София за нас / Sofia for us

Архитект Нено Ямантиев - творчество и съдба

2012-01-31T12:08:00.037+02:00

цикъл: «Творци на българската архитектура»
д-р арх. Л. Стоилова

На 31 януари 2012 г. се навършват 110 години
от рождението на арх. Нено Ямантиев.
През м. октомври т.г. ще се навършат и 44 г. от смъртта му,
а все още малка част от неговия разнообразен художествен свят
е разкрита за широката публика.
Всеки творец заслужава да бъде опознат
не само чрез резултатите от труда му,
но и като маниер на работа, и като личност, и като съдба.

За първи път се опитах да помогна за това
с доклад на конференцията «Бели петна в история на българската архитектура»,
организирана от Съюза на архитектите в България (09.02.1995).
Още не бях пристъпила към подиума, когато ме блъснаха
и диапозитивите ми към текста се разпиляха на пода.
Разбира се, в последния момент не можах да ги подредя
и представянето бе доста накърнено.

Оттогава няколкократните ми опити да го публикувам в различни издания останаха безплодни – все нещо не подхождаше – архитектът ли, авторът ли.
Не намери място и в тематичния брой на сп. Архитектура,
посветен на модернизма в архитектурата (1/2010 - http://20c-arch-bg.blogspot.com/p/modernism-yesterday-today-tomorrow.html),
поради редуцирания му обем.

Днес решавам да го разпространя по интернет
с надеждата да срещне максимален брой читатели,
интересуващи се от съдбата на модерната архитектура и модернистите в България.
Дължа го и на наследниците на архитекта - Анна и Христо Ямантиеви,
които пазеха ревностно паметта за баща си
и ми предоставиха щедро много от неговите материали и своите спомени.

Нови имена на улици в София

2012-01-25T18:58:00.033+02:00

С решение No. 14 от 12.01.2012 г.
Столичният общински съвет даде на безименни улици
имената на първите eвропейски архитекти и инженери, изградили София:
Антонин Колар, Фридрих Грюнангер, Херман Майер, Андреас Грайс

С решениe No. 16 от 12.01.2012 г.
Столичният общински съвет даде на безименни улици
имената на първите eвропейски архитекти и инженери, изградили София:
братя Прошек, братя Бартел, Ликурго Амадей,
Вацлав Роубал, Карл Трънка и Николай Копиткин

Трябва да отдадем нужното уважение на
общинския съветник доц. Вили Лилков -
Зам. предеседател на СОС, за последователните усилия,
с които проведе своята благородна идея
да популяризира делото на първостроителите
на следосвобожденска София
и да внесе съответните обосновани предложения в СОС.

По принцип са малко улиците в България,
които носят имена на архитекти.
А имената и делото на редеца от чужденците,
започнали градежа на съвременна България,
въобще не са популярни извън професионалните среди.

Това, което не би трябвало да се премълчи,
обаче, са следните немаловажни подробности:

Антонин Колар се казва всъщност Адолф Вацлав Колар.
Този въпрос бе осветлен още през 1997-1998 г.
от Марчелла Щерн - биограф в Австрийския биографски институт
към Австрийската академия на науките,
която публикува биографията на Колар в каталога
към българо-австрийската изложба
Австрийски архитектурни влияния в София
в края на XIX - началото на XX век,
показана в Националния исторически музей в София (1997),
в Дом Витгенщайн във Виена (1998) и в Старото кметство в Прага (2000 г.).
Копие от този каталог е достъпно в интернет,
(включително и в този блог - http://sofiazanas.blogspot.com/p/blog-page_13.html).

Че самият Колар се е подписвал с имената Адолф Вацлав
е видно още в първата му скица за паметник на Васил Левски
от 29 юли 1878 г.
ДА - София, Ф. 1K, оп. 2, а.е. 169
http://www.archives.government.bg/tda/docs/1K_3_169.jpg

Може да се спомене, както това е направила и самата М. Щерн,
че в българската литература Колар е известен и с името Антонин.
Досега не е намерено обяснение защо е така.
Може би просто някой някога е сбъркал
и тази грешка се преповтаря до днес.

Подобен е случаят и с швейцарския архитект
Якоб Хайнрих МАЙЕР / Jiakob Heinrich MEYER,
известен в родината си и в редица енциклопедии
още като Анри/Хенри (HENRY), но никъде като Херман.
У нас - някой някога е сбъркал
и тази грешка, уви, продължава да се мултиплицира.

За богатата пластична декорация на софийските сгради
принос има не само Андреас Грайс, но и синът му - Едмунд Грайс.
И на двамата биографиите могат да се намерят във вече споменатия каталог.

Прави впечатление и наименованието "Братя Прошек"
Иржи (известен в България като Георг) Прошек
наистина е работил по изграждането на столицата.
Брат му - Богдан Прошек, обаче, има заслуги извън
градоустройството и архитектурата на София.
Йосиф Прошек и Вацлав Прошек,
които са по-изявени в този бранш, са техни братовчеди
и не са братя помежду си.
Не може да бъде пренебрегнат особено Вацлав Прошек, който е участвал
в проектирането на Лъвов мост и Орлов мост,
и на първата ж.п. гара в столицата.
Във вече споменатия каталог от 1997-1998 г. са публикувани
биографиите, съставени от Марчелла Щерн,
на всички от фамилията Прошек.
Всъщност на кого от всичките Прошек ще бъде наименувана улицата в София?!

По подобен начин може да се коментира и за братята Бартел.

За допуснатите грешки не мога да виня доц. Вили Лилков.
Той не е историк, нито архитект.
Но експертите, които са направили биографичните справки,
са се предоверили не особено професионално на източници,
затворени само в местното знание,
което, уви не е достатъчно.

Позволявам си да отправя тези бележки
докато все още табелите не са направени и окачени по улиците.
По-добре е да се поправим навреме,
отколкото да оставаме глухи и слепи за истината.
Иначе се самоосъждаме на вечен провинциализъм.
А нито архитектурата и градоустройството,
нито архитектите на София след Освобождението
са били провинциални.
Напротив - движели са се в крак с актуалните тенденции в Европа.

http://www.archives.government.bg/tda/docs/1603_2_20.jpg

РEПОРТАЖ ЗА ТРИТЕ ХАШ

2012-01-14T23:05:00.003+02:00

автор: Валери Петров,
който напоследък изглежда все по-актуален

Приятно четене!

РEПОРТАЖ ЗА ТРИТЕ ХАШ

Кои книги напоследък
радват се на просто редък,
изумителен напредък?
Тези книги, тези книги
със убийства и интриги,
дето, ха де, затвори ги,
докато на „Плана” 5
нашият майор напет,
стиснал верен пистолет,
не съзре следи, които
водят към едно корито,
ужким старо и разбито,
но която, щом по цинка
той го тръкне със пуцинка,
ще разкрие начертан
план на мотопед „Балкан”,
който вража нам държава
жаждува да притежава…
Да, тез книги в страшна треска
дирят се и гълтат днеска:
книгите със шпионаж,
книгите със саботаж –
отче наш,
тираж
нам даж
за тоз бранш
насущний наш!
А понеже всеки знае,
че наистина така е,
нека бъде този наш
поетичен репортаж
вместо във стила банален,
в стил шпионско-криминален,
взет от библиотека „Лъч”.
- О.К.! Тенк’ю вери мъч!

ГЛАВА ПЪРВА
- Тук нещо се крие!
Всичко гаче ли ясно не ми е! –
си помислил другарят Попов,
поддиректор на нашия нов
комбинат за мазутови печки. –
Тези гайки са майче мънечки
и не знам как ще бъдат монтирани.
От кого ли са те проектирани? –
Тъй си казва значи той
и сред планове безброй
вижда на един, че има
разлика от 5 сантима.
- Тука действа вража шайка!
Ваш’та майка, наш’та гайка
изменили сте нарочно
с болта да не пасва точно! –
Тъй извиква в гняв суров
поддиректорът Попов
и в подкрепа на това,
неизрекъл тез слова,
зърва видима едва,
буквата латинска Хаш,
със която някой враж
специалист по саботаж
не веднъж, не даже дваж,
а дор триж със подла мисъл
плана грешен бил подписал.
- „Хаш-Хаш-Хаш”! Какво ли значи?
Пращайте разузнавачи!

ГЛАВА ВТОРА

- Вината е в тора.
Такъв добив при толкоз фосфат!
Но ще видим кой кум и кой сват!
Така Спас, агронома, си каза
и отвесната бръчка проряза
още младото Спасово чело…
А в тоз миг недалече от село,
Във завода полиетиленов
Инженерите Колев и Ненов
Наблюдават със трепет и страх
как пред тях
етиленът на прах,
наместо да втаса
в прозрачна пластмаса,
държи се в процеса съвсем непонятно,
ултрагаменски и суперфосфатно!...
И тръгват по гарите
Спас и другарите
и ето накрая
откриват оная
бележка, съставена по всички правила,
но с грешка, която била, значи, направила
в завода за шушляци тор да довтаса,
а на блока със рапица – пластическа маса.
Грешка? Може. Но защо?
Не е толкоз просто то!
Налице е, явно, враж
твърде подъл саботаж!
Ако беше грешка баш,
би ли етиленът наш,
носил знака „Троен Хаш”,
който не веднъж, не дваж,
а навред три пъти баш
този спец по саботаж,
драснал е, за да докаже,
че с такъв голям кураж е,
та надсмива ни се даже!
- „Хаш-Хаш-Хаш”! Какво ли значи?
Пращайте разузнавачи!

ГЛАВА ТРЕТА

… И ги пращат.
И за труд те се захващат,
но за жалост
и уви все нахалос
им върви:
Сред дошлите от чужбина
са съмнителни двамина,
но тоз има алиби,
онзи пък едва ли би…

А във същото време
саботьорът не дреме:
Тук заводът за обуща
някакви кошмари пуща.

Там изписва института
срещу западна валута
уред, обявен за брак
във века на Гей-Люсак.

Тука бива произведен
филм пореден –
ама бледен,
ама беден,
филма неден,
всичко от чужбина има,
даже има и да взима.

Там измисля се батерийка
за откриване Америйка.

Тук талант е съкратен
и заместен със кретен.

Там споменатата „Плана”
бива трижди разкопана,
тъй че в кал остава скрито
мотопедното корито.

Там и там из края наш
някой върши саботаж
и под всеки саботаж
слага своя „Троен Хаш”…

Сред шишета,
край кьошета
на ухо мълвата шета,
а мълва когато шета,
в миг я хващат аташета:

- Кой е този „Троен Хаш”?
- Наш не е! – Не е и наш!
- Е, че чий ще е тогаж?!
Уж не скръстваме ръце,
а пък на, едно лице,
явно действащо за НАТО,
ни остава непознато.
Я да се порови всеки
в тайните си картотеки! -

И вълна вълната гони
към различни пентагони
и различни пентагони
вдигат рамене с пагони:

- Наш не е! – Не е и наш!
Имахме един на стаж
по аркутинския плаж,
но забърка се в миш-маш,
след което
в МВР-то
пази горния етаж.
- Е, тогава кой е той,
този предан нам герой,
спъващ сам по почин свой
болшевишкия им строй?...

(Краят – в следващия брой.)

***
- Не, не става тая
с края.
Искам кой е да узная! –
Тъй ще каже някой патил
от романите читател.
А въпросната разгадка
много проста е и кратка:
Работата е, че Хаша
бил от азбуката наша
и четял се значи не
като „Хаш”, а като „Не”,
като наше „Н” трикратно,
казващо съвсем понятно,
че наред със всички вражи
опити за саботажи
има друг вид саботаж,
не по чужди инструктаж,
ами местен забутаж,
недознаш и замоташ,
чийто автор си е баш
Н-якой Н-екадърник Н-аш!

Ето, ето
кой бил, дето
зашифрован бил под Н(е)-то:
Н-якой Н-екадърник Н-аш,
мой съсед и твой адаш,
скрит под кадров камуфлаж,
но с глава от алабаш,
който хем ни мъчи с дваж
по-невидим саботаж,
хем се пъчи, че е наш,
и то наш със дълъг стаж,
страшно наш като блиндаж
и на всичко наше страж!

…Със което и завършва
този тайнствен репортаж.

(1965-1987, Валери Петров)

Бъдещият музей на София

2011-11-24T10:47:00.040+02:00

Част от Централната общинска минерална баня
ще бъде адаптирана
в Музей за историята на София

Вчера - 23.11. 2011 г.
в сградата на банята
кметът на София - Госпожа Йорданка Фандъкова,
подписа договора за безвъзмездно европейско финансиране
по Оперативна програма „Регионално развитие”
за реализацията на този проект
с ръководителя на Управляващия орган на ОПРР - Деница Николова,
и в присъствието на министъра на Регионалното развитие и благоустройството - Лиляна Павлова.

Проектът предвижда експозиционни площи на три нива,
хранилища за богатите фондове на музея, наброяващи над 120 000
от всички епохи и исторически етапи от развитието на столицата.
За реконструкцията на сградата
са осигурени 5,600,000 лв. европейски средства по ОПРР
и 300,000 лева от бюджета на Столична община.
През 2013 година се очаква общината да отпусне още 2,000,000 лв.
за музейните експонати и уреждане на експозицията.

Допълнителна информация за проекта
BG161PO001/3.1.-03/2010 на МРРБ
ПРОУЧВАНЕ И АНАЛИЗ
на атрактивността на Музея на София
в адаптираната за целта сграда на
ЦЕНТРАЛНИТЕ МИНЕРАЛНИ БАНИ - СОФИЯ

по ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ”
2007-2013 г.
Приоритетна ос 3.:
„УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ НА ТУРИЗМА”
Операция 3.1.:
„Подобряване на туристическите атракции и свързаната с тях инфраструктура”
Схема:
Подкрепа за развитието на природните, културните и историческите атракции.

Финансова подкрепа на EU: 5,6 млн. лв.
Бенефициент:
Столична община (договор RД-02-14-1571/22.07.2011).
Собствено финансово участие: 300,000 лв.

Музеят на София, е основан през 1928 г. към Столичната община по инициатива на кмета Владимир Вазов. Според регламента за устройството, управлението, финансирането и функционирането на градския музей (1929), неговите основни цели са:
 Да събира, проучва и пази онези предмети от материалната култура на София, които имат или ще имат значение за историята на града;

 Да събира, проучва и запази в специален исторически архив всички печатни и художествени и др. произведения от духовната култура на София, които имат или ще имат значение за нейната история;

 Да създаде картинна галерия с отделение за художествени произведения от столични художници, третиращи предимно сюжети от самата столица.

Освен през периода 01.12.1941 -30.03.1944,
когато музеят е настанен заедно със Столичната библиотека в собствена сграда,
след нейното разрушаване при бомбардировките над София, той остава до днес без собствени помещения за постоянна експозиция, въпреки богатите фондове, с които разполага.

