д-р арх. Любинка Стоилова
На 31 януари 2012 г. се навършват 110 години
от рождението на арх. Нено Ямантиев.
През м. октомври т.г. ще се навършат и 44 г. от смъртта му,
а все още малка част от неговия разнообразен художествен свят
е разкрита за широката публика.
Всеки творец заслужава да бъде опознат
не само чрез резултатите от труда му,
но и като маниер на работа, и като личност, и като съдба.
За първи път се опитах да помогна за това
с доклад на конференцията «Бели петна в история на българската архитектура»,
организирана от Съюза на архитектите в България (09.02.1995).
Още не бях пристъпила към подиума, когато ме блъснаха
и диапозитивите ми към текста се разпиляха на пода.
Разбира се, в последния момент не можах да ги подредя
и представянето бе доста накърнено.
Оттогава няколкократните ми опити да го публикувам в различни издания останаха безплодни – все нещо не подхождаше – архитектът ли, авторът ли.
Не намери място и в тематичния брой на сп. Архитектура,
посветен на модернизма в архитектурата (1/2010 - http://20c-arch-bg.blogspot.com/p/modernism-yesterday-today-tomorrow.html),
поради редуцирания му обем.
Днес решавам да го разпространя по интернет
с надеждата да срещне максимален брой читатели,
интересуващи се от съдбата на модерната архитектура и модернистите в България.
Дължа го и на наследниците на архитекта - Анна и Христо Ямантиеви,
които пазеха ревностно паметта за баща си
и ми предоставиха щедро много от неговите материали и своите спомени.
Няма коментари:
Публикуване на коментар