вторник, 21 октомври 2008 г.

семинар: Монументалните комплекси на комунистическия режим

Семинар в Червената къща !
проект СЛЕДА / project TRACE : http://www.projet-trace.com/
Boriana PAROUCHEVA: 06 78 05 45 18 / bparoucheva@hotmail.com
Neli GUEORGUIEVA: 06 24 47 19 07 / neli_g@yahoo.com%27/
Axel BRISARD: 06 64 14 25 68 / axel_brisard@yahoo.fr















Семинарът протече много оживено.


Сутрешната сесия бе водена от Ирина Генова - доцент и ръководител на департамент "История на културата" в НБУ; а следобедната - от Димитър Вацов, доцент по социална и политическа философия в НБУ.

Милена Гест
разказа за интеграцията на маркантните места на социалистическия реализъм в новите социални функции на централните градски части в източно-европейските столици - София, Варшава, Будапеща, Букурещ.
Тя се спря на съвременната банализация на представителните правителствени пространства и наслагването на символизацията на градската топография. Представи степените на осъзнаване значимостта на архитектурното наследство от периода на комунизма като историческа необходимост:
В Букурещ - чрез фазите на оценка и префункциониране на Двореца на народа приютил парламент, няколко министерства, музей на модерното изкуство и разполагането на най-големите банки в средата около него.
В Будапеща - чрез "изтласкване" на монументалните паметници от централната част в музей на тоталитаризма в периферията на града и по този начин унифициране на символните им йерархични стойности.
Във Варшава - чрез многократно префункциониране на пространството около дома на културата и валидиране на паметниците на тоталитаризма на европейско ниво чрез обявяване на списък от 77 обекта с национално значение.
Меглена Златкова
положи най-общо града като вечен преход и Пловдив чрез водещите митове на неговото представяне в исторически дискурс като съотношение на локално/национално/наднационално от втората половина на ХХ век. В този контекст тя описа мястото и ритуалните практики, упражнявани по време на социализма в мемориала "Братска могила" (1974) , който днес е изоставен, ограбен, недостъпен за публика и обречен на забрава.
Чрез сравнение със съдбата и идеите за обживяването на други мемориали в Пловдив бяха очертани вариантите за неговото (не)приобщаване към съвременния живот на града.
Йоана Йоса
представи Дома на народа в Букурещ, построен от Н. Чаушеску, като една от най-големите по площ и обем обществени обекти в света, прегазил огромен брой исторически сгради и квартали, чрез опитите за неговото префункциониране и десакрализиране след политическата промяна през 1990 г. по пътя на разнообразни конкурси и използване от различни институции.

Благовест Вълков

говори за начините на създаване на мемориални архитектурни форми в качествата си на познавач на проблема отвътре - като проектант и отвън - като изследовател.
Според него натрупаните огромен опит и художествено майсторство от архитекти, художници и скулптори при широко разгърнатото строителство на мемориали в социалистическа България, не се оползотворяват в наши дни поради смяна в механизъма на възлагане и изпълнение на социалната поръчка .
Николай Вуков
запозна със състоянието на мемориалните обекти и отношението към тях след политическите промени в България. Той предложи темпорална и съдържателна класификация на разнообразните видове мемориално строителство през социалистическата ера, като посветени на Руско-турската война и Съветската армия, на отделни исторически фигури, на антифашистката борба и загиналите герои, на значими събития от българската история и особено на 1300 години България. Общото му заключение сякаш навеждаше на идеята, че в условията на криза на социалното съзнание, паметниците и от други епохи са обречени на същата забрава, на каквато и тези от времето на социализма.
Елица Станоева
представи централния градски площад на София ("Девети септември") в неговия исторически и семиотичен генезис на ключово публично пространство за тоталитарната власт чрез разказа за появата, предназначението и използването на сградата на мавзолея на Георги Димитров.
Тезата на проф. Б. Вълков за универсалната изразност на простите мемориални форми, и поради това - освободеност от идеологическа и политическа семантика, не бе приета еднозначно. Бе изразено несъгласие с нея като неефективна идея за "изкуство за изкуството" (Ирина Генова) и като лишаване на формите от контекста на пораждащата ги културна ситуация, който им придава оценъчни аспекти (Любинка Стоилова).