Това обстоятелство предпоставя в голяма степен решението
на Националния съвет за опазване на паметниците на културата (НСОПК) към Министерство на културата (11.06.1998)
пустеещата по това време в тежка немара сграда на бившата Общинска минерална баня, обявена за паметник на културата под наименованието „Централни минерални бани”, да се адаптира частично за музей на София.
Съответната част от сградата е предоставена от Столичен общински съвет (СОС) за настаняването на Софийски исторически музей с решение № 51, протокол № 46 от 27.07.1998.

Състояние на сградата преди 1998 г.:

Комплексът на Централните минерални бани, който ще приюти Музея на София,
се е превърнал със своята великолепна архитектура в един от символите на столицата, който бележи етапите в развитието на самия град.
В непосредствена близост в античността е бил термалният комплекс,
около който се е развивал градът Сердика.

Днешната сграда е построена на мястото на съществуващия
до началото на ХХ в. турски хамам.
През 1904 г., след проведен конкурс за проектиране на минерална обществена баня,
на архитектите Петко Момчилов и Фридрих Грюнангер са възложени идейни проекти. Работният проект е изготвен от П. Момчилов през 1906 г.
Сградата е открита официално през 1913 г.

Обемно-пространственото решение на сградата е изключително богато. Декорацията на фасадите е в характерния за началото на миналия век национално-романтичен стил, в който сполучливо са претворени форми и детайли от българското архитектурно наследство, в добър стилов синтез с елементи на сецесиона. Не по-малко въздействащ е и интериорът на сградата. Отворените общи пространства, елегантните ажурни метални парапети на виещите се видими стълби, стилни канделабри, леки решетки и остъклени прегради, отварят достъп на погледа до всеки кът. В този вид, отличаващ се рязко от околната архитектурна рамка, сградата е основен елемент от традиционния образ на централната градска част на София. Тя е обявена за архитектурно-строителен и художествен паметник на културата (културна ценност според действащия ЗКН) от национално значение, във вестник „Известия” от 1955 г., а впоследствие и в Държавен вестник бр. 25 от 1998 г.
Обектът попада в обхвата на територия с културно-историческо наследство
със статут на групов паметник на културата –
„Традиционен център”, І част, гр.1 в гр. София.

През 1998 г. Столична община провежда национален конкурс
за проект за „Адаптация на общинска минерална баня за Музей на София с активно присъствие на минерална вода”,
спечелен от колектив с ръководител арх.Станислав Константинов.
На победителя в конкурса се възлага да изготви работен проект поетапно.

Проектът е разработен в три етапа,
тъй като обектът е голям и Столична община трудно би могла да осигури необходимите средства за реализирането и въвеждането му в експлоатация като едно цяло.

Работните проекти за музейната част -I–ви и II–ри етап, са съгласувани от НИПК/НИНКН и одобрени от ДАГ през 2001-2002 г.

През есента на 2004 г. по проект „Красива България” на МТСП/ПРООН е проведен конкурс за избор на изпълнител за частична реализация на I-ви етап от музейната част за одобрения проект. Договорите с изпълнителите са приключени в началото на 2007г., като са изпълнени строително –монтажни работи по Архитектурно-строителна, Електро, В и К и ОВ части.

През лятото на 2006 г. със заповед на Кмета на Столична община е възложено да се проведе процедура за предоставяне на концесия върху обект „Част от имот, публична общинска собственост – северно и източно крило, малък и голям басейн и два от вътрешните дворове на Общинска минерална баня, с обща концесионална площ от 5 603кв.м. за експлоатация като водолечебен и SPA център”.

През 2007 г.Столичният общински съвет приема ново решение, с което за сметка на одобрения втори етап от музейната част се предвижда да се изгради SPA център и в последния вариант за музейната част останаха помещенията по западната и южната фасади на сградата и централното фоайе, с разгъната площ на четирите нива приблизително 7000 квм. Към музейната част се добавят и два /от общо четири/ от вътрешните дворове, които са от двете страни на Централното фоайе

София е една от малкото европейски столици (а може би единствена), която няма постоянно действаща експозиция за своята история.
Историята на града, възникнал като неолитно селище преди хиляди години, е изпълнена със значими обществени, политически, културни, градоустройствени и други събития, които доказват богатата материална и духовна култура на неговите жители.
Постоянната експозиция на Софийски исторически музей ще бъде привлекателна и интересна за всички възрастови и социални категории, тъй като в нея ще бъдат изложени най-атрактивните и стойностни експонати от фондовете на музея.

Експозицията ще се концентрира в три основни раздела
– Наследството на древността;
- София в традиционните вярвания и изкуството;
- София – столица на България.

Състояние на сградата след 2009 г.:

Сградата на Централните минерални бани,
която ще приюти Софийския исторически музей е в среда,
с висока концентрация на важни градоустройствени и културно-исторически обекти – Централните хали, Джамията “Баня Баши”, Централните хали, Синагогата, църквата „Св. Петка Самарджийска”, църквата „Св. Неделя” и др.
Същевременно, днес това е и административно-търговският център на града,
формиран от значими сгради като: Президентството, Министерския съвет на Република България, Парламента (бивш дом на ЦК на БКП), сградата на Уникредит Булбанк, представителния хотел „Шератон”, ЦУМ, и др.
В близост, при строителството на втория метродиаметър на София „север-юг”
вече са разкрити и масирани археологически останки от античния град Сердика.

Главните туристически маршрути се пресичат в центъра на столицата,
в близост до пл. „Бански”.
Основните обекти на културен туризъм в София
са в близост до сградата на бъдещия Музей на София.
Разстоянията са постижими и за пешеходно придвижване.
Както музеят - представящ историческото развитие на града,
така и самата сграда на Централните минерални бани,
ще бъдат важни елементи от културните маршрути на София.

Софийска аpхитектуpна седмица' 2011

2011-11-02T01:40:00.005+02:00

Международен фестивал Sofia Architecture Week от 1 до 6 ноември
на много места и основно в в “Перформ бизнес център”, площад "Позитано" 2. Организатори - Списание 1, фондация “Америка за България” и Столичната община.
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1079612

Основната тема
“Архитектурата с неограничени възможности”
с Три подтеми “Виж и научи” (лекции и изложби),
“Мисли и прави” (работилници и дискусии)
“Срещни и поздрави” (партита).

Изложбата “Архитектура от чисто злато”, представя ценни зърна от съвременната архитектура - по света и в БГ.
В риалити гости ще излагат архитектурните си вижданияза 15 минути,
водещият ще ги визуализира на фотошоп. Продукцията ще се отпечатва веднага.
Публиката ще избира най-оригиналната архитектурна мечта.

В платената част
11 лектори от 11 държави ще представят свои виждания как
съвременната архитектура може да променя човешката среда.

Чуждестранни лектори:

Томас Конг (преподавател в САЩ и директор на студио Chronotope) -
социален и културен контекст на архитектурата,

Фриц Хаег (САЩ) -
микс от архитектура, дизайн, градинарство и екология,

Алберто Яковони (Италия),
специалист по обществени пространства

Саня Галич и Игор Грозданич - студио Non Stop (Босна и Херцеговина),

Рената Сенткевич (от водещото испанско студио “Абалос + Сенткевич”),

Феликс Клаус от Холандия,
Тереза Новаиш и Жорж Карвалю (основатели на студио аNC, Португалия;
номинация за наградата за съвременна архитектура на ЕС “Мис Ван дер Рое”).

В афиша от изложби:
“Съвременна австрийска устойчива архитектура от дърво” в СУ,
“Невидима София” - Елена Героска и Стефан Маринов представят необичайно популярни столични обекти,
“Берлин” - градът 20 години след падането на Стената на Герит Енгел.

“Образите на града”
въвлича в дебат визиите на Столичната община, инвеститори,
архитекти, университети, граждани за градската среда на София.

“Нов живот за панелните комплекси” представя резултатите от конкурса на ArchModule, който генерира идеи за подобряване
на визията и състоянието на панелните сгради у нас.
Пилотен проект ще анализира финансовите параметри и възможностите за реализация.

Предвидени са и презентации
на конкурса на KNAUF България ;
на Асоциацията на студентите по архитектура в България.

20 години БАУЖ

2011-10-30T12:45:00.006+02:00

Юбилеят
на
Българската асоциация на университетските жени (БАУЖ)
http://bauw-bg.com/?page_id=3
бе отбелязан със серия от публични лекции на изтъкнати специалисти,
организирана съвместно с
Магистърската програма по история на жените/пола МАТИЛДА
към Философски факултет на Софийския университет
http://bauw-bg.com/?page_id=28
и
Катедрата по Англицистика и американистика (ФКНФ), СУ
в новата конферентна зала на Софийския университет
върху следните теми

Проф. Людмила Йорданова,
Гост-лектор от King’s College, London
REFLECTIONS ON POPULAR CULTURE AND GENDER
14.10.2011

Проф. Милена Кирова,
"Изследванията на мъжествеността
върху примери от библейския текст)"
25.10.2011

Проф. Марика Мойсееф,
Гост-лектор от College de France, CNRS, Paris
ALIENS AS AN INVASIVE PROCREATIVE POWER
IN SCIENCE FICTION AND HOLLYWOOD
28.10.2011 г.

Тържество с реч на председателката
проф. Милена Кирова
и кратка музикална програма увенча юбилея.

Лекция на Проф. Марика Мойсееф, College de France, CNRS, Paris

2011-10-27T09:00:00.003+03:00

ЕВРОПЕЙСКАТА МАГИСТЪРСКА ПРОГРАМА ПО ИСТОРИЯТА НА
ЖЕНИТЕ/ ПОЛОВЕТЕ „МАТИЛДА”
(Философски Факултет)
И
КАТЕДРАТА ПО АНГЛИЦИСТИКА И АМЕРИКАНИСТИКА(ФКНФ)
към Софийския университет "Св. Климент Охридски"

организират лекция на

Проф. МАРИКА МОЙСЕЕФ,
Гост-лектор от College de France, CNRS, Paris

ALIENS AS AN INVASIVE PROCREATIVE POWER
IN SCIENCE FICTION AND HOLLYWOOD на английски език)

28 oктомври 2011 г. (петък) 17-19 ч.,
Нова конферентна зала, вход от ул. „Шипка”, ет. 2, Ректората, СУ

За връзката на архитектурата с вечността

2011-10-16T04:23:00.008+03:00

Припомняме с няколко забравени публикации
вечните теми
за връзката на архитектурата с човешката душевност
чрез църквите и чрез гробищата

Църковната архитектура в България
от края на ХІХ до средата на ХХ век
http://sofiazanas.blogspot.com/p/blog-page_09.html

"Насочване на църковното и държавното начало в едно русло
края на ХІХ в. - първата половина на ХХ в."
глава в книгата
Православните храмове по българските зeми
(ХV - средата на ХХ в.)
Архитектура. История. Библиография.
С., АИ "Проф. Марин Дринов", 2002, 385-512
http://sofiazanas.blogspot.com/p/blog-page_10.html

Градът на мъртвите
За смъртта и забравеното отношение
"човек - живот - изкуство"
http://sofiazanas.blogspot.com/p/blog-page_16.html

Как Софийските централни гробища да станат
обект на културен туризъм
според европейската културна практика
http://sofiazanas.blogspot.com/p/blog-page_17.html

Денят на Независимостта на България

2011-09-22T12:47:00.007+03:00

По случай Деня на независимостта на България -
22 септември,
представяме материали,
посветени на архитектурата и градоустройството в България
до Първата световна война

Водещи архитектурни личности на независима България
http://sofiazanas.blogspot.com/p/blog-page.html

Големите архитектурни конкурси в България
в края на ХІХ и началото на ХХ век
или
За пропуснатите шансове
и мъчителния път на българската архитектура
http://sofiazanas.blogspot.com/p/blog-page_18.html

Международни архитектурни конкурси в София
в края на ХІХ и началото на ХХ век
http://sofiazanas.blogspot.com/p/blog-page_6193.html

Гражданската архитектура в европейския път на България
на прехода между две столетия
http://sofiazanas.blogspot.com/p/blog-page_23.html

София преди синята зона

2011-09-21T12:31:00.005+03:00

Изложбата "София преди Синята зона",
организирана от сдружение „Фрий София Тур”
като част от Европейската седмица на мобилността,
подкрепена от Асоциацията за развитие на София и Фондация Credo Bonum,
е открита в галерия Credo Bonum на ул. Славянска 2
(вход откъм ул. "Бенковски", зад Народния театър)

Романтичната разходка из пешеходна София
ще може да се съпреживее
на 19-23.09. 11:00-19:00 ч.
на 24-25.09. 15:00-19:00 ч.

Идеята да се открият повече пространства за движение на пешеходци в историческия център на града заслужава внимание.
Тя не е нова - почти всички европейски столици имат пешеходни зони в историческите цантрове.
При София този проблем се нуждае от специално внимание и дългосрочно решение.
Но все пак и гражданите трябва да го поискат ...

http://stara-sofia.blogspot.com/

Денят започва с култура

2011-09-18T05:08:00.035+03:00

На 17 септември, в Деня на София,
в "Денят започва с култура" по БНТ,
ни бе представена двудневната конференция
"Градът мислен и без/с/мислен".

В първия ден - 16.09.,
в една от залите на Народната библиотека "Св.Св. Кирил и Методий"
бяха изложени становищата на утвърдени урбанисти и социолози
и няколко проекта, изследващи проблемите на столицата.

На 17.09., на интервю по БНТ
имахме удоволствието да чуем една чудесна дискусия с
Йорданка Колева - урбанист, Антоний Гълъбов - социолог, доцeнт от НБУ и Делчо Делчев - архитект-докторант.
http://bnt.bg/bg/news/view/60465/gradyt_mislen_i_bez_s_mislen_dvudnevnata_konferencija

Когато събеседниците са смислени и мислещи,
нещата се получават - проблемите се очертават,
мненията са достатъчно ясно изразени,
младите получават форум за изява
без да са на важни формални позиции.
А гражданите се убеждават,
че понякога и от говоренето може да има полза.

Но преди това,
Пейо Колев - блогърът на "Изгубената България" ни представи
своите разкази за Стара София.

Първата спирка от неговата разходка бе
до сградата на ъгъла на улиците "В. Априлов" и "Оборище".
Чудесна стара къща, чудесна стара снимка, интересен разказ за
собствениците и обитателите!
http://bnt.bg/bg/news/view/60449/stara_sofija_fotorazkazi_na_pejo_kolev

Следващият разказ бе за Княжеския дворец.
http://bnt.bg/bg/news/view/60449/stara_sofija_fotorazkazi_na_pejo_kolev

Това, което ни порази е лекотата да
се поднасят неточности по националната телевизия.
Твърде "смело откритие" е, че Дворецът е построен изцяло от Фридрих Грюнангер,
а той пък е поканен от Фердинанд І специално за целта от Виена ....
Според документи и публикации,
Княз Фердинанд пристига от Виена в България 8 години след Грюнангер.
Дотогава, след нарочна покана на Княз Александър І,
арх. Виктор Румпелмайер от Виена
вече е реконструирал турския конак и е добавил ново крило на запад от него
(за повече подробности вж. публикацията на П. Йокимов и Л. Стоилова - http://sofiazanas.blogspot.com/p/blog-page.html )

Не бомба, а багер изравя над дву-метровата денивелация между новия площад пред Мавзолея и партера на двореца, та се е наложила днешната стръмна стълба към входа му ....

