вторник, 7 февруари 2012 г.

Зелената архитектура и съвременните императиви













Арх. Любомир Георгиев, de+ge architects
Енергоефективната сграда е само малка част от зеления град.
http://stroitelstvo.info/show.php?storyid=1759914
Енергоефективната сграда е също така и само част от една зелена сграда
или, бих казал, една интелигентна сграда.
Пестенето на енергия е много важно (над половината от произведената енергия по света бива използвана от сградите), но също, ако не и още по-важни,
са въпроси като как са произведени материалите, от които е направена сградата;
какво се случва с тези материали, ако сградата бъде разрушена;
биват ли използвани природните дадености;
как биват използвани отпадъчните продукти от сградата и т.н.






Арх. Георги Коларов,
председател на Българския съвет за устойчиво развитие:
Необходим е стратегически подход при създаване на адекватна правна рамка
http://stroitelstvo.info/show.php?storyid=1759931
- Публичните власти трябва да бъдат по-добре информирани и обучени как да прилагат критериите за устойчивост и методите за определяне на разходите в периода на експлоатация на сградите.
Необходимо е да се изработи аналитичната рамка, която да позволи на възлагащите институции да мотивират избора си на изпълнител, отчитайки критериите за устойчивост, и да се разбере ясно какви са предимствата и недостатъците при използване на механизма "икономически най-изгодна цена".
Отчитането на разходите при експлоатация и възможността
в офертите да се представят технически варианти
ще промени позитивно строителния сектор.
Тук отново стигаме до необходимостта от приемане на
национална система за оценка на устойчивите проекти.

- Изискванията към устойчивите обществени сгради с различно предназначение – училища, административни сгради, здравни заведения и други,
се различават от гледна точка на индикаторите,
които се оценяват в контекста на съответния начин на ползване.
В тази връзка съществуват и различни варианти
на системите за оценка на устойчиви сгради.
Разликите се идентифицират най-вече в социално-функционалните критерии
и качествата на тяхното местоположение.
Параметрите, характеризиращи вътрешния комфорт на сградите –
осветеност, акустика, контрол на инсталациите, шумозащита,
също така и сигурността на обитаване, имат своите специфики,
които са отразени в принципите за оценка на устойчивостта на сградата.
Например, целевите стойности за разходи
по време на жизнения цикъл на един устойчив проект
за училище или детска градина
трябва да са по-ниски в сравнение с тези
на една административната сграда.

Д-р арх. Здравко Генчев,
изпълнителен директор на Центъра за енергийна ефективност "ЕнЕфект"
Енергийната ефективност вече е осъзната необходимост
http://stroitelstvo.info/show.php?storyid=1759930

Обществен отзвук
http://stroitelstvo.info/show.php?storyid=1759965
Обществените сгради, които са проектирани, изградени и се експлоатират в съответствие с принципите на зеленото строителство, играят важна роля за опазването на околната среда, подобряването на качеството на работа на служителите и тяхното здраве. Отличените обществени проекти, които подчертават стойността на зеленото строителство, се използват и като инструмент за повишаване на осведомеността, по-широкото прилагане на устойчиви строителни практики и насърчаване на частния сектор за зелено строителство.
Нещо повече, поради големия ангажимент на публичния сектор към момента обществените сгради в САЩ, например, представляват 27% от всички LEED сертифицирани проекти.
Симбиозата между LEED и обществения сектор намира отражение в различни насърчителни политики. Така например, за LEED сградите са въведени различни облекчения по отношение данък сгради или данък смет, данъчни кредити, приоритети при обслужване и издаване на разрешителни, нисколихвени заеми и много други.
Сградата на американското посолство в София е един от примерите за ангажимента на САЩ към LEED.
Тя е първото посолство, изградено в съответствие с тези изисквания
и служи като пилотен проект за много други.

неделя, 5 февруари 2012 г.

За жълтите павета в София

Жълтите павета символизират центъра на столичния град.
Това обстоятелство съдържа ветрило от значения - индивидуални и колективни.


До преди двадесетина години това бе зоната,
в която крачката на поданиците се дисциплинираше,
а всенародните манифестации създаваха
тържествеността на националните празници.

И днес, след промените,
някои хора обичат да подчертават, че са "родени на жълтите павета".
Други често си спомнят "детството на жълтите павета"
Трети акцентират, че ежедневно деловито трамбоват "жълтите павета".

Политиците и държавниците одухотворяват "зоната на жълтите павета"
със своето работно присъствие
или с участието си в различни церемонии и ритуали.

Но как се е появил този керамичен паваж в центъра на столицата?
През годините са публикувани неверни сведения,
свързани с княгиня Елеонора Каролина Гаспарина Луиза,
принцеса фон Ройс цу Шлайц-Кьостриц
и втора съпруга на Фердинанд I Български от 28.02.1908 г.,
впоследствие Царица Елеонора.
"един вид подарък за сватбата на българския княз Фердинанд с госпожа Елеонора ...
а жълтите павета по "Цар Освободител" са били зестрата на княгиня Елеонора, втората съпруга на Фердинанд"

В: Георги Данаилов,
"Мемоарите на едно жълто паве. Сто и тридесет години столица"
сп. ТЕМА - брой 12 (387), 30.03.-05.04.2009
http://temanews.com/index.php?p=tema&iid=543&aid=13193


Напоследък темата отново се активизира и неистината се мултиплицира:
"Непознатата София в карти и маршрути"
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=362207

"Непознатата София в карти и маршрути"
http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2012/01/17/?a=1.
"На сайта http://www.sofia-city.info/routes-bg/page.htm са представени четири тематични маршрута - древният, шареният, зеленият и съвременният град, описани на български и английски език."

В маршрута „Зеленият град”,
темата "Дворецът и градината"
www.sofia-city.info/21/page.html
включва следното:
"Пред двореца са прочутите жълти павета на София, за които се смята, че са зестра на княгиня Елеонора при женитбата й с княз Фердинанд."

Какви са действителните факти?
Неведнъж в Софийския исторически музей
са правени справки по въпроса.
Подобна справка е публикувана и на официалния интернет-сайт
на Столичната община под заглавието
"Жълтите павета - керамика, естетика, символика"
http://www.sofia.bg/j_paveta.asp

Павирането на улиците и площадите в централната част на София започва при управлението на кмета Мартин Тодоров. След негово пространно слово на заседание на Общинския съвет (27.02.1906), са назначени да проучат подробно въпроса две експертни комисии, които доказват предимствата на керамичната настилка. Високата им стойност, обаче, насочва общината към каменни блокчета.
Първите павета от сиенит и гранит, добивани в две общински кариери на Витоша,
са положени (1905) по бул. “Кн. Мария Луиза” от предприемача Никола Иванов.

През октомври 1906 г. се разработват поемните условия за отдаване “направата на улиците и площадите в центъра на Стара София с керамична настилка” на предприемач чрез ограничен търг. Търгът е спечелен от “Българското индустриално керамическо дружество Изида” със седалище и производства на гара Новоселци (днес Елин Пелин).
Ангажирано е специализирано предприятие в Австро-Унгария, което съгласно поемните условия, поема митническите такси.
Предприемачът поема задължението да транспортира, да внася, да изпълнява настилката и да представлява производителя.
През 1960 г. инж. Ст. Симеонов разкрива (в сп. “София”, 9/1960), че паветата се произвеждат от “мергел” - варовик, известен в Унгария като “марга”, добиван в мина край Буда Пеща от дружеството Koszenbanya Teglagyar Tarsulat Pesten, (Пещенско дружество, каменовъглена мина и тухларница). Стрит на прах, той се формува и изпича при температура 1300 градуса на блокчета с размери 8/21/10 см. Блокчетата се полагат на бетонов слой от 10 см. по диагонал на оста на улиците, и се уплътняват към бордюрите с петоъгълни блокчета.










През 1907-1908 г. с керамичен паваж са постлани 59302,46 кв.м. по бул. “Цар Освободител” - от пл. "Народно събрание" до Княжеския дворец, по улиците “6 септември”, “Аксаков”, ”Г.С. Раковски”, “Г. Бенковски”, “Московска”, “Александър І”, “Търговска”, “Сердика”, ул. “15 ноември”, “Знеполска”, “Гурко”, “В. Левски”, “Леге”, “Алабинска”, “Славянска”, "Г. Вълкович”, площадите “Св. София”, “Александър І”, “Св. Крал”, “Бански”, булевардите “Кн. Мария Луиза”, "Кн. Ал. Дондуков", “Кн. Клементина”.


Окончателно павирането с керамични блокчета е завършено през 1909 г.
Министър–председателят и бивш кмет на София Димитър Петков следи внимателно процеса.
Строга комисия инспектира щателно и приема извършената работа като връща за доработване неудовлетворително изпълнените участъци.
[ Вж. http://www.sofiapost.net/2012/01/jaltite-paveta-na-sofia/ ]











* * *

Със своята 100-годишна давност жълтите павета са се превърнали
в културна ценност за столицата - нейна забележителност,
символ на нейния исторически център,
маркиращ зоната на представителните държавни институции.
Тези обстоятелства са достатъчна аргументация
за тяхната юридическа защита
чрез официално обявяване на статута им на културна ценност.

Крайно време е това да се случи
и да спрат пикантните спекулации с тяхната история!
Крайно време е това да стане преди настилките от жълти павета
да бъдат изцяло заменени от асфалт, на което сме свидетели
през последните години.

петък, 3 февруари 2012 г.

Доц. д-р арх. Йорданка Кандулкова за Държавата и паметниците на културата

в интервю на журналиста Христо Буцев от 03.01.2012 г.,
вестник КУЛТУРА - Брой 4 (2666), 03 февруари 2012
http://www.kultura.bg/bg/article/view/19301

Доц. д-р арх. Йорданка Кандулкова е известен специалист по опазване на културното наследство в България, преподавател в УАСГ, дългогодишен член на Българския национален комитет на ИКОМОС и негов генерален секретар (2002-05); директор на НИНКН (март 2010 - декември 2011).
Разговорът не търси жълтини, а се спира на едни от най-важните въпроси по опазването
на културните ценности в съвременна България.

Отговорите на арх. Кандулкова са пределно откровени и смислени.
Без да препечатваме цялото интервю, ще подчертаем най-важните моменти в него:




Й.К.: ... Много е опасно, когато културното наследство се яхне от партийни цели и се експлоатира с такава насоченост. Има опасност да издигнем на пиедестал ценности, които всъщност не са ценност. И обратното, да унищожим ценности, защото те противоречат на конюнктурата на времето, на идеите на момента, на преходните идеи.
.... Институциите, свързани с опазването на културното наследство, е добре да бъдат надпартийни, ерго, към президента. Но това би била една друга система за опазване на културното наследство. В момента институтът, както е било години наред, е към Министерство на културата.

..... Нещото, което не ми достига, е загрижеността за хората, защото съм убедена, че паметниците не могат да се опазят сами. Паметниците се опазват от хората, които ги ползват; хората, които ги притежават; хората, които ги стопанисват. За целта хората трябва да имат усещането, че ние – институциите, се грижим и за тях. На нас не може да ни е все едно как хората ще вложат парите си и как ще ги загубят. Не може на онези, които притежават паметник, да им внушаваме само, че са лоши. Те трябва да усещат съпричастността на държавата в опазването на ценността. За мен това е важно условие.

Й.К.: За съжаление, Законът за културното наследство е твърде рестриктивен. В него няма ефективни стимули за собствениците на културни ценности. Този статут е по-скоро тежест, отколкото предимство за недвижимостите – културни ценности. Засега нашата правна рамка защитава културното наследство само със страх от наказания и глоби. Собственикът е длъжен; ако не изпълни задълженията си – глоба, наказания, комисии и т.н. Не знам някъде по света наследството реално да е опазено с глоби и със страх. Според мен, за да има напредък в този процес, трябва да се създадат стимули. Културното наследство е общо благо. Следователно, неговото опазване трябва да е обща грижа и споделена отговорност от всички – от собственици, от община, от държава и чрез тях – от цялото общество.

... Единственото облекчение е освобождаването от данък сгради и то ако сградата се ползва за нестопански нужди. Освен това, собствениците имат право да участват в проекти и програми за опазване на културното наследство, но до момента няма нито една програма, която е за частния собственик. Засега има проекти и програми, в които могат да бъдат бенефициенти общините, областните съвети, музеи и пр. Но частният стопанин... не!

Й.К.: ... Завършва се плана за опазване и управление на Несебър. Той трябва да даде онези механизми, по които за в бъдеще този град да се управлява така, че световната ценност да бъде защитена. С този план за опазване и управление ние търсим нова ефективна формула за осъществяване на дейността, съчетаваща опита от добрите световни практики, нашия собствен положителен опит и поуките от грешките от миналото и от настоящето. Мерките и механизмите на действие, заложени в плана, насочват вниманието и грижата както към обектите на културното наследство, така и към хората, чрез които и с участието на които това наследство може да бъде опазено. Надявам се, че Планът за опазване и управление на Стария град Несебър ще промени посоката на трансформациите в Несебър и скоро към него ще се насочи нов туристически интерес, породен от неговото прераждане.

... Първо, това, което е изградено незаконно, ще трябва да влезе в законови рамки.
... За да може да се узакони, незаконното строителство трябва да се приведе в съответствие с изискванията на охранителните режими. Някъде това ще е свързано с пълно премахване, другаде - не съвсем. Тези режими са различни в различни зони на града. В резултат на много задълбочен и пространен анализ на селищната тъкан се определят няколко зони с различно отношение към „извънредната универсална стойност” на световната ценност. В съответствие с характеристиките на тези зони се извеждат и предписанията за тяхното опазване.

Има обаче и друг, също нелек казус – обекти, които са изградени, следвайки верни законови стъпки, но които със своите обемни пространствени характеристики не отговарят на предписанията, които се изготвят. А те са законни. Големият въпрос е как процедираме с тях. И тук държавата трябва да вземе много важни решения. Първо, ясно и недвусмислено да признае конфликтното присъствие на тези обекти. Да демонстрира готовност и политическа воля да търси решение на проблемите, породени от тях. Да програмира срокове, в които да осигури ресурс за тези признати конфликти в тъканта на Стария град. Трябва да кажем, че това не могат да бъдат краткосрочни или средносрочни мероприятия. Те ще се програмират в цялостната перспективна рамка на плана, която е 20-годишна.

Освен това хората, които са опазили своите сгради - културни ценности, в добро състояние, в автентичен вид, трябва да получат поощрения за това. Те трябва да бъдат възнаградени за обстоятелството, че не са си надградили един етаж отгоре и не черпят пари от хотелски стаи. Трябва да се усети, че е по-голяма грижата за хората, които опазват, а не за тези, които рушат. За целта проектът предвижда да се създаде фонд „Старинен Несебър”, да има поредица механизми, с които да има компенсация за хората.

...

Х.Б.: Много често се казва, че броят на недвижимите паметници на културата е твърде голям. Каква е динамиката на отписване и вписване на паметниците?

... Наистина е изключително необходимо да има държавна политика за актуализация на регистъра. Не е достатъчно законът да го е предвидил и да го е предписал. Трябва да има целево държавно финансиране и то за един период от 5-10 години, в които по национална програма, вероятно на териториален принцип, да се направи актуализация на целия регистър. Защо? Защото има „мъртви души” - много обекти, които вече физически не съществуват, а все още стоят в регистъра. Има обекти, които са били вписани точно с преходни партийно-идеологически мотиви. Те също трябва да бъдат преосмислени съобразно съвременните критерии. Има такива, които са много ценни спрямо съвременните представи за културна ценност, а пък стоят с ниски категории, защото са декларирани, примерно, през 1956 г., когато преценката за тях е била друга. Така че, от всяка една гледна точка, трябва да актуализираме регистъра.
Има и нещо друго, много важно, което налага това да се случи. За всеки обект недвижима културна ценност трябва да се формулират предписания за неговото опазване. За голям брой обекти такива предписания не са създадени и се формулират по повод конкретна инвестиционна инициатива, свързана с обекта. Създаването на предписанията по повод, постфактум формира твърде нездравословна среда за каквато и да е инициатива. Ограниченията трябва да бъдат известни предварително, още преди да се е зародила идеята за намеса в историческата среда. Това е обективното условие, което ще унищожи условията за корупционни практики. Ако всички изисквания се знаят предварително, ако те са огласени, решението по даден случай не може да бъде повлияно отникъде...

Х.Б.: Какво пречи да се изработят предписанията? Финанси, хора?

Й.К.: ... Истината е, че ... една толкова мащабна операция, която да обхване страната, не може да се извърши само от служителите на института. Още хора в НИНКН са нужни, за да се създаде капацитет на институцията да приеме, оцени и процедира тази мащабна кампания по актуализация на регистъра. Самите експедиционни проучвания, според мен, трябва да се изнесат към външни изпълнители. Това могат да бъдат университети, БАН, граждански сдружения с подобни компетенции, Българският национален комитет на ИКОМОС или Национално обединение „Съхрани българското” и др. Това е много сериозна дейност и за целта трябва да има осигурено финансиране от държавата. При това не малко финансиране.
В резултат на една такава кампания трябва да се задейства нещо друго, също много важно: кадастралната карта на културното наследство. Всички министерства водят своите специализирани кадастрални карти, които подават информацията в Агенцията по кадастъра. Много е важно най-накрая Министерство на културата, чрез Института за недвижимо културно наследство, да започне да изготвя Специализираната кадастрална карта на културното наследство. Това задължение на института е вменено от измененията на закона от 2011 година. За съжаление, това задължение не е обвързано с инвестиции и с хора на института. При последната ми среща със зам. министър Стоев и с главния секретар но министерството Стоян Стоянов казах, че е необходимо да се увеличи щатният състав на института. Дори само и заради обстоятелството, че законът вменява нови функции на института за водене на тази специализирана кадастрална карта. Но ми се отговори: „Няма бюджет”. Щом няма бюджет, законът няма да бъде изпълнен.

... Ако има такава карта, ако Агенцията по кадастъра разполага с данните от нея, тя ще уведоми Агенцията по вписванията за статута на обектите. И тогава никой, който си е купил или продал обект, няма да каже: „Аз не знаех, че той е културна ценност”. Тогава всяка характеристика на имота отива в Агенцията по вписванията и няма изненадани купувачи. Това са прости връзки в системата, които трябва да изградим.

Х.Б.: Наследяваме и културни паметници от социализма, нали?

Й.К.: ... Да, това са културните ценности от нашата най-новата история - от втората половина на ХХ век до годините на прехода. Минали са вече 21-22 години, живеем в други условия, в друг ред - и социално-икономически, и идеологически. Този период за нас вече е осъзната история. Следователно, трябва да се запитаме кои са ценните материални следи от този период. С приемането за Закона за културното наследство имаме вече и правни основания те да бъдат защитени. Първият проблем, обаче, за налагане на тази защита е тяхното идентифициране. Вече има изградени критерии, по които да се прави оценка на тези обекти, за да бъдат те селектирани и поставени под защита на закона. Миналата година направихме първите крачки в тази посока. Защитили сме два групови паметника на културата в Димитровград.
... В момента се проучват няколко обекта в София. Проучването върви във връзка с международен проект, в който участваме заедно с над 10 европейски страни. Водеща е Италия. И това е проект, предвиждащ изграждане на европейски културен маршрут, свързан с архитектурното наследство от тоталитарните общества от ХХ век.
... Димитровград участва с обектите, които вече защитихме. На института (НИНКН) се падна много отговорна част от проекта – да формулираме критериите за подбор на обектите и за тяхната оценка като културни стойности, които могат да предизвикат туристически интерес и да бъдат включени в един европейски културен маршрут. За София проучваме Ларгото – това са сградите на властта и пространството на обществено-политическия център на столицата. Освен това – сградата на Националния дворец на културата; комплекса сгради на резиденция „Бояна”, включително сградата, която сега се ползва за Национален исторически музей. Както и монументалния комплекс „Знаме на мира” - Камбаните. Паметника на Съветската армия, пространството около него – емблема на тоталитарния режим.

Х.Б.: От министрите Дянков и Рашидов само това се чува – културен туризъм, печалби от старините...

Й.К.: ... Ако не спасим Несебър, България не може да развие никакъв културен туризъм никъде. Не може една страна, която не може да опази своите седем световни ценности, да развива успешен културен туризъм. Другото, което трябва да разберем, е, че не можем да развием културен туризъм с исторически следи -фалшификати. Светът цени автентичното, истинското в културното наследство. Наблюдавам напоследък желание да градим крепости, да зидаме зъбери, да правим исторически следи по-величави, отколкото всъщност са те. Ако тръгнем да създаваме хипотези върху нашето културно наследство, ние ще загубим всичко. То е все едно да напълним хазната с фалшиви пари и да кажем: „Имаме много пари”.

четвъртък, 2 февруари 2012 г.

Smart Cities 2012: Europe

IMAGINE tomorrow’s intelligent infrastructures, today
LEARN about smarter transport, energy and water technologies
DEVELOP a sustainable smart city planning strategy
BUILD citizen engagement to create long-term change


Енергетика, вода, транспорт, отпадъци: интелигентните инфраструктури в информационния век.
Многобройните предизвикателства при планирането на един град:
неефективен транспорт,
недостиг на вода,
твърде много отпадъци,
замърсяване
високо потребление на електричество.
При бързо нарастващата урбанизация
създаването на интелигентни градове е от изключително значение.

В двудневната богата програма
Форума Smart Cities 2012
в Амстердам, Холандия - 01.02.2012-02.02.2012
представители на държавни институции,
комунални услуги, транспортни оператори,
строители, инвеститори и изпълнители ще дискутира:
обществената безопасност,
пренаселеността,
енергийната ефективност,
отпечатъка на човека върху околната среда.

Ще се демонстрират най-новите технологии и устойчивите практики,
интегрирани в градското планиране, за да стане градът по-добро място за живеене.

Повече на: www.smartcitiesglobal.com


POWER, WATER, TRANSPORT, WASTE:
INTELLIGENT INFRASTRUCTURES FOR THE INFORMATION AGE

Today’s city planners face a host of challenges: inefficient transport services, outdated water and waste networks, rising pollution levels and an increased demand for energy. In an increasingly urbanised world, creating intelligent cities is essential.

With two days of jam-packed content, SMART CITIES 2012 will discuss the most pressing issues currently facing our cities – improving public safety, easing congestion, maximising energy efficiency and reducing environmental impact.

Bringing together city officials, utilities, transport operators, developers, investors, contractors and solution providers, SMART CITIES 2012 will show you how to utilise cutting-edge technologies, integrated urban planning approaches and sustainable methodologies to transform urban spaces into better places to live.

It is our mission to find the most passionate, engaging and relevant leaders in the urban planning field: those who have compelling stories to tell and love sharing what they’ve learned with others. We are still in the process of recruiting top speakers for the upcoming event – those below represent a selection of the world-class speakers working with us on our events worldwide – and will add to our already impressive list of presenters in the upcoming weeks. Please keep checking back!

SMART CITIES 2012 brings together
key decision-makers from cities,
municipalities and local governments,
including mayors, administrators and urban planners,
as well as senior-level executives from utilities,
energy suppliers, service providers and
transport operators with responsibility for
strategic development, sustainability, infrastructure and network management, finance and regulation.

It also encourages leading cross-industry players –
from architects and designers to financial institutions and investors –
to attend and incorporate their perspectives on
how best to transform today’s cities
into the intelligent cities of tomorrow.


Here are some of the main speakers:
Mitchell Silver
Chief Planning Officer, Raleigh NC, President, American Planning Association

Ellen Dunham-Jones
Professor of Architecture, Georgia Institute of Technology

Patrick Hays
Mayor, City of North Little Rock

Martin Tuttle
Deputy Director, Department of Transport, State of California

Jaime Lerner
Former Mayor, City of Curitiba, Brazil

Chris Borroni-Bird
Director of Advanced Technology Vehicle Concepts and EN-V Program, General Motors



Smart Cities Need Smart Citizens:
5 Ways to Make Building Occupants Care about Environmental Goals
http://www.smartcitiesglobal.com/blog/