вторник, 25 август 2015 г.

Покрит мост - гр. Ловеч

Във връзка с текущия дебат за съдбата на Покрития мост в гр. Ловеч - 
промяна на архитектурния му образ към по-оригинална визия и техническо осъвременяване, предлагана от местното общинско ръководство и поддържана от групи архитекти и Съюзът на архитектите в България, от една страна;
и
защита на съществуващия вид на моста, чийто образ се е утвърдил в общественото съзнание на местното население и в национален мащаб като "уникалният покрит мост на Кольо Фичето", поддържана от група граждани, от друга страна,

по-долу публикувам своето тълкувание,
разработено като част от общо становище на БНК на ИКОМОС.


 1874

 1931

 1982


ИЗЯСНЯВАНЕ НА ЮРИДИЧЕСКИЯ СТАТУТ НА ОБЕКТА и
ИСТОРИЯ НА ОПАЗВАНЕТО МУ  - Съставил: д-р арх. Любинка Стоилова

В списъка на резервати – паметници на културата, публикуван на актуалната интеренет страница на Министерство на културата (http://mc.government.bg/images/docs/Microsoft%20Word%20-%20Spisuk%20na%20REZERVATI.pdf ), под № 15 фигурира Музеен и туристически резерват на Средновековната крепост “Хисаря” и част от квартал “Вароша”, гр. Ловеч, обл. Ловеч, обявен с Разпореждане на МС № 364 от 24.09.1968 г. 
Чл. 12, т. 2 от ЗПКМ (Изм. - ДВ, бр. 55 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.), съгласно който е съставен въпросният списък на резерватите, гласи, че „Недвижими паметници на културата са: обявените по реда на чл. 4, ал. 1 и 2 ..... от Националния институт за паметниците на културата (НИПК)”.
Съответно цитираният чл. 4 от ЗПКМ (Изм. - ДВ, бр. 14 от 1990 г., изм. - ДВ, бр. 112 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г.), включва следните постановки:
Населени места, комплекси от паметници на културата и исторически места, които имат особено историческо, археологическо, етнографско, архитектурно и музейно значение, се обявяват за резервати от Министерския съвет по предложение на министъра на културата и министъра на териториалното развитие и строителството.
(Изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г.) Министерството на културата упражнява върховен надзор върху резерватите по предходната алинея. Всички задания за проектиране, конкурсни програми, градоустройствени планове, проекти за ново строителство и ремонти, даване на строителни разрешения и други в резерватите задължително се съгласуват от НИПК.
 (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 29 от 1973 г., изм. - ДВ, бр. 45 от 1989 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1990 г., изм. - ДВ, бр. 112 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г.) За населени и исторически места и за други обекти по ал. 2, които имат изключително значение за страната, министърът на културата и министърът на териториалното развитие и строителството издават съвместно наредби, които са задължителни за държавните органи, за обществените организации и гражданите.
В тясна връзка с чл. 4 на ЗПКМ и в потвърждение на изключителното значение, което се отдава на музеен и туристически резерват на Средновековната крепост “Хисаря” и част от квартал “Вароша”, гр. Ловеч е съставена и обявена в ДВ бр. 73 от 1978 г. Наредба № 10 за неговото опазване и застрояване, където резерватът вече се нарича Архитектурно-исторически резерват (АИР) “Вароша” – гр. Ловеч”.
В Чл. 2. (1) от Наредба № 10 се уреждат границите на резервата и те включват Покрития мост. В Чл. 2 (2) е очертана охранителната зона на резервата, в която също е записан Покритият мост.
Съгласно Допълнителните разпоредби в ЗПКМ (параграф единствен – нов, ДВ, бр. 14 от 1990 г.), Наредбата е издадена от тогавашния Комитет за култура (аналог на дн. Министерство на културата) и от Комитет по архитектура и благоустройство, преименуван през 1990 г. на Министерство на строителството, архитектурата и благоустройството" (преименувано по-сетне на Министерството на регионалното развитие и благоустройството).

Други важни постановки в Наредба № 10 (ДВ бр. 73 от 1978 г.) са следните:
Чл. 10. Проектирането и изпълнението на консервационно-реставрационните работи (КРР) по паметниците на културата в резервата се извършват от НИПК или специализираната организация при АИР „Вароша”.
Според Чл. 13. Квартално-застроителните планове се изработват от НИПК. „В тях се определят фасадите на сградите, намиращи се на уличната регулационна линия, местата и видът на портите, височината и видът на сградните видове и всички други елементи, оформящи уличните пространства”.
Чл. 20. (1) Относно вида на сградите и тяхната височина, особените правила за сградите, конструкциите и съоръженията, ................ се установяват със самите планове.
(2) Възникналите въпроси по ал. 1 се разрешават от НИПК съгласно тази наредба.
Чл. 23. (1) За консервационните и реставрационните работи не се дават строителни разрешения и линии. Те се изпълняват на основание разработени от НИПК научно-технически документации и под неговото методическо ръководство.
Изредените положения от Наредба 10, очевидно, са достатъчно основание през 1981-1982 г. самото НИПК да проектира и осъществи реконструкция на съществуващия покрит мост (озграден по проект на арх. Стефан Олеков, 1931 г.), който е част от Архитектурно-историческия резерват ”Вароша”.
В случаи на КРР Наредба № 10 поставя следните изисквания:
Чл. 15. (2) Покривите на сградите по форма, наклон и направление на била, маии, както и по вид и цвят на покривните материали се съгласуват с околната среда, за да способстват за правилното оформяне на общия силует на резервата.
Чл. 16. В границите на резервата е задължителна употребата на доброкачествен дъб за оформяне на външния вид на сградите в хармония с архитектурната среда и съгласно изискванията на оригинала.
Чл. 17. Всички въпроси, засягащи вътрешното разпределение, консервацията, реставрацията и адаптацията на сградите – паметници на културата, се решават от НИПК по планови задания от АИР „Вароша”.
Чл. 21. (1) Всички работи по благоустрояването на резервата – водоснабдяване, канализация, електрификация и др., се осъществяват от НИПК или специализираната организация при резервата по проекти, съгласувани с НИПК или
Вследствие на осъществените КРР, се променя отчасти функцията на моста – от търговски и тронспортен става пешеходен с магазини като се разширяват търговските площи. Конструкцията на съществуващия мост се запазва като два мощни каменни стълба заменят предишните пет, стоманобетонов скелет от носещи мощни греди, оградни тухлени стени и тавански стоманобетонови ламели - видими в интериора над пешеходната улица.

Съгласно цитираните чл. 15, 16, 17 от Наредба № 10, е търсена връзка с историческото минало и първончалния образ на Моста, изграден от Кольо Фичето, чрез дъсчена обшивка на фасадите, промяна в ритъма на прозорците, оформлението на входовете, покрива и естественото горно осветление.
Като свидетелство за осъществените КРР, над входа на Покрития мост е поставен надпис, който гласи:
„1874. На това място Майстор Кольо Фичето построява дървен покрит мост, изгорял 1925 година. През 1981 г. е завършен нов мост, преустроен в сегашния вид. 1982 г.”




Осъществяването на всички законоустановени стъпки за изпълнение на КРР от самия Национален институт за паметници на културата (НИПК) съгласно Наредба 10, не е изисквало специална промяна в статута на Покрития мост, който е разглеждан като част от резервата (АИР) „Вароша” до април 2009 г., когато влиза в сила новият Закон за културното наследство (ЗКН).
ЗКН, в сила от 10.04.2009 г., с изменения и допълнения, последното от които от м. декември 2014 г., налага съществени промени, а именно:
  1. „Паметниците на културата” се преименуват на „културни ценности” (чл. 2; § 42. т. 8.а. от преходните и заключителни разпоредби );
  2. Правоприемник на активите и пасивите на НИПК е НИНКН (Национален институт за недвижимо културно наследство - Чл. 18, 19; § 19. (1) и § 42. т. 8.в. от Преходните и Заключителни разпоредби);
  3. За резервати се приемат само археологически недвижими културни ценности; всички останали резервати приемат статут на групови културни ценности (чл. 48). Археологическите резервати са посочени в списък-приложение към ЗКН (чл. 50 (3));
В този списък не фигурира нито Музеен и туристически резерват на Средновековната крепост “Хисаря” и част от квартал “Вароша”, гр. Ловеч (както е анонсиран с Разпореждане на МС № 364/24.09.1968 г.), нито „Архитектурно-исторически резерват (АИР) “Вароша” – гр. Ловеч” (както обектът е именуван в Наредба № 10, обявена в ДВ бр. 73/1978 г.).
В преходните и закючителни разпоредби § 10. (1) гласи, че „Заварените обявени по досегашния ред недвижими паметници на културата запазват своя статут и категория като културни ценности.” Същевременно Чл. 50 (1), т. 2 от ЗКН постановява, че  „Според културната и научната стойност и обществената значимост, археологическите резервати, както и други културни ценности с изключителна стойност за културата и историята на страната се считат за недвижими културни ценности с категория "национално значение";
Горните постановки и високото значение, което е било отдадено на Музеен и туристически резерват на Средновековната крепост “Хисаря” и част от квартал “Вароша”, гр. Ловеч  чрез съставената и обнародвана в ДВ бр. 73 от 1978 г. Наредба № 10 за опазване и застрояване на „Архитектурно-исторически резерват (АИР) “Вароша” – гр. Ловеч” чрез делегиране отговорностите за това на Министерството на културата, дават основание обектът да се счита за надвижима културна ценност от национално значение по смисъла на ЗКН (Чл. 50 (1), т. 2). Това твърдение се потвърждава и от обстоятелството, че понастоящем обектът фигурира в списъка на резерватите, публикуван официално на интернет-страницата на Министерство на културата (http://mc.government.bg/images/docs/Microsoft%20Word%20-%20Spisuk%20na%20REZERVATI.pdf ).


 1874

 1931

 1982


След като не е призната като археологически резерват в приложението на ЗКН, то обектът следва да се приеме за групова недвижима културна ценност от национално значение – Съгласно Чл. 48, т. 2, а., според пространствената структура и териториалния обхват, тя може са де счита за ансамбъл - териториално обособима структура от обекти на недвижимото културно наследство, чиито елементи се намират в определени смислови, пространствени и естетически връзки помежду си и с прилежащата им среда” или „историческа зона - обособена селищна, ... (подземна територия или част от акватория), наситена с културни и исторически ценности от една или няколко епохи”;
Както бе вече изтъкнато, Наредба № 10, която все още не е отменена и може да се приеме като правила за опазване и управление на културната ценност, които посочват недвусмислено, че част от тази групова недвижима културна ценност (ГНКЦ) с национално значение е и Покритият мост. Самата групова НКЦ се опазва в нейната цялост и вътрешни връзки между отделните елементи, независимо, че те сами по себе си може да не са индивидуални НКЦ.
Предвид постановката на Чл. 50 (1), т. 2 от ЗКН, че категорията "национално значение" се определя от изключителна стойност за културата и историята на страната и обществената значимост на обектитите – НКЦ, като допълнителен аргумент при подхода за опазването на Покрития мост работи утвърденият в общественото съзнание съвременен образ на моста, който съчетава материални следи от два различни строителни етапа. Той е доминиран от митологията за изначалния и траен принос на Майстор Кольо Фичето. Това е част от митологията за Националното Възраждане като време на разцвет за българската предосвобожденска история и култура, който е бил водещ при последната реконструкция на обекта (1981-1982) и който продължава да бъда водещ в рекламното представяне на град Ловеч. В този контекст Покритият мост служи като емблема на града. Чл. 163. от ЗКН (Доп. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) постановява, че „Консервация и реставрация, както и адаптацията на културни ценности е системен процес от дейности, които целят предотвратяване на разрушаването, стабилизация на състоянието им, както и улесняване на тяхното възприемане и оценка при максимално запазване на автентичността им” (или запечатания в общественото съзнание знак за автентичност) от лица, авторизирани по чл. 165 (чл. 230 (1) от ЗУТ и Чл. 164 от ЗКН).
От изброеното следва, че за всяка намеса в границите или охранителната зона на недвижимата културна ценност с категория „национално значение”, се изисква съгласуване, както на заданието за проектиране, така и на проектите по всички части, включително за транспортна и техническата инфраструктура. (Чл. 83 (2); чл. 170 от ЗКН).






 Нормативни документи:

1.  
ЗАКОН ЗА ПАМЕТНИЦИТЕ НА КУЛТУРАТА И МУЗЕИТЕ 
Обн. ДВ. бр. 29/11.04.1969 г., изм. ДВ. бр. 29/10.04.1973 г., изм. ДВ. бр. 36/08.05.1979 г., изм. ДВ. бр. 87/11.11.1980 г., изм. ДВ. бр. 102/29.12.1981 г., изм. ДВ. бр. 45/08.06.1984 г., изм. ДВ. бр. 45/13.06.1989 г., изм. ДВ. бр. 10/02.02.1990 г., изм. ДВ. бр. 14/16.02.1990 г., изм. ДВ. бр. 112/27.12.1995 г., изм. ДВ. бр.31/12.04.1996 г., изм. ДВ. бр. 44/21.05.1996 г., изм. ДВ. бр. 117/10.12.1997 г., изм. ДВ. бр. 153/23.12.1998 г., изм. ДВ. бр. 50/01.06.1999 г., изм. ДВ. бр. 55/25.06.2004 г., изм. ДВ. бр. 28/01.04.2005 г., изм. ДВ. бр. 94/25.11.2005 г.

2. ЗАКОН ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО 
В сила от 10.04.2009 г. Обн. ДВ. бр. 19/13.03.2009 г., изм. ДВ. бр. 80/09.10.2009 г., изм. ДВ. бр. 92 от 20.11.2009 г., изм. ДВ. бр. 93/24.11.2009 г., изм. ДВ. бр. 101/28.12.2010 г., изм. ДВ. бр. 54/15.07.2011 г., изм. ДВ. бр. 15/21.02.2012 г., изм. ДВ. бр. 38/18.05.2012 г., изм. ДВ. бр. 45/15.06.2012 г., изм. ДВ. бр. 77/09.10.2012 г., изм. и доп. ДВ. бр. 82/26.10.2012 г., изм. ДВ. бр. 15/15.02.2013 г., изм. ДВ. бр.66/26.07.2013 г., изм. ДВ. бр. 98/28.11.2014 г.


3. РАЗПОРЕЖДАНЕ
 на МС № 364 от 24.09.1968 г. за обявяване на средновековната крепост “Хисаря” и част от квартал “Вароша” в гр. Ловеч за музеен и туристически резерват.


4. НАРЕДБА
 № 10 на КК и КАБ за опазване и застрояване на архитектурно-историческия резерват “Вароша” – гр. Ловеч (ДВ бр. 73 от 1978 г.).

5. СПИСЪК НА РЕЗЕРВАТИ – ПАМЕТНИЦИ НА КУЛТУРАТА по смисъла на чл. 12 от ЗПКМ, съставен от НИПК и публикуван на актуалната интернет страница на Министерство на културата - http://mc.government.bg/images/docs/Microsoft%20 Word%20-%20Spisuk%20na%20REZERVATI.pdf

6. НАРЕДБА № 4 ОТ 21 МАЙ 2001 Г. ЗА ОБХВАТА И СЪДЪРЖАНИЕТО НА ИНВЕСТИЦИОННИТЕ ПРОЕКТИ 
В сила от 05.06.2001 г. Издадена от МРРБ, Обн. ДВ. бр. 51/05.06. 2001 г., изм. ДВ. бр. 85/27.10.2009 г., изм. и доп. ДВ. бр. 93/11.11.2014 г.,изм. ДВ. бр. 102/12.12.2014 г., изм. ДВ. бр.13/17.02.2015 г.

сряда, 5 август 2015 г.

За паметника "1300 години България" - постфактум

Дискусията за съдбата на паметника започна отдавна.
Тя придоби и международни измерения с проекта "Следа",
в който български и френски учени коментираха
съдбата на монументалните комплекси на комунистическия режим.

На 21.10.2008 г. в Червената къща в София по същата тема се проведе семинар,
заедно с изложба на монументални обекти от комунистическото минало
http://sofiazanas.blogspot.com/2008/10/blog-post_21.html.
По време на дискусията, в която участваха редица видни творци и Главният архитект на столицата - Петър Диков, се препоръча на автора - проф. Валентин Старчев,
да преработи проекта си така, че да се облагороди достигнатото състояние на полуразпад
като металната конструкция се остави видима, което прави паметника по-прозирен и
олекотен в сравнение с предишното визуално натрупване на маси.
Семинарът "Следа" гостува и в Пловдив и Варна.
От него се роди богатата фотоколекция на Никола Михов
с монументално-декоративни паметници "Forget your past",
която събуди в редица европейски държави
любопитството към една почти непозната, затворена в миналото територия.

Вероятно всичко това има отношение към решението на проведената 
през май 2005 г. във Варна
международна конференция на ИКОМОС под егидата на
тогавашния български президент Георги Първанов 
за културните коридори в Югоизточна Европа.
В декларацията на форума държавните глави от региона поемат ангажимент да способстват за популяризирането на културното наследство и културните коридори в региона чрез използването на съвременни технологии за разпространение, в сътрудничество с Европейския институт за културни маршурти, Люксембург и с други специализирани институции. 
[ http://www.seecorridors.eu/?w_p=114&w_l=1 ]
Да не забравяме и срещата в Опатия, Хърватска от юни 2006 г. -  на държавни глави от шест държави в Югоизточна Европа, Генералния секретар на ЮНЕСКО Коихиро Матцуура и Генералния секретар на Съвета на Европа Тери Дейвис.
Декларацията от Опатия приветства интензификацията на диалога в ЮИ Европа чрез културен обмен и ефективно коопериране в областта на културата, образованието, науката и туризма като ключови основи  за по-нататъшно развитие на региона. 
Особено значение се отдава на културното наследство като инструмент за пренасяне на знания, създаване на връзки, преодоляване на различия и граници, и възможности за по-добро опазване на културните ценности.
Срещата в Опатия препотвърждава Стратегия за културните коридори в ЮИ Европа, която трябва да стимулира съвместни инициативи и повиши значението на споделеното наследство.
[
http://portal.unesco.org/en/ev.php-URL_ID=33208&URL_DO=DO_TOPIC&URL_SECTION=201.html
]
Следващата подобна среща на държавни глави от региона бе насрочена за Сибиу, Румъния - културната столица на Европа през 2007 г.
През 2009 г. започна състезателната кампания за културна столица на Европа в България.
Вероятно идеите за опазване на културните ценности от времето на социалстическа България са били отдавна замислени и постъпателно привеждани в действие.


През 2012-2013 г. бе осъществен европейският проект "АТРИУМ" -
Architecture of Totalitarian Regimes of the 20th Century 
in Urban Management in South-East Europe
Архитуктурата на тоталитарните режими на ХХ век и
урбанистичното управление в Югоизточна Европа
http://www.atrium-see.eu/index.php?option=com_content&view=article&id=95&Itemid=182 
в който Италия, Словения, България, Унгария, Румъния, Гърция, Сърбия, Албания, Хърватска и Словакия, подложиха на анализ и оценка своето тоталитарно минало в архитектурата и монументалните изкуства. 
Проектът завърши с обявяването на общоевропейски културен маршрут по избраните тоталитарни обекти, одобрен от Европейската комисия и Международния институт за културните маршрути в Европа със седалище в Люксембург. 
Партньорите от България бяха Министерство на културата, 
Националният институт за недвижимо културно наследство,
Община Димитровград.
Обектите, включени от България, са :
  • Градоустройствен ансамбъл "Ларго" в центъра на София; 
  • Паметник на Съветската армия, София;
  • Комплекс на Националния дворец на културата (НДК), София; 
  • Резиденция Бояна - приемна сграда  (Национален исторически музей) и хотелска част, София; 
  • Паметник "Знаме на мира" в Симеоново край София (известен още като "камбаните"); 
  • Градски център на Димитровград;
  • Парк "Пеньо Пенев" в Димитровград.
Във втората фаза проектът се изпълнява от Столичната община и от Община Димитровград.
Предвиждат се множество срещи, дискусии, изложби, пътувания съвместно с останалите партньори.
От Столична община отговорен за изпълнението на проекта е Зам. кметът д-р Тодор Чобанов,
който от своя страна споделя отговорностите за това с Директора на Музея за история на София. Музеят би следвало да изпълнява пряко ангажиментите по проекта - да участва в семинари, срещи, да изпълнява предварително заложената програма на консорциума.

Направеното изглежда престижно в общоевропейски контекст - 
всички са убедени, че светът се интересува от тоталитарното културно наследство на Югоизточна Европа - 
като  Terra incognita или  с логиката, по която днес се посещават останките от концентрационните лагери, изграждани и поддържани в Европа 
до края на Втората световна война - днес превърнати в места на незабравата. 
Проектът се следи от най-високи европейски равнища.

Но какво се случва в България - 
ожесточени дебати за и против културната памет и нейното съхранение.
При това със същата непримиримост, с която следите от миналото са се унищожавали в България след завземането на властта от пролетариата - от края на 1940-те години
до края на 1980-те. 
Заличавани са обширни културни пластове.
С вяра в светлото бъдеще е изчезнала историческата застройка в центъра на София. 
Със същия замах бе преобразуван външно доста неизразителният квартал с пехотните казарми в парк с мощен пространствен акцент - Национален дворец на културата. 
В южната част на столичния център, в близост до Витоша, израсна гигантска централно симетрична композиция от масивните обеми на сградата, към която осово е насочена още по-монументална композиция от водни каскади, а асиметрично е разположен акцентът на манументално-декоративен паметник, възвеличаващ славното хилядолетно историческо минало на българската държава. 
Специално е оформена пространствена рамка от околната жилищна застройка - 
сградите се изравняват по височина и се създават поредици търговски обекти 
в партерните им части. За да се "оживи" средата.
Тук заработват няколко митологични конструкта, родени от идеите на късния социализъм - държавата не жали средства за да изгради дворец на културата за народа; 
най-признатите творци го украсяват със стенописи, гоблени, статуи и други пластични декорации; 
славното историческо минало и културното наследство са капитал, който може да ни изравни с икономически развитите държави и народи; 
социалистическата държава може да си позволи мощни идейни композиции и монументални ансамбли.
И те заработват доста успешно до края на 1980-те.
Та дори и след 1990 г. - 
 поредицата от зали се запълва с разнообразни културни събития и публика, а пространството около комплекса се оживява от митинги, разхождащи се граждани,
играещи деца и все по-голям брой млада публика.

Днес, след четвърт век полузабрава на градоустройствения замах от близкото минало,
се пристъпва към историческо решение за "демонтаж" и преместване на
паметника "1300 години България" в градината пред НДК и "възстановяване" на негово място 
на стените с паметни плочи на загиналите във войните 1912-1918 г. от Първи и Шести пехотен полк. 
Разбира се, тези паметни плочи трябва да намерят място в зоната, от която са били изтръгнати преди няколко десетилетия. Но дали с цената на ново разрушение, евфемистично наречено "демонтаж".
Ужасявам се от фанатичните опити едно разрушение да се измества от друго разрушение, едно зло да се поправя с друго зло, и всеки път управляващите да се държат сякаш историята започва от днес.

За разлика от повечето противници на "демонтирането", не смятам, че паметникът "1300 години България" е неполитически или неидеологически. Културата на всяко време е плод на неговите идеи, идеологии, политики. Паметникът е роден от идеите на късния социализъм за реформиране на обществото чрез механизмите на културата, съчетано с опити за завоюване на международен авторитет извън съветската орбита и деконструкция на образа на най-верния сателит на СССР. 
В този смисъл паметникът е идеологически и политически акт.

Въпреки това, съм против решението за неговото преместване и изваждане от цялостиния градски ансамбъл. 
Бих предпочела по-скоро да говорим за неговото преосмисляне след като повече от 20 години той бе оставен разсеяно от всички представители на политическия спектър да се саморазрушава, поради неизяснена собственостВ някакъв смисъл в него се оглеждат процесите на разпад на постсоциалистическото ни общество - хич не ни се занимава с реконструкция на чудовища от миналото. 

Днес са твърде малко онези, които се идентифицират директно със соц-а 
без да се дистанцират от очевидните му безумия, но същевременно са много онези, които осъзнават, че художественото творчество и културните артефакти са нещо все пак различно от политиката, дори когато служат на политически идеи. 

Макар и смътно, си спомням какво беше на мястото преди паметника "1300 години България". 
Историческите събития, чието следствие са войнишките паметни плочи, не могат да се пренебрегнат - съдбите и пролятата кръв на загинали във войните 1912-1918 г. не бива да бъдат забравени: един трагичен епизод от българската история - стремежът към осъществяване на идеала за национално обединение и неговият крах. Те носят мъчителната фамилна памет на много български семейства. Материалният израз на тази памет не може да бъде позорно захвърлен в някой градски заден двор.Известно е, че има решение на Столичния общински съвет от 2001 г.(?) за преподреждане на войнишките паметници в района на Южния парк около една от сградите на Софийския арсенал - днес Музей за съвременно изкуство (САМСИ). Но фактът, че толкова дълго решението не е изпълнено, днес сякаш избива в амбиция да се компенсира изгубеното време. Затова, реализацията изглежда доста сложна и някак трудно осъществима.
Резонните хора си дават сметка, че въпросът 
не е да елиминираме една памет за сметка на друга - по-късната за сметка на по-ранната или по-ранната за сметка на по-късната. Защото двата пласта памет засягат и конфронтират различни социални слоеве и, в крайна сметка, изразяват противоположни геополитически нагласи.
Но все пак -
 мястото на градината около НДК е дом и на двата културни пласта.  Как да изхвърлим единия от там в по-задния двор, а да оставим само другия. Нима можем да изхвърлим единия от двата пласта от историята? Дори и онези, които се стремят да заличат позорни фрагменти от своето лично минало, не могат да ги изтрият от обективните страници на историята. Тъкмо напротив - колкото по-дълбоко се опитваме да ги изтласкваме, толкова по-силно те ще се оплождат взаимно и ще задвижват тласъци на реваншизъм.
Има и нещо друго - 
Как да изтласкаме от централните градски пространства едни социални групи, за сметка на други? Градът е на всички и обществените градски пространства са за всички. За авторите на паметници - също.Някой учудва ли се, че накараният преди седем години да направи нов проект проф. Старчев, днес се обръща към съда след повторното проектиране на обекта и след решението на СОС за неговия демонтаж. Това е част от авторското право и той се възползва от него.
Би било добре, ако можем да съвместим и двата пласта - 
да насложим паметите на различните времена и социални групи. Другояче казано, да намерим начин да примирим два пласта от българската история и културна памет. Мисля си, че ако успеем да го направим още сега - преди да са се пренесли в небитието всички съвременници на близкото минало, това ще е знак не за забрава, а за помъдряване. Тезата не е популярна и за двете страни на дебата за съдбата на паметника "1300 години България", но е в контекста на съвременните идеи за политическа толерантност и мултикултурност на обществото, както и за многопластовост и полисемантизъм на градската среда. 
И аз като Мартин Ангелов 
(Je suis 1334 http://provocad.com/jesuis1334/30.01.15) не съм убедена, че именно този паметник ме прави по-горда от 1334-годишната история на българската държава. Но съм убедена, че немарата и разрушението пораждат нихилизъм, накърняват идентичността ни и ни отдалечават от народите, които признават обективно своето минало, изтъкано от страсти и противоречия, но пазят ревниво културното си наследство - все неща, които определяме като белег за цивилизованост.

Също белег на цивилизованост е и спазването на ратифицираните международни конвенции и и действащото в страната законодателство относно културната памет и културното наследство. 

Решението за "демонтаж и преместване" на паметника "1300 години България" 
от градината пред НДК е политическо. В крайна сметка - Общинският съвет е легитимно избран от гражданите на столицата и  представлява техните интереси, включително отразява съотношението на политическите виждания на различните социални групи. Но, каквото и да било политическо решение не може да пренебрегва нормативните изисквания за планиране и проектиране в градска среда. В момента тече реконструкция на градината пред Националния дворец на културата, в която се влагат обществени средства. И би било редно успоредно да бъде "излекувана" язвата около паметника "1300 години България". Самоочевидно е, че тя не може да остане каквато е сега. Кой и кога направи научно обективна експертиза на металната конструкция на паметника "1300 години България", преди да я обяви за опасна. Колко ще струват "демонтажът" и преместването на паметника? За чия сметка ще бъдат осъществени те? Как е поръчана и проектирана визуализацията на войнишките паметници, с която се илюстрира решението на СОС за тяхното възстановяване? Тя ли е оптималното проектно решение? За колко войнишки плочи става дума - оригиналните плочи ли ще се вграждат или ще се изписват наново всички известни имена на загинали?
Къде е заданието за проектиране? Какви са параметрите на предстоящите дейности? 
Не трябва ли гражданите да бъдат информирани за икономическите измерения на взетото политическо решение от Общинския съвет?Има ли финансов лимит на замисленото инвестиционно мероприятие? 
Тези въпроси не са реторични. 
Рано или късно ще трябва да им се отговори по законоустановения ред. Вън от политическата и идеологическата реторика, с която се защитава правомерността на взетото решениеВремето ще заличи страстите и ще отвори път на обективните и точни присъди. 
Появиха се версии, че временно проблемният монумент ще се обгради със зеленина.
Но все пак, дупката ще трябва да се обезопаси. А за тази цел ще е нужен проект ........... 
И как последиците от това решение могат да се спрегнат с ангажиментите по проекта АТРИУМ и европейските културни маршрути?


Същевременно, бих запитала Столичния общински съвет, така угрижен за правдата и справедливостта: 
защо не направи нищо срещу строителството на мощния Милениум център - той се намесва много по-арогантно в традиционния градски пейзаж около Националния дворец на културата, запушва погледа към планината; нарушава микроклимата; променя характера и смисъла на бул. "Витоша".   
Но това е друга тема, която няма нищо общо с близкото комунистическо минало
нито с европейските ни ангажименти ... 
Дали наистина е така?



още по темата за паметника "1300 години"
http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2016/12/21/2887207_koga_i_kak_shte_bude_demontiran_pametnikut_pred_ndk/

Александър Янакиев - In memoriam

почина преди да се е върнал от една конференция в Гърция
Светла памет за един светъл ум!
http://www.chernomore.bg/bulgaria/2015-06-12/pochina-kinovedat-aleksandar-yanakiev


Прощаване с Александър Янакиев
юни 11, 2015 

sa60
https://nglas.files.wordpress.com/2015/06/sa60.jpg
Днес, 11 юни 2015 г. , Андроника Мартонова съобщи във ФБ за кончината на киноисторика Александър Янакиев (1955 – 2015). Двамата (на снимката) бяха неотдавна на киноконференция в Гърция. Не може лесно да се съобщи такава новина, всички от моето поколение знаем колко много направи Сашо за българското кино.
Проф. Александър Янакиев произхожда от стар софийски род.
Венецът на неговия живот остава книгата „Българско кино. Енциклопедия” С., Титра, 2000
Почивай в мир!
Цветан С. Тодоров