10 януари 1944 г. е дата на гибелни за София бомбардировки.
Разрушенията от тях са врязали дълбоки белези в облика на столицата,
които личат дори и днес - след 70 години.
Сериозно засегнати са повечето значими обществени сгради в центъра на града -
на Народното събрание, БАН, Държавната печатница, Софийския университет, Министерствата на правосъдието, вътрешните работи и войната, Народния театър, Централната минерална баня, Главния павилион на Александровска болница, хотел "Империал", огромен брой жилищни и доходни сгради
Повечето са възстановени доста бързо след войната -
благодарение съвместните усилия на институции и граждани,
и с всеотдайното участие на българските архитекти и инженери.
Но заличени завинаги са кинотеатър "Одеон" на ул. "Цар Симеон" и
хотел "Елит палас" на бул. "Кн. Ал. Дондуков".
Няма ги и до днес куполът и фронтонът, увенчаващи сградата на Духовната академия.
Празно е мястото на Юнион клуб.
,
Изчезнали са няколко забележителни сгради по източния фронт на ул. "Г.С. Раковски".
Изцяло разрушен след пораженията е автентичният западен фронт на пл. "Александър I".
,
Не е запазена част от фронта по ул. "Съборна".
Изчезнал поради тежките разрушения е и изложбеният павилион
на Художествената академия,
изграден по проект на арх. Виктория Ангелова-Винарова.
И до днес не е възстановенo сводовото покритие на сградата на
Застрахователна компания "Български Феникс" - проектирана от
архитектите Георги Фингов, Димо Ничев и Георги Апостолов.
(снимките са от сайтовете "Изгубената България" и "Стара София").
Преди 70 години, на 10 януари 1944 година загива при бомбардировките
архитект Георги Фингов - една трагична фигура в българската архитектура.
Фингов е професионален ерудит с изключително широки контакти в страната и чужбина
Загива, след като е успял да се възроди два пъти от фалити (през 1913 г. и през 1928 г.).
Загива малко след като е унищожил целия си архив (1943 г.).
Загива четири месеца преди да закръгли юбилейната възраст от 70 години.
Оставя инициалите на човешките сенки, които са го тласнали в бездната на завистта и отчаянието.
Оставя и огромно по обем забележително творчество, пръснато из цялата страна.
При творческото му дълголетие, търсещата природа на Георги Фингов успява да постигне разнообразие и стилистични обновления в синхрон с променените реалности.
Творбите му илюстрират сполучливо сътрудничество с редица архитекти -
Вълко Вълкович, Киро Маричков, Фридрих Грюнангер, Хайнрих Маейер, Димо Ничев, Никола Юруков, Георги Апостолов, Йордан Миланов, със сина му Димитър Фингов.
Разрушенията от тях са врязали дълбоки белези в облика на столицата,
които личат дори и днес - след 70 години.
Сериозно засегнати са повечето значими обществени сгради в центъра на града -
на Народното събрание, БАН, Държавната печатница, Софийския университет, Министерствата на правосъдието, вътрешните работи и войната, Народния театър, Централната минерална баня, Главния павилион на Александровска болница, хотел "Империал", огромен брой жилищни и доходни сгради
Повечето са възстановени доста бързо след войната -
благодарение съвместните усилия на институции и граждани,
и с всеотдайното участие на българските архитекти и инженери.
Но заличени завинаги са кинотеатър "Одеон" на ул. "Цар Симеон" и
хотел "Елит палас" на бул. "Кн. Ал. Дондуков".
Няма ги и до днес куполът и фронтонът, увенчаващи сградата на Духовната академия.
Празно е мястото на Юнион клуб.
,Изчезнали са няколко забележителни сгради по източния фронт на ул. "Г.С. Раковски".
Изцяло разрушен след пораженията е автентичният западен фронт на пл. "Александър I".
,Не е запазена част от фронта по ул. "Съборна".
Изчезнал поради тежките разрушения е и изложбеният павилион
на Художествената академия,
изграден по проект на арх. Виктория Ангелова-Винарова.
И до днес не е възстановенo сводовото покритие на сградата на
Застрахователна компания "Български Феникс" - проектирана от
архитектите Георги Фингов, Димо Ничев и Георги Апостолов.
(снимките са от сайтовете "Изгубената България" и "Стара София").
Преди 70 години, на 10 януари 1944 година загива при бомбардировките
архитект Георги Фингов - една трагична фигура в българската архитектура.
Фингов е професионален ерудит с изключително широки контакти в страната и чужбина
Загива, след като е успял да се възроди два пъти от фалити (през 1913 г. и през 1928 г.).
Загива малко след като е унищожил целия си архив (1943 г.).
Загива четири месеца преди да закръгли юбилейната възраст от 70 години.
Оставя инициалите на човешките сенки, които са го тласнали в бездната на завистта и отчаянието.
Оставя и огромно по обем забележително творчество, пръснато из цялата страна.
При творческото му дълголетие, търсещата природа на Георги Фингов успява да постигне разнообразие и стилистични обновления в синхрон с променените реалности.
Творбите му илюстрират сполучливо сътрудничество с редица архитекти -
Вълко Вълкович, Киро Маричков, Фридрих Грюнангер, Хайнрих Маейер, Димо Ничев, Никола Юруков, Георги Апостолов, Йордан Миланов, със сина му Димитър Фингов.
Между малкото самостоятелни творби на Георги Фингов е неговият собствен дом - един от образците за местна интерпретация на стила сецесион, на ул. "Шипка" 38 в София (1906-07 г.).
Г. Фингов е не само един от основателите на Дружество "Съвременно изкуство".
Новоизградената стилистично иновативна и цялостно оформена фамилна къща се превръща в средище на творчески срещи на съмишленици и представители на водещите художествени тенденции в столицата от началото на ХХ в.
Тя е изградена едновременно с ръководството на строежа на къщата на Димитър Яблански в София, поверено му от арх. Фридрих Грюнангер, който отсъства по онова време от страната.
Наред с недвусмисленото съчетание на елементи от палитрата на Грюнангер, в автентичните интериори на дом Яблански се улавяха някои щрихи от почерка на Фингов.
Въпреки своята враждебност към "декадентсткото изкуство" от първата половина на ХХ в.,
политиката по опазване на културното наследство в страната преди 1989 г.,
опази както двете къщи на представители на родния елит - заедно с техните богати и уникални интериори, така и редица други творби на този титан на българската архитектура.
Уви, времето на приобщаване към демократичния свят и свободна пазарна икономика допусна тяхната немара и дори пълна загуба на интериорна автентичност.
Разбира се, такива неща се случват и в по-богати и по-демократични общества.
Могат ли те да приспиват съвестта на съвременните поколения и
пазителите на родното културно наследство?
Или сабята на инвеститорските апетити не сече преклонени глави?
Със сигурност, агресивните строителни амбиции се оказват също толкова
унищожителни за София, както и бомбардировките от 1943-1944 г.
Текст: Л. Стоилова
