вторник, 27 февруари 2018 г.

Багерите срещу старите къщи на София

Те си отиват една по една, всяка останала самотна в градския пейзаж и без закрила.
Намаляват собствениците, които милеят за своите стари сгради и ги поддържат ...
Оредяват и гражданите, които ги обичат, споменават и защитават .....



На 28.04.2017 г. бе разрушена 100-годишната къща на Митови на бул. "Васил Левски" 19 в центъра на София - известна като "двойната къща". През м. ноември 2016 г. статутът й на недвижима културна ценност "за сведение" е бил премахнат. Така собственикът е получил карт бланш да прави с нея каквото намери за добре - да я събори, за да построи на нейно място подземен  паркинг, например.
Недоволството на гражданите, организирани в социалните мрежи, живата верига, множеството репортажи и публикации не можаха да спрат багера, а още по-малко да накарат собственика на имота - Киро Японеца, да се замисли.
Дали пък не е било възможно подземното соъръжение да се направи без да се разрушава сградата?!
https://www.bnt.bg/bg/a/dvoynata-kshcha-na-mitovi-v-tsentra-na-sofiya-veche-e-naplno-razrushena
http://fadingsofia.rcss.eu/house/51/двойната-къща

На 23.02.2018 г., след дългогодишна агония, багер атакува и тухлената къща с кулата на бул. "Джеймс Баучер" 24.
Този път стана тихомълком и неочаквано - нямаше подготовка в социалните мрежи, нямаше живи вериги ...
снимките са на Иван Митков

Най-ревностният й защитник - Кристин Разсолкова, написа прочувствено
IN MEMORIAM 

Винаги се спирах пред нея. Къщата с кулата. Имаше прекрасна, тайнствена градина и загадъчна кула. Мислено разигравах най-различни истории, в които тя беше сцена и главен участник. Но най-много ме привличаше красотата й – стоеше уверено и някак изправено, като човек с достойнство, знаеше си мястото; имаше пестелива и много добре премислена тухлена украса. Години по-късно си дадох сметка, че тя е построена в стила на неоромантизма и тръгнах да търся други такива сгради в София. Бяха много малко – най близката е къщата на Сирак Скитник на ул. „Борова гора“, построена от арх. Георги Овчаров. След това открих в архива от мои пътувания, че съм снимала сгради в този стил в Румъния, Англия, Германия, Финландия. Всичките изглеждаха добре поддържани и явно ценени.
Красотата на Къщата с кулата обаче в България се оказа смъртна присъда и тя беше разрушена. На нейно място ще има нова грозна сграда, която архитектурно няма нищо общо с околните, но ще носи пари на инвеститорите.

Преди да срутят къщата обаче, няколко души се борихме няколко години за нея. Така разбрах, че е построена в 1932 г от арх. Иван Банков, че е била паметник на архитектурата, а след това този статут е свален, но е останала част от защитена територия на културно-историческото наследство на групови паметници на културата/културни ценности, към който се прилагат специфичните изисквания на Закона за културното наследство. Така стъпка по стъпка открих схемата, по която се разрушават архитектурно и исторически ценни сгради.

Когато почине човек обикновено казваме, че е отишъл на небето. Не съм сигурна, че има небеса за сградите и си мисля, че те остават само в сърцата ни и в спомените. Мъчно ми е, че не успях да се преборя докрай и да запазя къщата, че няма да мога да мина с внука си покрай нея и да му разкажа за Сирак Скитник и Иван Милев, да му покажа сградата и да се опитам да го насоча към красотата на онова отминало време, да успея да го свържа с живота му днес.

Написах този своеобразен некролог, за да кажа, че за мен унищожаването на художествена и историческа памет е убийство и то трябва да бъде спряно. Затова сега ще спомена хората и институциите, които носят вина за разрушаването на сградата и тези, които се бориха за нейното запазване. Ще оставя защитниците последни за да запазя сила и вдъхновение.
Софийска община, Йорданка Фандъкова - Yordanka Fandakova и Министерство на културата са основните институции, които можеха да защитят къщата, да преценят качествата й и ценността й за квартала и за София, и да я запазят. Те трябваше единствено да спазят закона за културното наследство и да не позволяват прилагането на корупционни схеми за разрушаване на стари сгради. Трябваше да защитят обществените интереси, а не тези на инвеститорите. Не го направиха.

Защитниците на Къщата с кулата се оказаха не малко.
Благодарна съм на Ivan Mitkov за това, че успя да направи последни снимки на къщата и за това, че е истински съмишленик в тази кауза. 

Човекът, който знае и разбира най-силно значението на старите Софийски сгради и усеща загубата им е Ljubinka Stoilova. Нейната помощ и професионализъм са безценни.
С Първан Симеонов се запознахме пред къщата и бяхме заедно в нейна защита докрая.
Мариана Мелнишка включи Къщата с кулата в своите своеобразни софийски пътеписи и даде възможност на много хора да научат за съдбата й.
1375 души заявиха чрез петиция, че се противопоставят на разрушаването на къщата.
Екипът на "Денят започва с култура" - културен слот, БНТ1 ни даде възможността да говорим за Къщата с кулата и за къщата с ягодите. Няколко телевизии направиха кратки репортажи за сградата.

И накрая – мисля, че защитата на културното ни наследство изисква ясен глас от нас, гражданите. Отделните гласове, обаче, колкото и да са много не се чуват. Струва ми се, че историята с лъвчетата имаше добро разрешение, защото значение имаха не само гражданските протести, но и подкрепата на професионалната ветеринарна гилдия, активната помощ на чуждестранни специалисти и водещото участие на Организация за защита на животните "Четири лапи" която има международна дейност, съвместните усилия на няколко организации като Дивите Животни / Wild Animals и Ветеринарна клиника "Добро хрумване". Тук изключвам благоволението на премиера, защото то е нестабилно – ту го има, ту го няма, и принципно не би трябвало да е фактор.
В случая с културното наследство нямаме защита и мнение от архитектурната гилдия, нямаме и организации с активна международна дейност, които да говорят на език, разбираем в европейските държави.
Вярвам, малко по малко и това ще стане и ще спрем да пишем некролози.

Думите на Кристин Разсолкова предизвикаха обширна дискусия във фейсбук, в която бяха припомнени и други застрашени сгради в София.

Фрагмент от Общия устройствен план на София от 2009 г. в концепцията за културно-историческо наследство с къщата на бул. "Джеймс Баучер" 24, показващ, че въпросната къща e част от групова недвижима културна ценност/групов паметник на културата.

Къщата на бул. "Джеймс Баучер" 24 бе със статут на индивидуална недвижима културна ценност за сведение. Това е наистина най-ниската категория в йерархията на индивидуални ценности и тя е била свалена с вътрешно решение на НИНКН - очевидно без много шум и без проблеми. Това, което смущава в обясненията на институциите е, че къщата е изгубила характерната си среда и около нея отдавна има изградени 5-етажни съвременни блокове.
Министърът на културата изговаря версията за нехарактерната среда в интервю, което включва и въпроса за опазването на недвижими културни ценности в София [виж интервюто -  от 10:41 до 12:10 https://www.bnt.bg/bg/a/181317-za-blgarskata-kultura-aktualni-problemi ].

силуети по бул. "Джеймс Баучер", показващи разнообразния характер на застройката.


Как средата е загубила своя характер, когато тя има статут на групова недвижима културна ценност и в първата редакция на Общия устройствен план на София, разработен през периода 2003-2006 г., а и във втората му редакция от 2009 г., която и днес има законова валидност. Отговорните институции не обясняват, сякаш това е станало без тяхно знание. Столичната община и нейното районно подделение също са призвани да спазват Общия устройствен план и Закона към него.

Проблемът, който е общ за тези и други разрушени или рушащи се обекти е, че дори и да е свален статутът им на индивидуални недвижими културни ценности, те продължават да са част от групови недвижими културни ценности - както са заложени в системата "Културно-историческо наследство" към действащия Общ устройствен план на София (http://sofproect.com/Images/web_maps19112009/22.pdf). А от това следва, че не би трябвало те да претърпяват съществени изменения, с което да се запазват и общите характеристики на съществуващата среда.
Защо този факт се подминава от общински служители, а дори и от сътудници в НИНКН е въпрос с много възможни интерпретации, най-безобидните от които са невнимание или незнание.

