неделя, 19 юли 2015 г.

Изчезващата памет на София

 
                                                       дизайн на корицата и книгата: арх. Цветелина Панова



Изчезващата памет на София
Послеслов
Любинка Стоилова, Петър Йокимов

Повечето жилищни територии на София, приютили пролетаризиращото се население след Освобождението и огромния брой бежанци от бивши български територии след Първата световна война, оформят градския пейзаж на обширни зони около историческия център на днешния столичен град. []
След 1944 г.  голяма част от стабилните или стойностни сгради са национализирани - ако не изцяло, то отчасти. Новият разпоредител с отнетите имоти – „Софжилфонд”, настанява в тях безимотни пришълци.
Постепенно първоначалните собственици по политически мотиви са изселени или по силата на биологичните закони си отиват. Новите – наематели или купувачи, се сменят често. Ако не са подочули някоя квартална клюка, остават невежи за фамилната история на  бившите собствениците, за хронологията на строежа, за паметта на мястото. В повечето случаи те нехаят за състоянието на сградите, а още по-малко за отмиращата атмосфера на квартала, в който пребивават.
С приемането на закон за реституцията на одържавените имоти след обществено-политическите промени от 1989 г., се разгръща ново мащабно строителство. Добрите печалби възпламеняват апетитите на предприемачите. В стремежа си към по-комфортно обитаване възстановили правата си доживяли собственици или техните наследници, предоставят своите имоти и срещу правото на строеж получават апартаменти, изградени с парите на други групи граждани. Следва мащабно строителство и ново преразпределение на собствеността. След като свободните терени се изчерпват, парцелите със стари порутени фамилни къщи се оказват лесна плячка. Сградите в тях се изоставят до пълно саморазрушаване.
Най-апетитни са териториите около големите градски артерии – Тодор Александров (бивша Нишка), Патриарх Евтимий, Христо Ботев, Княгиня Мария Луиза,  или в югоизточната зона на града – в близост до белия дроб на града - планината Витоша. Но тъй като и те са на приключване, следва интересът към имотите около оживени места - търговските улици Пиротска, Опълченска, Цар Симеон, Стефан Стамболов, Раковски, Константин Величков, Сливница. Така някогашният дву-три-етажен град нараства за пореден път във височина до 5-8 нива.

През 1970-те години идеята за съхраняване на характерната атмосфера в отделни фрагменти на града доминира при деклариране и обявяване на индивидуалните и ансамблови паметници на културата [Георгиева, М. (1977)]. По-късно, тъй като юридическият статут на паметника/културната ценност има превантивна роля срещу промени и разрушения, се наблюдава обратно - заличаване от регистрите, вместо обогатяването им с нови културни ценности.
Днес Градът от първата половина на ХХ в. бавно изчезва. Къщите затъват все повече в немара и се рушат, защото собствениците/наемателите нямат или не желаят да спазят законовите си задължения да отделят средства за ремонта им. Самонанасящи се скитници доразграбват покъщнината на изоставените здания, а пожари и наводнения довършват опустошението.
Когато съсипията напредне, ако не се яви предпримач, готов веднага да разгърне строителна инициатива, Дирекцията за контрол по строителството към Столичната община включва сградите в списъците с обекти, подлежащи на разрушение. Решава се проблемът с обезопасяването на гражданите и градската среда, но не и проблемът за съхраняване на градската тъкан и паметта на града.
Защото, макар и вехти, оцелелите недвижимости - най-вярната памет на града, продължават да разказват за породилото ги време дори и след като си отидат техните строители и обитатели, та дори и след като аналите и спомените за тях бъдат заличени.
Поради разсрастналата се в последните години икономическа криза, някои от парцелите на вече съборени сгради пустеят неоползотворени – в очакване на по-благоприятни времена. Така е на редица места в Коньовица, Ючбунар, Банишора и в зона Г-14; така бе доскоро с мястото на фабриката Прошек, така е с мястото на разрушения ресторант Ропотамо в комплекса Яворов. От исторически уникалната за София сграда на Захарна фабрика стърчат руините на тухлените й зидове; неотрадно са зарязани останките на обезобразената сладкарница Фея и стотици бивши фамилни къщи – ценни не с уникалната си архитектура, а с принадлежността си към различни етапи от развитието именно на София и на никое друго място.
Очевидно е, че глобите за лоша поддръжка не са ефикасни. За съжаление, все още няма отговор на въпроса – защо не се ползват правомощията, предоставени от Закона за културното наследство – там, където собствеността не е в спретнат вид, сградите да бъдат ремонтирани срещу ипотека от държавата/общината, която след това да се изплаща от собствениците. Изглежда за такива стъпки още не сме узрели.
От друга страна, има квартали в столицата, чиито вид остава занемарен поради статута им на групови паметници/културни ценности, спъващ възможностите за подобряване комфорта на обитаване и актуално застрояване. Правилно ли е да се спира тяхното развитие? До каква степен тези територии могат да се запазят като музейни ценности, без прахта на застоя да ги опустоши? За да се изяснят границите и възможностите за намеса се изисква спешна, но и задълбочена актуализация на регистрите за културни ценности на столицата. Изисква се да се обходят щателно тези и други територии, да се провери кои културни ценности все още съществуват, да се удостовери стойността на отделните сгради, на ансамблите и кварталите, както и да се преосмисли кои други образци от исторически по-близки етапи на развитие са достойни да бъдат включени в регистрите.
Всичко това изисква време, експертен капацитет и усилията на много хора. Но едва тогава ще може да се изгради стройна система на мониторинг и опазване на недвижимото културно наследство на София.
Липсата на ясно изразено отношение към всички тези явления ни прави съпричастни към безотговорността и съсипията, съучастници в ограбването на идентичността на града ни.
Много точна е констатацията на историка акад. Георги Марков: "..  Гледайки някогашните пощенски картички, човек не може да не направи тъжния извод, че безпаметните съвременници са по-опасни и от бомбите", цитирана от особено активния през последните години любителски сайт за културното наследство на София (http://stara-sofia.com/ ).

