На 
16.12.2009 г. в Националната художествена галерия (НХГ) на пл. "Княз Александър І" 1 се състоя пресконференция за тържествено откриващата се на другия ден Балканска изложба
Националния музей за изкуството на Румъния в Букурещ,
Националната художествена галерия в София, България и Фондацията "В & М. Теохаракис" за изящни изкуства и музика в Атина, Гърция
с финансовата подкрепа на програма Култура 2000-2013 на Европейския съюз.
Куратори на проекта:
Христос Карас, Борис Данаилов, Роксана Теодореску.
Куратори на изложбата:
Ирина Генова, Мариана Вида, Такис Мавротас.
Автор на банерите, лице на изложбата и корица на каталога:
Надежда Олег Ляхова, след конкурс между представители от трите страни участнички
Кратко въведение направи Зам. директора на НХГ Бисера Йосифова, която отхвърли възможността сложните взаимоотношения "център / периферия" да се раглеждат чрез изложбата като опозиция "митрополия / провинция".
Г-жа Елен Шрьодолф - мениджър на проекта, изложи целите на Европейската програма "Култура 2007 - 2013" и очерта своята роля на придружител на финансираните от програмата проекти.
Тя припомни принципите на програма Култура 2000-2013:
- да подпомага сътрудничеството и културния обмен;
- да подсилва познанието за езика на другите
- чрез убеденост в общата европейска култура, да подпомага културния обмен между гражданите и държавите в ЕС;
- да запазва разнообразието в ЕС.
Програма Култура 2000-2013 разполга с 400 млн. евро за срок от 7 години и включва 35 държави участнички, заедно със страните-кандидат членки и страните от Западните Балкани.
Проектът "Лица на модернизма ...", посветен на модернизма в живописта между двете световни войни, е избран между 300 кандидати и е с продължителност 2 години (септември 2008 г.- май 2010 г.).
Той проект е добър пример, защото е от общ интерес за страните участнички, представя обща изложба в трите държави, придружена от общ каталог на четири езика (гръцки, румънски, български и английски).
Всичко това демонстрира добро сътрудничество, висока значимост на региона като пример за разнообразие при запазена културна идентичност.
Кураторката от румънска страна - Марина Вида, изтъкна общите черти на новото/модерно изкуство в Балканските държави, каквито са отношението към наследството на Антична Гърция и живият спомен за византийската култура.
Базирайки се на виждания на модернистите за историята, пространството и човешкото тяло през периода 1910-1940, организаторите са очертали три основни тематични кръга, които са развити живописно на Балканите в богата палитра от стилистични направления като кубизъм, структурализъм, постимпресионизъм, натурализъм и др.
Кураторката от българска страна - д-р Ирина Генова, изтъкна, че това е първи по рода си общ проект на фона на единичния обмен на изложби между България и Гърция през 1930-те години и между България и Румъния през 1950-те.
В исторически аспект художниците са обръщали поглед по-скоро на Запад, отколкото към съседите си. Въпросът е дали днес не са пак водещи политическите съображения за мястото на Балканите в общия европейски проект.
Организаторите виждат художествени и културни основания за изложбата и каталога.
Историята на трите балкански страни е както сходна, така и твърде различна. Принос на каталога е съпоставителната хронологична таблица, която очертава общата историческа и културологична рамка.
В близък план изпъкват различията между трите страни.
Програмното търсене на национална идентичност е характерно за цялото изкуство на модернизма. Но художниците във всяка от страните гравитират към различни културни центрове в Западна Европа. Различия има и в съответно усвоения опит и в различните културни ресурси на трите държави.
Тези обстоятелства са породили и общата концепция за аранжиране на изложбата - в съпоставителен план на модерната визия за пространството, историята и за човешкия образ. Границите между трите раздела са условни.
Съпоставката на трите теми в експозицията е сложно поради тяхната неравностойност - някъде творбите от различните държави встъпват във визуално сътрудничество, другаде се открояват съществени различия.
Изложбата предизвиква вълнение и от обстоятелството, че творбите на значими гръцки и румънски модернисти се показват в България. Тя е повод да се научат и нови имена на творци от съседните държави.
t.aspx?lang=en-US&loc=1&&page=619&eventid=81
55 изтъкнати художници от България, Румъния и Гърция са включени в изложбата със 124 представителни творби, разкриващи пътяката на модернизма в техните страни.
От България това са: Никола Петров, Александър Мутафов, Гошка дацов, Елена Карамихайлова, Борис Георгиев, Цено Тодоров, Никола Маринов, Йордан Кювлиев, Иван Милев, Владимир Димитров - Майстора, Никола Танев, Иван Бояджиев, Сирак Скитник, Иван Пенков, Кирил Цонев, Вера Недкова, Иван Ненов, Жорж Папазов, Николай Абрашев, Иван Абрашев, Васил Захариев, Пенчо Георгиев и Жюл Паскен.
Румънските художници са: Виктор Браунер, Анри Даниел, Олга Гречеану, Марчел Янко, Йор Петре Йоргеску, Йосиф Изер, Ханс Тойч Матис, Maxy M.H., Корнелие Михайлеску, Жюл Перахим, Александру Фоебус, Василе Попеску, Сабин Поп, Мерика Рамничеану, Лола РотШмийрер, Артур Сегал, Маргарета Щериан и Николае Тоница.
Представените гръцки художници са: Константинос Партенис, Димитриос Галанис, Константинос Малеас, Тефраскос Триантафилидес; Николаос Литрас, Михаилис Економу, Гиоргос Бузанис, Спирос Папалукас, Периклис Бизантиос, Герасимос СТерис (Стамателатос), Никос Хаджикириакос-Гика, Никос Енгонопулос, Диамантис Диамантопулос и Янис Царукис. (Гръцките творби принадлежат на следните колекции: Национална галерия - Музей Александрос Сутцоз; колекция на Алфа Банк, Общинската галерия в Лариса - Музей Г. И. Катциграс, Фондация Тцарукис, B & Фондация M. Теохаракис за изящни изкуства и музика, Галерия Аверофф, Общинската галерия на Солун и частни колекции).
Четириезичният каталог към изложбата включва изкуствоведски текстове върху модернизма.
Изтъкват се както регионалните, така и националните специфики, разкривайки многопластовите нива, на които България, Гърция и Румъния са въвлечени в дълбоката трансформация на местните естетически нагласи чрез интегрирането на идеи, форми и техники, развити в космополитните метрополии на Западна Европа.
Очакваният резултатът е
- по-задълбочено разбиране за богатството и интензивността на културната дейност в региона, възприет да се назовава "периферия", и
- осмисляне на значимостта на модерното изкуство за формирането на Европейската културна идентичност.