Пресконференция във връзка с опазване на културно-историческото наследство на територията на Столична община
https://www.sofia-agk.com/Pages/SinglePublication/vEIqWhD8Ae8%3D
презентация на арх. Здравко Здравков - https://prezi.com/view/vHGD3aL8lZCXPRQ60qKa/
На пресконференцията, състояла се на 27.02.2018 г., в присъствието на Министъра на културата – Боил Банов, Зам. кметът на Столична община по направление "Култура, образование, спорт и туризъм" - доц. д-р Тодор Чобанов, и Главният архитект на София – арх. Здравко Здравков, са обявили  предложенията си за предстоящи промени в Закона за културното наследство (ЗКН) - собствениците на недвижими културни ценности да получават повече стимули от общината/държавата, а именно:
Освобождаване от данък сгради да се предоставя не само за жилищни, а за всякакъв вид имоти;
Облекчения на данък сгради да получават само собствениците, които поддържат добре своите имоти - недвижими културни ценности;
Предложения на Столичната община за давае на статут на културна ценност на важни обекти и връщането на отнет статут на други.

    
Според  Боил Банов, по-сериозни изменения на ЗКН ще бъдат подавани за разглеждане постъпателно в Народното събрание. Дигитализираната информация за недвижимите културни ценности ще улесни проверките за имотите – дали са защитени от Закона за културното наследство, какъв статут имат и какви ограничения налагат тези обстоятелства. В момента тече процедура по обявяване за недвижима културна ценност на продадените през 2016 г. "Княжески/Царски конюшни" на ъгъла на бул. "Кн. Ал. Дондуков" и бул. "Васил Левски". Съборената "Двойна къща", ще бъде изградена отново в оригинален вид".

     Според д-р Тодор Чобанов, статутът на имотите като недвижими културни ценности би следвало да се записва в нотариалните актове, за да бъдат собствениците им наясно с ограниченията за бъдещо развитие още при закупуването им. За освобождаване от данък сгради, собствениците ще трябва да подават ежегодно информация в Столичната община, доказваща състоянието на имотите им. СО има сведения че половината от наличните ок. 1400 недвижими културни ценности на територията на общината са в добро състояние.
     Според арх. Здравко Здравков местоположението на преобладаващата част недвижими културни ценности в историческия градски център определя тяхната висока  цена, но пък се налагат строителни ограничения, за които собствениците би следвало да получават компенсации, както в други държави (строеж на свободни терени с неизползваните от тях параметри, данъчни облекчения при инвестиции в града, безвъзмездна финансова помощ за ремонт на имотите им - културни ценности, предимство на общината при продажбата им). Здравков е цитиран от агенция "Фокус", че въпреки споразумения със собственици на недвижими културни ценности за запазването им  и въпреки нееднократно налаганите им санкции, съпротивата им води до "безкрайни съдебни производства“, какъвто е случаят със Захарна фабрикаСпоразумение за възстановяване облика на сградите е постигнато със собственика на къщата на арх. Георги Фингов на ул. "Шипка" 38 (арх. Г. Фингов). Подобно договаряне се води и за "Къщата с ягодите" на ул. "Сан Стефано" 6 (арх. Георги Кунев).

Министерството и общината се сетиха за паметниците на културата в София

Хайд парк27 февруари 2018 - http://skif.bg/index.php/haid-park/6545-ucyd
Данъчни облекчения само за поддържани сгради-паметници
Зорница Латева - 27.02.2018 г.
http://www.mediapool.bg/danachni-oblekcheniya-samo-za-poddarzhani-sgradi-pametnitsi-news276085.html


Министър Банов предлага статутът за  паметници на културата да се установява от външни организации - в. Дневник, 18.03.2018 г. https://www.dnevnik.bg/kultura/2018/03/18/3148567_banov_predlaga_statutut_za_pametnici_na_kulturata_da/?ref=home_main_news

Л.С.

Няма коментари: