сряда, 30 март 2016 г.

ДИСКУСИЯТА за ЗИД на ЗКН в Комисията по култура и медии на НС на 24. ІІІ. 2016 г.

Обсъждането на ЗИД на ЗКН в Комисията по култура и медии към Народното събрание се състоя в сградата на бившия партиен дом.
Присъстваха депутати, висши администратори, експeрти, журналисти, представители на бизнеса.
Заседанието бе открито от Председателката на комисията по култура и медии – Госпожа Полина Карастоянова.
След представянето на предлаганите изменения от един от вносителите – депутата Красимир Велчев, бе дадена думата на представители на формациите, внесли предложения и становища по казуса.
Първи се изказа депутатът Вили Лилков и заяви, че е съгласен с констатациите на вносителите за редица недостатъци в системата на опазване на недвижимото културно наслелдство, която се нуждае от разработване на задълбочена визия в бъдеще.
В сбита форма той изложи по принцип предложенията, съгласувани с ФКН, за :
- съкращаване на досегашната съгласувателна процедура,
- връщане на съгласувателните правомощия на НИНКН поне за част от категориите НКЦ,
- спешна актуализация на регистрите на НКЦ;
- дигитализация на регистрите на НКЦ и на Националния документален архив в НИНКН.
- децентрализация на дейността по опазаването чрез създаване на териториални поделения на НИНКН;
В. Лилков обърна внимание, че въпреки възможностите, които ЗКН предоставя на общините за контрол и санкции при лоша поддръжка на сгради,
окаяното състояние на редица недвижими културни ценности из цялата страна показва,
че добавянето на още правомощия на общините няма да допринесе за по-доброто им опазване, каквато е целта на предлаганите изменения в ЗКН.
В заключение, при категоричното отхвърляне на предложението за въвеждане на "мълчаливо съгласие", депутатът заяви, че за да се избегне корупцията – на каквито и да било нива, държавни или общински,трябва да се намалят възможностите за дискреция и да се увеличи прозрачността на действие на администрацията.
Следващото изказване бе на депутатката Дора Янкова, която с опита си на кмет, подкрепи идеята за децентрализация на съгласувателната дейност, чрез създаване на териториални поделения на НИНКН и архиви на НКЦ към общините, и против института на мълчаливото съгласие.
След това думата бе предоставена на Главния редактор и изпълнителен директор на в. Стандарт - Славка Бозукова, която пространно представи инициативата на вестника – националното гласуване за атракцията "Чудесата на България", като изключително полезна форма за популяризиране на културното наследство. Тя изказа високата си оценка за обекти като Цари мали град и пещерата Магурата, предложенията за промотиране на движимо и неосезаемо културно наследство.
Бе направен преглед на големите приходи от културен туризъм и усвоените възможности
за финансиране на недвижими културни ценности чрез европейските програми за културни атракции.
Г-жа Бозукова наблегна на бъдещето на образователните форми за деца за популяризиране на културното наследство и обяви, че вестник СТАНДАРТ е изготвил списък на НКЦ в цялата страна, застрашени от разрушаване, който ще предостави на Председателя на ККМ към НС.
Г-жа Бозукова предложи в бъдеще да се работи за създаване на Министерство на културата и туризма като тясно свързани области.
Предложенията бяха посрещнати с одобрение от Председателката на ККМ.
Последва изказване на проф. Ст. Станилов,
който подчерта спецификата на опазването на културното наследство.
Тези проблеми го затрудняват и днес, въпреки неговия близо 50-годишен опит в тази област.
Той припомни, че преди доста време е била съставена национална стратегия за развитие на културния туризъм с участието на специалисти с богат опит от провинция Емилия Романя в Италия, която е съдържала интересни идеи за финансови стимули за опазване на културното наследство.
За съжаление, въпросната концепция не е била оползотворена.
Той заяви, че след 1989 г. архивът на НИНКН е доста разграбен и приватизиран,
което е улеснило редица незаконни действия с недвижими културни ценности.
Като изказа подозрение за корупционни практики и възмущение от липсата на лична отговорност на служителите в НИНКН, той подкрепи предлаганите изменения в ЗКН.
В изказването си арх. Георги Бакалов – Председател на Съюза на архитектите в България, илюстрира неравномерното териториално разпределение на експертния капацитет из страната като показа списък на експертите, сертифицирани от МК да боравят с обекти на недвижимото културно наследство.
Същевременно, той защити възможностите на общините да извършват съгласувателни действия с НКЦ от местно значение.
По-подробно бе изказването на д-р Тодор Чобанов - зам. Кмет по кулутрата на СО.
Той припомни, че именно НИНКН е давало разрешения за съсипване на античния форум в Пловдив, на знакови НКЦ в София като къщата на арх. Фингов.
Д-р Чобанов изрази наличието на експертен капацитет и готовността на Столичната община в кратки срокове да създаде център за дигитализация на регистъра и архива на недвижимите културни ценности на своята територия.
Д-р Чобанов подчерта, че голяма част от съгласувателните дейности могат да се поемат от общините, вместо да се преминава през тежките процедури на съгласуване в НИНКН.
Изказването на кмета на В. Търново бе в полза на правомощия на общините за справяне с изоставените и рушащите се стари сгради, чийто брой във В. Търново се увеличава с всеки изминат ден, ако се съди по неугледните огради, които ги крият.
Зам. Министърът на културата Б. Банов заяви, че големият масив от отхвърлени и забавени съгласувателни преписки в НИНКН се дължи на недобро познаване на законодателната основа и неспазени законови изисквания в документациите на вносителите, както и в опитите за заобикаляне на закона.
Акцент бе поставен и на експертните функции на НИНКН, чиито експерти само изготвят становища, но не се подписват - подписът е на министъра на културата, а окончателните разрешения за строеж се дават от общините и съответните главни архитекти, към които също могат де се отправят подозрения за корупция.
Зам. министърът изрично подчерта, че лошото състояние на недвижимото културно наследство се дължи на слабия контрол от страна на общините, въпреки дадените им от ЗКН правомощия за санкциониране на собственици на НКЦ и ипотекиране на имотите в застрашено физическо състояние. Той предрече, че когато получат желаните правомощия общините ще се сблъскат със същите проблеми, пред които сега са изправени НИНКН и Министерството.
Изявлението на и.д. директора на НИНКН бе за необходимостта от съвместни действия с общините за дигитализация на регистъра и архива на НИНКН. Бе подчертано, че дейността на НИНКН е преди всичко експертна - научна и изследователска, и той трябва да запази тези функции.
Последва реплика на проф. Вили Лилков,
който обърна внимание, че целта на вносителите на ЗИД на ЗКН е да предпазят от корупция, където и да се наблюдават нейните проявления, а не конкретно срещу служители в общините или в НИНКН.
Той припомни, че през 2007 г. като член на Столичния общински съвет, е предложил включването на центъра на София в индикативната листа на световното наследство. При одобрението на СОС, министерства, институти на БАН, туристически агенции, единственият, който се е възпротивил, е бил директорът на НИПК, като е заявил, че обектът няма нужните качества за паметник на културата от световно значение.
Същевременно, в Общинския съвет се гласуват решения, които противоречат на ЗКН.
Със съгласието на общинската администрация в София се променя изцяло вида на бул. Витоша, въпреки че той представлява културна ценност в ансамбъл; разрешава се изграждането на павилиони за пушене на метри от сгради – паметници на културата, без изобщо да се съгласува с НИНКН.
Д-р Чобанов направи контрареплика, че включването на центъра на София в индикативната листа на световното наследство е било възпрепятствано от среди, заинтересувани от надстрояването на хотел „Рила”, реконструкцията на гранд-хотел „България” и др. крупни инвестиционни намерения в центъра на столицата.
Последваха изказвания на :
Кмета на Копривщица и Госпожа Шипева - завеждаща груповата недвижима културна ценност на стария град, в полза на грижата на държавата за културното наследство, включително финансовото подпомагане за поддържане на паметниците на културата в архитектурни резервати като Копривщица, Жервна, Боженци и др.
Доц. Стефан Белишки – от името на БНК на ИКОМОС се възпротиви на предложението за мълчаливо съгласие и изтъкна недостатъчния експертен потенциал в общините.
Във връзка със становище на Асоциацията на реставраторите за сертифициране на специалисти без необходимата квалификация от МК, предложи свитък от снимки на лошо осъществени реставрации на НКЦ.
В отговор Г-н Кр. Велчев размаха също свитък с подобни снимки.
Арх. Дафина Барфончовска се изказа от името на ФКН в защита на предложенията, направени от Форума и изложени от В. Лилков и против „хибридната война” с НИНКН под формата на съкращения на щат и бюджет, дисциплинарни уволнения и др.
Твърдението й за лобистките намерения на ЗИД на ЗКН бе репликирано от Председателката на ККМ като нарушение на добрия тон.
Проф. Диана Гергова от БНК на ИКОМОС обърна внимание на капацитета за работа с недвижимо културно наследство на историци, археолози, изкуствоведи и реставратори в музеите. Тя припомни като добра практика бившите Дирекции за културно-историческо наследство към общините, чиято роля за поддръжка на регистър и архиви би могла да се възстанови. Същевременно, Д. Гергова подчерта крайно наложителната актуализация на регистъра на НКЦ, предвид многото обекти от местно значение, които би следвало да са от национално (напр., средновековни църкви в Родопите).
Зам. кметът на Бургас изтъкна грижата на общината за актуализация и дигитализация на регистъра на недвижими културни ценности.
След множество опити, най-накрая думата бе дадена и на арх. Кандулкова, която направи кратко, но много съдържателно изказване за това, че желаната децентрализация не може да се случи преди да са извървяни крайно наложителни стъпки за попълване на регистъра с информация за НКЦ като кадастрални данни, граници, охранителни зони, режими на охрана и т.н. Едва тогава може да се пристъпи към дигитализация на регистъра и националния документален архив на НКЦ. Друг важен момент е базирането на информацията в интернет, за достъп на всички участници в процеса на опазване на недвижимото културно наследство – не само на институциите, но и на гражданите и на собствениците.
Тя изтъкна също, че в момента основната отговорност за поддържане на недвижимите културни ценности е на собствениците и едва след това на общините.
Председателката на ККМ, Госпожа Полина Карастоянова изрази задоволство от пространния дебат и сближаващите се позиции на различните вносители; предложи да се създаде работна експертна група, която да съчетае добрите идеи и да формулира окончателно становище в полза на актуализацията и дигитализацията на регистъра на НКЦ и националния документален архив.
В заключение се изказа вносителят на ЗИД на ЗКН – Красимир Велчев, който обясни внасянето на предложенията за изменение на ЗКН с неуспешната си битка с корупционна схема по събаряне на съоръженията на летището в Божурище, въпреки статута му на недвижима културна ценност. Той обърна внимание, че множеството изоставени обекти на недвижимото културно наследство трябва да се премахнат час по-скоро - те представляват голяма опасност за децата, които често играят по строежите.
Депутат Велчев изтъкна, че една от най-важните задачи пред държавата за борба срещу монополизма и корупцията е децентрализацията. Затова, той възнамерява да се бори с монопола на НИНКН.
Записал: Любинка Стоилова.

петък, 25 март 2016 г.

182 години от рождението на Уилям Морис

Google отбеляза 182 години от рождението на английския художник, дизайнер на текстил и писател Уилям Морис. http://curious.actualno.com/182-godini-ot-rojdenieto-na-uiljam-moris-i-dizajnite-mu-v-doodle-news_530524.html

Почти е невъзможно да се обобщи приносът на Уилям Морис, роден на 24 март 1834 г., за британския дизайн, изкуство и естетика. 
Истински продиджи, Морис се гмурка дълбоко в своите многобройни интереси, оставяйки ни богато наследство в множество сфери, отбелязва Google рождението на британеца с традиционния Doodle. 

Уилям Морис учи в колежа Марлборо и Оксфорд. През 1856 г. става чирак на архитекта Дж. Е. Стрийт, когато и основава списанието Oxford and Cambridge Magazine. В него Морис публикува поезия и развива идеите си за връзката между занаятчийската дейност и декоративните изкуства.
Пет години по-късно британецът основава фирма за дизайн, в сътрудничество с Едуард Бърн-Джоунс и Данте Габриел Росети. Морис допринася най-вече като дизайнер на повтарящи се мотиви за тапети и текстил, много от които вдъхновени от природата. Освен това той има сериозен принос за подновения интерес и развитието на традиционните текстилни изкуства и методите на производство. 
Морис е представител на движението "Изкуства и занаяти" от края на XIX век.
Уилям Морис основава печатницата Kelmscott Press. Изданието "Творби на Джефри Чосър" от 1886 г. е считано за шедьовър в дизайна на книги.
В голяма степен работа на живота на Морис е отразена в неговите принтове. За да подчертае неговия уникален стил, Лидия Никос прави Doodle, който пресъздава пет различни дизайна на твореца. Всеки от тях ще се появи на случаен принцип при рефрешване на основната страница на търсачката. 
Днешният Doodle за Уилям Морис се вижда във Великобритания, но освен това още в Гърция, Литва, Сърбия, Португалия и България.

Read more: http://curious.actualno.com/182-godini-ot-rojdenieto-na-uiljam-moris-i-dizajnite-mu-v-doodle-news_530524.html#ixzz43rrYQqOx

неделя, 20 март 2016 г.

Още една загубена завинаги културна ценност - Къщата на Никола Гешов в София

Повод за този материал е предаването "Преди обед", в което бе включен репортажът "Паметник на срама, не на културата", излъчен по БТВ на 18.03.2016 г. - http://www.btv.bg/video/shows/predi-obed/videos/pametnik-na-srama-vmesto-na-kulturata.html .

Проектирана за Никола Гешов, къщата на бул. «Патриарх Евтимий» 7 в София (УПИ II-4, кв. 428, м. "Центъра") е обявена за архитектурен и художествен паметник на културата от местно значение в ДВ бр. 40/1978 г. Мнозина бъркат неоснователно собственика с известния полицай от периода между двете световни войни Никола Гешeв.
Къщата е изградена по проект от 1909 г. на Никола Лазаров (1870-1942) - един от най-крупните творци в българската архитектура от началото на ХХ в. Завършва Ecole speciale d’Architecture в Париж (1893 г.) като стипендиант в списъка на възпитаниците на цивилната листа на Княз Фердинанд I. Създава първото частно архитектурно бюро в София (1897-34 г.). Работи по довършването и обзавеждането на Военния клуб в София (1898-1900), Двореца в Евксиноград (1894); североизточното крило на Княжеския дворец в София (1894-96), Вила № 2 от Леттния царски дворец във Врана (1912). Автор на концепция “Монументална София” за изграждането на представителния център на столицата (1907-12) и на огромен брой жилищни и обществени сгради в цялата страна. Избран за окръжен съветник към Окръжната постоянна комисия (1902); общински съветник на гр. София (1911-14, 1937-40); първият български архитект - народен представител.
Никола Гешов е син на Иван Стефанов Гешов и роднина на политика и общественика Иван Евстратиев Гешов. Че е бил заможен подсказва самата сграда – богато градско жилище от началото на ХХ в., разположено на централен столичен булевард; проектирано и декорирано в духа на модерните за времето си образци. Заема обширен парцел, разположена на уличната регулационна линия по източния фронт на булеварда, с двор в дълбочина – на североизток от къщата.
Приватизирана през 1990те години, срадата е изоставена без всякаква поддръжка, а в последните години е видимо целенасочено разпокрита, за да се ускори нейното саморазрушаване.
Ето хрониката на разрушението: През 2007 г. изготвихме некролог - http://sofiazanas.blogspot.bg/2007/11/blog-post_8153.html
През 2008 освен прозореца на партера бяха отворени и прозорците на етажа.
От олуците и водосточните тръби щедро се лееше дъждовна вода по фасадните стени.
Вестник Строителство Градът от 18.06.2008 г. публикува подробната история на сградата и съобщава, че има заповед на Столичната община за извършване на реставрация на рушащия се паметник на културата.
През 2012 г. справка за къщата на Никола Гешев  е изготвена от Музея за история на София на 22.02.
През 2013 г. на собствениците е наложена глоба от 10 000 лв. за лошо стопанисване на имота.

