Културният център
на Софийския университет
"Св. Климент Охридски"
кани на дискусия на тема:
“Автономията на изследването
между академията и think thank-овете”
В България дебатите за ролята на науката
обикновено имат формата на медиен шум
около намеренията на правителството да разформирова БАН
или около скандални слухове,
че всички независими изследователски организации
били платени конспиративни екипи, защитаващи чужди интереси.
Културният център на Софийския университет предлага
неслучайна, систематична дискусия
в сферата на социалните и хуманитарни науки
около следните въпроси:
Наследството на социалистическата наука
(научни институции, общности и мрежи, състояние на тогавашното научното поле)
и срещата му със свръхмодерния капитализъм;
Състояние на съвременното научно поле в България -
налични институции, организации и мрежи на знанието.
Зависими или независими са те в организационно и финансово отношение?
Какво представляват think thank-овете”?
Как възникват, какви задачи и функции имат, как се управляват,
има ли някой, който „стои” зад тях?
Каква беше и е мястото и ролята им в България?
Нашите шансове да мислим и изследваме автономно днес:
траектория на водещите идеи,
възможностите за изследователско сътрудничество
с вземащите решения или за критика и интелектуална съпротива.
Основните изказвания от
Румен Аврамов (ЦЛС),
Деян Деянов (ИКСИ, ПУ)
Иван Чалъков (ПУ).
Дискутанти
Стефан Попов (РискМонитор),
Лиляна Деянова (СУ,ИКСИ)
Тодор Христов (СУ, ИКСИ).
Модератор на дискусията:
доц. Александър Кьосев (СУ)
директор на Културния център на СУ
Време и място:
19 април (вторник) - 18:00 часа
в Новата конферентна зала на СУ "Св. Климент Охридски".
вторник, 19 април 2011 г.
понеделник, 18 април 2011 г.
18 април – Международен ден за опазване на паметниците на културата
18 April – International Day for Monuments and Sites 2011: Cultural Heritage of Water
http://www.international.icomos.org/18thapril/2011/index.html
http://www.ivanhenares.com/2011/04/international-day-for-monuments-and.html
http://www.international.icomos.org/18thapril/2011/18April_2011_STamwoy_essay_EN_final_20110329.pdf
фрагменти от интервюто на Аделина ГЕОРГИЕВА с
Доц. Йорданка Кандулкова - директор на
НАЦИОНАЛНИЯ ИНСТИТУТ ЗА НЕДВИЖИМО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО (НИНКН):
Липсва достатъчно целево финансиране
за опазването на недвижимото културно наследство в България
18 април 2011 | 11:19 | Агенция "Фокус"
http://www.focus-news.net/?id=f17576
.... България е много богата на недвижими културни ценности, в националния регистър са вписани около 40 000 ценности. 20 000 от тях са регистрирани културни ценности с краен статут на опазване, а около 20 000 са с временен статут на декларирани недвижими културни ценности, които очакват своята окончателна научна и културна оценка, за да получат трайния си статут. Но и едните, и другите са поставени под закрилата на закона и за едните, и за другите законът важи с цялата си сила.
..... В момента работим в защита на групови културни недвижими ценности в Златоград, по защита на Широка Лъка като историческо селище. През следващата година ни предстоят Варна, Велико Търново. През тази година предстои да започнем работа и по София, предстои актуализация на регистъра на София. Трябва да завършим започната преди година-две работа в Бургас и доста други селища очакват нашата намеса. Тази година ще довършим Димитровград, за там сме извършили временната фаза – деклариране на групови недвижими културни ценности, свързани с архитектурни обекти от нашата най-нова история, т.е. втората половина на XX век. През тази година ще се опитаме да направим регистрацията на тези ценности.
..... Спор по отношение на собствеността би трябвало да няма. Законът изисква този, който е собственик или стопанисва обект, който му е даден за стопанисване, като концесионер или наемател, да осъществява грижата за паметника. Нашият Закон за недвижимо културно наследство е изключително толерантен по отношение на собствеността – една недвижима културна ценност може да бъде и държавна, и общинска, и публична, и частна, и на физически лица, и на сдружения, на неправителствени организации – няма ограничение върху собствеността. Но законът казва категорично чие е задължението за опазване – на собственика. За съжаление, има обекти, които се рушат, не само заради спорове. Първо, защото собственикът може да е във финасова невъзможност да изпълнява задълженията си. Второ, собственикът може да е немарлив по отношение на тези задължения. Тогава законът предвижда работата по опазване на един обект, аварийните действия за неговото съхраняване да бъдат предприети от държавата или общината – в зависимост от това с каква категория е недвижимата културна ценност. Проблемът е, че и държавата, и общината нямат целеви фонд, за да изпълнят тези си задължения. Точно затова казах, че един от големите проблеми е да се създаде фонд, който да гарантира, че държавата и общините могат да изпълнят тези си задължения.
http://www.international.icomos.org/18thapril/2011/index.html
http://www.ivanhenares.com/2011/04/international-day-for-monuments-and.html
http://www.international.icomos.org/18thapril/2011/18April_2011_STamwoy_essay_EN_final_20110329.pdf
фрагменти от интервюто на Аделина ГЕОРГИЕВА с
Доц. Йорданка Кандулкова - директор на
НАЦИОНАЛНИЯ ИНСТИТУТ ЗА НЕДВИЖИМО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО (НИНКН):
Липсва достатъчно целево финансиране
за опазването на недвижимото културно наследство в България
18 април 2011 | 11:19 | Агенция "Фокус"
http://www.focus-news.net/?id=f17576
.... България е много богата на недвижими културни ценности, в националния регистър са вписани около 40 000 ценности. 20 000 от тях са регистрирани културни ценности с краен статут на опазване, а около 20 000 са с временен статут на декларирани недвижими културни ценности, които очакват своята окончателна научна и културна оценка, за да получат трайния си статут. Но и едните, и другите са поставени под закрилата на закона и за едните, и за другите законът важи с цялата си сила.
..... В момента работим в защита на групови културни недвижими ценности в Златоград, по защита на Широка Лъка като историческо селище. През следващата година ни предстоят Варна, Велико Търново. През тази година предстои да започнем работа и по София, предстои актуализация на регистъра на София. Трябва да завършим започната преди година-две работа в Бургас и доста други селища очакват нашата намеса. Тази година ще довършим Димитровград, за там сме извършили временната фаза – деклариране на групови недвижими културни ценности, свързани с архитектурни обекти от нашата най-нова история, т.е. втората половина на XX век. През тази година ще се опитаме да направим регистрацията на тези ценности.
..... Спор по отношение на собствеността би трябвало да няма. Законът изисква този, който е собственик или стопанисва обект, който му е даден за стопанисване, като концесионер или наемател, да осъществява грижата за паметника. Нашият Закон за недвижимо културно наследство е изключително толерантен по отношение на собствеността – една недвижима културна ценност може да бъде и държавна, и общинска, и публична, и частна, и на физически лица, и на сдружения, на неправителствени организации – няма ограничение върху собствеността. Но законът казва категорично чие е задължението за опазване – на собственика. За съжаление, има обекти, които се рушат, не само заради спорове. Първо, защото собственикът може да е във финасова невъзможност да изпълнява задълженията си. Второ, собственикът може да е немарлив по отношение на тези задължения. Тогава законът предвижда работата по опазване на един обект, аварийните действия за неговото съхраняване да бъдат предприети от държавата или общината – в зависимост от това с каква категория е недвижимата културна ценност. Проблемът е, че и държавата, и общината нямат целеви фонд, за да изпълнят тези си задължения. Точно затова казах, че един от големите проблеми е да се създаде фонд, който да гарантира, че държавата и общините могат да изпълнят тези си задължения.
събота, 16 април 2011 г.
четвъртък, 14 април 2011 г.
Къщата на Фингов
Преди близо две години една петиция
за спасяване на къщата на арх. Георги Фингов
се опита да спре разрухата и загубата
на един от най-ярките образци на българския сецесион в риск.
Инвестиционната инициатива бе спряна.
В отговор - собственикът не само спря да се грижи за къщата,
но методично изхвърли мебелите и дограмата от нея.
Днес вече цялостта на културната ценност е компрометирана,
въпреки изискванията на Закона за културното наследство.
Няма реакции, не се вижда благоприятна перспектива.
http://www.flickr.com/photos/11869232@N02/show/
Абонамент за:
Публикации (Atom)