С решение No. 14 от 12.01.2012 г.
Столичният общински съвет даде на безименни улици
имената на първите eвропейски архитекти и инженери, изградили София:
Антонин Колар, Фридрих Грюнангер, Херман Майер, Андреас Грайс
С решениe No. 16 от 12.01.2012 г.
Столичният общински съвет даде на безименни улици
имената на първите eвропейски архитекти и инженери, изградили София:
братя Прошек, братя Бартел, Ликурго Амадей,
Вацлав Роубал, Карл Трънка и Николай Копиткин
Трябва да отдадем нужното уважение на
общинския съветник доц. Вили Лилков -
Зам. предеседател на СОС, за последователните усилия,
с които проведе своята благородна идея
да популяризира делото на първостроителите
на следосвобожденска София
и да внесе съответните обосновани предложения в СОС.
По принцип са малко улиците в България,
които носят имена на архитекти.
А имената и делото на редеца от чужденците,
започнали градежа на съвременна България,
въобще не са популярни извън професионалните среди.
Това, което не би трябвало да се премълчи,
обаче, са следните немаловажни подробности:
Антонин Колар се казва всъщност Адолф Вацлав Колар.
Този въпрос бе осветлен още през 1997-1998 г.
от Марчелла Щерн - биограф в Австрийския биографски институт
към Австрийската академия на науките,
която публикува биографията на Колар в каталога
към българо-австрийската изложба
Австрийски архитектурни влияния в София
в края на XIX - началото на XX век,
показана в Националния исторически музей в София (1997),
в Дом Витгенщайн във Виена (1998) и в Старото кметство в Прага (2000 г.).
Копие от този каталог е достъпно в интернет,
(включително и в този блог -
http://sofiazanas.blogspot.com/p/blog-page_13.html).
Че самият Колар се е подписвал с имената Адолф Вацлав
е видно още в първата му скица за паметник на Васил Левски
от 29 юли 1878 г.
ДА - София, Ф. 1K, оп. 2, а.е. 169
http://www.archives.government.bg/tda/docs/1K_3_169.jpg 
Може да се спомене, както това е направила и самата М. Щерн,
че в българската литература Колар е известен и с името Антонин.
Досега не е намерено обяснение защо е така.
Може би просто някой някога е сбъркал
и тази грешка се преповтаря до днес.
Подобен е случаят и с швейцарския архитект
Якоб Хайнрих МАЙЕР / Jiakob Heinrich MEYER,
известен в родината си и в редица енциклопедии
още като Анри/Хенри (HENRY), но никъде като Херман.
У нас - някой някога е сбъркал
и тази грешка, уви, продължава да се мултиплицира.
За богатата пластична декорация на софийските сгради
принос има не само Андреас Грайс, но и синът му - Едмунд Грайс.
И на двамата биографиите могат да се намерят във вече споменатия каталог.
Прави впечатление и наименованието "Братя Прошек"
Иржи (известен в България като Георг) Прошек
наистина е работил по изграждането на столицата.
Брат му - Богдан Прошек, обаче, има заслуги извън
градоустройството и архитектурата на София.
Йосиф Прошек и Вацлав Прошек,
които са по-изявени в този бранш, са техни братовчеди
и не са братя помежду си.
Не може да бъде пренебрегнат особено Вацлав Прошек, който е участвал
в проектирането на Лъвов мост и Орлов мост,
и на първата ж.п. гара в столицата.
Във вече споменатия каталог от 1997-1998 г. са публикувани
биографиите, съставени от Марчелла Щерн,
на всички от фамилията Прошек.
Всъщност на кого от всичките Прошек ще бъде наименувана улицата в София?!
По подобен начин може да се коментира и за братята Бартел.
За допуснатите грешки не мога да виня доц. Вили Лилков.
Той не е историк, нито архитект.
Но експертите, които са направили биографичните справки,
са се предоверили не особено професионално на източници,
затворени само в местното знание,
което, уви не е достатъчно.
Позволявам си да отправя тези бележки
докато все още табелите не са направени и окачени по улиците.
По-добре е да се поправим навреме,
отколкото да оставаме глухи и слепи за истината.
Иначе се самоосъждаме на вечен провинциализъм.
А нито архитектурата и градоустройството,
нито архитектите на София след Освобождението
са били провинциални.
Напротив - движели са се в крак с актуалните тенденции в Европа.
http://www.archives.government.bg/tda/docs/1603_2_20.jpg
