четвъртък, 12 май 2016 г.

Славейковите дъбове

Обръщение на Деница Кюранова към столичната общественост, която има отношение към културното наследство:

В чевъртък 12 май, от 18 ч. в залата на 35-то СОУ "Добри Войников" на ул."Добри Войников" № 16, ще се състои представянето, а на 9 юни по същото време и на същото място - и обсъждането на нов подробен устройствен план за парка "Дядо Славейковото място и дъбът на Пенчо Славейков" в "Лозенец", който е обявена недвижима културна ценност от национално значение. Приложена е заповедта на районния кмет с подробности по случая.

Вече 20 години се води борба за запазването на целостта и автентичния вид на този мемориален парк срещу несекващите апетити за отхапване на парчета от него и застрояването им. Продължаващото свиване на зелената система в града го прави още по-ценен.
Дотук е постигнато много и това е последният Подробен устройствен план от важните документи, гарантиращи опазването на статута и територията на Парка. 
Очакват се различни форми на съпротива срещу него.
Всяка форма на участие и подкрепа  за запазването на парка със Славековите дъбове
ще бъдат полезни и приети с благодарност.

Поздрави,
Денница Кюранова





              КРАТКА ИСТОРИЯ НА „ДЯДО СЛАВЕЙКОВОТО МЯСТО И 
              ДЪБЪТ НА ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ” – София, местност ”Лозенец – ІІІ част”, кв.134А - 
              И НА ПРОБЛЕМА С НЕГОВОТО ОПАЗВАНЕ
              Паркът “Дядо Славейковото място и дъбът на Пенчо Славейков” е последното автентично наследство от баща и син Славейкови в София. Същевременно, то е  единствената оцеляла част от старата дъбова кория на „Курубаглар” (квартал „Лозенец”), поради което 300 годишните й дъбове са обявени за „защитени природни обекти". Жива е традицията тук редовно да се провеждат чествания в памет на Пенчо Славейков, единственият български поет, предлаган за Нобелова награда.                                              
Мястото е градина на семейство Славейкови от Освбождението.Тук те обичат да се срещат с приятели – писатели, художници, общественици, между които П.К. Яворов, П.Ю. Тодоров, д-р Кръстев, Мара Белчева, Боян Пенев, Никола Михайлов, Никола Петров. Именно тук Пенчо Славейков пише някои от най-известните си произведения, а в “Псалом на поета” завещава да бъде погребан под любимия си дъб.
Тези обстоятелства дават основание през 1955 г. „Дядо Славейковото място и дъбът на Пенчо Славейков” да бъде обявен в Държавен вестник за „паметник на културата”. През годините от мястото на Славейкови се отнема за трасето на улица „Света гора”, за двор на училище „Ламби Кандев” (сега „Хан Крум”) и за детската градина „Славейкова поляна”. 
В замяна, към него са присъединени на север част от отчуждените през 50-е и 60-е години парцели и през 1972 г.  арх.Магда Карлова проектира на цялата територия мемориален парк в памет на двамата Славейковци, като сегашните му граници са узаконени с подробния устройствен план от 1980 г.
През 1995 г., с изменение на плана, влязло в сила със закононарушения, в североизточната част на Парка се оформят 3 парцела за многоетажно свързано застрояване с височината на седеметажен блок, като за целта се отваря за движение улицата между детските ясли, училището и детската градина. Предвиденото строителство не е реализирано, и не може да бъда реализирано, защото Решение № 609 от 28.06.2007 г. на СОС връща отреждането на парцелите „за парк”.
През 1997 г. се обявява второ изменение, което откъсва още два парцела за високо свързано застрояване, и предизвиква остра обществена реакция, подписка, писма, протести. Жители на квартала и Националния литературен музей обжалват този план, след 13 години спечелват делото и строителството в тези бъдещи парцели отпада.
Междувременно, през 1998 г. (обявено в ДВ бр.49 от 2005 г.), южната половина на Парка придобива статут на "исторически паметник на културата от национално значение – „недвижима културна ценност” по новия закон , а северната му част – на охранителна зона на паметника, т.е. строителството е недопустимо за цялата територия. Столетните дъбове му осигуряват допълнителна защита.
За съжаление, високият статут се осказа недостатъчен да опази Парка: един от имотите  - отреден по план „за парк” – беше застроен до имотни граници, като в терена не остана дори задължителният по закон минимален процент озеленяване, а наетият съседен паркинг  – също „за парк” – е ограден и се ползва като собствен. Откакто е построена сградата – сега ресторант - собствениците й постоянно намират нови начини да навлизат под една или друга форма в Парка /публична общинска собственост/ и да го употребят за свои цели, включително опит в ОУП имотът и паркингът да бъдат откъснати и отредени „за обществено обслужване”.
След многогодишни упорити усилия на граждани, сдружения и институции, Общият устройствен план на Столична община, влязъл в сила през 2009 г., връща целостта на Парка и потвърждава специалния му статут. За привеждане на подробния  устройствен план в съответствие с Общия, както е по закон, през 2015 г. се изработва нов Подробен устройствен план (ПУП), който предстои да бъде подложен на обществено обсъждане и на разглеждане и одобрение от Столичния общински съвет. С приключването на тези процедури ще бъдат оформени всички документи, осигуряващи трайната защита на Парка. Ще остане „само” отговорността по спазването на законите и нормативите. И може би тогава, най-сетне, ще сме сигурни, че това уникално културно наследство и природно богатство ще останат и след нас.

Няма коментари: