени. Извинявайте, и целенасочени.
Аз съм съгласен с някои пропуски в НИПК. Това е факт, но там вече са само 54 човека от 425 до 1999 г. Как да се справят с всичките тези проблеми?! И аз ежедневно имам разговори и изисквания от граждани, които казват: “Защо преписката закъсва?”.
Що се отнася до шефката на Кабинета – госпожа Малчева, и нейния съпруг, още през 2005 г. той е освободен като съветник на предишния министър – госпожа Чилова. Там той е отговарял като съветник за музика, танцово изкуство, театър, изобразително изкуство, музеи и галерии. Това, че в тази статия той е объркан в темата за двореца Балчик – той не е архитект, за да може да представи такъв проект. Проектът е на арх. Петър Диков – сега главен архитект на столицата.
Моята позиция е ясна още от Тридесет и деветото Народно събрание – аз бях против този проект и като министър прекратих по-нататъшната дискутирана тема. Във всичките справки, които имам, той никога не е работил за някои от фирмите, които се споменават. Ясно е какво работи.
Тяхната дъщеря Росица от 2001 г. има за основна тема в своята творческа работа румънската кралица Мария и книгата, за която става въпрос. Тя е писана по това време.
Понеже има още една закачка, аз все пак ще Ви кажа, че организираната изложба през 2006 г. в Румъния е по покана на Българското посолство в Букурещ и Градския музей на румънската столица в рамките на тържествата по случай 3 март.
Аз с удоволствие (не знам какви настроения имате Вие към мен) Ви каня да дойдете при мен в Кабинета, да пием по едно кафе и аз ще Ви извадя много неща, защото има и тревожни сигнали.
Благодаря.
събота, 2 февруари 2008 г.
Отговор на Зам. Министъра на културата И. Токаджиев
до Зам. Министъра на Регоиналното развитие и благоустройството арх. Савин Ковачев ,
с копия до
представител на Инициативния комитет на Гражданското движение - ст. н. с. арх. Петър Йокимов,
Председателя на САБ - арх. Спиридон Ганев,
Главния архитект на София - арх. Петър Диков
по повод въпросите относно опазването на комплекса от хотел, ресторант, сладкарница и концертна зала "България", поставени в петицията, адресирана и до двамата от името на Инициативен комитет на Гражданско движение за опазване паметниците на културата в България още през м. ноември 2007 г.
клик върху образите, за да се чете
с копия до
представител на Инициативния комитет на Гражданското движение - ст. н. с. арх. Петър Йокимов,
Председателя на САБ - арх. Спиридон Ганев,
Главния архитект на София - арх. Петър Диков
по повод въпросите относно опазването на комплекса от хотел, ресторант, сладкарница и концертна зала "България", поставени в петицията, адресирана и до двамата от името на Инициативен комитет на Гражданско движение за опазване паметниците на културата в България още през м. ноември 2007 г.
клик върху образите, за да се чете
петък, 1 февруари 2008 г.
Корупцията при паметниците на културата
Опасни връзки в културата
в. Сега, 14.01.2008 - http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2856§ionid=5&id=0001201
Културното министерство отдавна живее в уютната периферия на медийното внимание. На фона на институции мастодонти, разпределящи много пари, ведомството изглежда бедно и безобидно. Ако пропуснем вечния скандал около частните колекции и периодичното разгаряне на страсти около разни назначения, институцията живее в публичното пространство основно на имиджовия гръб на министър Стефан Данаилов. Ведомството буквално е оплетено в родови връзки, които не са публично известни, но крепнат от години наред. В тези обръчи, било то теснички, са завъртени умело малкото културни занимания, свързани с парични потоци. Родът стои на входа и изхода на едни от основните ангажименти на ведомството - грижата за паметниците на културата и сградния фонд на културните институции. Първото е поверено в ръцете на Националния институт за паметниците на културата, а второто - обявяване на поръчки за ремонти, е централизиранo в културното министерство. В тези привидно различни дейности част от действащите лица носят еднакви фамилии и изскачат неизменно и периодично иззад процедурите. Кой кой е в родовото дърво, пораснало в културното министерство?
в. Сега, 14.01.2008 - http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2856§ionid=5&id=0001201
Ремонтите на театри и опери и грижата за паметниците на култура са негласно разпределени между няколко семейства при скандален конфликт на интереси, оцеляващ при всеки министър
ЕКИП "СЕГА"
ЕКИП "СЕГА"
Културното министерство отдавна живее в уютната периферия на медийното внимание. На фона на институции мастодонти, разпределящи много пари, ведомството изглежда бедно и безобидно. Ако пропуснем вечния скандал около частните колекции и периодичното разгаряне на страсти около разни назначения, институцията живее в публичното пространство основно на имиджовия гръб на министър Стефан Данаилов. Ведомството буквално е оплетено в родови връзки, които не са публично известни, но крепнат от години наред. В тези обръчи, било то теснички, са завъртени умело малкото културни занимания, свързани с парични потоци. Родът стои на входа и изхода на едни от основните ангажименти на ведомството - грижата за паметниците на културата и сградния фонд на културните институции. Първото е поверено в ръцете на Националния институт за паметниците на културата, а второто - обявяване на поръчки за ремонти, е централизиранo в културното министерство. В тези привидно различни дейности част от действащите лица носят еднакви фамилии и изскачат неизменно и периодично иззад процедурите. Кой кой е в родовото дърво, пораснало в културното министерство?
Съгласувано с НИПК
Хиляди паметници на културата са в неизвестно материално състояние. На пръв поглед този ресурс звучи незавидно. За него открай време пари официално няма. Покрай ограниченията за строителство около паметници на културата обаче в НИПК през годините се е извървял дълъг синджир от инвеститори. В унисон с традициите процедурата "съгласувано с НИПК" тъне в нормативни противоречия и мъгли, предпоставящи успеха на тесен кръг запознати.Дупките в законодателството отдавна не са тайна за разлика от причините за видимото бездействие по запълването им. Така например одит на Сметната палата за периода 2003-2004 г. установи, че на механизма за издаване на разрешения за строежи, при които биха могли да се засегнат паметниците на културата, е отделен един-единствен текст в специалния закон. В него се казва единствено, че НИПК съгласува и контролира дейностите по консервация, реставрация и строителство, засягащи културни паметници. Подобна дупка зее и по адрес на проектите за защитени територии, които също се съгласуват с НИПК. Институтът трябва да дава становище в 1-месечен срок, но пък нищо не пречи да забави нещата - санкции законът не предвижда. Към това трябва да се прибави и трагичното състояние на регистъра на самите паметници на културата. Законът е приеман през далечната 1969 г., а в част от случаите се налага ровене в още по-стари документи.
Какво може да сполети при този хаос един инвеститор?
Повечето фирми отказват да разказват детайли за перипетиите си около съгласувателните привички на НИПК.
Сред малкото, осмелили се да повдигнат въпроса, е "Диана комерс" на инж. Кольо Колев. Историята, макар и частна, е повече от показателна.
Инж. Колев решава да построи вилно селище (с къщи за живеене) върху свой имот в с. Медвен, който закупува от община Котел през 2002 г. Според НИПК обаче самосрутващото се училище, което е в средата на обекта, попада в обхвата на групов паметник на културата и е част от архитектурен ансамбъл по главната улица на с. Медвен. (Друг е въпросът, че при закупуването инвеститорът не е информиран от НИПК, че купува сграда, паметник на културата, което според нормите на института трябва да е ясно декларирано в договора за покупко-продажба.)
От института цитират "Държавен вестник" от 1972 г. - в него обаче училището не фигурира! След серия от писма и срещи от НИПК вадят второ "доказателство" - сградата на школото не е точно в обхвата на груповия паметник, но попада в охранителната му зона. И тази версия не издържа проверката на инвеститора. Той случайно се натъква на доказателства за противното в кадастрален план от 1927 г.
След всичко това шефът на НИПК арх. Георги Угринов обещава писмен отговор до месец. Не би.
Развръзката на историята още се чака. Не дава резултат и идеята на инвеститора да потърси съвет от консултант - след сондаж той получава име - Илка Дишлиева. "Ако ми възлагате целия си проект, няма проблем, иначе нямам интерес", е краткият й коментар.
Илка Дишлиева е първа нишка към роднинските зависимости около културата.
Тя е съпругата на арх. Угринов, директор на института. Справка в информационния регистър "Дакси" показва, че тя има 4 фирми - "Илка Иванова Дишлиева", "Божур-Илка Дишлиева", "Архилиния" и "Иноарх". Всичките - с предмет на дейност "архитектурни и инженерни дейности и технически консултации". Колко често съпругът и съпругата са работили в "публично-частно партньорство", вероятно ще остане тайна. Така например арх. Дишлиева е била член на колектива, който през 2003 г. проектира реконструкцията на 4-етажната сграда, паметник на културата, в която навремето се помещава резиденцията на либийския посланик у нас.Освен с НИПК архитектката има вземане-даване и с друга обрасла с родства фирма - "Екса" [http://www.eksa.org/obekti.aspx?vid=3&id=24]. При позвъняване във фирмата анонимна служителка първо заявява: "Ей сега ще ви свържа", после размисля и си спомня - "Всъщност тя не работи вече тук".
Повелителят на ремонтите
Фирма "Екса" е платинен участник в конкурсите за ремонт на театри, опери и прочие, обявявани от Министерството на културата. [http://www.eksa.org/vidove.aspx?vid=6]
Тя нашумя с епичния ремонт на Съдебната палата, но лошата слава не й пречи редовно да печели поръчки за крупни суми. Наскоро извърши ремонта на Театър 199, в списъка с обектите й попадат и Народният театър, и Националната опера и балет, и Музикалният театър "Стефан Македонски". Наред с арх. Дишлиева "Сега" установи още едно любопитно присъствие - на Александър Малчев. Малчев е съпруг на Невяна Малчева, шефка на кабинета на министър Данаилов. За Малчев от фирма "Екса" обясняват: "В момента го няма, идва много рядко". При повторно настояване как да го открием служителка обяснява - "Той е работил като ръководител на звено "Недвижими имоти" във фирмата". Името на Малчев бе забъркано в скандала около Двореца в Балчик. Тогава "Труд" разкри, че Малчев е бил съветник в министерството още по времето на Божидар Абрашев и именно той е представил проекта за строителство на голям хотелски комплекс на територията на Двореца.В сагата "Балчик" участва и дъщерята на семейство Малчеви - Росица. Според публикации в пресата тя е издала луксозен албум за културните забележителности в Балчик с финансовата помощ на Двореца в курортния град. От културното министерство организирали и нейна изложба за историята на резиденцията, открита на 2 март 2006 г. в Букурещ.Името на Александър Малчев се свързва и с Манол Велев - той е съуправител заедно с простреляния неотдавна бизнесмен на сдружението "България - Завинаги", както и организатор на финансираните от Велев проекти за строителство на туристическо-исторически комплекси в с. Варвара и в Смолян. По всичко личи, че и при тях родовите връзки при съгласуване и строителство ще са от помощ.Подавали ли са всичките тези роднини, заемащи ръководни длъжности в държавната администрация, декларации за конфликт на интереси - не е ясно. Интересно е и дали културният министър Данаилов знае за тях. В едно го уверяваме - дори и изигран майсторски, този сюжет би объркал и най-обръгналите на заплетени фабули зрители.
РЕВИЗИЯ
Докладът на Сметната палата от 2004 г. констатира още, че в НИПК липсва актуална инвентаризация на състоянието на недвижимите културни паметници, което е причина за провеждане на допълнителни процедури, водещи до харчене на излишни пари.
Институтът освен това няма програма за мониторинг и такъв не е провеждан, което пък не позволява да се изготви програма за нуждаещите се от консервация обекти и да се предвидят нужните пари.
Отбелязано е и че НИПК няма виждане за развитие на информационните си технологии. Възможност за корупция създава и наредбата за обявяване на недвижимите паметници на културата, която не разписва критерии за определяне дали даден паметник е от национално или от местно значение. Така НИПК може да ги определя както му е угодно.
Двойният стандарт на института ясно личи и в центъра на столицата, където буквално пред очите на експертите му се съсипва паметник на културата.
Красива сграда на бул. "Дондукoв", на няколко крачки от тази, в която се помещава НИПК, в момента е замаскирана с американска топлоизолационна система. Друг е въпросът, че паметник на културата по закон не трябва да се санира. Засегнатите от НИПК се оплакват и от друг прийом на експертите му - че обикновено боравят с "декларирани паметници на културата", които са само предложени за такива, а не с тези, за които действително е излязло решение, че са културни паметници.
Това обърква хората и позволява на института да оказва натиск върху инвеститори и собственици.
Вижте още коментари на
Абонамент за:
Публикации (Atom)