През 2015 г. фасадните стени са вече без мазилка.

В покрива има отвори още преди зимата

2016 г. - покривът вече го няма

Разрухата е покъртителна.
Сградата вече е застрашена от самосрутване. Допълнително рискът се увеличава и от наскоро започналия строеж на третия метродиаметър, чието трасе минава в непосредствена близост..
Обектът, обвит в тъмни сякаш траурни воали, вече представлява заплаха за преминаващите граждани.
На 06.03.2016 г. в. Сега съобщава за изявление на арх. Влади Калинов - ръководител на дирекция "Общински строителен контрол"към Столичната община, че се подготвя нов акт за глоба на собствениците на къщата, възлизащ на 25 000 лв.

Но, пред целенасочения "демонтаж" вече изгрява светла перспектива.
По БТВ показаха проекта за нова сграда, която ще уплътни целия парцел и ще се извисява на 7 етажа.
Част от фасадната стена на къщата на Гешов ще бъде вградена във вертикална стъклена плоскост по границата на парцела, която ще запълни паузата между две жилищни кооперации по южния фронт на бул. "Патриарх Евтимий". Проектът за "хотел със смесени функции" е в процедура на съгласуване в МК - негов автор е арх. Атанас Панов.

Може и да прилича на оригиналната Гешова къща, но културната ценност е смазана в обятията на стъкления гигант, който сякаш надвишава корнизната линия на съседната сграда.
Вероятно в скоро време търговският обект на далавера ще се издигне в поредната бляскава сграда. 
Блясък със съмнителна стойност.

В центъра на София има поне още две къщи, опаковани от години с траурни воали, но без врати и прозорци.
А колко други са в скандално оглозган вид, без някой да си прави труда да ги опакова. Едната от тях е в съседство на Гешовата къща.

петък, 11 март 2016 г.

Още за недвижимото културно наследство

На 10.03. 2016 г. във в. Дневник бе публикувано интервю 
с моя милост - Л. Стоилова, във връзка с предлаганите промени в Закона за културното наследство.
Публикуваното във вестника е синтезирано от един по-обширен разговор с журналистката Ана Благова, който си позволих да доразясня след свалянето на текста - не съм добър импровизатор; писмено се изразявам по-систематично и изчерпателно.
Тук представям своя разширен вариант от края на интервюто относно опазването на недвижимото културно наследство, който поради ограничения в обема не бе публикуван изцяло.

..
фактът, че регистърът на културните ценности и категоризацията им не са актуализирани от години, също е проблем.

- Регистърът на недвижимите културни ценности указва каква категория има всеки паметник
на културата/културна ценност, т.е. каква е юридическата му защита, кога е обявен или деклариран (декларирането е временна защита за даден обект, която понякога е без всички нужни атрибути). 
Списъците на недвижими културни ценности за съответните територии, които трябва да фигурират и в местните общини, не винаги са актуализирани - има обекти, които вече не съществуват, адресът им е променен, както и такива, чиято категория трябва да се преразгледа съответно на актуални групи критерии след смяната на парадигмата, 1989 г.

По принцип общините трябва да бъдат уведомявани за всички централни промени в регистъра. Но тъй като при преписките и нанасянето им от различни хора могат да се допускат грешки, законова тежест има само регистърът в НИНКН.
Както виждаме напоследък, когато нямат интерес да опазват дадена културна ценност, общинските служители не признават съществуването на списъка на културните ценности при тях.
Националният регистър на културните ценности, обаче, е на хартиен носител, не е интернет базиран
и не може да се проверява дистанционно. Националният документален архив на института също е само на хартия, така че който иска да съгласува каквато и да е промяна в обект на недвижима културна ценност, отново трябва да направи справки в София. Затова предлагаме да започне незабавна дигитализация на Националния документален архив и регистъра, който успоредно да се актуализира.

Всичко това не може да стане без целево финансиране и сериозен експертен капацитет.  Трябват и нови критерии, защото категоризацията е подчинена на друго време – обекти
, свързани с историята на БКП са от национално значение, сгради с висока архитектурна стойност в пространствената среда и образа на селищата имат нисък статут. Това трябва да се преосмисли, да се разработят исторически, художествени, архитектурни, конструктивни, урбанистични, ландшафтни и пр. критерии, но изисква време. Желанието за бърза промяна не може да пренебрегва експертните съображения.

Кои според вас са най-ценните обекти в София?

- По принцип се смята, че това са онези с
висока” категория - Боянската църква, която е паметник на културата от световно значение, както и обектите от национално значение - базиликата "Света София", храм-паметник „Св. Ал. Невски”, редица административни сгради в историческия център, строени до Втората световна война. Голяма част от тях са включени в групови/ансамблови паметници на културата, наричани културни ценности след промените в закона през 2009 г. И лично за мен характерът на едно селище, независимо дали е столица или не, се определя не само от отделните обекти, а от цялостната атмосфера. Така че, ансамблите по основните булеварди, в повечето квартали в централната градска част, колкото и да са накърнени, все още имат своята ценност и, при добро поддържане, могат да съживят онази специфична атмосфера, която прави града уникален.

Инвестира се обаче изключително в древно наследство, докато историята на модерна България над земята изчезва. Как трябва общините да приоритизират едно наследство над друго?

-  Всичко е ценно, но в различните общини е различно съотношението на различните културни пластове. 

Както отбелязаха колеги от НИНКН, архивът и регистърът са важни, но те са нищо без разработени специфични правила и нормативи или планове за опазване и управление на териториите и обектите – режими на застрояване, извеждане на йерархия от различните елементи на културното наследство, която указва кое и докъде да се пази в случай на промени, кои елементи са най-ценни и трябва непременно да се съхраняват.

Такива правила и нормативи залягат в подробните устройствени планове на градските части,
като в изготвянето им участват експерти по културно наследство. Като стана дума за къщата на Фингов - целият район около улиците "Оборище" и "Шипка" е наситен с такива стари, свободно стоящи сгради в градински парцели, и опазването им се осигурява от подробния устройствен план.

Какво трябва да направи следващият главен архитект
на София?

- Разбира се, той трябва да има визия и за опазването на културното наследство, което ми се стори, че не бе ясно поставено пред кандидатите.

Иначе като възрастен човек не съм привърженик на революционните промени - още повече, че имам поглед отвътре и не съм убедена, че начинът, по който се работи досега, е тотално атакуем.
Има опитни служители, които познават нещата в дълбочина и е добре тяхната експертиза да се оползотворява. Например, неправителствени формации поставиха изискване за дигитализация и публичност, каквито досегашният главен архитект въведе още с постъпването си - всички документи, преписки и текущи проекти са в интернет. В сайта на  „Софпроект-ОГП” са публикувани актуалните материали за урбаизма на София, а в картата на ГИС за София са отразени постановките на Общия устройствен план на града; могат да се правят справки за регулацията на кварталите, за вида на сградите и режимите на застрояване, отчасти за недвижимото културно наследство. „Софпроект-ОГП” е специализирано общинско предприятие, което се занимава с дългосрочни проучвания, свързани и с устойчивото развитие, но се чуха предложения за нова подобна структура. 
Друг е въпросът за организацията на работата, популяризирането дейността на общинските поделения и до каква степен хората са убедени в прозрачността на процедурите. Може да съм пристрастна, но смятам, че трябва да се надгражда съществуващият потенциал на администрацията, политиците да уважават мнението на експертите, да има приемственост, а не революции в институцията, създадена преди точно 80 години и чийто авторитет е граден от видни архитекти като Теодор Горанов, Любен Тонев, Милко Бичев, Борис Далчев, Кирил Босев, Любен Нейков, Борис Чернев, Мара Захариева, Параскева Ганчева - да изброя само част от първата фаланга професионалисти.

Второто е, че не може да се очаква
от един главен архитект да бъде тотално деполитизиран. Той е призван да облече политическата програма на кмета в професионални правила и форми и за да е продуктивен, не би могъл да бъде негова политическа опозиция. Не говоря само за Столична община, а за отношенията главен архитект - кмет по принцип. Същевременно, законът за държавния служител защитава главния архитект като експерт от прекомерен политически натиск.

Възмущението
на гражданите е породено от видимия разпад на исторически сгради. Битува представата, че вината е на собствениците им, но само те ли носят отговорността?

Много е важно системното поддържане на отделните сгради и на цялата градска среда. Ако се провежда редовно и нещата не се изоставят до пълния им разпад, ремонтите ще са значително по-евтини. И напротив - при напреднала разруха на недвижимостите дейностите по възстановяването им са много повече на брой, изискват много повече усилия, материали и средства. Виждала съм в други европейски страни колко бързо реагират общинските служби при забелязани повреди в града за да бъдат своевременно отстранени. И най-често информацията за тях постъпва от самите граждани, които се грижат активно за своето селище като за свой дом. Но същото се случва и в частната собственост - бърза реакция при повреди и сериозно внимание за отстраняването им. 

У нас просто липсва такава традиция. Наблюденията ми показват, че немарливо отношение се допуска не само към публичните места, общински и държавни имущества в града, но и в частния сектор.  И в тази посока трябва да се работи за възпитание от най-ранна възраст - чрез личен и обществен пример.

- София има разработена стратегия за опазване на недвижимото културно наследство като част от цялостна културна стратегия и като част от Общия устройствен план на града. Има закон за устройство и застрояване на Столичната община, който също регламентира нещата. Има регистър на културните ценности, който следва да бъде актуализиран. И ако столичният град държи да развива характерна атмосфера, трябва да се мисли за това.

Преди всичко, отделните епохи от развитието на един град са равностойни. Бурният градоустройствен и архитектурен разцвет на София като столица в края на XIX в. до средата на XX в. е отложил особено интерени културни пластове. Според съвременните виждания, те не бива да съществуват сами за себе си, а в задължително взаимодействие с други културни пластове – в диалог на различните епохи, и най-вече с гражданите.  В момента, в който администрацията, заедно с обществото, покаже, че е загрижена за тези ценности, аз съм убедена, че и отношението на потенциалните инвеститори ще е друго, т.е. ще се повишат интересът към опазването им и финансовото им измерение.Общините би следвало да търсят начини за финансиране – както за поддръжката на недвижимите културни ценности, така и за актуализацията на регистрите.

Това е част
от общинската, но и от националната политика за опазване на наследството. Политиката би трябвало да планира мерки за задълбочаване експертизата на специалистите в областта и за преквалификация на други – работата с културното наследство изисква много специфични познания и непосредствен опит. Време е да се предвиждат стимули за собствениците, но и строг контрол. Защото в момента законът и държавата са оставили всичко в ръцете им. Има собственици, които правят компромиси при топлоизолация на фасади, смяна  на дограми, фасадно боядисване, разширяване на сградите – било защото финансово и физически не могат да отговорят на изискванията за поддръжка на имотите си, било защото не познават закона, или просто защото не смятат за нужно да го спазват.

Самото общество
има интерес да осмисли ценността на недвижимото културно наследство – заради своята памет, идентификация и психологически комфорт, а също заради устойчивото икономическо развитие на градовете, възможно и чрез стимулиране на туризма. Това, от своя страна може да се постигне, ако всяко място работи за своята уникалност. Няма да очудим света със съвременна космополитна архитектура, но миналото ни – каквото и да е то, е неповторимо.
Все още се реагира бавно - а когато няма натиск, естествено, администрацията съществува много по-безконфликтно. Колкото по-често се разискват тези въпроси, толкова по-взискателни ще са и гражданите, и собствениците, и администраторите. А примерът им ще възпитава следващите поколения граждани.

Има ли краен срок, момент в близко бъдеще, отвъд който за
стара София ще е късно?

- Трябва да почнем още утре. Много е загубено, но по-добре късно, отколкото още по-късно. Хубаво казахте, че увлечени от
идеята за ценността на античността, за която дори не знаем точно какво се крие под земята, прахосваме с лека ръка парчета от своята култура, които са над земята. 

сряда, 2 март 2016 г.

Театър "Нова Америка" - Театър "Ренесанс" - Профсъюзен дом на културата "Г. Димитров" - Музикален клуб "Sin City"

... историята на софийското „Фоли бержер“, вариетето „Нова Америка“ се подрежда така:
Бирария на празно място край Вайсовата воденица, пл. „Възраждане“ - 1898,
Летен театър-градина „Нова Америка“ – основател  Янко Петров – до 1914 г.,
Вариете „Нова Америка“ – собственик Григор Петров – след 1918 г,
Театър „Ренесанс“, Кооперативен оперетен театър с ръководител Иван Станев – до 1940 г.,
Кино и работнически дом „Г. Димитров“- след 1945 г.,
„Син Сити“, в превод „Град на греха“ - 1990 г.  до днес... 

Какво разказва Георги Каназирски Верин за театър "Ренесанс"
в книгата си София преди 50 години. Мемоари. С., 1947,  
в главата "'Скинастенията' на софиянци" (https://chitanka.info/text/2899/7):
... искам да разкажа как изникна театър „Ренесанс“, чиито опожарени стени доскоро стърчеха на площад „Възраждане“ и който скоро ще се възобнови като български работнически театър.
През 1898 година пловдивчанинът Янко Петров държеше на площад Трапезица, ъгъла с Ломска, кафе-шантана „Сан Стефано“......
Заведението работеше много добре. Янко успя да спечели доста пари в малко години и с помощта на банкера Кьосе Ешкенази купи на публична продан от съдебния пристав празното място, на което бе построен днешният театър Ренесанс. Тогава то беше някаква ливада до Вайсовата воденица, пред която течеше малка вада. Мястото почваше от днешната ул. Нишка. Бай Янко загради мястото (поради липса на средства) с нисък 75 сантиметров пармаклък (тур. парапет) и през същото лято го превърна в лятна градина-бирария под името „Нова Америка“. Построи бай Янко една кебапчийница, сложи под сайванта един тезгях, издигна една низка естрада с гръб към вадичката и качи на естрадата трупата на италианеца Хуго Учелини, който дотогава свиреше у Робчето. Градината получи името „Нова Америка“. Красивата синьора Учелини и приятните неаполитански канцонети и баркароли привлякоха чужденците и столичани в това ново заведение. Бирата струваше 20 стотинки, кебапчетата 10 стотинки, хлябът и гарнитурата — безплатно.
Насърчен от успеха и от реализираните печалби, бай Янко построи една лека постройка със сцена и ложи. Това беше началото на днешния театър Ренесанс. Зимата наближи, бай Янко не се върна в старото заведение на пл. Трапезица и кафе-шантанът „Сан Стефано“ се превърна в железарски склад, какъвто си остана до самата бомбардировка. На сцената на „Нова Америка“ минаха видни артистки и артисти от европейските вариетета, между които и голямата немска танцьорка Лорей, която има голям успех из цяла Европа със своите серпантинни танци, осветявани разноцветно. Театърът се осветляваше с големите лампи „Лукс“ посредством петролни пари. Когато трябваше да се постигне някой сценичен ефект, за което залата трябваше да остане тъмна, голямата лампа се смъкваше на пода и се скриваше в голям и широк кюнец от черна ламарина. В салона вместо фотьойли имаше маси за консумация. Спектакълът не пречеше на публиката да пие бира, вино или лимонада. След свършването на програмата заведението преставаше да бъде семейно вариете, а ставаше отново шантан. Ложите се превръщаха в сепарета и в тях се пиеше истинско шампанско до зори.
Следното лято бай Янко построи с гръб към ул. Ниш голяма лятна сцена. Летният театър ежевечерно беше препълнен с публика. „Нова Америка“ преуспяваше.
През първата световна война театърът беше реквизиран за склад. След смъртта на Янко Петров имотът мина в ръцете на брат му Григор, единствен негов наследник. Съпругата му кака Цонка, много сръчна търговка, успя да го разработи наново и след многократни поправки „Нова Америка“ стана театър „Ренесанс“. В него игра Матей Икономов шумната „На дне“, а по-късно тук се настани Кооперативният оперетен театър. Недавна Силаги поиска да възкреси „Нова Америка“, като възобнови Музикхола, но опитът му остана безуспешен.

Информация от книгата на
Иван Аврамов, Архитект Никола Лазаров. С., Техника, 1978, с.  31, 152.
През 1906-10 г. арх. Лазаров проектира и строи театър "Нова Америка". Впоследствие сградата няколко пъти е преустроявана и е загубила своя оригинален образ. Оригинално е запазено единствено ниското тяло към бившата ул. "Найчо Цанов" (дн. бул. "Тодор Александров"), което е използвано от администрацията на театъра.

Информация от книгата на
Мариана Георгиева, Стоян Янев и кол. Предложение за обявяване на архитектурните паметници на културата от периода 1878-1944 г. в София. Централна градска част. С., КИК-НИПК, 1977, с. 421.

Предложение № 604. Профсъюзен дом на културата "Георги Димитров"
бул. "Христо Ботев" и пл. "Възраждане", кв. 210, пл. № 8.
Сградата е построена на мястото на изгорелия при бомбардировките театър "Ренесанс", който в началото на века е наричан "Нова Америка". В него са били проведени едни от най-масовите паметни прояви на БРСДП (т.с.) през 1919 г., конгреси на синдикалните съюзи и на БКП, митинги и др.
След 1944 г. с доброволния труд на софийските трудещи се той е възстановен в неокласически стил. Дясната ложа на балкона е направена специално за Георги Димитров. Стенният часовник над сцената е личен подарък на Дома от Георги Димитров. 
Интериорът е богат, с много декоративна украса.
Сградата е завършена през м. август 1948 г., но още през пролетта на 1948 г. в нея се провежда II конгрес на ОРПС, на който Георги Димитров произнася последната си реч.

Информация от регистъра на недвижими културни ценности на територията на Столична община
Профсъюзен дом на културата "Георги Димитров", бивш Театър "Ренесанс", район „Възраждане”, бул. "Христо Ботев" 61, София, кв. 210,
Деклариран като индивидуален исторически ПК с писмо на НИПК №1787/21.05.1976 г.; Свален като исторически ПК с протокол на Националния съвет за опазване паметниците на кулутрата (НСОПК) .2/03.07.2003 г.
деклариран като индивидуален архитектурен  ПК за сведение с писмо на НИПК № 11006/22.03.2004 г.


Информация от картата на ГИС София
Централна градска част - район Възраждане
Квартал: Център, Площ 1788 кв.м,
Сграда квартал 210, планоснимачен №: 6, Брой етажи: 2, 
Предназначение: СГРАДИ ЗА КУЛТУРНА,ОБЩЕСТВЕНА И МЛАДЕЖКА ДЕЙНОСТ 
Наименование: МУЗИКАЛЕН КЛУБ "SIN CITY"
Намира се в Трета охранителна зона на Архитектурно-историческия резерват (АИР) "Сердика-Средец",
Обявен с Постановление на Министерски съвет (ПМС) No 36/01.06.1976, ДВ бр. 47/1976,
Защитена зона Ткин-1б
Част от групов недвижим паметник на културата/групова недвижима културна ценност
"Зона на старите пазарища А-2, II част (Солни пазар)",
деклариран с писмо на НИПК № 4469/22.08.1986, с режим на юридическа защита Ткин-1в съгласно ЗУЗСО
С писмо № 9640/14.07.2003 г. се отписва от груповия НПК/НКЦ
Група 20, състояща се от кварталите :
207, 208, 209, 210211, 212, 245, 246, 247, 248, 249, 250, 251, 252а. 

общ план на квартал 210 (сградата на театъра е обозначена със синя точка)

регулационен план на кв. 210

план на устройствените зони
в розово - смесена многофункционална зона; в зелено - зона за градски паркове и градини; в сиво -  сгради.

план на системата "Културно наследство"
индивидуални недвижими паметници на културта/недвижими културни ценности (НПК/НКЦ) - оцветени в оранжево, групови НПК/НКЦ на градинското и парковото изкуство - с оранжев контур;
щриховка - III охранителна зона на АИР "Сердика-Средец".


Из блога на Момчил Попов "София вчера и днес"
ВАРИЕТЕ „НОВА АМЕРИКА“, 1920-е
Вино, екзотика, страсти в софийския „Фоли бержер“ – днешния „Син Сити“

ГОЛЕМИЯ ЗИМЕНЪ САЛОНЪ „НОВА АМЕРИКА“, КОЙТО Е ОТЪ ДЪЛГИ ГОДИНИ ЕДИНСТВЕНОТО ВЪ СТОЛИЦАТА ЗАВЕДЕНИЕ ЗА ПРИЯТНО ЗАБАВЛЕНИЕ, Е ИЗЯЩНО РЕМОНТИРАНЪ И РЕФОРМИРАНЪ ЗА НАСТЪПИЛИЯ ВЕЧЕ СЕЗОНЪ  И ПОНАСТОЯЩЕМЪ, СЪ СВОИТЕ елегантни ложи НА ДВА ЕТАЖА, СЪ БЛЕСТЯЩЕТО електрическо осветление и превъзходна сцена ИМА ИЗГЛЕДЪ НА ЕДНО първокласно вариете, КАКВИТО СЕ СРЕЩАТЪ САМО ВЪ ГОЛЕМИТЕ ЕВРОПЕЙСКИ ГРАДОВЕ.
Всяка вечеръ програмата съдържа най-разнообразни номера, които изпълняватъ големи артистични сили.
...Италиански, френски, руски, тиролски песни, акробатика, атракциони, дресури, комедианти, танци... Съвсем прав е Глигоръ Петровъ да кани гордо в първокласното си европейско вариете. Истински „Фоли бержер“ или „Лидо“ в София! Наречено на мечтите за просперитет зад Атлантика - „Нова Америка“. Съвсем сигурно е и това, че в програмата са участвали и шлагери от нашенско естество, като да речем „О, дона Клара“, „Дете на моите години“, „Гърди си с рози накичи“ и прочие. Но за да е пълна картината от искрящи страсти и тънки наздравици в „елегантните ложи на два етажа“ в софийското „Лидо“, да чуем и разказа на писател – съвременник тогава.
През 1940 г. театърът е изпепелен от пожар, който напразно пожарникарската бригада на легендарния комендир Захарчук се опитва да потуши.
Още по темата: ТАЗИ СУТРИН ТЕАТЪР „РЕНЕСАНС“ ИЗГОРЯ, 1940 

Петър Кърджилов, в статията си
"Кинематографът в „Нова Америка“ (1907–1910)  начало на „редовен кинематографски живот в София“, - В: Изкуствоведски четения, 2012. Т. 8. С., Институт за изследване на изкуствата, БАН, 2013, с. 500-512 - http://www.ceeol.com/search/article-detail?id=255115

Според кинокритика Александър Александров, ...  редовен кинематографичен живот в София започва след включването на кинематографа в ..новопостроения театър „Нова Америка“ в края на 1906 или в началото на 1907  .. Новооткрити факти показват, че през периода 14.11.1907 – 14.03.1908 г. програмата на вариете „Нова Америка” показва редовно "филмограф от В. Петков" (1875–1921) – първият българин, за който разпространението на филми се превръща в работа и пожизнена кариера. Нещо повече, в този период той започва да разпространява и търговски реклами ...


В друга своя статия Петър Кърджилов цитира 
статията на
 Аларикус Делмард* 
(високопоставен служител на Негово Величество Цар Фердинанд Български) 
публикувана в британското списание The Cinema, July 1912
и преведена на български език в блога "Стара София" http://stara-sofia.blogspot.bg/2015/07/blog-post_27.html

Кинематографите в София
„Нова Америка“ се състои от голям салон и кафене с маси на партерния етаж, обкръжени от два реда ложи и фоайе. Мястото побира 1200 души, като разполага и с градина на открито, където се дават представленията през лятото. Програмата е съставена от разнообразни забавления, сред които две серии с кинематографски прожекции всяка вечер.





На питането на общинския съветник Борис Цветков относно юридическата защита на бившия Театър "Ренесанс", по-късно Профсъюзен дом на културата "Георги Димитров", а днес - дискотека "Син сити",
 Кметът Йорданка Фандъкова отговаря с писмо от 30.03.2016 г., в което са описани взетите до момента решения. Парцелът на въпросния обект попада в определения от Общия устройствен план на града, узаконен окончателно през 2009 г., нов делови център около бул "Тодор Александров", за който се предвижда ново високо застрояване. Писмото констатира снижената категория на сградата - паметник на културата, вследствие на процедура, която се изяснява от приложените документи.
Те могат да се видят по-долу.
Приложените към отговора на Кмета писма очертават каналния ред, по който се е процедирало при сваляне категорията на надвижими паметници на културата, за да се отворят възможности за тяхната промяна. По този начин легално са се заобикаляли изискванията на тогава действащия Закон за паметници на културата и музеите.
Протокол от заседание на Националния съвет за опазване паметниците на културата (НСОПК) от 03.07.2003 г. преразглежда в т. 4.  статута на Театър "Ренесанс" - бивш Профсъюзен дом на културата, обявен за исторически паметник на културата от национално значение през 1992 г. и приема статутът му да се свали на категория "за сведение".
 
 
С писмо от 24.10.2003 г. Директорът на Националния институт за паметници на културата (НИПК) арх. Георги Угринов уведомява собственика, кмета на районната община "Възраждане" и директора  на общинската структура, отговаряща за културното наследство на територията на Столичната община за решението на НСОПК за сваляне на категорията на сградата-паметник на културата от "национално" в "за сведение".

Със заповед от 18.11.2003 г. Главният архитект на София, след като изброява всички законови основания и решение на Общинския експертен съвет за устройство на територията (ОЕСУТ), одобрява работен устройствен план (РУП) за застрояване на кв. 210  и плана за създаване на административна сграда в урегулираните поземлени имоти 
УПИ IV-6 и УПИ VI-6, местност "Западно направление".
 
Във връзка с предстоящо издаване на виза за проектиране на административна сграда в УПИ VI-6, НИПК формулира изискванията, на които трябва да отговаря бъдещата нова сграда в писмо от 29.09.2004 г., изпратено до Главния архитект и собственика на сградата. В писмо от 19.10.2004 г., издадено като негово допълнение, директорът на НИПК съобщава, че поради понижената категория на сградата, се доуска нейното демонтиране (разбирай разрушаване).