петък, 27 февруари 2015 г.

Траектории на паметта в София, свързани с Освобождението

Това е твърде преповтаряна тема.
И все пак - всяка година около националния празник отново и отново 
си припомняме имената на места и участници,
свързани в София с Руско-турската война, 1877-1878 г.
Някои са се променяли, други са забравени, а трети са се съхранили
като рeпери на градската памет.

Нека ги припомним още веднъж, заедно с някои паметни знаци към тях:
За извор на информация е използван трудът на колектив от Музея за история на София
от 1987 г. с отговорен редактор историка и главен уредник Георги Царев.
Информацията е допълнена със сведения за промените, настъпили след 1989 г.

ул. "Ив. АКСАКОВ" (1942), ул. Болнична (1880), ул. Аксаковска (1883), ул. "Христо Ботев" (1892), ул. Аксаковска (1895). [с. 15]
Иван Сергеевич АКСАКОВ (1823-1886).
Паметни знаци
№ 7а Домът на нар. арх. Петър Кантарджиев (09.05.1893-20.01.1981).
№ 48 Домът на артиста Стефан Македонски (1885-1952).

ул. "П. В. АЛАБИН" (1895), ул. Алабинска (1878), ул. "Генерал Сава Муткуров" (1892). [с. 16]
Паметни знаци
№ 48 Място на обесването на Никола Чолака - борец за Освобождението на България, 15.11.1877.
№ 50 Домът на Димитър Петров Ночев (1850-1916), участник в Ботевата чета.


пл. "Св. Александър НЕВСКИ" (1947), пл. "Св. Ал. Невски" (1912), пл. "Св. Св. Кирил и Методий" (1917), пл. "Св. Ал. Невски" (1924), пл. "Цар Борис III" (1942). [с. 21]
Александър Ярославович НЕВСКИ (1220-1263).

ул. "Генерал Йос. Вл. ГУРКО" (1904), ул. Асеновска (1878), ул. "Стоян Заимов" (18926-1934) [с. 120]
Йосиф Владимирович ГУРКО (1828-1901).
Паметни знаци
№ 1    Сграда на Столичната община (1882-1959).
№ 48 Дом на Антон Безеншек (1854-1915), съставител на българската стенография.

бул. "Княз Ал. ДОНДУКОВ" (1883) [с. 21].
Княз Александър Михайлович ДОНДУКОВ-КОРСАКОВ (17820-1893).
На 20.05.1878 г. пристига в България за да поеме Временното руско управление като имперски комисар, комуто е възложено да организира институционалното управление на новата българска държава, съгласно предписанията на Берлинския договор (1878).
Напуска страната след пристигането на Княз Александър I Батенберг.
http://bg.wikipedia.org/wiki/Александър_Дондуков-Корсаков
http://stara-sofia.com/dondukov.html

ул. "Генерал П. Д. ПАРЕНСОВ" (1902), ул."Бистиршка"(1883)[с. 125]
Пьотр Дмитриевич ПАРЕНСОВ (1843-1914)
Паметни знаци
№ 28  Дом на писателя Димитър Талев (1955-1966).
№ 53 Дом на антифашистад-р Нено Цървуланов (1920-1925).

бул. "Генерал М. Д. СКОБЕЛЕВ" (1887), ул. Скобелевска (1883) [с. 126].
Михаил Дмитриевич СКОБЕЛЕВ (1843-1882) - генерал, отличил се в боевете при Плевен, Шипка и Шейново. Популярен сред войниците си като Белия генерал, сражаващ се на бял кон и в бяла униформа. След Освобождението подпомага обучението на младата българска войска.

бул. "Генерал Н. Г. СТОЛЕТОВ" (1924), бул. Окръжен (ок. 1887), бул. "Иван Вазов" (1924)
[с. 126]
Николай Григорьевич СТОЛЕТОВ (1834-1912) - командир на българското опълчение, включен в състава на предния отряд, воден от генерал-лейтенант Йосиф Гурко.

