Напусна ни Милка Близнакова

Проф. д-р арх. Милка Близнакова
почина на 4.11.2010 в Блексбърг, Виржиния, САЩ

Родена във Варна, 20.09.1927.

Завършва архитектура в ИСИ София през 1951 г.

Практикува като архитект във Варна (1951-1959), в Париж, Франция (1959-1961) и в Ню Йорк, САЩ (1961-1972).

Получава докторска степен в Колумбийския университет, Ню Йорк (1971).

Преподава в Университета в Тексас (1972-1974) и във Вирджинийския технологичен институт и щатски университет (1974-1998).
Носител на наградата Parthena (1994), Стипендиите Fulbright Hays Fellowship (1983, 1991), международния грант за изследвания и обмен (1984, 1993), националната награда National Endowment for the Arts grant (1973-74), и стипендиант на Центъра Wilson към института Smithsonian (1988).
Съосновател на Института за модерна руска култура (1972).

Член на редакционния съвет на бюлетина на IAWA - IAWA Newsletter, на списанието CENTROPA, на редица издания за архитектурата на Русия и Източна Европа.

Основател и пръв председател на Надзорния съвет на Международния архив на жените в архитектурата (IAWA, 1985-1993), и негов пoчетен председател (1993-2010).

Милка Близнакова има многобройни публикации, основно фокусирани върху европейския авангард, архитектурата на Модерното движение на ХХ в. и приноса на жените за създаване на жизнената среда.
През 1998 г. IAWA учредява годишна награда на името на Милка Близнакова.

Винаги оптимистично настроена, безрезервно вярваща в силата на творчеството, в науката, и в тържеството на неограничените възможности в своята втора родина - Америка,

Милка има огромен принос за натрупването на колекциите от оригинални чертежи, изследвания, статии и други материали, от жени и за жените в архитектурата.

До последния момент тя не се предаде и не спря да работи за своята рожба "Архивата" (както сама я наричаше).

Броят на фондовете днес надминава 500.

Между тях има материали и на доста български архитектки (по азбучен ред на имената) - Александрина Гетова, Ана Люля Праун, Анета Булант-Каменова, Веселина Троева, Дина Станчева, Добрина Желева-Мартинс Виана, Елка Рибарова, Жана Пенчева-Вълчанова, Искра Петрова, Красимира Чонева, Лилия Граматикова, Любинка Стоилова, Мария Пеева, Надежда Будевска-Салчева, Надя Стаматова, Радка Павлова, Светлана Керемидарска, Снежа Даскалова, Снежaна Христова, Соня Микулиник, Татяна Глебова, Фани Данаджиева Ханзен, Цветана Нинова, и др.

Милка - така я знаеха студентите и колегите й, приятелите и познатите в различни краища на света. Така я научаваха и непознатите по номера на автомобила й, който носеше нейното име.
Всяка година изписваше саморъчно по около 500 поздравителни коледни картички, въпреки напредващата пареза на очния нерв и "умората от годинките".

Беше рядко съчетание от твърдост, смелост и упоритост до безразсъдство, идейна непреклонност, професионална взискателност и всеотдайност, тънък познавателен усет към всяко изкуство, колегиална радушност, приятелска щедрост, детско своенравие, остро чувство за справедливост, безкомпромисна критичност към мързеливите и сантиментално снизхождение към ощетените.

Милата Милка - една вселена угасна !

(ЛС & ПЙ)

Милка Близнакова с Надежда Будевска-Салчева, септември 2008 г.

http://20c-arch-bg.blogspot.com/2010/11/milka-bliznakov.html

На 4 декември 2010 г. - събота от 10:00 до 12:00 часа в клуба на Техническия институт и Щатски университет в Блексбърг, Виржиния ще се състои възпоминание за проф. Милка Близнакова.

Ще се съберат нейни колеги, приятели и роднини и всеки ще разкаже своя спомен за нея.

Приятелите й музиканти, които често свиреха на рояла в дома й при ежегодните домашни концерти, които Милка организираше, ще свирят в нейна памет.

http://www.archdesign.vt.edu/news/2010-11/1106

http://www.womenarchitectsca.com/remembering-milka-t-bliznakov/
http://bwaf.org/blog/milka-tcherneva-bliznakov/
http://caus5.arch.vt.edu/IAWA/IAWA_Timeline.html
http://spec.lib.vt.edu/iawa/guide.html

http://lumiere.lib.vt.edu/iawa_db/view_all.php3?person_pk=33&table=bio
http://www.cambridge.org/us/catalogue/catalogue.asp?isbn=9780521452816

http://owa-usa.org/newsletter.php?v=356

http://www.collegiatetimes.com/stories/14691/women-in-architecture-honored

In Memoriam

Напусна ни Марчелла Щерн
Marcella Stern passed away …
(*Wiener Neustadt, 12.11.1934 - †Wien, 22.08.2010)

Биограф и изследовател
в Австрийския биографски институт и биографски лексикон
към Австрийската академия на науките.
She was a biographer and researcher at the Austrian Biographical Institute and Biographic Lexicon with the Austrian Academy of Sciences.

