неделя, 25 май 2008 г.

Световен паметник на културата в риск - капелата в Роншан от Ле Корбюзие

клик върху образа, за да прочетете на английски език
Поместваме призива на Maristella Casciato -
президент на DOCOMOMO International
и текст на петиция за охрана на параклиса Нотр Дам дю От в Роншан, Франция от корифея на модерната архитектура Le Corbusier - обявен от UNESCO за световен паметник на културата, към който в момента се подготвя за изпълнение проект от италианския архитект Ренцо Пиано за нови входни части.

Скъпи приятели и колеги,
Като президент на DOCOMOMO искам да ви информирам за един много деликатен въпрос относно проекта, който в момента се разработва за Notre-Dame du Haut в Роншан, Франция. Този проект, поръчан на Ренцо Пиано, се състои от нови входни съоръжения (паркинг) и жилища за монахините (12 килии за сестрите на Кларис), които да бъдат вградени в склона на хълма, върху който Ле Корбюзие е издигнал капелата между 1950 и 1955 г. Разрез от проекта (представен от ателието на Ренцо Пиано) може да се види on-line на
http://edwardlifson.blogspot.com/2008/04/help-ronchamp.html.
Както всички знаете, проектът на Пиано, наскоро одобрен от френското Министерство на културата, предизвика международна битка и няколко петиции циркулират one-line. Ето защо, считам за важно да споделя с вас своето мнение по този проект.
Първо, всеки архитект или архитектурен историк, който някога е посетил Роншан, е убеден че непреходната красота и изключителната уединеност на мястото, с неговите отворени дълбоки перспективи към Алпите, трябва да останат непокътнати. Бавното изкачване по скалистия хълм, несмутено от каквато и да било друга постройка или растителност, участва пълноценно в уникалното емоционално и естетическо преживяване, което срещата с параклиса винаги предизвиква и оставя до края на живота, независимо от религиозната принадлежност.
Второ, поради особеното значение на Роншан, наш дълг е да останем верни на виждането на Le Corbusier. Тук е важно да се припомни, че това е един от неговите уникални проекти, за който той ясно изразява категоричното си желание наоколо да не се издига каквато и да било друга сграда. В писмо до Андре Малро от 1959 г., той изисква да се обявят за паметник на културата сградата и нейните околности, за да бъдат опазени от бъдещи промени.
Хълмът на Роншан се възприемаше като “буферна” зона от тишина около капелата и той трябва да остане такава. В много по-голяма степен това важи за този терен, който може да се запази незастроен (Роншан не е подложен на урбанистичен и спекулативен натиск). Всички ние сме убедени в деликатността на мястото и че каквато и да била нова строителна добавка би смутила неосквернения дух на средата.
И трето, независимо че дискретният и деликатен проект на Пиано, разработен в сътрудничество с ландшафтния архитект Michel Corajoud паркостроителя-инженер Claude Guinaudeau е много добре вписан в ландшафта — проектът се състои от открит паркинг и почти невидими малки квдратни килии, полувкопани в хълма – никой не може да предвиди какво ще стане. Границата между малки килии за монахини, изградени от световно известен архитект и хотелски стаи за гости, може да бъде твърде тънка! Енорията на сестрите на Кларис може набързо да стане международен хотел за туристи за нуждите на обслужващата архитектурна практика. И дори това да е само плах опит за спекулация, ние не трябва да поемаме този риск, който ще наруши категорично genius locus (духа на мястото) на Роншан. Това са причините, поради които смятам за важно членовете на DOCOMOMO да се ангажират в текущия дебат и да подпишат петицията, изискваща от Министъра на културата на Франция да премести разположението на проекта по-далеч -
http://www.ipetitions.com/petition/Ronchamp.
Моля, не се притеснявайте да споделите своите мисли и нека превърнем този противоречив случай в благоприятна възможност за DOCOMOMO да играе ролята на международна платформа за обмен и дискусии за значението на модерното наследство, за опазване на модерната архитектура и за вниманието, което би трябвало да отдаваме на един паметник на модернизма!

Благодаря отново за вашето внимание,
Maristella Casciato - Президент на Docomomo International
PS: Като допълнителна информация за проекта и исторически данни, вижте доклада на Gilles Ragot, който може да се свали от интернет-страницата на Фондация “Le Corbusier” -
http://www.fondationlecorbusier.asso.fr/Rapport%20Ronchamp.pdf.
Този доклад създава пълна представа за стуацията в миналото и днес, и за намерението на Le Corbusier’s по отношение на неговия собствен проект за капелата в Роншан.

International committee for documentation and conservation
of buildings, sites and neighborhoods of the modern movement
Docomomo International - Cité de l’Architecture et du Patrimoine, Palais de Chaillot1, place du Trocadéro , F-75016 Paris
t +33 -1 58 51 52 65e ,
docomomo@citechaillot.frw, www.docomomo.com
Светът коментира http://www.ireland.com/newspaper/property/2008/0515/1210759227607.html

петък, 23 май 2008 г.

Help Ronchamp! - международна петиция за спасяване на капелата в Роншан

The New Modernist - Edward Lifson.com: Help Ronchamp!
http://www.ipetitions.com/petition/Ronchamp

Госпожо Министър на културата,
Културата и историята ще останат само ако разумът и паметта се запазят. Историята на изкуството и архитектурата следват същите принципи.
Мисията на представителите на нацията е да гарантират интегритета на нейната история и местата, където тази история живее.

Конервацията и опазването на сградите и местата на нашата колективна памет принадлежaт не само на образователните цели, но и на волята и съзнанието, че помагат на бъдещите генерации да изградят своята съдба. Отказът да предадем онова, което ни бе завещано, отваря широки пътища за всички форми на варварството.
Създаден от Ле Корбюзие през 1951, параклисът Notre Dame du Haut в Ronchamp сега се атакува/третира в неговата пространствена и формална цялост от нов проект за жилищна сграда, по принцип предназначена за общността на сестрите "Clarisses", но потенциално отворена и за други начини на използване.
Независимо от естетическите качества на този проект и неговото дискретно благоразумие, изборът на местоположението му може да подложи на постоянен риск хармонията и единството на цялото място. Към хълма в неговата цялост от архитектурата на Ле Корбюзие и алеите за пещеходци - едно място точно за поклонничество и създаващо образа на параклис в идеалния момент на неговото извисяване, се добавят допълнителни постройки. Противно на обосновките на спонсорите на това ново строителство, намеренията на Ле Корбюзие са били винаги кристално ясни:

-- "Не правете промени ... моля ви. Пазете я в сегашното й завладяващо състояние!"
-- "Оставете Роншан, както е за поклонничество, с църквата, която е подходяща за поклонници."

Проектът, който третира малкия хълм, е изготвен без всякакво предваритено съгласуване с Фондация “Ле Корбюзие”, въпреки че фондацията е юридически отговорна за правата и наследството на творбите на архитекта, нито с когото и да било от останалите изследователи и специалисти, които са работили върху архитектурата на Ле Корбюзие. Разрешението за строителство, дадено от отговорната институция не отразява нито предварителни консултации нито адекватен анализ на качествата на мястото.

Преди 50 години, Андре Малро, тогава министър на културата, запази Вила Савой от грозящото я разрушение.
Сега е Ваше задължение, като негов достоен приемник, да спрете тази операция, която не ще Ви провали в очите на почитателите на творчеството на Ле Корбюзие; да представяте всичко изключително в кулурата на Франция: мястото й на културна държава, която защитава художниците от всички времена и всички генерации. И в допълнение – каква негативна реклама за френската култура, тъй като това ще внесе объркване в правителството, което от една страна е натоварено да класифицира творбата на Ле Корбюзие като паметник на световното наследство в ЮНЕСКО, а от друга – само няколко месеца по-късно ще заобиколи прерогативите на своята отговорност да опазва и защитава забележителността в Роншан.
Ние сме готови да се срещнем с Вас за да Ви представим, ако считате за необходимо, своите аргументи.