Жан Филип Фреи
резюмира пространствените характеристики и възможностите за политическа, социологическа и естетическа оценка на обществените пространства в градската среда като средство за разшифроване на различните общества. Дискредитацията на едно обществено просранство води до неговото отхвърляне, обругаване и ограбване.
Системата от отделни аспекти на оценка, които той предложи, би могла да формира изчерпателен комплекс от критерии за селекция на паметници на културата от времето на тоталитаризма, независимо от приведените примери за относителност на ценностите и тяхната противоречива интерпретация от различни култури.
Милена Якимова
предложи жив, артистичен и интригуващ прочит на съвременното отношение към останките от монументални публични места на тоталитаризма. Тя разгледа фазите на преосмисляне на близкото минало чрез редополагане на различни йерархични стойности в идивидуалната памет (помпозни социални практики и индивидуални поведенчески актове на отрицание наред с популярни марки храни и елементи на бита). В този контекст, според нея профанацията на монументалните обществени пространства от по-младите генерации е по-скоро залог за запазването, обживяването и безболезненото им преосмисляне, наместо изтласкване на преживяното в кьошетата на колективната памет, което би застрашило психологическия комфорт на обществото.

Елена Димитрова
направи бърз преглед на начина на функциониране на наследените от времето на тоталитаризма монументални обществени пространства в различни по големина български градове през последните 20 години. Тя разгърна виждане за града като процес, който не се поддава на дирижиране, и изтъкна ценноста на публичните фрагменти в постсоциалистическия, постмодерен град като места за всички, за всякакви индивидуални поведенчески актове, които не смущават свободата на другите.

В този дух нейните студенти по урбанизъм в УАСГ - Ивайло, Емилия, Велислава, Силвена и Христо, представиха с много ирония в своя видеоклип "Монументалните соц. комплекси - шанс за градската култура" разнообразни възможнисти за бъдещо използване на паметника "1300 години България" пред НДК в София - за паркур и скално катерене, като телевизионна кула или билборд за реклами и обяви, за обществен часовник, шанца за скейбордни еквилибристики, ретранслатор на безжичен интернет, място за DJ и други водещи при организиране на всякакви празненства и забави.

Във филма СЛЕДА на Нели Георгиева и Росен Коев парк-паметникът на българо-съветската дружба във Варна бе пречупен през личния спомен на една бивша ученичка в близката френска гимназия и серия днешни интервюта със скулптора Альоша Кафеджийски. Авторът обича своето дело и не може да си представи каквато и да било пластична промяна; не би отстъпил авторското си право безвъзмездно. Въпреки запустението, хълмът с 300-та стъпала към монумента предоставя вълшебна панорама на морския град и възможности за разходки и отдих, но засега се обживява само от питомците на близката гимназия, за които предназначението на монумента и принадлежността на солдатите са останали неизвестни. Обемите, скрити зад мощните войнишки фигури - някога сакрално осветени и аранжирани с музейни експозиции, днес са разграбени и мрачни, зазидани - заради откраднатата врата, макар че сигурно биха могли да се употребяват по някакъв начин.
Николай Савов проследи изграждане на същия парк-паметник и резюмира своята висока оценка за неговите монументални и естетически качества.
Емилия Кълева
изложи своите идеи за паметника, ознаменуващ създаването на БРСДП/БКП/БСП на връх Бузлуджа, като документ на тоталитарната епоха, който да се реанимира чрез включване в национални и международни културни маршрути след реновиране и организиране на интериорите му и средата около сградата като музей на тоталитарното минало. Освен полагането му в триъгълника от забележителности - долината на тракийските царе около Казанлък, Връх Шипка и връх Бузлуджа, като част от подстъпа към сградата на върха е развит информационен център. В следващата отсечка се предлага да се струпат паметници на тоталитаризма от други места (подобно на музея на тоталитаризма в Будапеща). Кулминацията на разказа е сградата на върха, чийто разграбен и поруган интериор разтърсва с размера на вандалщината. Сред мозайките - дело на отлични български художници като Димитър Киров, Йоан Левиев, Енчо Пиронков, Христо Стефанов, Иван Кирков, най-изчоплени от ликовете на видни комунистически дейци са лицата на Тодор Живков и Людмила Живкова; всичко останало е изтърбушено, разпиляно и оголено до бетон. Предложението е да се реновира интериорът на залата наполовина, а впечатлението за съвременната социална дихотомия да се пистигне в контраста със съществуващата разруха в другата част. За финансирането и провеждането на подобна амбициозна адаптация и реставрация се предложи публично-частно партньорство.
Последната презентация предизика оживени реакции:
Димитър Вацов резюмира, че летящата чиния е катастрофирала в Бермудския триъгълник между върховете Бузлуджа и Шипка, и долината на тракийските царе. Докладващата бе провокирана, че в предлагания от нея триъгълник от обекти, формиращи културен маршрут с международна значимост, най-високата позиция е заета от комунистическия паметник на
връх Бузлуджа.
Основателно се постави въпросът кой е стопанинът, зарязал имота на вандалски произвол. Подразбра се, че комплексът е публична държавна собственост, тъй като е строен предимно с държавни средства.


След откриването на изложбата СЛЕДА в залите на Червената къща, се проведе дискусия за съдбата на паметника "1300 години България" пред НДК в София.

Георги Лозанов, медиен експерт
заяви, че като модератор няма да заема страна в дебата и предостави последователно микрофона на участниците за кратки експозета и на публиката в препълнената зала за изказвания и въпроси. Основните тези се центрираха по следния начин:
Христо Друмев, директор на НДК
Да се възстанови паметникът съгласно първоначалния проект, който не е бил изпълнен точно.
Петър Диков, главен архитект на София
Паметникът не е политически и идеологически, а изразява славното историческо минало. Скулптурните групи на проф. Валентин Старчев са много добри.
Неблагополучията са с облицовката от плочи, които падат и застрашават минувачите. Затова и паметникът е ограден.
Според устното предание, причината за физическия упадък на паметника се корени в кратките срокове на неговото изпълнение в навечерието на тържествата, отбелязващи 1300-годишната история на България. Скъпият силиконов кит, доставен специално от Швеция за уплътняване на фугите между облицовъчните мраморни плочи и предпазване на носещата метална конструкция, бил измит от пожарникарите при почистването в деня на тържественото откриване на паметника преди да са изтекли технологично необходимите 24 часа за неговото втвърдяване.
Запустението, в което е потънал е недопустимо. Дошло е време той да се приведе в по-приличен вид. Миналата пролет е изчистено пространството около НДК. С напредване строителството на метростанциите по лъча "север - юг", догодина ще започнат строителни дейности около НДК. Предлага паметникът да се възстанови като се оголи металната конструкция и се запазят скулптурните групи на проф. В. Старчев.
Тодор Булев, Зам.-председател на Съюза на архитектите в България
Интензивното монументално строителство в близкото минало изобилства с хубави паметници и възпита много добри професионалисти. Паметникът трябва да се възстанови след обсъждания на решения в професионалните среди.
Лъчезар Бояджиев, изкуствовед
Да се възстанови паметникът, като металната конструкция се вгради в стъклени обеми, каквито архитектите ползват повсеместно в съвременността.
Цоню Корнаджев, издател
Да се разруши, както е показало и времето, защото този паметник представя изкривено виждане за историята на България.
Валентин Старчев, скулптор на паметника

Проектът е избран в конкурс между три колектива (В. Старчев, В. Минеков, Б. Гоцев). Амбицията на авторите е била да се постигне внушението на цялостен ансамбъл. Каквото и решение да се вземе, няма да му попречи. С времето все повече се убеждава, че оголената конструкция - червена, както е била боядисана в началото с миниум, ще изглежда по-съвременно, по-модерно.
Гражданин

Да се предизвика референдум.
Гражданка
Паметникът е много грозен и изобщо не се харесва от софиянци. Да се разруши.
Ирина Генова, изкуствовед
Намираме се в клопката на невъзможно рашение - нито да се разруши, нито да остане този паметник. Отправя апел да не се наливат средства в него, след като в цялата история на София като столица няма нито една целенасочено изградена институция на паметта.
млад гражданин
Дебатът е показател за гражданското мислене. Въпреки това, няколкостотин паметници се рушат - сгради и монументи с голяма художествена и архитектурна стойност , а на тяхно място изникват стъклени обеми.
Христо Буцев, журналист
Важно е да се знае чия собственост е паметникът? Кой стопанисва цялото пространство около Националния дворец на културата. Възможно ли е то да се огради, както се прави по света.
авторка на озеленяването на комплекса пред НДК
НДК е замислен като комплекс за култура. Колективът е награден с голямата награда на Мадрид по предложение на арх. Жорж Кандилис. Днес околното пространство е напълно променено и ограбвано. Съществуващите дюзи и прожектори на водната каскада са демонтирани, за да не изчезнат. Въпреки това днес те са загубени. Нужно е да сe търси отговорност за разсипията. Най-добре да се възвърне първоначалният замисъл на парка, двореца и паметника.
Константин Павлов, издател
Патетичното отношение към историята, изразено в паметника, е съмнително и неефективно. Това поставя под въпрос смисъла на съществуването му.
Любинка Стоилова, архитект
Възстановяването на паметника не може де са мисли без възстановяване на околното пространство, особено на съседната детска площадка, която и след почистването на цялата околност е занемарена и неизползваема. Важно е да се знае какво ще струва това и готово ли е обществото да поеме тези разходи. Специалистите трябва да пресметнат и изготвят разчети какво ще струва на данъкоплатеца цялостното обновление - на етапи. В България референдумите нямат традиция, както е в Швейцария. Но гражданите имат легитимно представителство в Столичния общински съвет. Направените разчети могат да се представят пред общинските съветници и те да решат кой вариант е най-благоприятен.
Юлиян Попов
Паметникът да се разруши и да се възстановят стените с имената на загиналите във войните. Но все пак трябва да се има предвид, че и разрушението ще струва пари.
Боряна Парушева, архитект
Да се организира международен конкурс за архитектурни решения от специалисти.
Тодор Булев, Зам.-председател на САБ
Възможни са разнообразни решения, които специалистите да предложат въз основа на този дебат и други мнения на гражданите. Разбира се, при реконструкцията трябва да се обнови и околното пространство.
Христо Друмев, Директор на НДК
Собственик на пространството около НДК е Столична община. В противовес на злоупотребите с общинска собственост до неотдавна, дошло е време това централно място да придобие привлекателен вид за гражданите на София и за чужденците.
П
етър Диков, Главен архитект
От 2001 г. собствеността върху паметника е прехвърлена от Държавата към Столична обшина. Носталгията по близкото минало не прoменя факта, че мястото, където днес е НДК , не бе от най-привлекателните преди дворецът да бъде построен. В момента, по инициатива на дружеството на военните от запаса, войнишките паметници се възстановяват и ще бъдат поставени в южния парк, в близост до търговския "Сити сентър".
За край на дебата, да се приеме
решение да се свалят облицовъчните плочи и да се остави металната конструкция видима като се боядиса в червено, което съответства на мнението на проф. Старчев.

В ъгъла на залата тихо седя през цялото време арх. Павел Попов - бивш общински съветник, винаги с актуална гражданска позиция (В тази връзка виж статията му "НДК. Държавен? Общински? Частен?", в. Култура, бр. 35 (2518), 15 октомври 2008;
http://www.kultura.bg/article.php?id=14774#edno)

В заключение,
и семинарът, и дебатът не извлякоха конкретни препоръки за действие. В някаква степен те показаха, че половинвековната тоталитарна система е създала дълбоки структури и зависимости, които до днес - 20 г. след началото на промените, остават недоразрушени и действени. На техния фон монументалните комплекси на комунистическия режим са само върха на айсберга. Колко време ще отнеме разтопяването на ледовете - на този въпрос семинарът също не отговори.
Ползата от тези събития е, че проблемите се обговориха отново - по-целенасочено и толерантно. Остава и материалната следа от тях - фотоизложба, която още може да се види в Червената къща; филм; бъдещо отпечатване на материалите; ползотворни контакти между участниците.
В този смисъл, целта на организаторите е постигната.
Остава открит въпросът дали скоростното обновяване на паметника "1300 години България" по повод 130-годишнината от обявяването на София за столица няма да се превърне отново в кампанийно разходване на средства, както при неговото изграждане.

Записа: Любинка Стоилова - София, 25.10.2008
За още отзиви с видеоматериали - виж при Комитата http://komitata.blogspot.com/2008/10/blog-post_26.html

БГНЕС: Вандали посегнаха на Ивановските скални църкви

19.10.2008 22:41
Вандали посегнаха на Ивановските скални църкви. През нощта младежи си направили купон в средновековните църкви и разрушили ценни стенописи, съобщи БНТ.

Въпреки че скалният манастир е в списъка на световното и културно природно наследство след работно време той остава без охрана. Стойчо и Цанко – двама вандали с вкус. Избрали все пак паметник от изключително значение дори за света. Доста се изпотили, докато се изкачат до скрипторията. Тя е най-нависоко, няма стълби до нея. Търсили са явно запой с “егати гледката”. И сигурно е било “много кул”, защото са решили да увековечат имената си. До тези на средновековните граматици, посветили живота си на книгите и духовността.

Но на Стойчо и Цанко не им стигнало. Разбили катинара на “Затрупаната църква” и започнали да дълбаят. Меката варовикова скала лесно се поддава и на джобно ножче. Така че издълбали стенописите от 13 век с лекота. Изстъргали образа на цар Иван Асен – един от ктиторите на манастира. В Затрупаната църква обаче стенописите са малко, та се преместили в параклиса на Св. Архангел Михаил. И си дълбали на воля. Изчовъркали лицата на всички светци. А после Стойчо и Цанко се опитали да си направят собствена килия в скалата. Но изглежда просветлението от водката им свършило.

Д-р Коста Хаджиев – епиграф, БАН каза по скандалния случай: "Романтично е да преспиш в скалите с компания, но не е романтично да нанесеш щета в един исторически паметник." Александър Стойков – доктор по иконография реагира по-емоционално: "Ужасяващо е! Този наш манастир спокойно може да се конкурира с манастирите в Гърция. Тези фрезки са консервирани и след това унищожени."

Скалният манастир в каньона на река Русенски лом всеки ден се посещава от стотици туристи. И всеки музей в света би завидял на печалбата от билетите. Но явно е крайно недостатъчна, за да се наеме охрана. В църквата има само един уредник в работно време, който в пет врътва ключовете на няколко катинара. Нищо че храмът е под закрилата на ЮНЕСКО.


БГНЕС, снимка: БГНЕС/ГЕРГАНА КОСТАДИНОВА

събота, 18 октомври 2008 г.

The Monuments of the Commuistic Regime in the Contemporary European Town. A Disputable Future?

interdisciplinary seminar
24 October (Friday) 2008, 9.00 a.m.-6.00 p.m.
The Red hаll - Ljuben Karavelov St.

TRACE Project is a cultural project for evaluation of the hereditary value of architectural monuments from the socialistic period in Bulgaria, that is meant to integrate them into the social and cultural space of the contemporary city. The problems encompass the question about the meaning of these monuments today and their potential as architectural and urban works of art, cultural phenomena and component parts of the city landscape.The target of this project is to open a public debate about the future of the architectural monument compounds.
A debate that would cast a light through analytical and creative approach, on the questions and expectations, that these spots raise.
Our team's task is to collect all views and opinions, without any taboos, and to formulate the expectations of the european citizens, regarding the re-construction of the public areas, impregnated with memories, that fill up our city territories.
The project offers to make a work platform, in which anyone could leave a trace of his/her own memory, concerning the monumental city area.
In the frame of TRACE Project managed by Archinef association (Lyon, France), Sand Glass Association and „Images–A-Mot“ collective (Paris, France).
Free entrance


24 October (Friday) 2008, 7.00 p.m. Red hall
The Monument in Front of the National Palace of Culture
What to Do?
debate
Right after its mere erection in 1981 the monument, dedicated to 1300 years of founding the Bulgarian State, became notorious among Sofia inhabitants.
Today, 27 years later, it is in an obsolete state and is collapsing hazardously.
Do we have to restore it, and on whose expense- the state’s or the municipality’s?
Shall we demolish it in arder to create a green area in the urbanized Sofia downtown?....
Do we have to preserve it as a symbol of the unattained communism – half finished, put together with poor materials, but always on time for the next official opening? This debate aims at articulating the different positions of Sofia Municipality, the State, intellectuals, urban planners, the collective for its restoration and stakeholders.

Participants:
Histo Drumev (generalen direktor na National Palace of Culture, founder and Head of Board of Directors of "Made in Bulgaria" Union),
arch. Todor Bulev (deputy - chairman of Board of Directors of Union of Bulgarian Architects), Luchezar Boiadzhiev (sculptor)
and
Petur Dikov (Sofia major architect)
Moderator:
Georgi Lozanov

In the frame of TRACE Project managed by Archinef association (Lyon, France)
and „Images–A-Mot“ collective (Paris, France).
Discssion in Bulgarian.
Tickets: 2/1 BGN reserve a ticket

24 October (Friday) 2008, 6.00 p.m. – opening
Nameless hall, Gulliver hall
25 October–6 November,
between 3.00 p.m.. and 7.00 p.m, except Saturday

Archinef Association (Lyon, France),
„Images–A-Mot“ collective (Paris, France) and
Sand Glass Association (Sofia)
pesent:TRACE photo exhibition

This photo exhibition offers authors’ points of view concering the monuments of our communist past.
It represents the authors' points of view and presents photos of Nadezhda Yurukova, Boris Misirkov & Georgi Bogdanov, Aleksandur Yordanov, Nikola Mihov, Krassimir Umarsky, Marko Krojac.
In the frame of TRACE Project managed by Archinef association (Lyon, France), Sand Glass Association (Sofia) and „Images–A-Mot“ collective (Paris, France).
Free entrance read more
_________________________________________________________________________________________________
Contacts: http://www.projet-trace.com/
Boriana PAROUCHEVA: 06 78 05 45 18 /
bparoucheva@hotmail.com
Neli GUEORGUIEVA: 06 24 47 19 07 / neli_g@yahoo.com%27/
Axel BRISARD: 06 64 14 25 68 / axel_brisard@yahoo.fr

В тази връзка виж:
арх. Павел Попов
НДК. Държавен? Общински? Частен?
в. Култура, бр. 35 (2518), 15 октомври 2008
http://www.kultura.bg/article.php?id=14774#edno

петък, 17 октомври 2008 г.

Дневник: Варненски доцент ще строи небостъргач в София

Варненската компания "Туки Цветков" възнамерява да постои най-високия небостъргач в България. Това съобщи собственикът на дружеството Цветнен Цветков, който освен строителен предприемач е и доцент в Икономическия университет в града.

Бъдещият билдинг ще бъде висок 160 метра и ще се намира на Ботевградско шосе при входа на София, каза Цветков. Според предварителните проекти инвестицията ще надхвърли 40 млн. евро.

"Надявам се да получа разрешително за строежа най-късно до една година, каза Цветнен Цветков. Това обаче може да не е лесна задача, тъй като в момента само в София са депозирани поне 30 молби за издаване на визи за строеж на небостъргачи".

Според Цветков евентуален проблем би могъл да бъде фактът на все още липсващата нормативна уредба за строеж на небостъргачи у нас. "По тази причина строителството на високи сгради ще става на принципа, което не е разрешено е позволено", прогнозира предприемачът. По негови думи във Варна строителството на първите небостъргачи ще стартира до 2 – 3 години. Единият от проектите предвижда първата високоетажна постройка да се появи на мястото на т.нар. Шахдом на кръстовището на булевардите "Сливница" и "Княз Борис I".

