През 2014 г. се навършват 110 години
от преименуването на Висшето училище в Софийски университет и 80 години откакто
на 16.12.1934 г. завършената
сграда на Софийския университет "Св. Климент Охридски" е
тържествено осветена.
Средствата за изграждането на
университетски комплекс са дарени от братята Евлоги и Христо Георгиеви. През
1907 г. е обявен международен архитектурен конкурс от Ефорията „Евлоги и Христо
Георгиеви” за разполагане в дарените от братята парцели в София между
булевардите „Фердинанд I/В.
Левски”, ул. „Сан Стефано”, ул. „Оборище” и бул. „Цар Освободител”. В журито,
освен представители на правителството, университета и ефорията, участват
архитектите Янаки Шамарджиев (1864-1937) и Георги Кунев (1874-1957) от страна на Министерството на обществените сгради,
пътищата и благоустройството (МОСПБ), арх. Петко Момчилов (1864-1929) – като делегат на Българското
инженерно-архитектно дружество (БИАД, арх. Louis Bernier (1845-1919) – делегат на архитектурното дружество в Париж. От
постъпилите осем проекта журито единодушно присъжда първа награда от
10 000 лв. на проект с мото “AΩΗNΗ”
на изявения в Париж архитект Jean Breasson (1848-1927), а втора награда от 700 лв. – на
проект с мото “FLVCTVAT·NEC·MERGITVR” на архитектите Jean-Charles
Bizot (1876-1938)
и Henri
Garcin (?-?) от
Женева; трета награда от 500 лв. отива при проект с мото „АМ” на арх. Henri Le Grand
(1853-1929) от Париж. Предвидената композиция от павилиони за
отделните факултети е разгърната в симетрично метрично редуване на изток до ул.
„Сан Стефано” и завършва към ъгъла с бул. „Цар Освободител” с
Историко-филологическия и Юридическия факултети, между които е разположено
централното крило на Ректората.
По неизвестни причини работните чертежи на амбициозната идея не са завършени дълго време. Представа за първопремирания проект придобиваме от публикуваната през 1910 г. ситуация на университетския комплекс в Списание на БИАД.
По неизвестни причини работните чертежи на амбициозната идея не са завършени дълго време. Представа за първопремирания проект придобиваме от публикуваната през 1910 г. ситуация на университетския комплекс в Списание на БИАД.
Становищата, че разположението на сградите в комплекса е заложено още в конкурса за площада около храм-паметника „Св. Ал. Невски” (1904 г.) от арх. Никола Лазаров, почиват на неточно датиране на по-късен проект от този архитект. В проекта си от 1904 г. Н. Лазаров отразява само кварталите за бъдещо разполагане на университетския комплекс, дарени от братята Евлоги и Христо Георгиеви.
Конкурсен проект на Н. Лазаров за площада около Храм-паметника "Св. Ал. Невски" с отразени квартали за бъдещо строителство на университет, 1904 г. [СпБИАД, бр. 1-2, 1904]
Вероятно във връзка с работата на комисията по разполагане на държавни сгради в центъра на столицата, възложена на архитектите Никола Лазаров, Георги Ненов и Трендафил Трендафилов през 1907-1912 г., се е наложило мнението, че Н. Лазаров е преработвал проекта на Бреасон след конкурса.
Проект на Н. Лазаров за площада около Храм-паметника "Св. Ал. Невски" (ок. 1907-1912) с отразен конкурсния проект за комплекса на университета от 1907 г. [Аврамов, Ив. 1983]
Всъщност, на този етап Лазаров отразява в своя проект конкурсното решение на Жан Бреасон за ъглово разположение на сградите в квартала между булевардите „Фердинанд I/ В. Левски” и „Цар Освободител”, и улиците „Шипка” и „Оборище”. В публикация по същата тема от 1912 г. арх. Г. Ненов отбелязва, че държавният университет все още не е съграден.
сп. Съвременна илюстрация,
През 1912 г. части от проекта на Ректората са отпечатани в сп. Съвременна илюстрация – възможно е това да е във връзка с участието на J. Breasson в обявения по това време в София международен конкурс за Съдебна палата, където той печели откупка с арх. Albert Drouet (също от Париж). На самите чертежи не може да се различи година на проектиране, нито подпис на автора, за разлика от чертежа, изложен в Музея на Софийския университет.
[Тодорова, Ц. 2010]
Изложеният в музея на Софийския университет чертеж - надлъжен разрез на корпуса на Ректората, e от 30 декември 1912 г. и показва парадната част на Ректората с главното фоайе и аулата, с характерно решение на покрива в необарок, в противовес на фасадата в стил неоренесанс. Този чертеж е подписан от Jean Breasson и Albert Drouet, което оборва становищата, че в преработката на проекта след конкуса е участвал и арх. Никола Лазаров.
В своя обзорна статия от 1914
г. арх. Т. Трендафилов отбелязва, че „ .. проектирането
... се възложи на парижкия архитект г. Бреасон, но за жалост работите по построяването на тези
сгради и до днес стоят непочнати.” Допълнително, в същата публикация той добавя,
че проектирането „... се възложи на ефорийския архитект Ф. Грюнангер...”. Какво е произтекло от това възлагане, засега не е известно.
След войните, в 1920 г. ефорията
наема пенсиониралия се от Министерство на обществените сгради пътищата
и благоустройството арх. Йордан Миланов (1867-1932) да преработи служебно проектите на Бреасон. Основният камък е положен тържествено на 30.06.1924 г.
През 1924-1925
г. Бреасон завежда в Международния съд в Хага дело срещу ефорията за нарушени
авторски права и спечелва обезщетение от 200,000 златни франка [Тодорова, Ц. 2010].
През 1924-1925
г. Бреасон завежда в Международния съд в Хага дело срещу ефорията за нарушени
авторски права и спечелва обезщетение от 200,000 златни франка [Тодорова, Ц. 2010].
През 1927 г. Йор. Миланов публикува в Списание на БИАД план и разрез от своя работен проект, датиран към март 1924 г., с което дава ясна представа за промените на първоначалния проект.
Идеен проект от Ж. Бреасон, 1904 г. [СпБИАД, 1910]
Работен проект от Й. Миланов, 1924 г. [СпБИАД, 1927]
Окончателното решение, според доц. Ц. Тодорова, съдържа 89 (вместо първоначалните 59) помещения на централния корпус, от които 15 аудитории, и е с пететажни вместо три-етажни странични анекси към тях. Така зданието приютява Ректората, деканатите и Юридическия и Историко-филологическия факултети.
През 1930 г. е проведен национален архитектурен конкурс за сграда на университетската библиотека, спечелен от тандема на патриарсите на българската архитектура Иван Васильов (1893-1979) и Димитър Цолов (1896-1970) - и двамата германски възпитаници. Изграждането продължава до 1934 г.
[Архитектура, 1, 2010]
През 1934 г. от двете страни на глания вход на Ректората са поставени скулптурните фигури на братятя Христо и Евлоги Георгиеви, изработени по проект на скулптора Кирил Шиваров в художествената металолеярна на Никола Радев и Николай Ганев.
[ http://pylnoshtastie.com/създаването-на-статуите-на-евлоги-и-хр/ ]
Комплексът на Ректората е открит официално на 16.12.1934 г.
Разширението на комплекса на университета в източна посока по проект на арх. Любен Константинов от 1940-1941 г. приключва през 1952 г. При завършването му със северното крило към ул. "Шипка" (1972-85 г.) е префасадиран и централният корпус на Ректората. [Тодорова, Ц. 2010]
Идеен проект от Ж. Бреасон, 1904 г. [СпБИАД, 1910]
Работен проект от Й. Миланов, 1924 г. [СпБИАД, 1927]
Окончателното решение, според доц. Ц. Тодорова, съдържа 89 (вместо първоначалните 59) помещения на централния корпус, от които 15 аудитории, и е с пететажни вместо три-етажни странични анекси към тях. Така зданието приютява Ректората, деканатите и Юридическия и Историко-филологическия факултети. През 1930 г. е проведен национален архитектурен конкурс за сграда на университетската библиотека, спечелен от тандема на патриарсите на българската архитектура Иван Васильов (1893-1979) и Димитър Цолов (1896-1970) - и двамата германски възпитаници. Изграждането продължава до 1934 г.
[Архитектура, 1, 2010][ http://pylnoshtastie.com/създаването-на-статуите-на-евлоги-и-хр/ ]
Комплексът на Ректората е открит официално на 16.12.1934 г.
Разширението на комплекса на университета в източна посока по проект на арх. Любен Константинов от 1940-1941 г. приключва през 1952 г. При завършването му със северното крило към ул. "Шипка" (1972-85 г.) е префасадиран и централният корпус на Ректората. [Тодорова, Ц. 2010]
Съвременната културна стойност на историческия, архитектурен и художествен комплекс е много висока - от национална категория (обявена в ДВ бр. 40/1978 г.). Той е ситуиран на ключово място в структурата на града - на кръстовището на ринговия булевард "Фердинанд I/В. Левски" и основната радиална входно-изходна артерия бул. "Цар Освободител". Със своя значителен обем, специфичен силует и образ, комплексът на Софийския университет се е превърнал във важен пространствен акцент и ориентир в историческия център на столицата София.
Същевременно, в културологичен план сградата на Алма матер функционира като символ на просвета, знание, духовност и щедро дарителство.
Извори: Данчов, Йод., К. Маричков, „Проект за застрояване монументалната част на гр. София”, - Списание на БИАД, бр. 5-6, 1903-1904, с. 97-103; „Проектите за регулиране на площада „Св. Александър Невски” в София (Н. Лазаров)”, - Списание на БИАД, бр. 1-2, 1904, с. 7-10; Ненов, Г. „Държавни здания в София”, - Списание на БИАД, бр. 14-15-16, 1912, с. 130-153; „Протокол на комисията по избиране места за държавните сгради в столицата”, - Списание на БИАД, бр. 1-2, 1904, с. 7-10; Съвременна илюстрация, 1912; Миланов, Й., "Ректорат на Софийския университет "Св. К. Охридски". - СпБИАД, 3-4, 1927, с. 63, 67; Кратка история на българската архитектура, С., 1965; Стоянов, Б. Съвременна архитектура. С., 1977; Ковачевски, С., П. Йокимов. „Конкурсното дело (1878-1944)”, - В: Архитектурата в България 1878-1844 г. С., 1978, с. 238-338; Лабов, Г. Архитектурата на София. С., 1972; Енциклопедия на изобразителните изкуства. Т. 2. С., 1981, с. 193; Иванчев, Ив. „Уникалната архитектура в Народна република България”, - Българската архитектура през вековете (С. Бояджиев и др., ред.). С., ДИ „Техника”, 1982, с. 278-280; Аврамов, Иван. Никола Лазаров. С., 1983; Стоилова, Л. „Архитект Юрдан (Йордан) Миланов”, - В: Австрийски архитектурни влияния в София, края на XIX – началото на ХХ в. (2-ро доп. и прераб. изд.). С., 1998, с. 53-56; Лабов, Г. „Обществените сгради от Освобождението до 1920 г.”, - В: София – 120 години столица. С., 2000, с. 515-525; Музей на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Пътеводител. С., 2006; "Биография на Алма матер". - MUSEUM, Бюлетин на СУ, С., 6, 2007, с. 4-44; Стоилова, Л. „Големите архитектурни конкурси в България в края на ХІХ и началото на ХХ век или за пропуснатите шансове и мъчителния път на българската архитектура”, - В: Епохата на Цар Фердинанд I. Сб. Част ІI. С., 2008, с. 52-61; Л. Стоилова. "Международни архитектурни конкурси в София в края на ХIX и началото на ХХ в.", - Исторически преглед, г. VII, кн. 18-19, март-юли 2009, с. 47-70, http://sofiazanas.blogspot.com/p/blog-page_6193.html; Тодорова, Ц. ”Архитектурният образ на Софийския университет „Св. Климент Охридски” (120 години Алма Матер)”. – В: Културно-исторически наследство на София: проблеми и перспективи. Сб. Сердика – Средец – София. Т. 5. С., 2010, с. 274-279, http://sofiazanas.blogspot.com/p/blog-page_18.html; "Проект за развитие на университетската библиотека на СУ "Св. Кл. Охридски".- Архитектура, 1, 1910, с. 52-55.
[Архитектура, 1, 2010]
Справката
написа д-р арх. Любинка Стоилова, Главен експерт в Отдел „Опазване на
недвижимото културно наследство”, Общински културен институт „Музей за история
на София”, ноември 2014 г.