бул."Генерал Ед. Ив. ТОТЛЕБЕН" (1924),бул."Македония" (1892) [с. 128]
Едуард Иванович ТОТЛЕБЕН (1818-1884) - генерал от инженерните войски; изработва план за пълната блокада на гр. Плевен и противодействие на системата от редути, което довежда до капитулацията на Осман паша. Създава мерки за самоотбрана на българското население след Освобождението.
Паметни знаци
№ 2 Нелегална квартира на ген. Владимир Заимов.

ул. "Граф Н. П. ИГНАТИЕВ" (1889), ул. Самоковска (1883) [152].
Николай Павлович ИГНАТИЕВ (1823-1908).

ул. "19 ФЕВРУАРИ" (1892) [с. 160].
На 19.02.1878 г.(03.03.1878 г. по стар стил) e подписан мирен договор между Русия и Турция.

ул. "11 АВГУСТ" (1892), ул. Градинарска (1883) [с. 200].
11.08.1877 г. е третият критичен ден от боевете за защита на Шипченския проход по време на Руско-турската война (1877-1878). Под командването на Генерал Столетов  7500 руски войници и български опълченци отблъскват в продължение на 16 часа атаките на 24000 турски войници до пристигането на 16 стрелкови батальон под командването на Генерал Радецки.
Паметни знаци
№ 73б Дом на народния лекар и първи министър на народното здраве на НРБ д-р Рачо Ангелов (21.05.1973-09.12.1956).

ул. "Княз Ал. Н. ЦЕРЕТЕЛИ" (1924)[с. 269].
Княз Алексей Николаевич ЦЕРЕТЕЛЕВ (1848-1883).





























ул. "Княз Вл. Ал. ЧЕРКАСКИ" (1934) [с. 270].
Владимир Александрович ЧЕРКАСКИ (1824-1878).

ул. "Ем. д. ЛАВЕЛЕ"(1892) [с. 290].
Емил дьо ЛАВЕЛЕ (Émile Louis Victor de Laveleye, 1822-1892).

ул. "Л. ЛЕГЕ" (1878) [с. 301].
Леандър Франсоа Рьоне ЛЬОГЕ (Léandre François René Legay, 1833-1887).
http://bg.wikipedia.org/wiki/Леандър_Леге
http://stara-sofia.com/lege.html

ул. "Луи ЛЕЖЕ" (1914) [с. 302].
Луи Пол Мари ЛЕЖЕ (Louis Paul Marrie Léger, 1843-1923).

ул. "Майор Ф. М. ГОРТАЛОВ" (1962) [с. 309].
Майор Фьодор Матвеевич ГОРТАЛОВ (1839-1877).

ул. "Майор К. Б. ЧИЛЯЕВ" (1962) [с. 310].
Константин Борисович ЧИЛАШВИЛИ (неизв. - неизв.)
Руски военен деец, офицер в Руско-турската война (1877-1878).
След смъртта на подполковник Калитин командир на III опълченска дружина. Награден със златна сабя след героичното му участие в боевете при връх Шипка.
След войната командваната от него III дружина е дислоцирана в Радомир и преименувана на Трети Радомирски полк. През 1879 г. се завръща в Русия и служи в Дагестан и Тбилиси.
На 4.12.1897 г.  е произвведен в чин генерал-майор и пенсиониран.
Кавалер на български ордени "За храброст" IV ст. и "Св. Александър" III ст. (1885).

ул. "Дж. МАКГАХАН" (1924) [312].
Джанюариъс МАКГАХАН (1844-1878).
http://bg.wikipedia.org/wiki/Джанюариъс_Макгахан

ул. "МОСКОВСКА" 
http://stara-sofia.com/moskovska.html

ул. "В. Ив. НЕМИРОВИЧ-ДАНЧЕНКО" (1934) [с. 341].
Василий Иванович НЕМИРОВИЧ-ДАНЧЕНКО (1848-1937).
http://bg.wikipedia.org/wiki/Василий_Немирович-Данченко

ул. "ОПЪЛЧЕНСКА" (1892) [с. 365].
Името на улицата възниква при заселването след Освобождението на опълченци в квартала.
http://bg.wikipedia.org/wiki/Опълченска_%28улица_в_София%29

пл. ОРЛОВ МОСТ (1891) [с. 367].
През м. април 1878 г. близо до моста софиянци посрещат тържествено завръщащите се от Диарбекир свои съграждани-заточеници.
http://stara-sofia.com/omost.html

ул. "ПЛЕВЕН" (1926) [с. 397].
Град, при който по време на Руско-турската война (1877-1878) се водят едни от най-кръвопролитните сражения след няколкомесечна обсада.