В етапа от разходката из стара София около Градската градина
http://bnt.bg/bg/news/view/60449/stara_sofija_fotorazkazi_na_pejo_kolev
бяхме смутени от разсъжденията за Министерството на войната.

Съмнително е твърдението, че фронтонът на фасадата към ул. "Славянска"
от втората реконструкция на министерството
е специално търсен да кореспондира със сградата на Народния театър,
защото е ИЗГРАДЕН ПРЕДИ ТОВА.

Третата реконструкция на министерството е направена НЕ след Втората световна война, а преди бомбардировките - както се вижда от снимката на вече поразения от бомба Народен театър.

Няма сведения арх. Иван Васильов да е участвал в проекта за Министерство на войната, нито на гранд-хотел "Балкан" (днес "Шератон"). Авторството и на двете е само на арх. Д. Цолов и колектив.
Още по-смущаващо е заявлението, че двамата са ръководели реконструкцията на новия правителствен център около Ларгото - със сградите на ЦУМ (арх. М. Писанов), Министерство на тежката промишленост (днес на Министерски съвет - арх. Коста Николов) и Министерство на електрификацията (днес на Президенството и на Министерство на образованието, младежта и науката - арх. Иван Данчов).[сведенията са от Л. Стоилова - http://sofiazanas.blogspot.com/p/blog-page_8303.html].

Чудесен ентусиазъм струи от съживяващия се интерес
към културното наследство у нас.
Откога мечтаем той да става все по-масов - за да спомогне
да оценим и опазим поне малкото, което е останало от него.
Пейо Колев има ценен принос за събуждането
на памет за достойното минало и усещането за автентичност
(http://www.lostbulgaria.com/).
Снимките, които издирва и публикува, са
оригинални и с високо качество.
Е, случва се да вземе от нас някой фотос без да ни пита, а после да настоява
да се цитира като негов оригинал (за събарянето на Мавзолея, например - http://sofiazanas.blogspot.com/2009/09/10.html).

Всеки може да се обърка.
Но няма нищо по-точно от точното - следва да се корегира.
Освен ентусиазъм, трябва да има и професионализъм.
А той се изгражда след задълбочени занимания, ровене в архивите
и сравнения на публикации и документи.
Професионализмът изисква време, добросъвестност и отдаденост
(защото не всичко казано и написано е вярно)...
Истинността на фактите е част от автентичността в история на архитектурата.
Автентичността е висша ценност, когато говорим за култура и културно наследство.
Признаването на чуждото авторство - също.
Оценката за автентичност и респектът към авторското право са също въпрос на професионализъм.
В подредените общества тези постулати са есествени и се следват.

Впрочем, с необходимостта от повече професионализъм завърши и дискусията за
"Града - мислен и без/с/мислен" в Денят започва с култура.

Водещи архитектурни личности на независима България - ч. 1.

2011-09-14T13:40:00.010+03:00

По случай наближаващия ден на независимостта на България -
22 септември,
публикуваме доклада

на ст.н.с. арх. Петър Йокимов и д-р арх. Любинка Стоилова,
изнесен на научната конференция
"Епохата на Цар Фердинанд I"

в Евксиноград на 14.06.2008 г.

Водещи архитектурни личности на независима България

height=400>

Отстраняването на остатъци от инфраструктура

2011-09-12T14:31:00.012+03:00

Изоставени шпилки и болтове по тротоарите на София са не по-малко опасни от липсващите решетки на канализационните шахти.
И те могат да причинят контузии.
Преди около месец разказах как болтове, оставени да стърчат на тротоара на бул. "Витоша" след премахването на стойки за улични телефонни апарати, могат да осакатят трайно минувачите.
http://sofiazanas.blogspot.com/2011/08/blog-post_11.html

Дали тази публикация, дали телефонните обаждания или писмата до столични инспектори по електронната поща са помогнали да се намали заплахата от осакатяване, никой не можа да каже - За кратко време околните магазини са променени, а работещите в тях са отскоро и ни са чули, ни са видяли нещо по темата.

Но заплахата само е намалена, не е напълно премахната.
Някой е свършил работата наполовина.
Болтовете не са отрязани, а са само извити.
Те пак могат да препъват и последващото падане едва ли ще е по-малко болезнено.
Ето резултата:

Ларгото и метростанция 8 попълват плана на Сердика и Средец

2011-09-07T15:04:00.019+03:00

Aрхеологът Константин Шалганов:
Ларгото и метростанция 8 попълват плана на Сердика и Средец
Елена ДИАМАНДИЕВА, Веселка КУНЧЕВА
Строителство - инфо, Брои 32 - 05/09/2011 г.
http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=1150303

Г-н Шалганов, кога започна археологическото проучване на терена на Ларгото и какви граници обхваща то?- Теренът, който проучваме, е заключен между подлеза "Източна порта" и бившия Партиен дом на изток, подлез "Св. Петка Самарджийска" на запад, тротоарната линия на ЦУМ и сградата на Министерския съвет на север, както и тротоарната линия на президентството и хотел "Шератон" на юг. Проектът стартира в средата на 2009 г. под заглавието "Подземен културно-комуникационен център Сердика" с идеята да бъде по-комплексно функционален, макар че основен приоритет остана откритата археология. От голямото преустройство на центъра на София след 1945 г., когато са изграждани сградните корпуси на ЦУМ, Министерския съвет, "Шератон" и бившия Партиен дом, досега теренът, който изследваме, не е проучван. Заради това предполагахме, че ще попаднем на нещо.
Преди 9 септември 1944 г. на това място се е издигала много голяма сграда, отразена върху археологическия кадастър, в която е имало магазини, складове и много други помещения. След преустройството на уличната мрежа обаче улица "Търговска" е ликвидирана. Тя е започвала от Баня Баши джамия и по диагонал е достигала сегашната сграда на ЦУМ, като представлява една от страните на триъгълник, който се е оформял в тази област. Втората му страна е мисленото продължение на бул. "Дондуков" към ъгъла на "Шератон" до включването му в сегашната улица "Тодор Александров" и третата е бул. "Мария Луиза". Когато започнахме проучванията на този огромен триъгълник, се предполагаше, че ще се разкрие един градски квартал, т.е. цяла инсула, която се намира на запад от източната крепостна стена на античния и средновековния град, а на север е маркирана от главната улица на Сердика с посока изток-запад – Декуманус максимус. Но точните й размери не могат да се определят. При строителството на ЦУМ и Министерския съвет са открити шест подобни инсули, което ни подсказа какво да очакваме. Така или иначе предположенията ни бяха потвърдени, макар и не напълно, защото теренът е населяван от много време. Там е строено, разрушавано, презастроявано, ремонтирано и в момента

Антични останки от 4-7 век съжителстват с късно средновековни останки от 15-18 век.
В началото на нашите разкопки, целият терен беше "тера инкогнита". През 2010 г. ние засякохме неизвестна досега улица с посока изток-запад, която отстои на юг от главната улица и това окончателно доказа твърдението, че проучваме един градски квартал. Освен нея се разкри и едно доста солидно като площ градско жилище с вътрешен двор, обиколна аркадна галерия и съответните помещения, разпределени около двора.

Установено ли е откога датира откритата сграда?
- Нивото, което уловихме и което отговаря на нивото на главната улица, част от която е запазена в подлез Източна порта, е от 4-6 век.

Какво предстои да се случи през 2011 г.
- Чисто проектантски целият терен се предвижда да бъде покрит с плоча с отвор, който ще бъде остъклен. Така практически това, което е открито, няма да се влияе от преки атмосферни въздействия – валежи, сняг, заледявания и др. От гледна точка на разкопките продължихме интензивните проучвания - доразкрихме част от жилище заедно с останалата част от двора и което беше изключително важно - най-накрая попаднахме на главната улица на града. При строителството на подлеза до момента са били открити около 30 м от античната улица и сега разкрихме още около 30 м от нея. Може да се каже, че тя е сравнително добре запазена. Установихме, че е имало преустройство. При него са използвани готови архитектурно-декоративни елементи за настилка на самата улица с добре оформени стилобати (тип бордюри), които са поддържали постаменти за колони. В помещенията, които разкрихме тази година, попаднахме и на части от мозайки, но за момента те са замразени, защото все още няма решение кой колектив от консерватори ще се занимава с тях.

Какъв е екипът, в който работите, и каква техника използвате при разкопките?
- Екипът ни се състои от трима души - заместникът ми Кольо Георгиев, Здравко Иванов, който се занимава с металотърсенето, и аз Константин Шалаганов, ръководител на този обект. По принцип използваме дребна и средно габаритна механизация. В случая бяхме значително облекчени, защото денивелацията на тогавашния терен е била от запад на изток и колкото повече отиваме на изток, толкова повече нивото на археологическите останки се снижава, т.е. те не са засегнати.

Можете ли да коментирате как самите археологически проучвания са се отразили на общия архитектурен проект? Наблюдава ли се някакво по-сериозно оскъпяване?
- Не мога да ви кажа, защото аз се занимавам с чиста археология. Ръчният изкоп и съответната механизация в сектори, където няма пряка заплаха за археологическите останки, ги осигуряват "Метрополитен" ЕАД като възложител и "Главболгарстрой" АД като строител. Налице е много добра координация. Навремето комуникацията между археолози и технически ръководители беше значително по-усложнена. Сега държавните и общинските власти проявяват значително по-голям интерес към историческото ни наследство. В България обикновено се гордеем, че сме третата най-богата на археологически находки страна след Гърция и Италия. Да, ние може да сме третата, може да сме и втората, но от тези безкрайно много находки колко са социализирани, за да могат да се видят? Представете си, че един чуждестранен бизнесмен идва в София за пет дни, отсяда в "Шератон" и какво може да разгледа? Ротондата "Св. Георги", подлеза "Източна порта" и църквата "Св. София", където за щастие се разкриха много гробници, които ще могат в бъдеще да се посещават. Това са историческите забележителности. Можем да се гордеем, че живеем в град с хилядолетна история.
Така е с живия град и за наша радост има все още непроучвани площадни пространства с възможност да се направят интересни открития. Такъв е например античният централен градски площад, или форумът на града, който се пада под паркинга на "Шератон". За жалост там в обозримо бъдеще практически няма как да се разкопае и проучи, защото това ще блокира централната част на града. Още едно пространство е пл. "Бански", а при евентуално разкопаване на паркинга на Централните хали ще попаднем на част от крепостната стена и съответната архитектура. От източната порта на изток, там, където е главният античен некропол на града, също ще има значителни останки, както и при самата градска градинка, дори и при самия площад "Батенберг". Но на този етап ние следим главно укрепената площ в рамките на крепостните стени и чакаме строителството на нови сгради, от което да се възползваме и да ни даде възможност за проучвания.

Бихте ли коментирали значението на откритите археологически находки.
- Ларгото и метростанция номер 8, където работи колегата Марио Иванов, попълват бели петна в плана на античния Сердика и средновековния град Средец. Освен главната улица, която, общо взето, беше известна, защото са открити източната и западната порта, бяха намерени и части от други улици. Надявам се колегата Марио да попадне и на другата главна улица с посока север-юг. Навремето, мисля, 1999 г., се натъкнахме на северната порта на града (само на едната кула). Тогава не ни позволиха да продължим проучванията по главната улица, водеща към центъра, тъй като се извършваха големи ремонти точно на кръстовището на бул. "Мария Луиза" и бул. "Екзарх Йосиф". Уникалното при нея е, че тя не върви в права посока като главната улица с посока изток-запад. Първоначално тя върви диагонално, от кръстовището минава покрай каптажа от северозапад на югоизток и стига до сградата на ЦУМ. Оттам изправя направлението си в посока север-юг, като едно леко разкрачено Г.

Къде се предполага, че е пресечната точка на двете главни улици?-
Пресечната точка, най-грубо казано, се намира на бул. "Мария Луиза" при югозападния ъгъл на ЦУМ, но не може да се определи с точност дали е малко по на юг или по на север. А това само по себе си е много важно, защото веднъж вече известна, пресечната точка ще ни даде информация какво да очакваме.

Още по темата:

Арх. Славей Гълъбов, арх. Васил Китов, арх. Красен Андреев
Коренна промяна в урбанистичната "кройка" на центъра на София
Проектът за античен културно-комуникационен комплекс "Сердика" ще покаже съвременно отношение към богатите исторически напластявания и паметта на града
http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=1150289

Проф. д-р инж. Божидар Божинов главен проектант:
Как се стигна до идеята за тунел под старинитеhttp://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=1150328

Арх. Петър Диков, главен архитект на София:
Тепърва предстоят сериозни археологически разкрития http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=1150305

Коренна промяна в урбанистичната "кройка" на центъра на София
http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=1150289

Светла Добрева
Архитектурата на метростанция 8-II подчертава внушителното тунелно пространство
http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=1150336

Арх. Тодор Тодоров, главен проектант на градското решение на местност Център-западно направление:
Предвидихме от "Левски" до "Ботев" да стане пешеходна зона
http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=1150308

Стоян Братоев, изпълнителен директор на "Метрополитен" ЕАД
Завършваме конструкцията на Ларгото през септември
Автор: Милена ВАСИЛЕВА
http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=1150307

Ето как изглежда къртицата, прокопала метротунелите под централните части на града.

Инж- Валентин Трашлиев, изпълнителен директор на дружествата в икономическата група "Евро Алианс"
Археологията е причина за съвсем различен подход при изграждането на метростанция 8-ІІ
http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=1150334

Предизвикателство е да се гради носеща конструкция на пътно платно и да се пазят археологически находки
Очакваният срок за завършване на първия етап от проекта е октомври 2011 г.
http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=1150326

Антон Янев, управител на "Рикат", проектант на конструкцията на Ларгото
Направихме пет ревизии на основния проект
Проектирали сме метрото от "Младост" до летището, от "Патриарх Евтимий" до бул. "Черни връх" - по-предвидимо е от конструкцията на Ларгото
http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=1150311

Античният град оживя благодарение на софийския метрополитен
За откритията под бул. "Мария Луиза", направени при строителството на метродиаметър 2, разказва ръководителят на археологическите разкопки д-р арх. Марио Иванов
http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=1150301

Половината главна улица на Улпия Сердика залята с бетон

2011-09-01T14:51:00.005+03:00

Половината главна улица на Улпия Сердика залята с бетон през последните два месеца, алармира гражданско сдружение
http://bulphoto.com/events/25418/

Заради “пасаж с магазини” сто метра от Via principalis, главната улица на римския град Улпия Сердика, е залята с бетон при строежа на метрото, алармираха от Гражданско сдружение “Сердика сакра” и архитектите Христо Генчев и Митко Димитров на специална пресконференция в Съюза на архитектите в България. Оцелялата две хилядолетия улица, широка осем метра и изградена от големи каменни плочи, е надупчена с подпорни пилоти още преди да бъде изкопана, а по-късно част от нея е демонтирана и изнесена в неясна посока, за да се изгради отгоре бетонната конструкция на съоръжение, което според общината ще е “музей”, а според премиера Борисов “пасаж с магазини”. Строежът на конструкцията е стартирал без одобрен архитектурен проект, както се изисква по закон, а с проект за укрепване, прекопиран архитектурен след юни 2010 година. Заради ударния строеж на метрото участъкът от римската главна улица оцелява кратко време след откриването си, и тихомълком е унищожен. Оказва се, че въпреки сложната организация и всички главни институции, чиито прозорци гледат право в изкопа, се унищожава безценна част от европейската история, каза Димитър Грозев от сдружението. Туристите биха идвали тук, не за да си купят нещо от бутиците, които така и така могат да са на друго място, а за да стъпят на истинска древна улица на любимия град на император Константин, добави арх. Христо Генчев.

От сдружението са сезирали Главна прокуратура, но все още нямат отговор и възнамеряват да подадат сигнал и до Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места /ИКОМОС/.

Архитект Гeнчев и сдружението предлагат да бъде отменен действащият понастоящем план за застрояване и регулация “Западно направление”, който предлага същата нерадостна съдба за Римския форум и Президиум преториум, които сега се намират под площад “Света неделя” и да се започне работа с единен план за действие, а не “на парче”.

Любопитен факт: И сега през мазето на ресторант “Хепи” на площад Света Неделя може да се влезе в подземната колекторна мрежа на римската столица, каквато все още нямат например съвременните баровски квартали в покрайнините на града.
12.07.2011

Римски път изчезва пред очите на властта
От "Спасението на Via Principalis" ще сезират съда, че не се опазва археологическото ни наследство*
8 август 2011 - http://argumenti-bg.com/7100/sofiya-ne-mozhe-da-stane-pompey/

Инициатива за запазване на Виа Принципалис
Дата: 22.08.2011
На 23 август, вторник, от 11.00 часа, в пресклуб БТА - съвместна пресконференция на „Граждани за София”, инициатива „Сакра София” и други граждански обединения на тема:
Граждански контрол върху унищожаването на 3 333 кв.м. от резервата Сердика – Средец и на Виа Принципалис – културната магистрала на София.

Инициатива за запазване на Виа Принципалис и за нов живот на Сердика – Средец.

Участници:
1.арх. Христо Генчев
2.Николай Веселинов – урбанист
3.арх. Димитър Димитров
4.археолози и урбанисти
http://www.journey.bg/news/?news=46728

Националният институт за недвижимо културно наследство в Интернет

2011-08-31T12:06:00.003+03:00

Най-сетне
Националният институт за недвижимо културно наследство(НИНКН)
има сайт в Интернет
http://ninkn.bg/

E-конкурс за устойчива архитектура

2011-08-19T13:04:00.003+03:00

КАБ обяви второто издание на е-конкурса за устойчива архитектура
18.08.2011 / Строителство.инфо
http://stroitelstvo.info/architecture/2011/08/18/1140505_kab_obiavi_vtoroto_izdanie_na_e-konkursa_za_ustoichiva/

Камарата на архитектите в България и Съюзът на архитектите в България организират второ издание на електронния конкурс за устойчива архитектура в България.

Арх. Николай Гълъбов, председател на Комисията по международна дейност и евроинтеграция към КАБ обявява целта - налагане принципите на природосъобразното и балансирано развитие на градовете и изграждане на здравословни и ресурсоспестяващи сгради, който да обитаваме.
Конкурсът е само с електронно участие по имейл за да се сведе до минимум използването на хартия.
Изпратените материали ще се оценяват в две категории:
- градоустройтво, урбанизъм и ландшафт;
- сгради и съоръжения.

Краен срок - 12.09.2011 г.
Обектът трябва да е на територията на България.
Всеки участник може да изпрати неограничен брой проекти.
Конкурсът е отворен за възложителите (частни и обществени) и/или авторите на проектите/обектите, а също и за студенти.

Резултатите ще бъдат обявени в дните на КАБ.

Първото издание на този конкурс бе организирано в рамките на честването на 20-ата годишнина на Съвета на архитектите в Европа (АСЕ-САЕ) през 2010 година.
Печелившият проект от българския конкурс бе изложен в сградата на Европейския парламент редом с проекти от цяла Европа.

The Search for Identifiably National Architecture in Bulgaria

2011-08-18T13:38:00.018+03:00

at the End of the 19th and During the Early 20th Century

a paper
by Ljubinka Stoilova, PhD., MArch. and Petar Iokimov, Sen.Res., MArch.
in
GENIUS LOCI
National and Regional in Architecture Between History and Practice
Bucharest, 2002

Proceedings from the international conferences
in Bucharest,
23-25 April 1999
and
19-22 October 2000
http://sofiazanas.blogspot.com/2011/08/search-for-identifiably-national.html
at the End of the 19th and During the Early 20th Century

Проучване за публикация: София като европейска столица

2011-08-18T13:06:00.005+03:00

„Моята красива Европа из улиците на София. Град. Гето. Естетика.“
20.07.2011 / 10:30 - citybuild.bg
http://citybuild.bg/news/moiata-krasiva-evropa-ulitzite/16448/bc=2465;449;16448

От офиса на евродепутата Надежда Нейнски се подготвя албум-публикация изследващ София като европейска столица.
Проектът е на инициативната група: V V A D P
(арх. Владимир Чангулев, урб. Йорданка Колева, инж. Пламен Петров)
- победител в конкурса „Моят малък, красив европейски проект", организиран от евродепутата Надежда Нейнски и Съюза на демократичните сили.

Идеята е да се изградят мостове и очертаят главните паралели между градската среда на българската столица - София и други европейски столици. Основната хипотеза, от която изхожда екипът е, че живеещите в София не познават града, който обитават. София е населена сякаш с чужденци, които са лишени дори и от любопитството на туриста.

Според инициаторите, непознаването на средата, в която живеем, предразполага към едно общество от мъртви души, от недоволни и неудовлетворени хора, които увлечени в глобалния ежедневен водовъртеж са неспособни да се наслаждават на света.
Общество, което няма отговори на въпроса: Как да промени средата, в която живее? За тази цел най-важната стъпка е да се опознае София, да се разбере града,
от държавници и интелектуалци, които желаят българската столица да бъде едно по-добро място за живеене и се стремят да осъществят тези планове.

Инициаторите са провели анкета сред архитектите в КАБ-София за това как се оценява столицата на България в контекста на членуването й в Европейския съюз по следните два въпроса:

1. Кои са градските обеми, сгради, детайли и пространствата в София презентиращи града като европейска столица?

2. Кои са Вашите любими градски обеми, сгради и пространства?

Очакваните отговори са в свободен текст по първи асоциации, без ограничения в обема (от 1 дума, до няколко страници), възприятието на градската среда (от отделен забележителен детайл на сграда, до цяла сграда, пространство – от типа Ларго, Младост, градската баня или купола на Ал. Невски, гледан от разстояние 4 км. отвъд строителната граница на столична община).
Албумът не е строго професионален. Една от целите е София да бъде презентирана на по-високо европейско политическо ниво като град със свое място в Европа.

"Непознатата София"

2011-08-18T12:22:00.014+03:00

Карта с малко известни забележителности на София
http://www.sofia.bta.bg/index.php?page=2&id=1311
София, 17 август /Таня Стефанова, БТА/

Осем малко известни, но интересни забележителности в столицата са картографирани и описани по проекта "Непозната София", осъществяван по програма "Европа" на Столичната община в периода 1 юни - 31 август 2011 г.
Ръководителят му - Станислав Червенков, представя резултатите от анкета с 1200 души, дали предложения за непознатите забележителности на София.
От тях, в сътрудничество с археолози и историци, са избрани осемте най-застъпени обекта:

1.Разкритите през 2001 г. в Южния парк останки от Античен мавзолей в кв. Долни Лозенец, в края на ул. "Димитър Хаджикоцев". Според учените мавзолеят датира от периода между последната четвърт на трети век и третата четвърт на четвърти век.

http://visit-sofia.blogspot.com/2011/01/blog-post_2018.html

2. Вила "Рустика", разположена между два жилищни блока в кв. "Хаджи Димитър" е най-голямата по площ след разкритите вили рустика (селски вили) около Сердика.

http://picasaweb.google.com/lh/photo/ORUvBJ4wKgZMUqCPlObqnQ

3. Митрополитският храм "Св. Николай Чудотворец", намиращ се на ул. "Цар Калоян" (до хотел "Рила"). Храмът е един от най-старите в столицата, като първите му основи са поставени от времето на император Константин Велики през четвърти век. Предполага се, че резиденцията на Севастократор Калоян е била издигната на мястото на оцелелите части от дворцовия комплекс, построен от императора. Днес са запазени и се виждат автентичните стени в подземната част на храма.

4. Курилският манастир - близо до брега на р. Искър, съхранявал ценни реликви, сред които евангелие, писано от отец Матей, каменен свещник със старобългарски надписи от 15-и век др.

http://pastorstaff.net/2010/11/40-%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B0-%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%87%D1%83%D0%B4%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8-%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B8/

5. Гробът на Иван Вазов, белязан от витошки камък, докаран специално от планината в знак на поклонение към Патриарха на българската литература.

http://www.nasamnatam.com/patepis/Sofiq-475.html

6. Къщата-музей на Пейо Яворов, където се съхраняват ценни ръкописи на писателя, фотографии и оръжейната му колекция. В нея Яворов и Лора Каравелова са живели от 29 ноември 1912 г. до трагичната нощ на 30 ноември 1913 година. Експозицията с работния кабинет на поета пресъздава семейното огнище на Яворов и Лора.

http://bnr.bg/sites/radiobulgaria/Economy/Tourism/Pages/180210_razhodka.aspx

7. Друг обект,свързан със съдбата на големия български поет и писател Пейо Яворов е православният храм "Св. Богородица - животворен източник" на ул. "Черковна" и пл. Родина, Родина 1.
В храма, построен през 1882 година с дарения на жителите на село Подуяне, Яворов се венчава за Лора Каравелова (1912 г.), преди той да замине за фронта в Македония.

http://www.bgizlet.com/index.php?option=com_content&view=article&id=1725&Itemid=66

8. В квартал "Лозенец" - до Семинарията, е малко известната поляна "Славейковите дъбове", използвана като градина от семейство Славейкови. Поляната е последната оцеляла част от старата дъбова кория на София - Курубаглар, поради което 300-годишните й дъбове са защитени природни обекти. Градината е била място за творчески срещи на кръга "Мисъл" - Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Петко Тодоров, д-р Кръстьо Кръстев. Автентичното наследство е обявено за паметник на културата с национално значение от Министерството на културата през 2005 г.

http://izsofia.blogspot.com/2010/07/blog-post_25.html

Проектът ще завърши с карта "Непознатата София", която ще се разпространява на летището, автогарите, ж.п. гарите и в хотелите в София.
Идеята е не само да се картографират непознати места в столицата, за да станат по-известни за софиянци и гостите на столицата, но и впоследствие те да бъдат облагородени като се поддържат в добър вид, имат информационни табели, осветяват се и се охраняват. По този начин допълнително ще се стимулира културния туризъм в столицата.

Изпълнителят на инициативата - Фондация "Център за предприемачество и управленско развитие - България", е отворен за предложения, които могат да се отправят на сайта в интернет.
http://www.karieri.bg/hr_spravochnik/987063

http://www.sofia.bta.bg/index.php?page=1&id=1192
Чудесна инициатива на кмета по един проблем, който отдавна чака разумно решение.

Не така стои въпросът с изоставени остатъци от телефонна инфраструктура.

Преди месец, бързайки в жегата по бул "Витоша",
се спънах и паднах жестоко.
Имам чувството, че от внезапното падане в движение с висока скорост загубих за секунда съзнание. Бях стресната, главата ми кънтеше, левият ми крак, поел удара, бе охлузен, лежах размазана в целия си ръст на тротоара.

Любезни граждани ми помогнаха да се надигна,
да преодолея изненадата и унизителното положение, в което се озовах.

Малко след това главата ме зацепи силно, а натъртеното ми коляно се поду и продължава да ме мъчи повече от месец.

Бях се спънала в останали да стърчат болтове от демонтиран уличен телефонен апарат.

На това място (бул "Витоша" (№№ 27-29) има три групи изоставени болтове от "сините" и "оранжевите" стойки за улични телефони - вече няколко години, според работещите в близките магазини.

Дали фирмите, които са ги инсталирали, още съществуват не знам, но все някой трябва да е техен приемник, а друг да е отговорен за добрата поддръжка на тротоарите в столицата.

Самата аз, минавайки често оттам, съм виждала да се спъват и други хора.
Същия ден след инцидента се обадих на горещия телефон на Столичната община.
Получих уверение, че случаят ще бъде проверен час по-скоро. Оттогава мина месец.
Болтовете си стоят.
В съседство събира ръжда и част от металната конструкция за тротоарния сенник на вече закрита пицария.

Питам се колко още хора трябва да се пребият, за да бъдат премахнати.

Ще спестя изказванията на минувачите и работещите наоколо ...

Толкова е просто да се отрежат болтовете.
Ето как го правят и в най-затънтените места във Франция:

светлина за културното наследство в България

2011-08-05T15:56:00.004+03:00

Уникална мозайка от палата на императора намериха археолозите под Ларгото
Откриха двореца на Константин
Вкарват разкопките в метростанцията, пазят ги с блиндирано стъкло
Сияна Севова
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2011-08-05&article=377098

Разхождаме се по декуманус максимус
Сияна Севова
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2011-08-05&article=377100

Рашидов иска да превърне алкохолния туризъм в културен
"България лежи върху злато. Тракия, Византия, Рим са били тук"
Борис Николов
http://www.mediapool.bg/show/?storyid=182901

The Search for National Identity in Bulgarian Architecture

2011-08-05T12:58:00.009+03:00

Архитектурни фрагменти от стара София

2011-05-09T22:44:00.020+03:00

статия на д-р арх. Любинка Стилова
в сп. Архитектура, 1998, № 4, с. 15-19.

Софийските минерални бани

2011-05-09T22:44:00.009+03:00

статия на
д-р арх. Любинка Стоилова и ст.н.с. арх. Петър Йокимов,
С., Архитектура, 1998, No. 6, с. 26-30.

Глобалният град: Ню Йорк, Лондон, Токио

2011-05-09T22:26:00.004+03:00

Изследователски център по социални науки
проект „Градски изследвания:
интердисциплинарни изследвания за млади учени”

Има удоволствието да ви покани на
публична лекция и представяне на книга
на Саския Сасен
12 май, 16:00-20:00 часа,
Нова конферентна зала на СУ „Св. Климент Охридски”

16:00 часа – лекция на тема
„Global City and the National State”
(английски език, без превод)

18:00 часа – представяне на книгата
„Глобалният град: Ню Йорк, Лондон, Токио”
(ИК КХ – Критика и хуманизъм)

Предговорът на книгата е достъпен на сайта на издателството:
http://bsph.org/index.php?view=publishers&show=publications&level_0=books&mid=5&level_1=27

Саския Сасен
социолог, постигнала световна известност
с изследванията си върху глобализацията и трудовата миграция.
Професор по социология в Колумбийския Университет, Ню Йорк
гост-професор по политическа икономия в London School of Economics.

Книгата на Саския Сасен
„Глобалният град: Ню Йорк, Лондон, Токио”
диагностицира появата
на нов тип пространствена единица – глобалният град –
и с това променя не само визията за модерните градове,
но и разбирането на глобализацията.
Анализирана обичайно през призмата
на трансграничната циркулация на производство,
ресурси и блага, глобализацията стимулира не само мобилността,
но едновременно с това и концентрацията.

В привидно детериториализираната мрежа
на потоци и трансакции на съвременната глобална ситуация
глобалните градове се открояват като един вид командни постове.
Те съсредоточават ръководните функции на траснационалните корпорации, високоспециализирано експертно знание,
борси за търговия с капитали и с иновативни финансови инструменти.
Същевременно на ниските равнища
на инфраструктурата на глобалния град
се наблюдава разрастване на нископлатения и нерегулиран труд,
както и нови форми на изострено социално неравенство.

„Глобалният град” е комплексно социално и икономическо изследване,
което проследява постиндустриалното преустройство на икономиката,
но и запазването на стари форми на производство,
възникването на нови финансови дейности,
но и на нови финансови кризи,
появата на нова професионална класа, но и на нови малцинства,
нарастващите инвестиции, приходи и заплати,
но и стопяващите се надници на непрестижния труд.

Книгата откроява системните връзки между промените в икономиката,
в трудовата заетост и в миграцията
и тяхното изражение в променената география на глобалните градове.

Микроистория, Практическо минало, Родов пол

2011-05-08T20:06:00.006+03:00

Българска асоциация на университетските жени - БАУЖ
Има удоволствието да покани
интересуващите се от история на жените и проблемите на пола
на семинара на проф. Кристи Ришой
American Women's Autobiography and the Construction of Gender,
в Конферентната зала на Софийския университет
9-ти май - понеделник, 15:00 часа

Така стартира семинарната програма
„Микроистория, Практическо минало, Родов пол”
от проекта „Кризи на националната идентичност:
Ресурсите на микроисторията като изследователска,
етическа и гражданска парадигма. Изследване на случаи”.

Кристи Ришой е
д-р по американистика на Мичиганския държавен университет,
професор по английска и американска литераура
в Обществения колеж Мот, Флинт, Мичиган (САЩ),
гост-професор в Мичиганския държавен университет
и в Източния Мичигански университет.
Автор е на нашумялата книга
From Girl to Woman: American Women' s Coming of Age Narratives
(New York: State University of Nеw York Press, 2003),
на множество статии в областта на американската литература
и изследванията на родовия пол и съ-автор на
American Dream: A Longman Topics Reader (Longman, 2008).

АНГЕЛИ-ДОНОСНИЦИ

2011-05-03T05:10:00.007+03:00

първа лекция от серията
"Български учени в чужбина"

проф. д-р Георги Минчев,
Университет Лодз, Полша

3 май - вторник, 18:00 часа
Нова конферентна зала на СУ

По време на богослужението
границата между земно и небесно изтънява
и ангели слизат в храма, за да наблюдават,
а след литургия да представят на Христос
подробни „списъци” със сведения
за прилежанието на молещите се.

Как можем да разберем и тълкуваме
това ангелическо «доносничество» днес?

Какъв отговор се предлага на най-важните
за традиционните религиозни общности екзистенциални въпроси:
за греха, изкуплението и спасението?
Как изглежда той от съвременна гледна точка?

Автономията на изследването между академията и tkink-thank-овете

2011-04-19T08:47:00.015+03:00

Културният център
на Софийския университет
"Св. Климент Охридски"
кани на дискусия на тема:
“Автономията на изследването
между академията и think thank-овете”

В България дебатите за ролята на науката
обикновено имат формата на медиен шум
около намеренията на правителството да разформирова БАН
или около скандални слухове,
че всички независими изследователски организации
били платени конспиративни екипи, защитаващи чужди интереси.

Културният център на Софийския университет предлага
неслучайна, систематична дискусия
в сферата на социалните и хуманитарни науки
около следните въпроси:

Наследството на социалистическата наука
(научни институции, общности и мрежи, състояние на тогавашното научното поле)
и срещата му със свръхмодерния капитализъм;

Състояние на съвременното научно поле в България -
налични институции, организации и мрежи на знанието.
Зависими или независими са те в организационно и финансово отношение?

Какво представляват think thank-овете”?
Как възникват, какви задачи и функции имат, как се управляват,
има ли някой, който „стои” зад тях?
Каква беше и е мястото и ролята им в България?

Нашите шансове да мислим и изследваме автономно днес:
траектория на водещите идеи,
възможностите за изследователско сътрудничество
с вземащите решения или за критика и интелектуална съпротива.

Основните изказвания от
Румен Аврамов (ЦЛС),
Деян Деянов (ИКСИ, ПУ)
Иван Чалъков (ПУ).

Дискутанти
Стефан Попов (РискМонитор),
Лиляна Деянова (СУ,ИКСИ)
Тодор Христов (СУ, ИКСИ).

Модератор на дискусията:
доц. Александър Кьосев (СУ)
директор на Културния център на СУ

Време и място:
19 април (вторник) - 18:00 часа
в Новата конферентна зала на СУ "Св. Климент Охридски".

18 април – Международен ден за опазване на паметниците на културата

2011-04-18T15:27:00.011+03:00

18 April – International Day for Monuments and Sites 2011: Cultural Heritage of Water

http://www.international.icomos.org/18thapril/2011/index.html

http://www.ivanhenares.com/2011/04/international-day-for-monuments-and.html
http://www.international.icomos.org/18thapril/2011/18April_2011_STamwoy_essay_EN_final_20110329.pdf

фрагменти от интервюто на Аделина ГЕОРГИЕВА с
Доц. Йорданка Кандулкова - директор на
НАЦИОНАЛНИЯ ИНСТИТУТ ЗА НЕДВИЖИМО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО (НИНКН):
Липсва достатъчно целево финансиране
за опазването на недвижимото културно наследство в България

18 април 2011 | 11:19 | Агенция "Фокус"
http://www.focus-news.net/?id=f17576

.... България е много богата на недвижими културни ценности, в националния регистър са вписани около 40 000 ценности. 20 000 от тях са регистрирани културни ценности с краен статут на опазване, а около 20 000 са с временен статут на декларирани недвижими културни ценности, които очакват своята окончателна научна и културна оценка, за да получат трайния си статут. Но и едните, и другите са поставени под закрилата на закона и за едните, и за другите законът важи с цялата си сила.

..... В момента работим в защита на групови културни недвижими ценности в Златоград, по защита на Широка Лъка като историческо селище. През следващата година ни предстоят Варна, Велико Търново. През тази година предстои да започнем работа и по София, предстои актуализация на регистъра на София. Трябва да завършим започната преди година-две работа в Бургас и доста други селища очакват нашата намеса. Тази година ще довършим Димитровград, за там сме извършили временната фаза – деклариране на групови недвижими културни ценности, свързани с архитектурни обекти от нашата най-нова история, т.е. втората половина на XX век. През тази година ще се опитаме да направим регистрацията на тези ценности.

..... Спор по отношение на собствеността би трябвало да няма. Законът изисква този, който е собственик или стопанисва обект, който му е даден за стопанисване, като концесионер или наемател, да осъществява грижата за паметника. Нашият Закон за недвижимо културно наследство е изключително толерантен по отношение на собствеността – една недвижима културна ценност може да бъде и държавна, и общинска, и публична, и частна, и на физически лица, и на сдружения, на неправителствени организации – няма ограничение върху собствеността. Но законът казва категорично чие е задължението за опазване – на собственика. За съжаление, има обекти, които се рушат, не само заради спорове. Първо, защото собственикът може да е във финасова невъзможност да изпълнява задълженията си. Второ, собственикът може да е немарлив по отношение на тези задължения. Тогава законът предвижда работата по опазване на един обект, аварийните действия за неговото съхраняване да бъдат предприети от държавата или общината – в зависимост от това с каква категория е недвижимата културна ценност. Проблемът е, че и държавата, и общината нямат целеви фонд, за да изпълнят тези си задължения. Точно затова казах, че един от големите проблеми е да се създаде фонд, който да гарантира, че държавата и общините могат да изпълнят тези си задължения.

Почистване на Западната порта на антична Сердика

2011-04-16T19:16:00.013+03:00

http://www.sofia-agk.com/esoft/planove/displayImage.php?folder=podrobni/CENTAR_2010-02-10/PodzemnoNivo/

Къщата на Фингов

2011-04-14T01:32:00.010+03:00

Преди близо две години една петиция
за спасяване на къщата на арх. Георги Фингов
се опита да спре разрухата и загубата
на един от най-ярките образци на българския сецесион в риск.
Инвестиционната инициатива бе спряна.
В отговор - собственикът не само спря да се грижи за къщата,
но методично изхвърли мебелите и дограмата от нея.

Днес вече цялостта на културната ценност е компрометирана,
въпреки изискванията на Закона за културното наследство.
Няма реакции, не се вижда благоприятна перспектива.

http://www.flickr.com/photos/11869232@N02/show/

За местната къща, соц.-жилищните комплекси и други разсъждения на арх. Павел Попов

2011-03-31T23:17:00.008+03:00

Без коментар предлагаме копие от текста на арх. Павел Попов
за състоянието на архитектурата и мисленето на архитекти и граждани в миналото и днес в България,
публикуван във вестник Арх & Арт форум, 24-31.03.2011 г.

Реконструкция на Морското казино в Бургас

2011-03-27T04:38:00.020+03:00

На 27 януари 2009 http://dariknews.bg/ съобщи за първи път, че сградата на Морското казино - в твърде лошо състояние след като изгоря, ще бъде изцяло реконструирана със средства по спечеления от Общинската администрация проект „Подобряване на културната инфраструктура в Община Бургас” финансиране по Оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013” и съфинансиране от Европейския фонд за регионално развитие.

Сградата на “Морско казино” е построена по проект на арх. Виктория Ангелова-Винарова и арх. Борис Винаров, премиран в конкурс през 1936 г., и окончателно завършена през 1938 г. Въпреки множеството преустройства, тя е уникално експресивна, вписана органично в стръмния скат на морския бряг и предлага вълнуваща панорамна гледка към Бургаския залив.

За две години и около 5.5 млн. лв. трябваше да се реконструира целият архитектурен комплекс, който ще се управлява и стопанисва от Община Бургас. Той обхваща Културен център „Морско казино” и терасата пред него, стълбището към мостика в морето, алеите и лятната сцена на „Охлюва” в Приморския парк с ново декоративно озеленяване и постоянно осветление.

Ето накратко хронологията на реконструкцията:
Зам.-кметът по екология и евроинтеграция Ивелина Василева и зам.-кметът по култура и образование Йорданка Ананиева заявяват амбицията на Община Бургас да превърне проекта в значимо събитие, което да ангажира цялата общественост на града.
Идеята като символ на града Казиното да бъде възстановено в максимално близък до автентичния му вид предизвиква апела на общинската администрация към гражданите на Бургас (26.08.2009) за съдействие със стари фотоси за изготвянето на архитектурния проект за реконструкция на сградата, който трябва да бъде завършен до м. октомври 2009 г.

Главният архитект на община Бургас - Веселина Илиева, обяснява, че проектът предвижда панорамен асансьор до четвъртия етаж на сградата, многофункционална зала за концерти, театрални спектакли, конференции, изложби, малка зала-театрален клуб за камерни концерти, рецитали, моноспектакли и литературни четения, кът с постоянна изложба „Бургас - минало, настояще и бъдеще”, „Клуб за виртуална култура” и възможност за виртуална разходка по дъното на Черно море, зала за провеждане на кръжочни дейности с деца и възрастни. Откритата тераса ще дава възможност за провеждане на разнообразни културни прояви също. Следват процедурите по избор на изпълител на строително–ремонтните дейности за частична реконструкция, рехабилитация и ремонт на обща стойност ок. 2.5 млн. лв.
На 22.04.2010 г. Общинският съвет решава да отдели от бюджета си за 2010 г. до 500 000 лв. за укрепване на ската, изграждане на канализация, осветление и възстановяване на парковото пространство около Казиното.

Първата копка на реконструкцията на "Казиното" е на 06.07.2010 г. като на терасата е подредена изложба на открито от стари фотоси на емблематичната сграда. Крайният срок на проекта е 30.12.2010 г.
Обжалване на процедурите по обществените поръчки за доставка и монтаж на оборудването за озвучаване, осветление, видео наблюдение, СОТ и пожароизвестяване забавят окончателното завършване на обекта.

На 26 и 27 март 2011 г. Общината на Бургас организира двудневен общоградски празник за тържественото откриване на Морското казино чрез романтична възстановка на историческата атмосфера около и в най-емблематичната сграда на морския град в края на 1930-те г. чрез ретро кафене, ретро фотоси, изложба на ретро автомобили, ретро прически и грим; поредица от разнообразни концерти на класическа, духова и фолклорна музика, и стари градски песни; театрални постановки, танци и художествени ателиета.

Хиляди се събират в Морската градина на Бургас – за да ознаменуват възкръсването на символа на града - Казиното. Изкачват стъпалата на петте нива или използват остъкления асансьор за да разгледат четирите зали, именувани на исторически личности. В салона „Александър Георгиев – Коджакафалията” се прожектира филм за историята на Казиното. От зала „Христо Фотев” звучат оперни арии, а в зала „Петя Дубарова” за камерни концерти и пресконференции витаят звуци от уникален японски роял „Ямаха". В залата за изложби и презентации, именувана на художника Георги Баев, Бургаската филхармония посреща гостите с класическа музика.

Снимка с ретро фотоапарат запечатва на паметния ден официалните представители от ръководството на областната управа, общинската администрация, депутати и дипломати.

Поздравления за Общината и гражданите на Бургас!
Да си пожелаем повече подобни възродителни действия
към образците на модерната архитектура в България!

Казиното отново става символ,
27 януари 2009 - http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=324397
Общината издирва стари фотоси на Казиното,
26 август 2009 - http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=391004
До 500 000 общински лева за Казиното,
22 април 2010 - http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=517190
Представят проекта за Казиното и Охлюва,
13 април 2009 - http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=347476
Ремонтът на "Казиното" започва,
1 юли 2010 - http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=553704
Казиното готово през февруари,
3 януари - http://www.dariknews.bg/view_article.php?article_id=647001
Двудневен празник за откриването на Морското казино,
22 март - http://www.dariknews.bg/view_article.php?article_id=687704
Казиното - голямото завръщане и новото начало,
26 март - http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=690172

Националната художествена академия подменя дограмата си

2011-03-25T01:54:00.014+02:00

Баухаус и неговото влияние върху художественото образование в модерна Япония

2011-03-13T11:40:00.040+02:00

Проф. Тецуя Хасегава / Tetsuya Hasegawa ще изнесе лекция на тема: Баухаус и неговото влияние върху художественото образование в модерна Япония / Bauhaus and its impact on the art education in modern Japan в Нов български университет на 17 март 2011 г., от 14.30 до 16.10 ч., зала 413, корпус І
Лекцията е в рамките на семинарa „Визуалният образ”, ръководен от доц. Ирина Генова. Осигурен е превод.

Проф. Тетцуа Хасегава (седнал), Доц. д-р Ирина Генова - ръководител на семинара, НБУ и проф. Нако Стефанов - ръководител на катедрата по япон истика към СУ "Св. Кл. Охридски", София

,

Проф. Хасегава / Hasegawa преподава теория и история на художественото образование в Университета в Wakayama, Япония. През 1986-1987 година е гост-изследовател в Университета в Хамбург. През 2003 година защитава докторска дисертация в Tokyo University of Arts на тема “Study on the History of Muse-Education Theories in Modern Germany” (Проучване на историята на теориите за образованието по изкуствата в модерна Германия), която е публикувана през 2005 г.

През 2009,
в сътрудничество с Prof. Mikio Suzuki от Kobe University,
публикува книгата “Bauhaus and Its Contribution
to the Reformation of German Art Colleges after 1945”
(Баухаус и неговият принос за реформирането на училищата по изкуствата в Германия след 1945 г.).

Лекцията на проф. Хасегава бе последвана от разходки за запознаване
със забележителностите на София и влиянията на модерната архитектура

Meсец на историята на жените, 2011 г.

2011-03-08T01:59:00.010+02:00

Поздрав по случай 100-годишнината на 8-ми март

Прокламация на Президента на САЩ
http://20c-arch-bg.blogspot.com/2011/03/presidential-proclamation-womens.html

По време на месеца на историята на жените, ние отразяваме изключителните постижения на жените и отдаваме почит на тяхната роля за формиране на историята на нашата нация.

Днес, жените са достигнали висини, за каквито техните майки и баби само са мечтали. Жените днес съставляват почти половината от нашата работна сила и по-голямата част от студентите в нашите колежи и университети. Те се извисяват в небесата като астронавти, разширяват нашата икономика като предприемачи и бизнес ръководители, и служат на страната ни във висшите нива на правителството и войската.
В чест на жените-пионерки, които ни предшестваха и като признание за онези, които ще дойдат след нас, ние отбелязваме този месец на заличаването на все още съществуващите неравенства, с които жените се сблъскват днес.
Тази година ние отбелязваме 100-годишнината на Международния Ден на Жената - едно глобално тържество на икономическите, политическите и социалните постижения на жените в миналото, настоящето и бъдещето.

Международният ден на жените е шанс да се отдаде дължимото на обикновените жени по цял свят и се корени във вековната борба на жените за участие в обществото наравно с мъжете. Този ден ни напомня, че, макар да е осъществен изключителен прогрес, все още има какво да се прави за да постигнат жените истинско равенство.

Mоята администрация издигна правата на жените и девойките в чужбина като критичен аспект на нашата външна политика и политиката за национална сигурност!
Даването на права на жените по света е не просто правилното действие, то е и умна международна политика.
Това прозрение е отразено в Националната стратегия за сигурност на САЩ, която преизнава, че страните са по мирни и проспериращи, когато техните граждани от женски пол се радват на равни права, равни права за гласуване и равни възможности. Днес ние интегрираме фокуса върху жените и девойките във всичките си дипломатически усилия и съобразяваме проблемите на пола във всяко отношение, подпомагащо нашето развитие.
Ние работим за да изградим участието на жените във всички аспекти на превенцията от и разрешаването на конфликти, и продължаваме да водим в борбата срещу съвременната напаст на свързаното с конфликтите сексуално насилие - както двустранно, така и в ООН.

В Америка ние трябва да водим, в защитата на правата на жените и в подкрепата на тяхното овластяване.
Въпреки нашия напредък, твърде много жени продължават да получават по-ниско заплащане от трудещите се мъже, и са значително по-слабо представени в науката, технологиите, инженерството и математиката (STEM).
Чрез проникването във възможностите и талантите на всички наши граждани, можем да използваме един изключителен източник на икономически растеж и просперитет.
Съветът към Белия дом по въпросите на жените и девойките продължава да отстранява пречките за постогането им чрез преследване на насилието срещу жени, подкрепяйки жените предприемачки и отдавайки приоритет на икономическката сигурност на жените. Американските семейства зависят в голяма степен от финансовата стабилност на жените и моята администрация продължава да дава приоритет на политиките, които подкрепят гъвкавост на работните места, достъп до постижимо и качествено здравеопазване и грижи за децата, домашните помощници и влизането в сила на закони за разнообразно заплащане.

Аз съм се обръщал към всяка агенция във Федералното правителство да бъде част от разрешаването на проблема с насилието срещу жени, и те отговаряха с безпрецедентно съпричастие за защита на жертвите на домашно и сексуално насилие и даване възможност на оцелелите да скъсат цикъла на малтретиране.
Като отразяваме триумфа на миналото, ние трябва да гледаме и към безграничните възможности на бъдещето.

За да победим бъдещето, ние трябва да съоръжим днешните млади жени със знания, умения и равен достъп за постигане на обещанията на утрешния ден.
Моята администрация прави безпрецедентни инвестиции в образованието и разширяването на възможностите на жените и девойките в областта на STEM и е критична по пътя към критичния растеж на икономиката през ХХI-ви век.

Докато се приготвям да напиша следващата глава, нека да разрешим да продължим да изграждаме прогреса, извоюван от „войните” на миналото. Ние трябва да продължим делото на нашите предшественички и да подсигурим на нашите дъщери мечти без граници, постожения без пречки, и да няма покриви, които да се рушат.

ПО ТАЗИ ПРИЧИНА,
АЗ, БАРАК ОБАМА, Президент на САЩ,
По силата на властта, предоставена ми от Конституцията и законите на САЩ, прокламирам м. март 2011 г. за месец на историята на жените.
Обръщам се към всички американци да следят този месец и да отпразнуват Международния ден на жените – 8 март 2011 г. с подходящи програми, церемонии и дейности, които отдават дължимото на историята, постиженията и приносите на американските жени.

Kаня всички американци да посетят
www.WomensHistoryMonth.gov
за да научат повече за генерациите жени,
които са формирали нашата история.

Проект за националната история на жените на САЩ
http://www.nwhp.org

http://www.youtube.com/watch?v=0GcLW0g_c1s

Къщата на арх. Фингов се продава

2011-02-17T12:42:00.007+02:00

На страниците на "Стара София" във Facebook къщата на Фингов
бе представена между сградите в риск
http://www.facebook.com/photo.php?fbid=483416419383&set=a.482553194383.272655.117915844383

Малко след това дойде и съобщението, че
http://www.imot.bg/1j129482948337012
обявява къщата за продажба
http://www.facebook.com/pages/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B0-%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F/117915844383

В "София за нас" са публикувани доста материали по въпроса,
включително петиция за спасяването на къщата и
отговорите на различни държавни органи:
http://sofiazanas.blogspot.com/2010/01/blog-post_13.html
http://sofiazanas.blogspot.com/2009/11/blog-post_27.html
http://sofiazanas.blogspot.com/2009/11/et-38.html

...
Бъдещето ще покаже

"Господи, дай ми сила да променя нещата които мога да променя,
да приема нещата, които не мога
и ми дай мъдрост да правя винаги разликата между двете"
Уилям Сароян "Некролози"

Отново за плана на София от 1881 г.

2011-02-09T23:22:00.026+02:00

По повод коментара на ст.н.с. д-р арх. Добрина Желева-Мартинс
относно автора на плана на София от 1881 г.
в книгата на арх. Христо Генчев
София, мислена в пространството и отвъд времето ,
АрхЛИБРИ, София, 2009
http://zheleva-martins.com/2011/02/04/%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b4%d0%b8%d0%b7%d0%b2%d0%b8%d0%ba%d0%b0%d0%bd-%d0%ba%d0%be%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d1%82%d0%b0%d1%80/

Тук ще добавим кратък коментар
по въпроса за надписа върху плана на френски език:
Dressé par l’Ingenieur de la Ville
(Начертано от градския инженер) – L. Amadey
Както надписът, така и подписът върху плана се четат добре,
макар че тук поместеното копие не е достатъчно ясно.
И те наистина са на Л. Амадей.

За първи път в българската литература подробности
около името и произхода на този градски инженер
бяха публикувани от Любинка Стоилова
в статията "Кой е Амадей - авторът на плана на София от 1881 г.",
сп. Архитектура, 6 (1999): 38-39.

В тази статия се проследява историята на изработването на плана от 1881 г.,
съгласно протоколите на Градския съвет към Столичната община -
от Градския инженер Амадей.
По това време Амадей подписва като Градски Главен архитект
и проекти на сгради, където ясно се разчита неговото име на латиница.

За първи път статията на Л. Стоилова от 1999 г. изяснява,
че този градски инженер, положил подпис на плана от 1881 г.,
се казва Ликурго Амадей, а не С. Амадие,
както е широко разпространено в професионалната литуратура дотогава.

Отхвърля се и дотогавашната версия за френския произход на Амадей,
и се доказва, че назависимо, че у нас пише официалните си документи
на френски език, той е роден в Италия.

Ето и копие от статията:

Проект за преустройство на локалното платно на бул. "Цар Освободител" в пешеходна зона

2011-01-31T15:17:00.030+02:00

Подробно описание на обществената дискусия
върху предложените два проекта
от арх. Станислав Константинов и скулптора Георги Чапкънов,
организизрана от Съюза на архитектите в България в петък - 28.01.2011
под наслов "От Лувъра се мятаме на Шанз-Елизе"
е публикувал арх. Мартин Ангелов
http://provocad.com/wtf/

Присъединяваме се към арх. Ангелов.
Независимо от опасностите за предрешаването им,
засега не е измислен по-обективен инструмент от архитектурните конкурси
за подбор на оптимални решения на проблеми,
особено когато се отнася до обществения интерес.

Пледираме в подробна предварителна дискусия
да се изяснят функциите и пространствените възможности
на северния фронт на бул. "Цар Освободител" като публично пространство.

Не би следвало да се пренебрегват обслужващите функции на локалното платно
Булевардът отдавна е загубил "лиричния си ритъм"
и едва ли може да конкурира Avenue des Champs-Élysées.

http://en.wikipedia.org/wiki/File:Champs_Elysees_Paris_Wikimedia_Commons.jpg

Трудно можем да си представим как
сред масирания шум и интензивно автомобилно движение
групи граждани ще отдъхват на тротоарните пейки
с поглед през клоните на боледуващите кестени
към градината с Паметника на съветската армия
и общирния плочник пред него.

http://www.citybuild.bg/news/proekt-zonata-osvoboditel/14349

Софиянци познават няколко творби на тандема 'С. Константинов - Г. Чапкънов',
създадени (доколкото ни е известно с директно възлагане без конкурс)
през последните 12 години:
- Статуята на София (не на премъдростта Божия) на бул. "Т. Александров",
усмихната приветливо към бившия Партиен дом и загърбила не дотам прилично западното направление;

- реконструкцията на пл. "Славейков" с малко едър фонтан за издължения площад (приклещен от трамвайни линии и задръстен от сергии на букинисти), с чаровната, но дребнееща сред човешките потоци, скулптурна група на приседналите Петко и Пенчо Славейкови;

- преустройството на пл. "Гарибалди" със скулптурата на Джузепе Гарибалди.

Днес е редно да се открият възможности за свободна конкуренция
на разнообразни идеи и поколения,
за различни образи в различните фрагменти на града.

Именно такава трябва да е мисията на един творчески съюз като САБ
и позицията на професионалната общност.

Къде е била часовниковата кула на София ?

2011-01-25T15:23:00.006+02:00

Подробна информация по повдигнатия въпрос
може да се намери на блога
на Добрина Желева-Мартинс Виана.
http://zheleva-martins.com/

Да я поздравим за отличния анлиз!
http://zheleva-martins.com/2011/01/22/%d1%87%d0%b0%d1%81%d0%be%d0%b2%d0%bd%d0%b8%d0%ba%d0%be%d0%b2%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%ba%d1%83%d0%bb%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d1%81%d0%be%d1%84%d0%b8%d1%8f-%d0%ba%d1%8a%d0%b4%d0%b5-%d0%b5-%d0%b1%d0%b8%d0%bb/

Друг много ценен извор на информация е интерактивната карта на София,
публикувана на саита
http://stara-sofia.com/map1879.html

Митологията на София в един филм

2011-01-21T03:21:00.006+02:00

Here you can see
The mythology of Sofia in a film
http://www.youtube.com/watch?v=2oUwgGLiz0c&feature=player_embedded

Можете да видите митологията на София
в един филм
http://www.youtube.com/watch?v=2oUwgGLiz0c&feature=player_embedded

Новият брой на сп. "Пирон"

2011-01-16T02:00:00.004+02:00

Новият брой на сп. "Пирон",
"Лични градове, 17 Софии и един Париж" е вече online.
http://piron.phls.uni-sofia.bg/broj-3-2010

Той има отношение към проекта на Магистърската програма по градски изследвания към СУ
"Културна карта на София"
http://piron.phls.uni-sofia.bg/projects/kulturna-karta-na-sofia,
а и към градската проблематика като цяло.

Според Александър Кьосев доброто му качество се дължи на съдействието на
Светла Казарска, Вероника Димитрова и Невена Германова.
Премиерата - на 21 януари, петък в Новата конферентна зала на СУ.

Заповядайте, доведете и приятели.

Изложба и конференция в Дом Витгенщайн - Виена

2011-01-12T14:32:00.003+02:00

http://www.haus-wittgenstein.at/ver20/bg/programm.htm
27 януари 2011 г. (четвъртък), 19.00 ч.

Откриване на изложба
„СОФИЯ ПРЕЗ АНТИЧНОСТТА И СРЕДНОВЕКОВИЕТО В ХОДА НА ТРИ ХИЛЯДОЛЕТИЯ”
С изложбата, която представя документи от богатото историческо минало на днешната столица на България, се открива научната конференция
„София – градоустройствено развитие в хода на три хилядолетия”.

Изложбата и конференцията са под патронажа на г-н Вежди Рашидов – министър на културата на Република България.
В конференцията ще вземат участие зам. министъра на културата на България д-р Тодор Чобанов и много изявени български археолози и историци.
Място – галерия Партер на БКИ „Дом Витгенщайн” (Wien 3, Parkgasse 18)
ВХОД СВОБОДЕН
---------------------------------

28 януари 2011 г. (петък), 09.00 ч.
Научна конференция
„София – градоустройствено развитие
в хода на три хилядолетия” (1. ден)
(Точната програма ще бъде оповестена на откриването)

Място – ЗАЛА ЗА КОНФЕРЕНЦИИ на БКИ „Дом Витгенщайн” (Wien 3, Parkgasse 18)
ВХОД СВОБОДЕН
----------------------------------

29 януари 2011 г. (събота), 09.00 ч.
Научна конференция

„София – градоустройствено развитие
в хода на три хилядолетия” (2. ден)

(Точната програма ще бъде оповестена на откриването)
Място – ИНСТИТУТ ПО ИСТОРИЯ НА ИЗКУСТВОТО (Wien 9, Spitalgasse 2)
ВХОД СВОБОДЕН

Ново решение за кръстовището на Лъвов мост

2011-01-11T12:07:00.022+02:00

В статията на Даринка Илиева
"Колите слизат под Лъвов мост заедно с метрото след 2 г." от 09.01.2011, вестник "24 часа" съобщава за предстоящи промени на кръстовището около Лъвов мост.
Столичната община е изготвила идеен проект за развръзка на две нива с влизането в експлоатация на втория метродиаметър "север-г", с който кандидатства за финансиране от 26 млн. лв. пред Европейската инвестиционна банка (ЕИБ).
В момента текат изкопните работи за метрото.
Според зам.-кмета на СО по транспорта Любомир Христов, очаква се изграждането на транспортния възел да започне до края на годината и да завърши през септември 2012 г.

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=734895

Според Обербауер в античността мястото е изглеждало така

пак Обербауер ни го представя непосредствено преди Освобождението (1877) ето как

Снимки от ХІХ в. преди изграждането на Лъвов мост разкриват следната ситуация на мястото

Благотворителен концерт в Националния археологически институт с музей

2010-12-16T12:47:00.002+02:00

Ръководството на Националния археологически институт с музей, БАН
най-учтиво Ви кани
на 18 декември (събота) 2010 г. от 13.00 часа
в Централната зала на музея (пл. "Атанас Буров, вход откъм Президентството)
на благотворителен концерт
на камерна вокална формация "ЕЛИЦИ"
към Националната гимназия
за древни езици и култура "Константин Кирил Философ".

Приходите от концерта
ще бъдат дарени на деца с неравностойно положение.

Bohuslav Fuchs - Architekt der Tschechischen Avantgarde / Бохуслав Фухс - архитект на чешкия авангард

2010-12-14T15:49:00.010+02:00

Галерията в партера на офис сградата на австрийската осигурителна компания
Vienna Insurance Group - 'Architektur im Ringturm',
откри на 7.12.2010 г. поредната архитектурна изложба,
посветена на чешкия архитект Бохускав Фухс.
Галерията ще бъде отворена за
изкушените от архитектурата на авангардa
между двете световни войни
от 09.12.2010 до 18.03.2011 г.
Куратор на изложбата e отново Адолф Щилер,
който през 2007 г. откри в Ringturm Gallerie
изложбата "Архитектурни фрагменти: България / Architektonische Fragmente: Bulgarien".

Повече информация на:
http://20c-arch-bg.blogspot.com/2010/12/bohuslav-fuchs-architekt-der.html

За устойчиво проектиран свят

2010-11-23T03:07:00.034+02:00

Между ЮНЕСКО и плевнята

2010-11-19T23:50:00.012+02:00

Арх. Добринка Петкова
разпространи сред членовете на Българския национален комитет на ИКОМОС
статията на Мартин Карбовски за случващото се в Несебър
с призив да вземем отношение.
Точно ние - членовете на Икомос трябваше да изразим мнението си
за една съсипваща се културна ценност от световно значение.
Много отдавна.
Но не го направихме.

Както не го правим за отиващия си комплекс на Захарна фабрика,
и за изтърбушената къща на Фингов на ул. "Шипка" 38,
нито за съсипаните сгради на минералните бани
в Овча купел, в Горна баня, в Банкя - всички в София.
А колко други паметници на културата вече са само спомен.

Права сте, колега Петрова,
не може да стоим безразлични.
Можем поне да прочетем статията на Мартин Карбовски във вестник Стандарт
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=347813.

Андрешковците на Карбовски много добре са знаели, че пристъпват закона.
И все пак, зад пристройките и надстройките в Несебър стоят не само техните собственици, а и онези, които са им позволявали да строят в световната забележителност.
Двете страни си поделят уродливото отношение към културната памет, не без прякото участие и на архитекти.

Но и да наблюдаваш безучастно как се съсипва, заедно с една културна ценност, престижът на България и българите, едва ли е особено почтено.

Да не говорим за подготовката на кандидатурите на София, Пловдив и редица от тракийските забележителности у нас за номиниране в списъка на световното наследство.
Чрез тези номинации се очаква нов тласък в развитието на културния туризъм, а оттам - на икономиката, което би имало значение за всеки българин.
Но дали тези номинации ще имат шанс след събитията в Несебър?

http://www.standartnews.com/comments/details/id/807/%D0%A0%E2%80%9D%D0%A0%C2%B0-%D0%A0%C2%B1%D0%A1%D1%93%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%D0%85%D0%A0%C2%B5%D0%A0%D1%98-%D0%A0%C2%AE%D0%A0%D1%9C%D0%A0%E2%80%A2%D0%A0%D0%8E%D0%A0%D1%99%D0%A0%D1%9B,-%D0%A0%D1%97%D0%A

25.07 00:38 - Вадят Несебър от списъка на ЮНЕСКО
http://slivenplus.blog.bg/novini/2010/07/25/vadiat-nesebyr-ot-spisyka-na-iunesko.581648
http://www.visitnessebar.org/
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B1%D1%8A%D1%80 http://www.ancient-nessebar.com/html/main_bg.php?menu=

http://www.oldnessebar.hit.bg/bg/Source/Vhodscreen.html

http://historicalcities.narod.ru/Galeri/Nesebar_geleri.htm

За нова култура на архитектурата и енергията

2010-11-19T16:25:00.010+02:00

Архитектите и слънчевата индустрия
работят за специфичната и реалистична защита на климата.

Ерфурт, 11 ноември 2010:
Три седмици преди конференцията на ООН за климатичните изменения в Cancún
SOLAR-конференцията на Bauhaus доказа,
че предизвикателствата около защитата на климата
могат да бъдат разрешени на международно ниво.
Повече от 350 експерти от 10 страни дискутираха различните аспекти на устойчивите сгради и предствиха специфични решения и задълбочени концепции.

Градостроители, ландшафтни архитекти, архитекти на сгради, строителни инженери, техници, предприемачи, проектанти, дизайнери, ползватели и архитектурни теоретици
от различни научни и икономически институции
могат да научат много от този мултидисциплинарен форум.

Eфективни технологии, продукти и концепции за сгради,
адаптирани към климатичните изисквания и с икономична експлоатация, има.
Единствено липсва тяхната широка употреба.

Ето защо, една от специалните грижи на SOLAR-конференцията на Bauhaus
бе подкрепата на новите проектанти да развиват и прилагат слънчевата архитектура
по новаторски начин.
Защото само ако се развие архитектурна естетика,
съотносима с изискванията за енергийна ефективност
в дългосрочен план ще бъде възможно за технологиите да намерят
нужния прием у градостроителите, проектантите,
дизайнерите и ползвателите на сградите.

Фактът, че конструктивни и новаторски решения съществуват
по почти всички въпроси, свързани с устойчивите сгради,
бе също подчертан от докладчиците
на 3-тата SOLAR-конференция на Bauhaus в Ерфурт:
както за планирането и проектирането, за строителното инженерство, градоустройственото развитие, ландшафтния дизайн,
така и за енергоснабдяването и/енергийните мрежи.
В допълнение към финансирането, устойчивата сграда изисква
и воля да се напуснат конвенционалните идеи и подходи.

Наградата на Bauhaus.SOLAR отива в Мюнстер:
Победителят, награден за първи път с 8,000.00 EUR е
проектът за 'POWER.plant' (завод за производство на енергия)
на Pascal Maas от Факултета по архитектура в Мюнстер.
Това е едно образцово представяне на приложението
на новаторски технологии във фасадата на сградата
и употребата на micro-algae култури
в областта на слънчевата архитектура.

повече вижте на
http://20c-arch-bg.blogspot.com/2010/11/for-new-culture-of-architecture-and.html

Напусна ни Милка Близнакова

2010-11-07T14:42:00.032+02:00

Проф. д-р арх. Милка Близнакова
почина на 4.11.2010 в Блексбърг, Виржиния, САЩ

Родена във Варна, 20.09.1927.

Завършва архитектура в ИСИ София през 1951 г.

Практикува като архитект във Варна (1951-1959), в Париж, Франция (1959-1961) и в Ню Йорк, САЩ (1961-1972).

Получава докторска степен в Колумбийския университет, Ню Йорк (1971).

Преподава в Университета в Тексас (1972-1974) и във Вирджинийския технологичен институт и щатски университет (1974-1998).
Носител на наградата Parthena (1994), Стипендиите Fulbright Hays Fellowship (1983, 1991), международния грант за изследвания и обмен (1984, 1993), националната награда National Endowment for the Arts grant (1973-74), и стипендиант на Центъра Wilson към института Smithsonian (1988).
Съосновател на Института за модерна руска култура (1972).

Член на редакционния съвет на бюлетина на IAWA - IAWA Newsletter, на списанието CENTROPA, на редица издания за архитектурата на Русия и Източна Европа.

Основател и пръв председател на Надзорния съвет на Международния архив на жените в архитектурата (IAWA, 1985-1993), и негов пoчетен председател (1993-2010).

Милка Близнакова има многобройни публикации, основно фокусирани върху европейския авангард, архитектурата на Модерното движение на ХХ в. и приноса на жените за създаване на жизнената среда.
През 1998 г. IAWA учредява годишна награда на името на Милка Близнакова.

Винаги оптимистично настроена, безрезервно вярваща в силата на творчеството, в науката, и в тържеството на неограничените възможности в своята втора родина - Америка,

Милка има огромен принос за натрупването на колекциите от оригинални чертежи, изследвания, статии и други материали, от жени и за жените в архитектурата.

До последния момент тя не се предаде и не спря да работи за своята рожба "Архивата" (както сама я наричаше).

Броят на фондовете днес надминава 500.

Между тях има материали и на доста български архитектки (по азбучен ред на имената) - Александрина Гетова, Ана Люля Праун, Анета Булант-Каменова, Веселина Троева, Дина Станчева, Добрина Желева-Мартинс Виана, Елка Рибарова, Жана Пенчева-Вълчанова, Искра Петрова, Красимира Чонева, Лилия Граматикова, Любинка Стоилова, Мария Пеева, Надежда Будевска-Салчева, Надя Стаматова, Радка Павлова, Светлана Керемидарска, Снежа Даскалова, Снежaна Христова, Соня Микулиник, Татяна Глебова, Фани Данаджиева Ханзен, Цветана Нинова, и др.

Милка - така я знаеха студентите и колегите й, приятелите и познатите в различни краища на света. Така я научаваха и непознатите по номера на автомобила й, който носеше нейното име.
Всяка година изписваше саморъчно по около 500 поздравителни коледни картички, въпреки напредващата пареза на очния нерв и "умората от годинките".

Беше рядко съчетание от твърдост, смелост и упоритост до безразсъдство, идейна непреклонност, професионална взискателност и всеотдайност, тънък познавателен усет към всяко изкуство, колегиална радушност, приятелска щедрост, детско своенравие, остро чувство за справедливост, безкомпромисна критичност към мързеливите и сантиментално снизхождение към ощетените.

Милата Милка - една вселена угасна !

(ЛС & ПЙ)

Милка Близнакова с Надежда Будевска-Салчева, септември 2008 г.

http://20c-arch-bg.blogspot.com/2010/11/milka-bliznakov.html

На 4 декември 2010 г. - събота от 10:00 до 12:00 часа в клуба на Техническия институт и Щатски университет в Блексбърг, Виржиния ще се състои възпоминание за проф. Милка Близнакова.

Ще се съберат нейни колеги, приятели и роднини и всеки ще разкаже своя спомен за нея.

Приятелите й музиканти, които често свиреха на рояла в дома й при ежегодните домашни концерти, които Милка организираше, ще свирят в нейна памет.

http://www.archdesign.vt.edu/news/2010-11/1106

http://www.womenarchitectsca.com/remembering-milka-t-bliznakov/
http://bwaf.org/blog/milka-tcherneva-bliznakov/
http://caus5.arch.vt.edu/IAWA/IAWA_Timeline.html
http://spec.lib.vt.edu/iawa/guide.html

http://lumiere.lib.vt.edu/iawa_db/view_all.php3?person_pk=33&table=bio
http://www.cambridge.org/us/catalogue/catalogue.asp?isbn=9780521452816

http://owa-usa.org/newsletter.php?v=356

http://www.collegiatetimes.com/stories/14691/women-in-architecture-honored

Представянето на том 5 от поредицата "Сердика - Средец - София"

2010-11-05T15:54:00.001+02:00

http://opss-conference.blogspot.com/2010/11/5-o.html

Представяне на том 5 от поредицата "Сердика - Средец - София"

2010-10-31T13:34:00.005+02:00

Представянето на
юбилейния сборник
на ОП "Стара София" със СИМ
Културно-историческо наследство на София:
проблеми и перспективи

издаден по случай 80 години oбщинска музейна дейност,
от
Столична община, ОП "Стара София" със СИМ и
издателска къща ИТУС 98 ЕООД, 2010

е на 1 ноември 2010 г. - 15:00 часа
в сградата на Общинската минерална баня
на пл. "Бански" в София.

За съдържанието на сборника ще говори
проф. д-р Михаил Неделчев.

Ето и информация за самото събитие
http://opss-conference.blogspot.com/2010/11/5-o.html

Премия за култура за проф. Джорджо ди Дженова / A premium for culture goes to Giorgio Di Genova

2010-10-21T09:41:00.008+03:00

Проф. Джорджо ди Дженова / Giorgio Di Genova бе удостоен с премията за култура ARTECOM-onlus (Organizzazione Non Lucrativa di Utilità Sociale) / АРТЕКОМ –

Организация с нестопанска цел за обществена полза, за 2010 година.

Премията е високо престижна и се присъжда обичайно на две години на личности от средите на културата и изкуството, които имат особен принос за обогатяването и остойностяването на съвременната култура и културното наследство.

Проф. Ди Дженова е удостоен с високата премия за своите публикации за модерно и съвременно изкуство, сред които многотомната История на италианското изкуство на ХХ век по поколения, за организирането на многобройни изложби и подготвянето на каталози, за влиятелни си критически статии.

В България проф. Ди Дженова е познат с приноса си в представянето на футуриста от

български произход Николай Дюлгеров, в Рим, Торино и София, и статията в изданието по проекта.

http://www.artecom-onlus.org/

И. Г.

На снимката: проф. Ди Дженова пред изложбата за Николай Дюлгеров

* Николай Дюлгеров - Множествената художествена идентичност (Nicolay Diulgheroff / L’Identità Artistica Multiforme). С. 2008. 108 страници. Ирина Генова (съст.). Автори на статиите: Джорджо Ди Дженова, Ирина Генова.

100 години минерална баня Банкя

2010-09-28T17:04:00.074+03:00

100th Anniversary Mineral Baths in Bankya

На 27 септември 2010 г.,
в парк "Кестените" пред Минералната баня в Банкя
бе открита юбилейната изложба,
посветена на 100-годишнината от
завършването на строежа на сградата на Минералната баня в Банкя.
On the 27th of September 2010,
the jubilee exhibition dedicated to the 100th anniversary
of the construction completion of the building of the Mineral Baths in Bankya
was inaugurated in the Park “Kestenite” before the Mineral Baths in Bankya.
http://www.sofia.bg/pressecentre/press.asp?open=10&sub_open=49671&nxt=0

Церемонията бе открита
от Заместник кмета по културата
на Район "Банкя" към Столичната община -
Господин Пламен Симеонов.
Кметът на Район "Банкя" - Господин Рангел Марков,
направи кратък преглед за историята и значението
на Минералната баня за курорта Банкя.
The ceremony was started
by the Vice Mayor of culture at the Bankya District to the Sofia Municipality -
Mr. Plamen Simeonov.
The Bankya District Mayor - Mr. Rangel Markov,

reviewed in brief the history of the Mineral Baths
and their significance for the development of Bankya as a resort site.

В своето изказване
Столичният кмет - Госпожа Йорданка Фандъкова,
съобщи, че поетият предизборен ангажимент
да се положат грижи за собствеността на сградата на банята е изпълнен.
In her statement the Sofia Mayor – Mrs. Jordanka Fandakova,
informed that her pre-elections promise has been kept.

През 2010 г.
собствеността - от публична държавна е преобразувана в публична общинска.
С този акт Столичната община поема отговорността по стопанисването,
възстановяването в автентичния й вид,
и съживяването на сградата на минералната баня в Банкя.
In 2010 the ownership of the Mineral Baths
has been transformed from public state property into public municipal property.
The Sofia Municipality has assumed by this act the responsibility
for management of the building of the Mineral Baths in Bankya,
for restoration of its authentic state and revitalization of its function.

Общината е предвидила 60 000 лв. за идеен проект за реставрацията на сградата на банята като важна културна ценност.
The Sofia Municipality has provided 60,000 BGN Leva for a preliminary project for the
restoration of the building of the Mineral Baths as a cultural site of high significance.

Така Столичният кмет изрази силната надежда на жителите на Район "Банкя",
че курортът ще бъде събуден за нов живот.
In this way the Sofia Mayor expressed the strong hope of the Bankya District citizens
that the resort would be revived for a new life.

На откриването присъстваха
Председателят на Съюза на архитектите в България - арх. Георги Бакалов,
и Главният архитект на Район "Банкя" - арх. Петър Стрясков.
The Chairman of the Union of Architects in Bulgaria - M.Arch. Georgi Bakalov,
and the District Chief Architect - M.Arch. Petar Striaskov,
joined the inauguration of the exhibition.

Изложбата е част от юбилейните тържества
по случай 100-годишнината на минералната баня в Банкя
под патронажа на Столичния кмет
Йорданка Фандъкова.
The exhibition is a part of the jubilee celebrations
on the occasion of the 100th anniversary of the Mineral Baths in Bankya
under the auspices of the Sofia Mayor Jordanka Fandakova.

Съорганизатори на юбилейните тържества са :
Инициативна група "100 години минерална баня Банкя" -
арх. Павлина Коева-Рачева - RIBA, RIAS, ARB, САБ.
Район "Банкя" към Столичната община -
Рангел Марков - кмет,
Пламен Симеонов - зам. кмет по културата,
Общинско предприятие "Стара София със Софийски исторически музей -
инж. Борис Чилев - директор;
Съюз на Архитектите в България.

Co-organizers of the jubilee events are, as follows:

Initiative group “100th Anniversary Mineral Baths in Bankya” -
M.Arch. Pavlna Koeva-Ratcheva, RIBA, RIAS, ARB, UAB.
Bankya District to the Sofia Municipality -
Rangel Markov – District Mayor,
Plamen Simeonov – Vice District Mayor of Culture;
Old Sofia Municipal Enterprise with Historical Museum of Sofia -
MSc. Eng. Boris Chilev – Director;
Union of Architects in Bulgaria.

Изложбата се осъществява с финансовата подкрепа
на Столичната програма "Култура".
В съдържателен план тя е построена на шест теми :
Курортът,
Архитектът,
Сградата,
Строителят,
Интериорите,
Състояние и перспективи.

The exhibition is elaborated with the financial support
of the Sofia Municipality Programme “Culture”.
The content is structured in the following six topics:
The Resort,
The Architect,
The Building,
The Supervisor,
The Interiors,
State and Perspectives.

Материалите запознават подробно с творчеството на
арх. Карл Хохедер в Мюнхен.
Сравняват се сградата на банята в Банкя (1906-1910) с баните,
проектирани също от Карл Хохедер -
в Мюнхен (1897-1901) и в Сибиу (1904).
The materials inform in details about the creativity of architect Carl Hocheder in Munich.
The building of the Mineral Baths in Bankya (1906-1910) is compared with the baths
designed by the same architect in Munich (1897-1901) and in Sibiu (1904).

Представена е и работата на строителя - арх. Никола Нешов,
по чиито проекти са изградени съоръженията
около минералния извор в Меричлери (1907),
малката баня в Банкя (1907) и банята във Вършец (1907-1910).
Works by the supervisor – architect Nikola Neshov, are also performed, such as
the installations around the hot spring in Merychlery (1907), the small baths in Bankya (1907)
and the Mineral Baths in Varshetz (1907-1910).

Носещата ефирна метална конструкция по проект на арх. Майя Бужашка
обгражда фонтана на площадката пред минералната баня.
The light metal structure designed by M.Arch. Maya Buzhashka
surrounds the pool with a fountain in front of the building of the Mineral Baths.

Проектът "100 години минерална баня Банкя",
финансиран от Столичната програма "Култура",
се изпълнява от арх. Майя Бужашка - "Бу Арт консепт".
The project “100th Anniversary Mineral Baths in Bankya”
is elaborated by M.Architect Maya Buzhashka as representative of the firm “BuArt Concept”,
and supported financially by the Sofia Municipality Programme “Culture”.

Концепцията за изложбата е на д-р арх. Любинка Стоилова - главен експерт в ОП "Стара София" със СИМ.
The concept of the exposition is by MArch.Ph.D. Ljubinka Stoilova –
Chief expert at the Old Sofia Municipal Enterprise with Historical Museum of Sofia.

Текстовете и илюстрациите към тях са дело на:
д-р Дитер Клайн от Мюнхен, проф. д-р арх. Анка Братулеану от Букурещ,
ст.н.с. арх. Петър Йокимов, ланд. инж. Иванна Стоянова, д-р арх. Любинка Стоилова.
The texts and accompanying illustrations are prepared by
Ph.D. Dieter Klein from Munich, Prof. Ph.D. M.Arch. Anca Bratuleanu from Bucharest,
Sen.Res. M.Arch. Petar Iokimov, M.Sc.Landscape Engineer Ivanna Stoyanova, Ph.D.M.Arch. Ljubinka Stoilova.

Архивните снимки от фондовете на Софийския исторически музей са подбрани от
Георги Коцев - главен експерт,
и обработени от Танче Петрова - фотограф,
в ОП "Стара София" със Софийски исторически музей (СИМ).
Скици и чертежи са изработени от арх. Галина Иванчева -
главен експерт в ОП "Стара София" със СИМ.
The old photos from the archives of the Historical Museum of Sofia
are selected by Georgi Kotsev – Chief expert,
and developed by Tanche Petrova - photographer,
both employees at the Old Sofia Municipal Enterprise with Historical Museum of Sofia.

Архивните документи от фондовете на Централния държавен архив са
издирени със съдействието на консултантите в изложбата
Лилия Цветкова - главен експерт, и
Огнян Пунев - главен експерт,
от Централен държавен архив, Държавна агенция "Архиви".
The original documents from the stocks of the Central State Archive
are investigated in co-operation with the consultants of the exhibition
Lilya Tzvetkova and Ognian Punev, both Chief experts
at the Central State Archive to the Archives State Agency.

Дизайнът на таблата, постера и дипляната е осъществен от арх. Майя Бужашка и Мартин Русев.
The panels, the poster and flyer are designed by M.Arch. Maya Buzhashka and Martin Russev.

Част от авторите на изложбата - арх. Майя Бужашка,
A part of the authors of the exhibition – M.Arch. Maya Buzhashka,

арх. Петър Йокимов / M.Arch. Petar Iokimov,
арх. Любинка Стоилова /M.Arch. Ljubinka Stoilova ,
арх. Галина Иванчева /M.Arch. Galina Ivancheva .

Публиката / The public

Дипляната към изложбата
The flyer to the exhibition

На 28 октомври 2010 г.
в Централния дом на архитекта в София
ще се проведе семинар на тема
Природни и културни ресурси за развитието на банеоложкия курорт Банкя
сателитна проява към юбилейните тържества по случай 45-годишнината на САБ в София
и спътстващата ги международна работна среща на Съвета на архитектите в Европа
на тема "Aрхитектура и качество на живот" (25-26.10.2010).
On October 28th, 2010 at the Home of the Union of Architects in Bulgaria
there will be a seminar on the topic
"Natural and Cultural Resources for the Development of the Balneology Resort Bankya",
as a satellite event to the jubilee celebrations on the occasion of the 45th anniversary
of the Union of Architects in Bulgaria and the accompanying international workshop of the
Architects Council of Europe on the topic “Architecture and Quality of Life” (25-26.10.2010).

In Memoriam

2010-08-27T14:03:00.023+03:00

Напусна ни Марчелла Щерн
Marcella Stern passed away …
(*Wiener Neustadt, 12.11.1934 - †Wien, 22.08.2010)

Биограф и изследовател
в Австрийския биографски институт и биографски лексикон
към Австрийската академия на науките.
She was a biographer and researcher at the Austrian Biographical Institute and Biographic Lexicon with the Austrian Academy of Sciences.

В рамките на академичния обмен с Българската академия на науките
тя осъществи в периода 1978 - 2004 г.
редица проучвания за делото на
чуждестранни специалисти в България.
As a part of the academic exchange with the Bulgarian Academy of Sciences for the period 1978-2004 she realised a number of investigations on the life-work of foreign specialists in Bulgaria from the 19th and 20th century.

Започнатите проучвания продължи и след пенсионирането си.
She continued the researches after her retirement as well.

Тя нямаше архитектурно образование, но бе с тънък художествен усет
и допринесе решително за обогатяване на българската архитектурна история (ХIX - XX в.) с множество нови факти, променили някои утвърдени интерпретации.
She had no architectural degree, but she had a fine artistic sense and contributed to the enrichment of the Bulgarian history of architecture (19th -20th c.) with lots of new facts that changed some approved interpretations.

Тя бе рядко задълбочен и прецизен проучвател на творчеството на редица чужди творци,
допринесли за бързото следосвобожденско развитие на материалната култура в България:
She was rarely profound and was precise explorer of the work of many foreign creators, who had contributed for the rapid post-Liberation development of the material culture in Bulgaria:

Виктор Румпелмайер Viktor Rumpelmeyer
Фридрих Грюнангер Friedrich Grünanger
Петер Паул Бранг Peter Paul Brang
Емил фон Фьорстер Emil von Förtser
Константин Йованович Konstantin Jovanović
Адолф Вацлав Колар Adolf Václav Kolař
Иржи (Георг) Прошек Jiří (Georg) Prošek
Вацлав Роубал Václav Roubal
Ликурго Амадей Licurgo Amadey
Пиетро Монтани Pietro Montani
Йосиф Шнитер Josef Schnitter
Йозеф Обербауер Josef Oberbauer
Вилхелм, Йохан и Лудвиг Бартел Wilhelm, Johan and Ludwig Bartel
Тома Маркони Thoma Marcon
Kaрл Tрънка Karl Trnka
Йосиф Прошек Josef Prošek
Вацлав Прошек Václav Prošek
Андреас и Едмунд Грайс Andreas and Edmund Greis
Рудолф Филип Ваагнер Rudolph Philipp Waagner
Фердинанд Фелнер & Херман Хелмер Ferdinand Fellner & Hermann Helmer
Карл и Херменегилд Шкорпил Karel and Hermenegild Škorpil
Хаинрих Майер Heinrich Meyer
Теодор Хюнервадел Theodor Hünerwadel
Йосиф Вондрак и мн. др. Josef Wondrak and many others.

Дългогодишните й огромни по обем
проучвания върху личността и делото на
българския Княз Александър I останаха, уви, непубликувани.
Her long and enormous in volume investigations on the personality and the life-work of the Bulgarian Prince Alexander I remained, unfortunately unpublished.

Нейната любов към България беше безгранична,
а домът й във Виена беше храм за българите и българската култура.
Her love for Bulgaria was endless and her home in Vienna was a temple of the Bulgarian culture.

Връзките и с България се простираха от кореспонденцията й с Царица Йоанна
и познанството с внучката на Княз Батенберг - Графиня фон Хартенау,
редица дипломати и висши държавни чиновници,
голяма част от културния елит на Виена и София
до скромната монахиня Катя, на която не пропускаше да донесе лекарство при всяко
пристигане в страната.
Her connections with Bulgaria extended from her correspondence with H.M. Queen Jovana and the acquaintance with the granddaughter of Prince Battenberg - Countess von Hartenau, many diplomats and high state employees, a great part of the cultural elite in Vienna and Sofia, to the modest nun Katja to whom she did not miss to bring a medicine each time when she came to the country.

Беше неуморна в кореспонденцията си с изследователи, библиотеки и архиви от цял свят.
She was tireless in her correspondence with researchers, libraries and archives all over the world.

борбата за спасяване на къщата на Димитър Яблански в София
започна от Виена
с тези снимки от Марчелла Щерн, направени през 2001 г.
Тhe battle for the Villa Dimitar Jablansky by Friedrich Grünanger in Sofia started
from Vienna with these photos made by Marcella Stern in 2001.

Беше пламенен пътешественик и изключителен фотограф-документалист.
Остави малко свои портрети, но десетки хиляди снимки на хора, места и паметни моменти
от България и от цял свят.
She was an ardent traveler and an exceptional photographer-documenterist. She left a few portraits of herself but tens of thousands photos of people, sites and memorial moments from Bulgaria and all over the world.

Остави и много приятели - навсякъде ....
She also left many friends - everywhere ....

Сбогом Марчелла!
Farewell, Marcella!

Любинка Стоилова & Петър Йокимов & Лиляна Стоилова
Ljubinka Stoilova & Petar Iokimov & Lilliana Stoilova
Георги Царев Georgi Tsarev
Мариана Бисова Mariana Bissova
Ася Тенчева Assya Tencheva
Добрина Желева-Мартинс Виана Dobrina Zheleva-Martins Viana
Златка Пандева Zlatka Pandeva
Петя Дюлгерова Petya Dyulgerova
д-р Дитер Клайн Dr. Dieter Klein
и всички, които я познаваха и обичаха ... and everybody who knew and loved her ….