Огромна е заслугата на младите участници в проекта „Картография на изчезващата памет. Биографични портрети на рушащи се къщи от "стара" София”. Те не само усетиха болката и отпечатаха неравния пулс на града на карта и необичайни пощенски картички с рушащи се сгради. За по-малко от година шепата ентусиасти, необременени от корпоративни или користни интереси снеха моментното състояние - обиколиха критичните централни и периферни зони и фотографираха над 450 сгради в риск. Проучиха по-голямата част от тях, за да се спрат на „представителна извадка” от места и обитатели, с която да фиксират териториите и механизмите на случващата се тук и сега безвъзвратна загуба на характерни градски пейзажи и интегритет на градската памет.
Както обемът на труда, така и етапите от работата по проекта вече се оценяват по достойнство – екипът бе поканен да представи част от картата на изплъзващата се градска памет в изложбата на Софийската архитектурна седмица’2011, а на 14 декември 2011 г. получи награда и от Фонда на „Форд -Мото-пфое” да я допълни в on-line вариант.
Изданието, в което са събрани резултатите от изследователския труд, е безценна колекция от загадъчни потайности, необичайни маршрути и пейзажи от невидимите вълнуващи спомени и връзки на различната столица. Те спояват паметта за това недъгаво лице на града, за да раздвижат струните на гражданската чувствителност към идентичността и бъдещето на нашия голям дом – София.
Да се надяваме, че това е началото на поредица от акции за документирането и актуализирането на културното наследство на София, обединяващи усилията на представители от различни специалности, институции и възрастови групи.

Извори:
Георгиева, М. и кол. (1977). Предложение за обявяване на архитектурните паметници на културата в София от периода 1878-1944. Централна градска част. С.: КИК-НИПК.
Желева-Мартинс, Д.; Ю. Фърков (2000). “Градоустройствена еволюция”. – В: София – 120 години столица. Юбилейна книга. С., АИ „Проф. М. Дринов”, с. 466-474. [http://www.sofia.bg/history.asp?lines=1773&nxt=1&update=all ].
Желева-Мартинс, Д. (2004). „Образите на София в градоустройствените планове и в архитектурата от началото до средата на ХХ век)”. – В: София и нейните образи. Материали от симпозиум с международно участие. С.: СУБ и СПСДА-САБ, с. 58-68. [ISBN: 954-8329-55-7].
Стоилова, Л. (2000). “Архитектурата между двете световни войни”. – В: София – 120 години столица. Юбилейна книга. С., АИ „Проф. М. Дринов”, с. 498-507. [http://sofiazanas.blogspot.com/p/architecture-between-two-world-wars.html ].
Кръстев, Т. (2010). “Системата «културно наследство» на София: стратегия за опазване и развитие”. – В: Сердика – Средец – София. Сб. Т. 5. Културно–историческо наследство на София: проблеми  иперспективи. С.: ОП «Стара София» със СИМ, ИТУС 98 ЕООД, с. 46-50.



Думи на Петър Йокимов
при официалното представяне на книгата
13.06.2012 г.

Трябва да призная, че макар и повече от тридесет години да съм  свързан професионално, пък и емоционално, с архитектурното наследство на София, с неговите проблеми и тежнения, сполуки и провали, а след любезната покана на проф. д-р  Мая Грекова като консултант да съм запознат и с реализирането на самия проект, разгръщането на великолепната книга - Портрети на изчезваща София, не само ме очарова, но и дълбоко ме развълнува.                                                                  
Снимките на „непретенциозните” сгради (удивително сполучливо  подбрани) и спътстващите ги, изпълнени с пиетет текстове, събудиха у мен не само носталгия, но и болезненото чувство на вина от среща със забравен във времето близък човек, изоставен с болката си, надмогнал без капка упрек нехайството ни, но запазил достолепие.
Прелиствам страниците и пред мен възкръсва времето! 
Ето сградите, които преди стотина години превърнаха прашното село в красив европейски град и столица на една нова държава, чийто блясък е съперничел дори с Виена. Та това са същите сгради, които са въвели европейската архитектурна култура и в България, сгради, които пазят спомени за своите творци, които помнят духа на не едно поколение - свидетели на човешки съдби, на исторически повратности, на възторг и падение, сгради запазили своето достоинство и великолепие дори и под окъсаните одежди на нашето нехайство, сгради носещи  многозначителни послания ...

Благодаря на екипа за чудесно реализирания проект. Дано книгата събуди интерес към тези послания. 


https://www.academia.edu/14171096/%D0%98%D0%B7%D1%87%D0%B5%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D1%89%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BF%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F

Няма коментари: