http://zheleva-martins.com/monografii/present-biography-of-sofia/
Представяне на книгата “Биография на София Исторически студии”, Издателство ”Пространство и форма”, София, 2006, бе организирано на 13 април, 2007 г. от Обединение “Сдружени софийски архитекти” при Съюза на архитектите в България, Дружество “Архитектурна наука и образование” и Обединение “Сдружени софийски архитекти”, и Секция “История” при Съюза на учените в България.
Книгата за градоустройството на София, с редица събрани стари карти и планове на града, бе представена от д-р арх. Валентина Върбанова – главен експерт при ОП „Стара София” със Софийски исторически музей в Централния дом на архитектите, автор на предговора на монографията.
Прочетената тогава рецензия на д-р арх. Валентина Върбанова бе публикувана в „Български Архитект” Информационен бюлетин, Двуседмично издание на съюза на архитектите в България, №8, от 24 април, 2007 г, с. 3-4.
Прочетената тогава рецензия на д-р арх. Валентина Върбанова бе публикувана в „Български Архитект” Информационен бюлетин, Двуседмично издание на съюза на архитектите в България, №8, от 24 април, 2007 г, с. 3-4.
Корицата на книгата включваше в по-голямата си част
изображение на пл. Александър I,
което бе използвано в плаката на българо-австрийската изложба
"Австрийски архитектурни влияния в София. Краят на XIX - началото на ХХ век"
с двуезичен каталог на бълг. и нем. език. С., 1997 г.,
показана в София - НИМ през 1997 г.,
Виена - "Дом Витгенщайн", 1998 г.
със съставители
арх. Петър Йокимов, арх. Любинка Стоилова - Център по архитектурознание (ЦА), БАН;
историците Георги Царев, Георги Коцев - Музей за история на София;
Марчелла Щерн, Виена - Австрийска академия на науките;
изкуствовед д-р Дитер Клайн, Виена-Мюнхен;
художник Стоян Христов.
Проектът бе резултат от двустранен рамков договор
за сътрудничество между Музея за история на София с тогавашен директор Елинка Бояджиева и Центъра по архитектурознание, БАН с директор Константин Бояджиев.
Средствата за неговото осъществяване бяха осигурени при външно финансиране по проекти.
На представянето на книгата
Биография на София. Исторически студии на доц. д-р арх. Д. Желева-Мартинс
в Централния дом на архитекта в София
изказване направи доц. арх. Петър Йокимов,
който разказа за огромния обем работа, извършен от екипа
на ръководения от него колективен изследователски проект
"Архитектура и градоустройство на Третото българско царство"
към Центъра по архитектурознание - БАН,
в който авторката доц. д-р арх. Добрина Желева Мартинс отговаря за частта по градоустройство.
Ето и част от изказването му:
" ... и всичко това с минимална материална и без абсолютно никаква морална помощ от института, за който работехме.
Не разбирайте, обаче, че липсваше интерес към това, което правим. Той дори бе много голям: анонимни доклади срещу работата ни, уволнения на членове от екипа, чести и шумни научни съвети с унизителни за нас и за рецензентите ни тенденциозни критични оценки за свършената ни работа, заплахи, съпътствани с всевъзможни смешни заповеди от страна на ръководителя на ЦА и в края - едва ли не принудително изземване на изготвените материали. Оказа се по-късно, че немалка част от знанията в тези материали са били много необходими за написване на професорска хабилитация.
След това интересът бе силно редуциран. Той се изроди в негативни рецензии, отзиви или мнения с до болка позната в ЦА лексика, при всеки опит за публикуване на части от това изследване чрез ведомственото академично издателство.
Този сюрреализъм в институционалната политика, видим в образа и на цялото му ръководство, стана причина части от този многогодишен труд - съществен елемент от стратегическата програма за оцеляване на ЦА на времето, да бъдат публикувани чрез Национален фонд "Култура" или с личните средства на авторите, както това прави вече за трети път самата Добрина. И което е най-любопитно, някои от тези книги бяха удостоени с награди.
Моля да бъда извинен за нелицеприятните неща, които споделям с вас. Но те са част от духовната среда в България днес.
Накрая, искам да поздравя Добрина и за това - за нейната неподатливост и творчески инат, може би единствен начин за оцеляване сред войнстващата посредственост, а на себе си да пожелая скоро да бъда поканен и на представянето на следващата нейна книга.
На добър час!"
13.04.2007 г.
Като водещ на събитието, направих кратко изказване последна и аз:
"... Заслужава да се отбележи, че макар в заглавието изрично да се посочва историческият характер на изложението, книгата Биография на София съдържа ясни теоретични и критични дискурси.
Теоретичните са в приложените иновативни подходи, а критическите - в отместването на историческия хоризонт до съвременността. Всъщност, за задълбочеността на един изследовател може да се съди по степента на преплитане на трите полета на работа - история, теория и критика. Както казва Ервин Панофски, историкът и теоретикът са като ловци, които ловуват в едно и също поле, но стрелят по различен начин и по различни цели.
Много съществена в теоретичен план е интердисциплинарността - резултат както на невероятната работосособност на Добрина,с която тя е преровила всевъзможна литература по интересуващите я въпроси, така и на нейната многостранна теоретична подготовка. Ще изброя само няколко от ветрилото подходи, съдържащи се в книгата (скрининг по географски, топографски, историко-географски, археологически и исторически анализи; компаративистика - сравнителни анализи в балкански и в европейски исторически план, сравнение на структурни и пространствени модели, на концепции, наслагване на планове от различни епохи, семиотичен подход чрез диахронни и синхронни анализи на организацията на града). Холистичното съчетание на различни подходи има евристична сила - безусловен интерес за по-нататъшни занимания върху развитието на София представляват извлечените топогенезис на града; инвариантите и текстоничният скелет от дълбоки структури на градската памет; сравнителни анализи с други балкански и европейски столици, колекцията от множество редки планове на София.
В нашата историографска област - извън юбилейните сборници, струва ми се, че това е първият авторски опит да се анализира един град от множество посоки. И в този смисъл Добрина е отново пионер. Представям си как до тази книга ще се наредят още няколко биографии на големи български градове - и полученият корпус ще бъде нещо като градоустройствена биография на Бълагрия."
13.04.2007 - Любинка Стоилова
изображение на пл. Александър I,
което бе използвано в плаката на българо-австрийската изложба
"Австрийски архитектурни влияния в София. Краят на XIX - началото на ХХ век"
с двуезичен каталог на бълг. и нем. език. С., 1997 г.,
показана в София - НИМ през 1997 г.,
Виена - "Дом Витгенщайн", 1998 г.
със съставители
арх. Петър Йокимов, арх. Любинка Стоилова - Център по архитектурознание (ЦА), БАН;
историците Георги Царев, Георги Коцев - Музей за история на София;
Марчелла Щерн, Виена - Австрийска академия на науките;
изкуствовед д-р Дитер Клайн, Виена-Мюнхен;
художник Стоян Христов.
Проектът бе резултат от двустранен рамков договор
за сътрудничество между Музея за история на София с тогавашен директор Елинка Бояджиева и Центъра по архитектурознание, БАН с директор Константин Бояджиев.
Средствата за неговото осъществяване бяха осигурени при външно финансиране по проекти.
На представянето на книгата
Биография на София. Исторически студии на доц. д-р арх. Д. Желева-Мартинс
в Централния дом на архитекта в София
изказване направи доц. арх. Петър Йокимов,
който разказа за огромния обем работа, извършен от екипа
на ръководения от него колективен изследователски проект
"Архитектура и градоустройство на Третото българско царство"
към Центъра по архитектурознание - БАН,
в който авторката доц. д-р арх. Добрина Желева Мартинс отговаря за частта по градоустройство.
Ето и част от изказването му:
" ... и всичко това с минимална материална и без абсолютно никаква морална помощ от института, за който работехме.
Не разбирайте, обаче, че липсваше интерес към това, което правим. Той дори бе много голям: анонимни доклади срещу работата ни, уволнения на членове от екипа, чести и шумни научни съвети с унизителни за нас и за рецензентите ни тенденциозни критични оценки за свършената ни работа, заплахи, съпътствани с всевъзможни смешни заповеди от страна на ръководителя на ЦА и в края - едва ли не принудително изземване на изготвените материали. Оказа се по-късно, че немалка част от знанията в тези материали са били много необходими за написване на професорска хабилитация.
След това интересът бе силно редуциран. Той се изроди в негативни рецензии, отзиви или мнения с до болка позната в ЦА лексика, при всеки опит за публикуване на части от това изследване чрез ведомственото академично издателство.
Този сюрреализъм в институционалната политика, видим в образа и на цялото му ръководство, стана причина части от този многогодишен труд - съществен елемент от стратегическата програма за оцеляване на ЦА на времето, да бъдат публикувани чрез Национален фонд "Култура" или с личните средства на авторите, както това прави вече за трети път самата Добрина. И което е най-любопитно, някои от тези книги бяха удостоени с награди.
Моля да бъда извинен за нелицеприятните неща, които споделям с вас. Но те са част от духовната среда в България днес.
Накрая, искам да поздравя Добрина и за това - за нейната неподатливост и творчески инат, може би единствен начин за оцеляване сред войнстващата посредственост, а на себе си да пожелая скоро да бъда поканен и на представянето на следващата нейна книга.
На добър час!"
13.04.2007 г.
Като водещ на събитието, направих кратко изказване последна и аз:
"... Заслужава да се отбележи, че макар в заглавието изрично да се посочва историческият характер на изложението, книгата Биография на София съдържа ясни теоретични и критични дискурси.
Теоретичните са в приложените иновативни подходи, а критическите - в отместването на историческия хоризонт до съвременността. Всъщност, за задълбочеността на един изследовател може да се съди по степента на преплитане на трите полета на работа - история, теория и критика. Както казва Ервин Панофски, историкът и теоретикът са като ловци, които ловуват в едно и също поле, но стрелят по различен начин и по различни цели.
Много съществена в теоретичен план е интердисциплинарността - резултат както на невероятната работосособност на Добрина,с която тя е преровила всевъзможна литература по интересуващите я въпроси, така и на нейната многостранна теоретична подготовка. Ще изброя само няколко от ветрилото подходи, съдържащи се в книгата (скрининг по географски, топографски, историко-географски, археологически и исторически анализи; компаративистика - сравнителни анализи в балкански и в европейски исторически план, сравнение на структурни и пространствени модели, на концепции, наслагване на планове от различни епохи, семиотичен подход чрез диахронни и синхронни анализи на организацията на града). Холистичното съчетание на различни подходи има евристична сила - безусловен интерес за по-нататъшни занимания върху развитието на София представляват извлечените топогенезис на града; инвариантите и текстоничният скелет от дълбоки структури на градската памет; сравнителни анализи с други балкански и европейски столици, колекцията от множество редки планове на София.
В нашата историографска област - извън юбилейните сборници, струва ми се, че това е първият авторски опит да се анализира един град от множество посоки. И в този смисъл Добрина е отново пионер. Представям си как до тази книга ще се наредят още няколко биографии на големи български градове - и полученият корпус ще бъде нещо като градоустройствена биография на Бълагрия."
13.04.2007 - Любинка Стоилова
