четвъртък, 24 ноември 2011 г.

Бъдещият музей на София



Част от Централната общинска минерална баня
ще бъде адаптирана
в Музей за историята на София








Вчера - 23.11. 2011 г.
в сградата на банята
кметът на София - Госпожа Йорданка Фандъкова,
подписа договора за безвъзмездно европейско финансиране
по Оперативна програма „Регионално развитие”
за реализацията на този проект
с ръководителя на Управляващия орган на ОПРР - Деница Николова,
и в присъствието на министъра на Регионалното развитие и благоустройството - Лиляна Павлова.










Проектът предвижда експозиционни площи на три нива,
хранилища за богатите фондове на музея, наброяващи над 120 000
от всички епохи и исторически етапи от развитието на столицата.
За реконструкцията на сградата
са осигурени 5,600,000 лв. европейски средства по ОПРР
и 300,000 лева от бюджета на Столична община.
През 2013 година се очаква общината да отпусне още 2,000,000 лв.
за музейните експонати и уреждане на експозицията.


Допълнителна информация за проекта
BG161PO001/3.1.-03/2010 на МРРБ
ПРОУЧВАНЕ И АНАЛИЗ
на атрактивността на Музея на София
в адаптираната за целта сграда на
ЦЕНТРАЛНИТЕ МИНЕРАЛНИ БАНИ - СОФИЯ

по ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ”
2007-2013 г.
Приоритетна ос 3.:
„УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ НА ТУРИЗМА”
Операция 3.1.:
„Подобряване на туристическите атракции и свързаната с тях инфраструктура”
Схема:
Подкрепа за развитието на природните, културните и историческите атракции.

Финансова подкрепа на EU: 5,6 млн. лв.
Бенефициент:
Столична община (договор RД-02-14-1571/22.07.2011).
Собствено финансово участие: 300,000 лв.


Музеят на София, е основан през 1928 г. към Столичната община по инициатива на кмета Владимир Вазов. Според регламента за устройството, управлението, финансирането и функционирането на градския музей (1929), неговите основни цели са:
 Да събира, проучва и пази онези предмети от материалната култура на София, които имат или ще имат значение за историята на града;

 Да събира, проучва и запази в специален исторически архив всички печатни и художествени и др. произведения от духовната култура на София, които имат или ще имат значение за нейната история;

 Да създаде картинна галерия с отделение за художествени произведения от столични художници, третиращи предимно сюжети от самата столица.


Освен през периода 01.12.1941 -30.03.1944,
когато музеят е настанен заедно със Столичната библиотека в собствена сграда,
след нейното разрушаване при бомбардировките над София, той остава до днес без собствени помещения за постоянна експозиция, въпреки богатите фондове, с които разполага.

Това обстоятелство предпоставя в голяма степен решението
на Националния съвет за опазване на паметниците на културата (НСОПК) към Министерство на културата (11.06.1998)
пустеещата по това време в тежка немара сграда на бившата Общинска минерална баня, обявена за паметник на културата под наименованието „Централни минерални бани”, да се адаптира частично за музей на София.
Съответната част от сградата е предоставена от Столичен общински съвет (СОС) за настаняването на Софийски исторически музей с решение № 51, протокол № 46 от 27.07.1998.

Състояние на сградата преди 1998 г.:








Комплексът на Централните минерални бани, който ще приюти Музея на София,
се е превърнал със своята великолепна архитектура в един от символите на столицата, който бележи етапите в развитието на самия град.
В непосредствена близост в античността е бил термалният комплекс,
около който се е развивал градът Сердика.

Днешната сграда е построена на мястото на съществуващия
до началото на ХХ в. турски хамам.
През 1904 г., след проведен конкурс за проектиране на минерална обществена баня,
на архитектите Петко Момчилов и Фридрих Грюнангер са възложени идейни проекти. Работният проект е изготвен от П. Момчилов през 1906 г.
Сградата е открита официално през 1913 г.

Обемно-пространственото решение на сградата е изключително богато. Декорацията на фасадите е в характерния за началото на миналия век национално-романтичен стил, в който сполучливо са претворени форми и детайли от българското архитектурно наследство, в добър стилов синтез с елементи на сецесиона. Не по-малко въздействащ е и интериорът на сградата. Отворените общи пространства, елегантните ажурни метални парапети на виещите се видими стълби, стилни канделабри, леки решетки и остъклени прегради, отварят достъп на погледа до всеки кът. В този вид, отличаващ се рязко от околната архитектурна рамка, сградата е основен елемент от традиционния образ на централната градска част на София. Тя е обявена за архитектурно-строителен и художествен паметник на културата (културна ценност според действащия ЗКН) от национално значение, във вестник „Известия” от 1955 г., а впоследствие и в Държавен вестник бр. 25 от 1998 г.
Обектът попада в обхвата на територия с културно-историческо наследство
със статут на групов паметник на културата –
„Традиционен център”, І част, гр.1 в гр. София.


През 1998 г. Столична община провежда национален конкурс
за проект за „Адаптация на общинска минерална баня за Музей на София с активно присъствие на минерална вода”,
спечелен от колектив с ръководител арх.Станислав Константинов.
На победителя в конкурса се възлага да изготви работен проект поетапно.

Проектът е разработен в три етапа,
тъй като обектът е голям и Столична община трудно би могла да осигури необходимите средства за реализирането и въвеждането му в експлоатация като едно цяло.

Работните проекти за музейната част -I–ви и II–ри етап, са съгласувани от НИПК/НИНКН и одобрени от ДАГ през 2001-2002 г.










През есента на 2004 г. по проект „Красива България” на МТСП/ПРООН е проведен конкурс за избор на изпълнител за частична реализация на I-ви етап от музейната част за одобрения проект. Договорите с изпълнителите са приключени в началото на 2007г., като са изпълнени строително –монтажни работи по Архитектурно-строителна, Електро, В и К и ОВ части.









През лятото на 2006 г. със заповед на Кмета на Столична община е възложено да се проведе процедура за предоставяне на концесия върху обект „Част от имот, публична общинска собственост – северно и източно крило, малък и голям басейн и два от вътрешните дворове на Общинска минерална баня, с обща концесионална площ от 5 603кв.м. за експлоатация като водолечебен и SPA център”.

През 2007 г.Столичният общински съвет приема ново решение, с което за сметка на одобрения втори етап от музейната част се предвижда да се изгради SPA център и в последния вариант за музейната част останаха помещенията по западната и южната фасади на сградата и централното фоайе, с разгъната площ на четирите нива приблизително 7000 квм. Към музейната част се добавят и два /от общо четири/ от вътрешните дворове, които са от двете страни на Централното фоайе









София е една от малкото европейски столици (а може би единствена), която няма постоянно действаща експозиция за своята история.
Историята на града, възникнал като неолитно селище преди хиляди години, е изпълнена със значими обществени, политически, културни, градоустройствени и други събития, които доказват богатата материална и духовна култура на неговите жители.
Постоянната експозиция на Софийски исторически музей ще бъде привлекателна и интересна за всички възрастови и социални категории, тъй като в нея ще бъдат изложени най-атрактивните и стойностни експонати от фондовете на музея.

Експозицията ще се концентрира в три основни раздела
– Наследството на древността;
- София в традиционните вярвания и изкуството;
- София – столица на България.

Състояние на сградата след 2009 г.:









Сградата на Централните минерални бани,
която ще приюти Софийския исторически музей е в среда,
с висока концентрация на важни градоустройствени и културно-исторически обекти – Централните хали, Джамията “Баня Баши”, Централните хали, Синагогата, църквата „Св. Петка Самарджийска”, църквата „Св. Неделя” и др.
Същевременно, днес това е и административно-търговският център на града,
формиран от значими сгради като: Президентството, Министерския съвет на Република България, Парламента (бивш дом на ЦК на БКП), сградата на Уникредит Булбанк, представителния хотел „Шератон”, ЦУМ, и др.
В близост, при строителството на втория метродиаметър на София „север-юг”
вече са разкрити и масирани археологически останки от античния град Сердика.














Главните туристически маршрути се пресичат в центъра на столицата,
в близост до пл. „Бански”.
Основните обекти на културен туризъм в София
са в близост до сградата на бъдещия Музей на София.
Разстоянията са постижими и за пешеходно придвижване.
Както музеят - представящ историческото развитие на града,
така и самата сграда на Централните минерални бани,
ще бъдат важни елементи от културните маршрути на София.

сряда, 2 ноември 2011 г.

Софийска аpхитектуpна седмица' 2011

Международен фестивал Sofia Architecture Week от 1 до 6 ноември
на много места и основно в в “Перформ бизнес център”, площад "Позитано" 2. Организатори - Списание 1, фондация “Америка за България” и Столичната община.
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1079612

Основната тема
“Архитектурата с неограничени възможности”
с Три подтеми “Виж и научи” (лекции и изложби),
“Мисли и прави” (работилници и дискусии)
“Срещни и поздрави” (партита).

Изложбата “Архитектура от чисто злато”, представя ценни зърна от съвременната архитектура - по света и в БГ.
В риалити гости ще излагат архитектурните си вижданияза 15 минути,
водещият ще ги визуализира на фотошоп. Продукцията ще се отпечатва веднага.
Публиката ще избира най-оригиналната архитектурна мечта.



В платената част
11 лектори от 11 държави ще представят свои виждания как
съвременната архитектура може да променя човешката среда.

Чуждестранни лектори:

Томас Конг (преподавател в САЩ и директор на студио Chronotope) -
социален и културен контекст на архитектурата,

Фриц Хаег (САЩ) -
микс от архитектура, дизайн, градинарство и екология,

Алберто Яковони (Италия),
специалист по обществени пространства

Саня Галич и Игор Грозданич - студио Non Stop (Босна и Херцеговина),

Рената Сенткевич (от водещото испанско студио “Абалос + Сенткевич”),

Феликс Клаус от Холандия,
Тереза Новаиш и Жорж Карвалю (основатели на студио аNC, Португалия;
номинация за наградата за съвременна архитектура на ЕС “Мис Ван дер Рое”).

В афиша от изложби:
“Съвременна австрийска устойчива архитектура от дърво” в СУ,
“Невидима София” - Елена Героска и Стефан Маринов представят необичайно популярни столични обекти,
“Берлин” - градът 20 години след падането на Стената на Герит Енгел.

“Образите на града”
въвлича в дебат визиите на Столичната община, инвеститори,
архитекти, университети, граждани за градската среда на София.

“Нов живот за панелните комплекси” представя резултатите от конкурса на ArchModule, който генерира идеи за подобряване
на визията и състоянието на панелните сгради у нас.
Пилотен проект ще анализира финансовите параметри и възможностите за реализация.

Предвидени са и презентации
на конкурса на KNAUF България ;
на Асоциацията на студентите по архитектура в България.