Небостъргачът в София ще има 48 нива, на които ще бъдат разположени офиси, хотелска част и жилища. Цените на апартаментите ще растат с всеки етаж след 80-ия метър, каквато е световната практика, обясни Цветнен Цветков.

Източник

Монитор: Махат книгите от площад “Славейков”

Сергиите с книги от централния столичен площад "Славейков" най-вероятно ще бъдат заменени с театрални и концертни сцени на открито. Превръщането на пъпа на София в културен център е само една от идеите за реконструкция на пазара. Тя беше обсъдена на заседание на архитектурната комисия на "Московска" 33 вчера.

Главният архитект на София Петър Диков да проучи и предложи различни варианти за преобразяване на площад "Славейков" по европейски модел, решиха общинарите от комисията с мотива, че сергиите грозят "сърцето" на града. Според съветника от ГЕРБ арх. Людмил Леонидов идеите за "преобличане" на пъпа на София могат да бъдат събрани до три месеца.

"Единият вариант е площад "Славейков" да бъде превърнат в театрален център, като за една от сцените се използват стълбите на Столичната библиотека.

Така там ще е удачно да се направи и Единен център за продажба на билети", коментира архитектът.

Според него другата възможност е под площада да се построят помещения за различни цели.

Гражданите на София да участват в конкурс и да дадат идеите си за "преобличане" на пъпа на София, предлага още арх. Людмил Леонидов.

Така можело да дойдат изключително оригинални предложения и "сърцето" на нашата столица да влезе в Топ 10 на най-нестандартни центрове в Европа.

Източник

четвъртък, 16 октомври 2008 г.

Новинар: Документи за съмнителни строежи в Бояна изчезват мистериозно

Сгради мастодонти масово нарушават закона, не спазват отстояния от улици


Огромен строителен мастодонт се вряза в ската на планината. Снимка Диана Милева

За този строеж на ул. 612 в Бояна общинските служители в район Витоша три седмици издирват документи. Снимка Диана Милева

Мащабното строителство на огромни сгради в доскоро привлекателния столичен подпланински квартал Бояна продължава да кипи. Граждани алармират, че отстоянията, заложени в законите – да се строи на три метра разстояние от комшиите и на пет метра от улиците, масово не се спазват. Не се спазват и плътността и интензивността на застрояване, т.е строи се много повече от заложеното в устройствения план. Канализациите пък „любезно” и съвсем по европейски екологично се извеждат директно върху уличните платна или в деретата, където да текат нечистотиите. През годините строителните безобразия са се вършили с благословията на главните архитекти на район Витоша. Всичко това обаче явно не притеснява служителите от общината в района, на чиято територия се намира кварталът. Нито пък онези от строителния надзор. В кметството, където се приемат и одобряват проектите за строителство и се издават визите за него, се оказа, че липсват цели папки с документи за някои мащабни обекти. Напоследък от това районно кметство бяха скоропостижно уволнени двама главни архитекти заради допуснати гафове от тях. Това са арх. Станоев и арх. Кючуков. Сега на този горещ стол вече седи дама – арх. Данка Василева. Тя обаче чистосърдечно призна, че не може да открие много важни документи в архива на ведомството по повод на

два съмнителни строителни обекта


за които "Новинар" разполага с информация, че не са спазени отстоянията и е нарушено правилото за предназначението по ОУП на града. Единият строеж се намира в УПИ VІ 699, кв.7 на жк ”Гърдова глава” и негов възложител е Георги Цеков, а другият се намира в УПИ 621, 639 и има строително разрешение от 6 юни 2006 година, е на „Уолтън Асошийтс-Еко”ООД с управител Пламен Стоев.
Съседи на Цеков се оплакват, че той не е спазил условията по норматив. В кметството обаче три седмици не успяха да открият документите на тази сграда. Главният архитект на район Витоша дори престана да си вдига телефона. Преди време самият Цеков гарантира пред "Новинар", че документите му са изрядни и няма извършено никакво нарушение. Теренът бил закупил срещу близо 1 млн. евро, а съседите му се жалвали, защото били "недобросъвестни и зложелателно настроени към него". Комшиите му обаче са категорични, че уличката им бива затваряна с позволения от кметството непрекъснато заради строителните дейности, че огромните машини калят и мърлят нонстоп района там и че отпадъците от обекта се изхвърлят и с дни не се почистват. Не става ясно как, след като в кметството на района не могат да намерят документите на този терен, издават разрешителни за затварянето на шосето и други дейности.
Новата главна архитектка Василева обаче успя да намери папката с документите за другия строеж, от който се жалват боянчани. Оказа се, че

протестите на гражданите са съвсем основателни

Разрешителното за строеж е издадено през 2006 година, впоследствие е издадена и втора виза за подземен трафопост. Подземният трафопост в случая включва пет подземни нива. Ограничени от забраната в Бояна да се строят високи сгради, собствениците все пак са намерили начин да построят желаните от тях етажи, само че за сметка на природата. Защото петте подземни етажа пробиват директно ската на планината. Самата архитект Василева признава, че сградата става "нещо огромно като застроен обем". Подземните пет етажа ще се използват за гаражи, сервизни помещения и складове. Те обаче нарушават изискванията за зелените площи в новия Общ устройствен план, според който под високите дървета в планината не може да има дълбоки подземни тунели, тъй като няма да има дълбочина за кореновата система на дърветата. Това в известна степен може да се ползва като ограничител за безумните разкопавания на планинските терени. Но само ако има добро желание от страна на контролните органи като районната Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК), общината, строителния надзор и т.н. Въпросната сграда от южната си страна има вкопани пет нива, от кота нула има пет етажа нагоре плюс още два в покрива, общо това са 12 етажа в Бояна. А да дадеш

разрешение да се строят 12 етажа в Бояна си е безотговорност

Парадоксално в случая е, че въпросното огромно строителство се прави без дадена улица по проектите и като достъп се намира в един тупик. За непосветените експертите поясняват, че този строеж е бил захванат и позволен в задънена улица без улично-регулационна линия. А на съвсем разбираем и прост език – строи се в самия скат на планината. От югоизточната страна въпросната сграда пък е допуснато да влезе с коса засечка с 60-70 см в имота на комшията. Това веднага означава, че законите са сгазени, тъй като не е спазено регламентираното отстояние от три метра от имота на комшиите. Тъй като сградата се прави в терен без улична регулация пък, не може да се каже и че е спазен нормативът за петметрово отстояние от уличните платна. Освен това показателите за тази устройствена зона по ОУП са при плътност 30%, кинт единица, което означава, че общата застроена площ не трябва да надвишава площта на терена, кота корниз 10 метра и озеленяване от 60 на сто. Но издадената виза на обекта преди две години е при плътност 60 процента, т.е. два пъти повече, и кинт от 1,2.
Кметът на район Витоша Любен Петров любезно поясни, че за да се коригира подобна несправедливост, е нужно ощетените да пуснат жалби до неговата администрация. И той ще разпореди на своите служители от отдела по незаконно строителство проверка на всеки отделен случай. Служители правят разследвания дали строителството отговаря на одобрените проекти. Въпросните служители никак не са малко – има такъв специализиран отдел в самия район, а има и друго идентично звено към дирекция „Архитектура и градоустройство”. Какво прави тази армия от чиновници с бюджетни заплати се вижда и няма нужда от коментари. Пътят на жалбите обаче е една протяжна процедура, която в повечето случаи е и ялова, даже когато отива в съда. Защото почти няма случаи, в които маститите инвеститори да си прекроят сградите, твърдят посветени в този бизнес. За ощетените остава възможността да пият по една студена вода. Или да принудят администрацията и контролните органи да заработят по-добре и да не ядат грешно парите на данъкоплатците, като същевременно позволяват безнаказани действия за нарушителите. А в конкретните случаи и прекалено много работа не само за кмета Бойко Борисов и строителния надзор, но дори и за прокуратурата.


Източник

вторник, 14 октомври 2008 г.

Диалог между нова и стара архитектура

Арх. Венцислав Илиев: Съвременното строителство в центъра на Русе – опит за коментар на вечния архитектурен спор „ново – старо”

http://www.stroitelstvo.bg/news.php?m=details&id=22729