В рамките на академичния обмен с Българската академия на науките
тя осъществи в периода 1978 - 2004 г.
редица проучвания за делото на
чуждестранни специалисти в България.
As a part of the academic exchange with the Bulgarian Academy of Sciences for the period 1978-2004 she realised a number of investigations on the life-work of foreign specialists in Bulgaria from the 19th and 20th century.


Започнатите проучвания продължи и след пенсионирането си.
She continued the researches after her retirement as well.
Тя нямаше архитектурно образование, но бе с тънък художествен усет
и допринесе решително за обогатяване на българската архитектурна история (ХIX - XX в.) с множество нови факти, променили някои утвърдени интерпретации.
She had no architectural degree, but she had a fine artistic sense and contributed to the enrichment of the Bulgarian history of architecture (19th -20th c.) with lots of new facts that changed some approved interpretations.

Тя бе рядко задълбочен и прецизен проучвател на творчеството на редица чужди творци,
допринесли за бързото следосвобожденско развитие на материалната култура в България:
She was rarely profound and was precise explorer of the work of many foreign creators, who had contributed for the rapid post-Liberation development of the material culture in Bulgaria:
Виктор Румпелмайер Viktor Rumpelmeyer
Фридрих Грюнангер Friedrich Grünanger
Петер Паул Бранг Peter Paul Brang
Емил фон Фьорстер Emil von Förtser
Константин Йованович Konstantin Jovanović
Адолф Вацлав Колар Adolf Václav Kolař
Иржи (Георг) Прошек Jiří (Georg) Prošek
Вацлав Роубал Václav Roubal
Ликурго Амадей Licurgo Amadey
Пиетро Монтани Pietro Montani
Йосиф Шнитер Josef Schnitter
Йозеф Обербауер Josef Oberbauer
Вилхелм, Йохан и Лудвиг Бартел Wilhelm, Johan and Ludwig Bartel
Тома Маркони Thoma Marcon
Kaрл Tрънка Karl Trnka
Йосиф Прошек Josef Prošek
Вацлав Прошек Václav Prošek
Андреас и Едмунд Грайс Andreas and Edmund Greis
Рудолф Филип Ваагнер Rudolph Philipp Waagner
Фердинанд Фелнер & Херман Хелмер Ferdinand Fellner & Hermann Helmer
Карл и Херменегилд Шкорпил Karel and Hermenegild Škorpil
Хаинрих Майер Heinrich Meyer
Теодор Хюнервадел Theodor Hünerwadel
Йосиф Вондрак и мн. др. Josef Wondrak and many others.

Дългогодишните й огромни по обем
проучвания върху личността и делото на
българския Княз Александър I останаха, уви, непубликувани.
Her long and enormous in volume investigations on the personality and the life-work of the Bulgarian Prince Alexander I remained, unfortunately unpublished.
Нейната любов към България беше безгранична,
а домът й във Виена беше храм за българите и българската култура.
Her love for Bulgaria was endless and her home in Vienna was a temple of the Bulgarian culture.
Връзките и с България се простираха от кореспонденцията й и познанството с кралски и царски особи,
редица дипломати и висши държавни чиновници,
голяма част от културния елит на Виена и София,
до една скромна монахиня, на която не пропускаше да донесе лекарство при всяко свое пристигане в страната.
Her connections with Bulgaria extended from her correspondence and acquaintance with members of royal families, many diplomats and high state employees, a great part of the cultural elite in Vienna and Sofia, to the modest nun Katja to whom she did not miss to bring a medicine each time when she came to the country.

Беше неуморна в кореспонденцията си с изследователи, библиотеки и архиви от цял свят.
She was tireless in her correspondence with researchers, libraries and archives all over the world.

борбата за спасяване на къщата на Димитър Яблански в София
започна от Виена
с тези снимки от Марчелла Щерн, направени през 2001 г.
Тhe battle for the Villa Dimitar Jablansky by Friedrich Grünanger in Sofia started
from Vienna with these photos made by Marcella Stern in 2001.















Беше пламенен пътешественик и изключителен фотограф-документалист.
Остави малко свои портрети, но десетки хиляди снимки на хора, места и паметни моменти
от България и от цял свят.
She was an ardent traveler and an exceptional photographer-documenterist. She left a few portraits of herself but tens of thousands photos of people, sites and memorial moments from Bulgaria and all over the world.

Остави и много приятели - навсякъде ....
She also left many friends - everywhere ....

Сбогом Марчелла!
Farewell, Marcella!


Любинка Стоилова & Петър Йокимов & Лиляна Стоилова
Ljubinka Stoilova & Petar Iokimov & Lilliana Stoilova
Георги Царев Georgi Tsarev
Мариана Бисова Mariana Bissova
Ася Тенчева Assya Tencheva
Добрина Желева-Мартинс Виана Dobrina Zheleva-Martins Viana
Златка Пандева Zlatka Pandeva
Петя Дюлгерова Petya Dyulgerova
д-р Дитер Клайн Dr. Dieter Klein
и всички, които я познаваха и обичаха ... and everybody who knew and loved her ….