сряда, 27 януари 2016 г.

160 години от рождението на арх. Фридрих Грюнангер

Архитект Фридрих Грюнангер е роден на 25 януари 1856 година.
Твърде малко бяха онези, които отбелязаха този юбилей.
Но дори и съобразилите тази дата, 

които са изброили творбите на архитекта, важни не само за София,
рядко цитират източниците, от които са почерпали сведенията си.

Принос в българската архитектурна историография за изследване творчеството на Фридрих Грюнангер има Марчелла Щерн (1934-2010). 
Като сътрудник в Института "Австрийски биографски лексикон и библиографска документация" към Австрийската академия на науките повече от 35 години,
М. Щерн системно издирва документи и сведения, чрез които последователно обогатява биографията на Фридрих Грюнангер.
Всички други автори, писали за Грюнангер, просто преповтарят съставената от нея биография, дори и когато не я цитират. 

Тук е поместена частта, посветена на арх. Фридрих Грюнангер, от последната публикация на Марчелла Щерн "Приносът на Австро-унгарската монархия за развитието на градовете в България от 1878 г. до Първата световна война", преведена на български език и публикувана в сборника от конференция с международно участие "София в образи", С., 2004 (Ред. Д. Желева-Мартин Виана и кол.). За професионална коректност са нанесени някои редакционни поправки в първоначалния текст на превода от немски език. 

Приносът на Австро-унгарската монархия за развитието на градовете в България от 1878 г. до Първата световна война [i]

Като биограф и някогашен член на редакцията на “Австрийски биографски лексикон 1815-1950”, който се издава от Астрийската академия на науките, бих желала днес да разкажа за онези хора от Дунавската монархия, които са повлияли на развитието на много от градовете в България. Посочената хронология съответства на употребявания в страната календар.

Моето изследване започна през 1987 г. в София. То се отнася на първо място до архитекта Виктор Румпелмайер, който е съградил дворците в София и Евксиноград, до Варна за Княз Александър I. Оттогава аз можах да открия в българските архиви и публикации повече от 150 имена на архитекти и инженери от областта, принадлежаща на някогашната Хабсбургска монархия.

Резултатът от моето сътрудничество със софийските архитекти и историци беше изложбата “Австрийски архитектурни влияния в София в края на XIX в. - началото на XX в.”, представена през 1997 г. в Националния исторически музей в София и през 1998 г. в Дом Витгенщайн във Виена. Изложбата в Прага през 2000 г. обхващаше този тематичен кръг, относно трудовете на бохeмските архитекти и инженери в София.[ii]

Преди да подходя към същността на темата бих желала кратко да синтезирам ситуацията в областта на строителството в България след края на Руско-турската война от 1877-1878 г.

В по-малките градове и селища е продължило строителството по същия начин, както по време на Османската империя. По-големите градове и по-специално обявеният на 22 март 1879 г. за столица град София е трябвало да се изграждат според модерните западни образци. Закон от 1881 г. допуска само академично образовани специалисти при планирането и изпълнението на строителството. Така държавата е принудена да ангажира съответни сили от чужбина, както от Швейцария, Италия, Франция и Германия, така и от Дунавската монархия.

Едва в началото на 90-те години на XIX в. в страната се връщат първите български архитекти, получили академичното си образование в чужбина. [....]

Как обаче са се развивали нещата в градовете след Руско-турската война? [...]
Като непосредствен участник в тази война Александър принц фон Батенберг, по-късно Княз Александър I, след посещение на град Стара Загора на 18/30 януари 1878 г. пише в своя дневник: “Вървейки по улиците, целият град опожарен до 20 празни къщи. 12 000 жители убити[iii]. Либор Байер разработва за този град генерален регулационен план през април-май на 1879 г. и така през септември започва новото изграждане на града.

По повод пристигането на княз Александър I в София, през май 1879 г. градската управа на града обявява призив до всички жители да боядисат къщите си в бяло, а рамките на .прозорците и вратите с блажни бои [iv]. Две години по-късно австро-унгарският генерален консул Рюдигер Фрайхер фон Бигелебен описва своето впечатление от София при посещението си през ноември със следните думи: ”София беше почти такава, каквато очаквах, едно голямо...село с европейско ново строителство, което изостря контраста и, тъй като по-голямата част от него се възприема като строеж, то това засилва хаотичното впечатление за цялото.”[v]

Но какво знаем за тези хора от Австро-унгарската монархия, които имат толкова съществен принос за модернизирането на градовете в Княжество България?

Много от тях са творили в България десетилетия, често пъти през целия си живот. Към този кръг се числят:
 Адолф Вацлав Колар,
            Фридрих Грюнангер,
            Иржи, Богдан, Йозеф и Вацлав Прошек,
            Петер Паул Бранг,
            Карл Хайнрих и Йозеф Шнитер.
Други от тях са идвали в България по повод отделни проекти, като например:
            Виктор Румпелмайер,
            Константин А. Йованович,
            Фердинад Фелнер & Херман Готлиб Хелмер
            и Лудвиг Рихтер.
[....] 

Фридрих ГРЮНАНГЕР[vi] e роден през 1856 г. в Зийбенбюрген, Унгария, дн. в Румъния и e син на тъкач. Той следва във Виена във Висшето техническо училище и след това в Академията по изящни изкуства при Фридрих фон Шмидт.[vii] През 1879 г. той е поканен в България от Дирекцията за обществени сгради за изграждането на дворец за Княз Александър I в Русе (завършен едва 1886 г., дн. Регионален исторически музей). От 1884 г. до неговото пенсиониране през 1908 г. той твори като главен архитект в Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството и е придворен архитект на Княз Фердинанд I. След пребиваване в Залцбург, той се завръща отново в София през 1911 г. и до избухването на Първата световна война е главен архитект на Ефорията “Евлоги и Христо Георгиеви”. Неговите сгради в България са многобройни: в Разград той изгражда през 1883-1885 г. мъжка реална гимназия с пансион (днес политехническа гимназия за чужди езици) и в Кюстендил през 1880-1894 г. - интернат за обучение на учители (днес кметство на града). В София строи между 1894 и 1895 г. допълнителното североизточно крило на двореца на Княз Фердинад I. Други негови строежи в София са Православната семинария с църква “Св. Иван Рилски” (1902-1914 г.), сградата на Народно осигурително дружество “Балкан” (1904-1905 г.), Православна духовна академия (1904-1908 г.) и Централна синагога (1904-1909 г.) - най-голямата синагога на Балканския полуостров. Заедно с това проектира многобройни жилищни постройки и вили като къщата на Харалампи Сърмаджиев в София (1903 г., днес резиденция на турския посланик) и през 1906-1907 г. къщата на Димитър Яблански (до 1993 г. китайско посолство). В Залцбург през 1909-1910 г. той изгражда къща за себе си и жена си. Освен Народното осигурително дружество “Балкан”, което при бомбардировка през 1944 г. е частично разрушено и през 1950 г. е заменено от по-нова сграда, всички споменати здания са запазени. През 2002 г. партерният етаж от къщата на Иван Евстратиев Гешов на бул. “Цар Освободител” № 16 е разрушена и на нейно място се изгражда бизнес сграда по плановете на виенския архитект Вилхелм Холцбауер (род. 1930 г.). Грюнангер умира през 1929 г. в Залцбург.



БЕЛЕЖКИ
[i] Доклад, изнесен на 7 март 2003 г. на конференцията “125 години от Освобождението на България. Ролята на Австрия при основаването на модерната българска държава”, организирана от Български изследователски институт в Австрия в дом Витгенщайн във Виена. – на това място бих желала да благодаря на Австрийската академия на науките и на Българската академия на науките за дадената ми възможност да работя по моята тема в България. Моята особена благодарност е за архитектите Любинка Стоилова и Петър Иокимов от София, които ми предоставиха информация от свои изследвания за българската архитектура и ме подкрепиха в моите проучвания.

[ii] Вж. придружаващ каталог Österreichische Architektureinflüsse in Sofia Um Die JahrhundertwendeАвстрийски архитектурни влияния в София в края на 19-ти век – началото на 20-ти век, София 1997 г., 2-ро издание, София 1998 г. (бълг.-нем. eз.; www.papertiger-bg.com/Wien1998_web.pdf ) (= ААВSAES); Vliv rakouske architektury v Sofii kolem prelomu stoleti. Podil ceskych architektu a inzenyru/Австрийски архитектурни влияния в София в края на XIX век и началото на XX век. Принос на бохемските архитекти и инженери, Прага, 2000 (на чеш.-нем. ез.). Към този тематичен кръг се появяват две други публикации: Григор Дойчинов  Христо Ганчев, Österreichische Architekten in Bulgarien 1878-1918, Wien–Koln–Weimar, 2001; Христо Ганчев Григор Дойчинов  Иванна Стоянова, България 1900. Европейски влияния в българското градоустройство, архитектура, паркове и градини 1878-1918. С., 2003.

[iii] Александър Батенберг. Дневник (Аlexnder BattenbergTagebuch), изд.и преведен от немски ез. от Иван Първев, София 1992, стр. 77.

[iv] Протокол от съвещание на общински съвет от 25 май 1879 г., Държавен архив София, фонд 1 К, оп. 1, а. е. 22, л. 30.

[v] Рюдигер Фрайхер фон Бийгелебен (1847-1912) през 1881-87 г. е дипломат и генерален консул в София. Вж: Rudolf Agstner, Der k. u. k. Diplomat Rüdiger Freiherr von Biegeleben und das italienische Botschaftspalais in Sofia (Bulgarien), In: Der Schlern - Monatszetschrift für Züdtiroler Landeskunde, No. 68 Jg., 1992, Heft 9, S. 551-565/S. 554-556.

[vi] Фридрих Грюнангер (род. 25.01.1856 в Шлезбург/Сегешвар в Зиибенбюрген, Унгария / днес Сигишуара, Румъния; поч. 14.12.1929 в Залцбург, Австрия) следва през 1876-77 във Висшето техническо училище и през 1877-79 г. в Академията по изящни изкуства във Виена. През 1888 г. отличен с кавалерски кръст, през 1890 г. с офицерски кръст на българския орден "Св. Александър". Вж. AABSAES (бел. 2 ), стр. 22-24, 48, 58-59, 68, 81-86, 93.

[vii] Фридрих Фрайхер фон Шмидт (1825-1891) ръководи през 1865-91 г. специализирано училище по архитектура към Академията по изящни изкуства във Виена.




Заслугата на Марчелла Щерн за осветляването на биографии на чужди архитекти, работили в България, не намалява от това, че един български професор архитект (след като се възползва от нейното любезно съдействие да гостува по академичен обмен във Виена) си позволи да принизи участието й в изследователски проекти у нас като я определи пренебрежително като документалист, чиято научна позиция "отговаря на специалист с висше образование в БАН и е по-ниска от асистент във висше училище".


Мъжка реална гимназия с пансион (днес политехническа гимназия за чужди езици), Разград (1883-1885)

дворец за Княз Александър I в Русе, завършен едва 1886 г. и използван като Окръжно управление (дн. Регионален исторически музей) http://www.museumruse.com/about_bg.html

Интернат за обучение на учители Кюстендил (1880-1894, днес кметство на града).


 
Североизточно крило на Княжеския дворец в София, 1894-1895 г.
Изследване на НИПК, арх. Здрава Ганева, 1982 г. Архив на НКЦ, ОКИ "Музей за история на София".

Къща на Иван Евстратиев Гешов, бул. “Цар Освободител” № 16



Църква "Св. Йван Рилски" към Православната духовна семинария, 1902 г.

Православна духовна семинария, 1902-1914 г. 

Православна духовна семинария, 1902-1914 г. 

Православна духовна академия, 1904-1908 г. (дн. Богословски факултет към СУ "Св. Кл. Охридски").



Румънска православна църква "Св. Троица", ул. "Княз Борис I", София

Идеен проект за Общинска минерална баня в София (с арх. Петко Момчилов), 1904-1906 г.Архив на НКЦ, ОКИ "Музей за история на София".

Централна синагога в София (1904-1909 г.)


къщата на Харалампи Сърмаджиев в София, 1903 г. (дн. резиденция на турския посланик)


Къщата на Димитър Яблански, 1906-1907 г. (до 1993 г. китайско посолство).


Къща на Фридрих Грюнангер в Залцбург, 1908-1909 г.

Народно осигурително дружество “Балкан” (1904-1905 г.), пл. "Александър I", разрушено 1944 -1949 г.



На 13.06.2016 г. в Американския център към Столичната библиотека се състоя представяне на творчеството на арх. Фридрих Грюнангер по случай 160 години от рождението му по проект на
ученици от Европейския клуб на Столичната гимназия по архитектура, строителство и геодезия, тяхната ръководилка - инж. Василена Александрова и сътрудниците на отдел "Краезнание" към Столичната библиотека
https://www.facebook.com/starasofia/photos/a.117919879383.121131.117915844383/10154459081674384/?type=3&theater .


В изложението си учениците разказаха обстоятелствата на проектиране и  показаха богат визуален материал за всички сгради, проектирани от Фридрих Грюнангер, в Русе, Разград, Кюстендил, София и Залцбург.

Презентацията им може да се види на интернет страницата на гимназията:

Няма коментари: