Panta rhei, panta kineitai, kai ouden menei
Всичко
тече, всичко се изменя и нищо не остава едно и също
Хераклит от Ефес - https://en.wikipedia.org/wiki/Heraclitus
* * *
от множеството коментари в интернет
избрах една част, която проследява историята на мястото, на доц. д-р арх. Добрина Желева Мартинс:
На това място е имало казарми, построени веднага след Освобождението, през 1879 г.
Сградите са отбелязани на първите планове на града и това не допуска лъжи и измислици за мястото им.
През 1934-1936 г. към калканите на три от тях, в П-образна форма са пристроени стени, оформени в класически ордер, като в междуосията са поставени метални табели с имената на загиналите от Балканските и Първата световна война, от Първи и Шести софийски полкове.
Мемориалът е по проект на арх. Ал. Обретенов, впоследствие член кореспондент на БАН и директор на Обединение по изкуствознание в което съм работила и познавах лично. Той беше и член на ЦК на БКП до 1972 г.
Оформеният мемориален комплекс, освен че е бил място за поклонение на близките на загиналите, се е използвал и за военни паради, включително под знака на фашистката свастика. През 1944 г. целият казармен квартал, съвпадащ с този на днешното НДК, е бомбардиран от английски и американски самолети. Целени са казармите, повечето сгради са разрушени, между тях и едната заедно с калкана и паметната стена, друга - е била леко засегната и третата единствена е цялостно запазена.
На мястото е решено да се развие парк със сградата на софийската опера, за което е имало дори международен конкурс. Впоследствие се решава този парцел да бъде вторичен културен център - с ос отклонение от бул. Витоша. Проектирана е една цялостна градоустройствена композиция, където основни са три композиционни елемента - НДК, водното огледало с каскадите-водоскоци, и Паметника 1300 години България.
Паметникът е толкова авангарден и изпреварил времето си, че не е могъл да се приеме от хора без съответно необходимата чуствителност, не е приеман включително и от Т. Живков. Уви, не всяко изкуство е масово, както някои си мислят - иначе нямаше да има много от световните културни забележителности. В културните нации никой не се опитва да администрира изкуството и това следва да се знае, ако имаме претенции да сме европейска културна страна.
Още нещо - това е паметник посветен на държавата, онази България, която има първата държавност в Европа. Няма по-подходящ символ за вечното възраждане, за безкрайния растеж - от спиралата - "Eadem mutata resurgo" ("Променена, възкръсвам предишната"), както афористично я нарича Бернури.
1970те години - една от стените, останала след бомбардировките
и новоизградената стъклена сграда на Модна къща "Лада"
Ето паралел между стара и съвременна карта с отбелязано в синьо мястото на някогашния плац между трите калкана на казармените сгради.
Плацът с правоъгълна форма е бил разположен надлъжно в ос с ул. "Христо Белчев", а напречната му ос е съвпадала с ул. "Гургулят". През 1934 г. калканите са оформени с поредица от пиластри в неокласически гигантски ордер. В полетата между пиластрите са разположени емайлираните плочи с имената на загиналите.
Кулминация на някогашната мемориална композиция е скулптура на лъв, подпрян с лявата си лапа върху щит с изображение на картата на България.
Според някои мнения щитът представя картата на Българската екзархия до 1913 г., което звучи логично, предвид времето на създаване на паметника в условията на нарастващи национално-патриотични настроения в цяла Европа от средата на 1930-те години.
На същото място е изграден и паметникът "1300 години България", но формата на основата му е по-скоро триъгълна.
По време на строежа на комплекса около НДК плочите с имената на загиналите са прибрани за съхранение от Националния военно-исторически музей.
Първоначално статуята на лъва е в двора на музея на бул. "Ген. М. Скобелев" 23, а след преместването му в нова сграда на ул. "Черковна" 92 е разположен непосредствено пред нейния вход, където се намира и в момента.
Лъвът от войнишкия паметник на бул. "Ген. М. Скобелев" 23 и на ул. "Черковна" 92.
През 1990 г. предаването на Канал 1 - БНТ "Всяка неделя" с водещ Кеворк Кеворкян [https://bg.wikipedia.org/wiki/Кеворк_Кеворкян], създава всенародно движение за възстановяване на войнишки паметници. В подкрепа се събират и пари за това. В каква степен тази акция се отнася до войнишките плочи в центъра на София и какъв е цялостният краен резултат от нея не е изяснено.
Големи проблеми с поддръжката на градската среда настъпват със смяната на обществено-политическата система 1989-1990 г.
Една от забележителните интерпретации на съотношението между паметника "1300 години Бъгария" и историята е есето на
Тони Николов - "Памет и паметници"
"Комунизмът бе тотален фризер на колективната памет. Той успя да смрази не само реалността в нейното многообразие, но и да подведе целия ред от минали събития под призмата на своята идеология, превръщайки историята в нещо като бал с маски.
И трябва, уви, да признаем, че успя. Защото миналото може и да е тиранин, според прочутата формула на Марк Блок, ала отказът от него, както и идеологическото му преформатиране, е особено болезнен симптом, кото немуниумо минира настоящето с тлеещи конфликти. Нека се опитаме в този контекст да осмислим нестихващата сага от скандали на българския преход за агентите и за досиетата, за декомунизацията и за лустрацията, за явните и неявните минали и настоящи зависимости от миналото. Става дума за борба за власт, която на практика се оказа борба за паметта."
Според Тони Николов, паметниците имат ключова роля при подредбата на миналото, но днес се изисква особена бдителност при подредбата на паметта . "Паметниците играят ключова роля при подредбата на миналото, но нека бъдем бдителни: при подредбата на паметта, ......"
Според Т. Николов, дебатът, който ще реши съдбата на паметника трябва "... да уточни: що за паметник е това? Какво е значението на тези 1300 години България (при 134 години модерна българска държава, 5 века османска власт и близо 2 века византийско и татарско управление) И ако отговорът се крие в късния опит за мутация на комунистическия режим към етнически национализъм, то и решението е повече от ясно. Ако паметникът остане (а не рухне или не бъде демонтиран), той предполага сходна тоталитарна експозиция, съответните табели и многоезични обяснения, както и връзка с мемориала на жертвите на комунизма, който е в непосредствена близост. Но това не може да е мемориал на българската история (както се опитват и продължават да се опитват да ни убеждават някои!)"
През 2014 г. Столичният общински съвет гласува окончателно за разрушаване на паметника "1300 години България", проектиран от скулптора проф. Валентин Старчев и архитектите Атанас Агура, Александър Баров, Владимир Роменски и Александър Брайнов, за да се възстановят на негово място мемориалните стени с имената на загиналите от I-ви и VI-ти пехотен полк.
Освен допитвания до граждани за отношението им към паметника, осъществени през предходни години, но не като представителна социологическа извадка, основен аргумент пред СОС е експертизата за конструкцията на паметника, проектирана от инженерите Румен Младжов и Милчо Брайнов, с печат и подписи от май 2011 г. на инженерите Тодоров, Кинов и Малеев.
Констатациите в тази експертиза, публикувана в интернет от зам. кмета по културата на Столичната община - доц. д-р Тодор Чобанов, са за корозия на металната носеща конструкция на паметника, но не се говори за демонтаж, а напротив - за "подобряване на визията".
През ноември 2014 г. социологическата агенция "Алфа Рисърч" провежда допитване между 400 жители на София по казуса, (което според социолози не е представителна социологическа извадка). Според него 72% са съгласни с премахването, 43% приемат паметникът да остане на мястото си в паркова среда, 29% - на същото място да се издигне друг паметник, а 25% настояват паметникът "1300 години България" да се запази и реставрира. http://www.dnesplus.bg/RegionNews.aspx?n=697786
През декември 2014 г. се лансира идеята за преместване на фигурите от паметник "1300 години България" в Южния парк (www.medapool.bg/pametnikat-pred-ndk-otiva-vyuzhnia-park-vazstanovyavat-se-memorialnite-plochi-news228326.html ).
Въпреки взетото решение от СОС за демонтиране на паметника, страстите продължават да се нажежават и изригват в нов публичен спор през януари 2015 г. в Центъра за култура и дебат "Червената къща", с участието на представители на творческите съюзи, интелектуалци, Главния архитект на София - Петър Диков, и Зам.-кмета по културата - д-р Тодор Чобанов.
С поглед към предстояща реконстукция на парка около Националния дворец на културата, в чиято среда се намира и паметникът "1300 години България", арх. Петър Диков защитава решението за премахването му. Основен аргумент в неговата теза е лошото състояние на конструкцията. В подкрепа той представя книгата на участник в строежа - Божидар Кравчев, който описва лошото строително изпълнение поради съкратените срокове на работа в навечерието на XII конгрес на БКП като обичайна практика в социалистическата реалност.
Художници и скулптори настояват за въстановяване на паметника в първоначалния му вид. Представителите на родените през 1980-те години се дистанцират от емоционалното отхвърляне на паметника и предлагат нови рационални решения за запазване на останалите фрагменти.
Финалният камък е хвърлен в блатото от културолога проф. Александър Кьосев, според когото паметникът не възвеличава хилядолетната история на България, а личността на Людмила Живкова и поради това го обижда.
Казусът се обсъжда и в предаването на Канал 1 - БНТ "Денят започва с култура".
Отклик на бурните дебати е постът от 30.01.2015 г. на архитекта и блогър Мартин Ангелов
който разглежда дискусията за паметника като диагноза на посттоталитарното ни общество с много тежка анамнеза. Трите кита на разрушителните амбиции са определинията за паметника като "грозен", "опасен" и "комунистически", но всъщност неговият разпад е картина на цялостното съвременно развитие на страната.
Никола Михов, в. Култура, бр. 6 (2798), 13.02.2015 г.
Неговият екскурс в историята завършва с разсъждения кому принадлежи миналото - на двата враждуващи лагера, но и на хората които идват след тях.
"Ние сме трето поколение, за което паметниците са като следи от изчезнал динозавър, който всеки може да интерпретира за себе си. Те отдавна са изпели идеологическата си песен и трябва да бъдат запазени точно като противоречиви символи на режима и обществото, което ги е създало".
Междувременно проф. Валентин Старчев се е обърнал към съда за да отстоява авторските си права, но искът му не е бил разгледан.
Ето съдебното определение № 5330/09.05.2016 на ВАС - I отделение
по повод жалбата на В. Старчев срещу определение № 866/12.02.2016 г. по адм. дело № 1218/2016 г. на Административен съд – София - град, с което е оставена без разглеждане жалбата му против решение № 842/18.12.2014 г. на Столичен общински съвет и е прекратено производството по делото
През цялата 2016 г. и през 2017 г. се развива вълна от протести срещу разрушаването на паметника, голям дял от която заемат експертните мнения на скулптори и архитекти за нарушаване на градоустройствения ансамбъл, за накърняване на авторското право, за недостатъчно участие на експерти в разрешаването на казуса.
Въпреки множеството обосновани възражения и протести,
позовавайки се на конструктивната експертиза за лошо състояние на металната конструкция, СО започва фактическото разрушаване на монумента на 3 юни 2017 г.
защото конструкцията застрашава сигурността на гражданите.
Яра Бубнова - изкуствовед и член на Института за съвременно изкуство,
публикува отворено писмо, внесено на 04.07.2017 г. в Столична община заедно с председателя на СБХ Lyuben Genov, проф. Stanislav Pamukchiev и проф. Емил Попов, по инициатива на Кирил Кузманов Ki Re, от името на инициативен комитет
* * *
За всеки архитект и художник е ясно какво е синтез/взаимодействие на изкуствата.
Скулптурните групи в този паметник изгубват въздействието си извън архитектурния "постамент" и ансамбловото взаимодействие на частите в цялото.
За всеки архитект и градостроител е безгранично ясно, че ансамбловите произведения на изкуството са неделими от средата, за която са създадени.
Този паметник маркираше два пространствени диагонала в градоустройствената композиция на средата около НДК, които внасяха динамика в иначе класицизираната
статичност и осова насоченост към сградата на двореца.
Проф. Валентин Старчев в "Денят започва с култура" по БНТ
Отворено писмо до г-жа Йорданка Фандъкова
Още мения по темата
Последната публикация по темата, след приключване демонтажа на металната част от паметника е отново исторически екскурс на културолога Тони Николов от 20.07.2017
Той припомня сагата по тълкуването на хилядолетната българска история - същността на „людмилието” (по остроумния израз на писателката Вера Мутафчиева) - "този езотеричен финал на соцепохата. ... която според нейните жреци трябваше да е вторият златен век на българската култура, а се оказа един бетониран фалш, който продължава да се разпада пред очите ни. Някъде по-бързо, другаде по-бавно, а в нечии души, както личи от споровете това лято, процесите още не са започнали."
Диаметрално противополжна по настроение и обобщения е епитафията на политолога проф. Антони Тодоров от Нов български университет от 25.07.2017
съставил:
д-р арх. Любинка Стоилова,Член на международния научен комитет за наследството на ХХ век към Международната организация за опазване на културното наследство ICOMOS;Член на Международната организация за консервация и документация на сгради, паметни места и комплекси на Модерното движение DOCOMOMO International
Лъвът от мемориала на Първи и Шести пехотен полк ще бъде върнат на мястото на паметника "1300 години България" пред НДК до 1 ноември
Праистория и античност - възникване, топогенезис и градоустройствена матрица;