ул. "Подполковник П.П. КАЛИТИН" (1924) [с. 398].
Павел Петрович КАЛИТИН (1846-1876).
http://bg.wikipedia.org/wiki/Павел_Калитин

пл. "В. ПОЗИТАНО" (1947), ул. "Позитано" (1878), ул. "Рихтхофен" (1942) [с. 398].
Една от първите наименувани улици в София след Освобождението.
Вито ПОЗИТАНО (1833-1886).
http://bg.wikipedia.org/wiki/Вито_Позитано
Домът, в който е живял, е на ъгъла на улиците "Лавеле" и "Позитано".

ул. "ПОРДИМ" (1905) [с. 402].
град от 1878 г. - местоположение на главната квартира на руската армия и румънските войски при обсадата на Плевен по време на Руско-турската война (1877-1878).

ул. "Поручик МОРОЗ" (1977) [с. 402].
Поручик МОРОЗ (неизв.-неизв.).
Руски офицер, участник в Руско-турската война (1877-1878).
Командва полуескадрон от лейбгвардейския гродненски хусарски полк, завзел след двучасово сражение трите моста на р. Искър (22.12.1877 г.), в близост до с. Горубляне.

бул. "РУСКИ" (1950), ул. Цариградска (1878), бул. "Стефан Стамболов" (1892), бул. Цариградски (1895), бул. "Любен Каравелов" (1895), бул. "Цар Освободител" (1899, сл. 1992)
[с. 423].
http://stara-sofia.com/carosvoboditel.html

пл. "РУСКИ ПАМЕТНИК" (1926) [с. 423].
Площадът е именуван на паметника, разположен в центъра му, посветен на Освобождението, изграден през 1882 г. по проект на руския архитект Шервуд или на арх. Вокар от Истанбул.
Паметникът е издигнат на мястото, където се водят последните сражения с изтеглящите се турски военни части по време на Руско-турската война.

ул. "САН СТЕФАНО" (1883) [с. 427].
Предградие на Истанбул и пристанище на Мраморно море, където на 19.02./03.03.1878 г. е подписан мирният договор между Русия и Турция.

ж.к. "СЛАТИНСКИ РЕДУТ" (1924) [с. 440].
Турско военно укрепление, издигнато по време на Руско-турската война (1877-1878) за отбрана на пътя София-Цариград в землището на с. Слатина.

ул. "ШЕЙНОВО" (1883) [с. 527].
село, известно с победата на руските войски в сраженията при Шейновския укрепен лагер (09.01.1878) по време на Руско-турската война.

ул. "ШИПКА" (1883) [с. 528].
Наименувана в памет на победата при героичните битки на руските войски и български опълченци през август 1877 г. в защита на Шипченския проход.
на тази улица са разположени множество домове на български политици, общественици и интелектуалци.
http://stara-sofia.com/shipka.html
Паметни знаци
№ 11  Дом на проф. д-р Иван Шишманов.
№ 21  Дом на видния български филолог акад. проф. Любомир Милетич (1920-1937).
№ 23  Дом на Кирил Ботьов (1856-1944), брат на Христо Ботев и участник в неговата чета (1876) и на Иванка Ботйова - майка на поета.
№ 41  Дом на видния изследовател литературовед акад. проф. д-р Йордан Иванов (1937-1947).
№ 46  Дом на антифашиста Димитър Гичев (1894-1923).
№ 52  Дом през 1912 г. на войводата в Илинденско-преображенското въстание Васил Христов Чакаларов, загинал за свободата на българите в Македония (1913).

ул. "ШИПЧЕНСКИ ПРОХОД" (1950), ул. "Възраждане" (преди 1944 г.) [с. 529].

Текст и илюстрации - Любинка Стоилова

Няма коментари: