Магна харта: осем столетия свобода
Преди 800 години на една тясна ивица речен бряг в южна Англия е сключена най-важната сделка в историята на човечеството.
Според най-известния съвременен британски юрист - Лорд Денинг,
Магна Харта е "най-великият конституционен документ за всички времена, основата на индивидуалната свобода срещу произволната власт на деспота“.
На Рънимид на 15 юни 1215 година за първи път идеята за закона, който стои над правителството, приема договорна форма. Крал Джон се съгласява, че той повече няма да определя правилата, така, както бил свикнал да прави до този момент. От неговото съгласие в крайна сметка произтичат всички права и свободи, които ние днес приемаме за даденост: свободни от цензура вестници,
сигурност на собствеността,
равенство пред закона,
личната свобода,
редовни избори,
ненарушимост на договорите,
съд със съдебни заседатели.
Магна Харта на латински означава "Великата харта“.
Наречена е така не защото хората, които са я подготвяли са могли да предвидят нейното епохално значение, а защото е дълга.
И въпреки това почти веднага този документ започва да придобива стойност, която оправдава всеки смисъл на използваното прилагателно.
Епископите и бароните, които накарали Крал Джон да седне на масата за преговори знаели, че правата имат нужда от механизъм за тяхното приложение.
Значението на една харта не се съдържа в пергамента, а в авторитетността на нейното тълкуване.
Конституцията на СССР, например, ако вземем един повече или по-малко случаен пример, е обещавала най-различни права: свобода на изразяването, свобода на вероизповеданията, свобода на сдружаването. Обаче, както по-късно разбрали съветските граждани, хартиените права нямат никаква стойност в отсъствието на механизми, които да държат управляващите отговорни за техните действия.
Магна Харта създава една форма на управлението, която действа чрез свикване на народен съвет и която по-късно направо преминава в Парламента, заседаващ в наши дни в Уестминстър. Както казва Уйлям Стъбс, великият историк от Викторианската епоха, "цялата конституционна история на Англия е само малко повече от коментар на Магна Харта“.
И не само на Англия
Магна Харта винаги е била много важна в САЩ.
Поляната, на която лошият Крал Джон слага печата си върху пергамента, се намира в моя избирателен район - Съри. Самото място стои неотбелязано до 1957 година, когато там е положена възпоменателна плоча от Американската асоциация на юристите.
Едва сега, за отбелязване на годишнината, беше издигнат британски паметник
на мястото, на което свободата е родена.
След трескаво набиране на средства, организирано от мен и от шепа общински съветници,
една голяма бронзова статуя на Кралица Елизабет Втора ще ни гледа над бавните, зелени води на Темза, отбелязвайки 800 години откакто короната приема върховенството на правото.
Осемстотин години са дълго чакане. Както и да го погледне човек, ние британците твърде бавно признахме това, което имаме.
За сметка на това американците винаги са знаели за този документ и са се позовавали на него с уважение като на Магна Харта-та.
Защо? Главно заради това какви хора са били първите американци.
Магна Харта е била преподписвана в различни варианти на няколко пъти през 14-ти и 15-ти век, като парламентите последователно са отстоявали своите правомощия, но по време на Тюдорите, чиято династия приключва със смъртта на Елизабет Първа през 1603 г., значението на документа избледнява в общественото съзнание.
В началото на 17-ти век няколко от членовете на Парламента възраждат Магна Харта като оръжие, което използват в своето противопоставяне на аристократичните монарси от династията на Стюардите. Опозицията срещу короната тогава е оглавена от блестящия юрист Едуард Кук, който по-късно написва първата Харта на Вирджиния през 1606 г. Аргументът на Кук е, че кралят заобикаля Парламента и така разбалансира "древната конституция“, чийто основен израз се явява Магна Харта.
Първите заселници пристигат в Америка по времето, когато тези спорове се намират в най-разгорещената си фаза, и пренасят в своите нови домове и преклонението пред Магна Харта. Още през 1637 година щатът Мериленд иска разрешение да включи Магна Харта в своя основен закон, а първото издание на Великата Харта на американска земя е осъществено през 1687 година от Уйлям Пен, който обяснява, че точно тя прави англичаните уникални:
"Във Франция и при други нации самата воля на Принца е Закон, неговата дума може да отреже главата на човек, да наложи данъци, да отнеме имуществото на всеки човек, когато, както и колкото често поиска;
но в Англия всеки човек има определено основно право, което възниква с раждането му,
като свобода на личността и собствеността, която не може да му бъде отнета, освен с негово съгласие или заради извършването на престъпление, за което законът предвижда такава санкция или конфискация“.
Съществувало е разминаване между английското и американското разбиране за Магна Харта. В Стария свят тя е била възприемана преди всичко като гарант за върховенството на парламента; в Новия свят тя е била възприемана като нещо, което вече се издига над Короната и над Парламента. Тази разлика дава сериозни последици през 70-те години на 18-ти век.
Война за независимост
Днес американската революция е възприемана от двете страни на Атлантика като национален конфликт – като една истинска "Война за независимост“. Но по онова време никой не е мислил за нея по този начин – или поне не преди французите да се намесят през 1778 година. И Лоялистите, и Патриотите са гледали на нея като на гражданска война в рамките на едно единно политическо пространство, война, по която мненията във Великобритания са били точно толкова разделени, колкото и в колониите.
Американските революционери не са отхвърляли своята идентичност на англичани; те са я утвърждавали. Според тях Джордж Трети е нарушил "древната конституция“, така, както го направил Крал Джон и Стюардите. Следователно съпротивата не е била просто тяхно право, но и тяхно задължение, или по думите на делегатите на първия Континентален конгрес през 1774 година "както англичаните, като наши предшественици, са правели обикновено в подобни случаи“.
В никой от източниците от онова време не се намира дори и лек намек за това, че Патриотите са се борили за универсални права. Напротив, за тях е било ясно, че се борят за привилегиите, които им се полагат според Магна Харта. Принципът, че "не се събират данъци без представителство“ не е бил абстрактен принцип. Той се намира в чл.12 от Великата Харта: "Нито рицарски налог, нито спомоществувания няма да се събират в Нашето кралство от другиго освен от общия съвет на Нашето кралство…“. През 1775 година щатът Масачузетс гордо приема за свой държавен печат образа на Патриот с меч в едната ръка и копие от Магна Харта в другата.
Припомням тези факти, за да направя един важен, макар и не съвсем моден извод. Правата, които ние днес приемаме за даденост - свободата на изразяване, религия, сдружаване и така нататък – не представляват естественото състояние на едно развито общество. Те са развити преимуществено на езика, на който четете сега тези думи (б. пр. - английски).
Когато ги наричаме универсални права, това е проява на учтивост. Представете си, че Втората световна война или Студената война бяха завършили по различен начин: тогава тези права съвсем нямаше да бъдат универсални. Ако те днес са универсални права, то е в резултат на серия от военни победи на англоговорящите народи.
Различни ранни копия от Магна Харта са оцелели, много от тях в английски катедрали, и там те са били съхранявани като свещената утвар, която е била премахната по времето на Реформацията. Едно от копията днес се съхранява в Националния архив във Вашингтон, точно до двата документа, които са били вдъхновени от Хартата: Декларацията за независимостта и Конституцията на САЩ. Едно друго копие сега обогатява Австралийския парламент в Канбера.
Но има само четири запазени оригинала от 1215 година. Един от тях, който обикновено се пази от катедралата в Линкълн, наскоро направи американска обиколка, като остана за няколко седмици в Библиотеката на Конгреса. Това не беше първото му посещение в Съединените щати. Същият пергамент е бил изложен в Ню Йорк по време на Световното изложение през 1939 година, когато привлича невероятните 13 милиона посетители. Втората световна война избухва по време на изложението и тогава пергаментът е пренесен във Форд Нокс за съхранение до края на конфликта.
Магна Харта е символ
Нима може да има по подходящ символ за това, за което са се борили англоговорящите нации по време на световния пожар? Представете си света, такъв какъвто е бил през 1939 година. Конституционните свободи са се прилагали почти само в Англосферата. Навсякъде другаде авторитаризмът бил във възход. Нашата система, по един уникален начин, издига индивида над държавата, правилата над управляващите.
Когато през 18-ти век английският държавник Уйлям Пит-баща описва Магна Харта като Библията на Англия, той казва нещо много важно. Тя е, така да се каже, Тората на англоговорящите народи: текстът, който ни отличава от другите, но в същото време казва истини и на останалата част от човечеството.
Самият успех на Магна Харта ни пречи да оценим сега, 800 години по-късно, колко революционна за времето си трябва да е била. Магна Харта не установява демокрация: древните гърци са гласували в различно оцветени камъчета, които са пускали в избирателни урни, докато прадедите на англичаните са се ровели заедно с прасетата из студените земи на северна Германия. Магна Харта не е и първият юридически текст: имало е шумерски и египетски писани закони още преди Мойсей да слезе от планината Синай.
Вместо това Магна Харта поставя основите на конституционното управление – или, както казва красноречивият надпис на възпоменателната плоча на Американската асоциация на юристите, "на свободата в рамките на правото“.
Човек трябва да има добро въображение, за да си представи каква преобразяваща сила трябва да е съдържало това понятие. Правото вече не било просто израз на волята на най-силния мъж в племето. Над краля възникнало нещо още по-могъщо – нещо, което не може да бъде видяно, вкусено или усетено, но което обвързва суверена толкова сигурно, колкото и най-бедния нещастник в кралството. Това е, което Магна Харта нарича "законът на страната“.
Този израз често се среща в нашия език. Но помислете си какво представлява той. Законът не се определя от хората в правителството, нито дори от свещеници, които твърдят, че тълкуват свещен текст. По-скоро той се съдържа иманентно в самата земя, като общо наследство на хората, които я обитават.
Идеята за закона
Идеята за закона, като нещо, което произтича от стоящия по-долу народ, обратно на нещо, което се спуска от стоящото по-горе правителство, е характерна особеност на Англосферата. Общото право е една аномалия, красива, вълшебна аномалия. В останалата част от света законите се постановяват отгоре, въз основата на принципи и след това се прилагат към конкретни спорове, но Общото право се разраства като корал, случай по случай, като всяко съдебно решение служи като изходна точка за следващия спор. В резултат правото става съюзник на свободата, а не инструмент за държавен контрол. Вътре в себе си то предполага наличието на още права, които не са изрично посочени от законодател.
И наистина Магна Харта разглежда правата в негативни рамки, като гаранции срещу държавна принуда. Никой не може да ви хвърли в затвора или да отнеме имуществото ви или по друг начин да ви нарани, освен като резултат от справедлив съдебен процес. Това по същество негативно понятие за свободата заслужава да бъде подкрепено в една епоха, която обича да преоценява правата като правомощия – правото на достъпна здравна помощ, правото да бъдеш забравен и т.н.
Струва си да се подчертае също, че Магна Харта разглежда свободата и собствеността като две различни прояви на един и същи принцип. Целият документ може да бъде разглеждан като просторно обещание, че имуществото на свободен гражданин няма да бъде произволно отнемано от някой, който се намира по-високо в социалната йерархия. Дори клаузите, които на пръв поглед изглеждат най-отдалечени от съвременния начин на живот в крайна сметка се оказват посветени на сигурността на собствеността.
Например, има подробна уредба на настойничеството. Крал Джон имал навика да урежда браковете на богати наследнички за кралски фаворити като начин да се докопа до техните владения. Трудно понятните на пръв поглед клаузи за правата на наследство са в действителност просто израз на общия принцип, че държавата не може да отнема собственост без справедлив съдебен процес.
Тези, които подхождат към Великата Харта с благоговение и очакват да намерят в нея високопарни фрази за свободата, понякога се изненадват да видят, че има клауза посветена на премахването на рибарниците по Темза. Но дори и тези пасажи се отнасят до собствеността, като отстояват свободата на търговците да плават нагоре по реката без да трябва да плащат произволни такси, които са им били налагани от собствениците на рибарници.
Свобода и независимост
Свобода и собственост: колко естествено изтичат тези думи като единно понятие под перата на американските бащи-учредители. Те са били мъже възпитани в английската традиция и са гледали на парламентарното управление не като израз на властта на мнозинството, а като гарант за индивидуалната свобода. Колко различна от това е континенталната традиция, която възниква 13 години по-късно с Френската революция, която гледа на избраните народни събрания като на въплъщение на това, което Русо наричал "общата воля“ на народа.
В това различие вероятно можем да откроим обяснение защо Англосферата е устояла на хроничните пристъпи на авторитаризъм, на които имат склонност да се излагат повечето от западните държави. Ние, които говорим този език (б.пр. - английски) винаги сме разглеждали защитата на свободата като дълг на нашите представители и така, имплицитно, на тези, които ги избират. В нашата традиция свободата и демокрацията не са принципи, които се балансират един срещу друг; те са впрегнати заедно.
През февруари т.г. четирите оцелели оригинала на Магна Харта бяха събрани само за няколко часа в Британската библиотека – нещо, което не се е случвало от 800 години. Докато стоях смирено пред тях, някой ме е разпознал и публикувал в Туитър снимка с текст: “Ако Дан Ханан се докопа до всичките четири оригинала на Магна Харта, ще стане ли като Саурон и пръстените?“
Обаче величието на този документ се състои във факта, че той е, така да се каже, един щит срещу Сауроновци. Повечето от останалите държави по света сега се намират или някога са попадали във властта на диктатори. Много от тях в течение на 20-ти век са имали популярни комунистически или фашистки партии, или и двете. Англосферата обаче обикновено е запазвала консенсус около либералния капитализъм.
Това не се дължи на някакви особени характеристики на нашето географско положение или на нашите гени, а се дължи на нашата конституционна уредба. Тази конституционна уредба може да бъде присадена навсякъде. Тя обяснява защо Бермуда не е като Хаити, защо Хонг Конг не е като Китай, защо Израел не е като Сирия.
Тази уредба работи, защото като се започне с Магна Харта, защитата на свободата е въздигната в отговорност на всеки.
Американците, както и британците, са наследили своите свободи от миналите поколения и не трябва да разчитат на външни сили за тяхното запазване.
Защитата на свободата е ваша и моя работа.
От нас зависи да запазим ненакърнени свободите,
които сме наследили от нашите родители,
и да ги завещаем уверено на нашите деца.