В очакване на Вашия отговор,
Г-жо Културен Министър,
моля приемете нашето най-дълбоко уважение.

Можете да намерите текста на френски и английски език
и да се присъедините към петицията на:
http://www.ipetitions.com/petition/Ronchamp

Сърцето на София - Казусът с Националната художествена академия

на трибуната на в. Гласове
бр. 18(08-15.05.2008)
Стъпки по хлъзгав терен - Лили Вермут
клик върху образа за да прочетете


бр. 19 (16-22.05.2008)

Кой разкаля терена
Доц. Светослав КОКАЛОВ - новият ректор на Националната художествена академия
http://www.glasove.info/news4.html

бр. 20 (23-29.05.2008)
Теренът е разкалян още преди шестдесет години - Лили Вермут
клик върху образа за да прочетете

Да, наистина, кой разкаля терена? - Карандаш
клик върху образа за да прочетете











Да спасим сърцето на София - Казусът с Националната художествена академия

на страниците на в. Седмична поща
бр. 374 (19.04-03.05.2008) Като ми пееш, Пенке ле - Николай Георгиев
клик върху образа, за да прочетете













бр. 376 (10-17.05.2008)
За пешеходците, Народното събрание и бившия Партиен дом
-Стоян Петрински
клик върху образа, за да прочетете




бр. 378 (24-31.05.2008)
Демокрация или тоталитарна власт на бизнеса - арх. Андрей Михайлов
клик върху образа, за да прочетете


петък, 16 май 2008 г.

Отново натиск за затрояване около Руската църква



публикация във вестник Сити маркет, бр. 16 (215)/ 16-29.05. 2008


клик върху картинките за да се чете











Нека припомним и по-ранното развитие на събитията

Ну, градинка, погоди!
Москва поиска да построи офис-сграда зад Руската църква
Росен Босев - в. Капитал, бр. 17, 25.04.2008
http://www.capital.bg/show.php?storyid=490232

Петър Диков - главен архитект на София
Подписах на юнашко доверие като селски кмет
интервю на Яна Бодурова - в. Капитал, бр. 17, 25.04.2008
http://www.capital.bg/show.php?storyid=490260

ХРОНИКАТА
http://www.capital.bg/showimg.php?filename=oo_490258.jpg

Отново натиск за затрояване в историческия център на София около Руската църква

в. Арх & Арт Борса, 1-15 май 2008 г.
клик върху картинката за да се чете

Продължение на сагата с хотел "България"

интервю с проф. д-р арх. Тодор Булев
в. Арх & Арт Борса, 1-15 май 2008

клик върху картинките за да се чете





Отново за Художествената академия в София

проф. д-р арх. Николай Тулешков
клик върху образа за да се чете
Вестник "Арх & Арт борса" възобновява подписката
Арх&Aрт борса - 24 април 2008 г. –
http://www.arch-art-bg.com/index.php?lng=BG&show=newspaper&art_id=176&rub_id=rub_all&issue_id=114

Вестник "Арх & Арт борса" не може да остане безучастен към съдбата на емблематичния за миналото, настоящето и бъдещето на София площад "Св. Александър Невски" и заобикалящите го исторически пространства в зоната на археологически резерват "Сердика". Видно е, че обществената дискусия по повод проектирането и строителството на нова сграда /т.нар. "разширение и реконструкция"/ на Националната художествена академия продължава.
Надяваме се на широк отзвук сред архитектурната колегия, предвид фрапиращия прецедент за нарушаване на архитектурния облик на центъра на София. С настоящите публикации възобновяваме подписката, която започнахме преди повече от една година и в която участваха десетки архитекти, художници, историци и общественици.
Всеки, който желае да се включи в подписката, или да изкаже своето мнение по въпроса за предвижданото строителство в сърцето на града, може да пише до редакцията на вестник "Арх & Арт борса" на пощенски адрес: 1505 София, бул. "Ситняково" 47А, на електронна поща: arch_art89@abv.bg, като отбележи, че се присъединява към подписката, или да се обади на редакционните телефони: 943 49 60 и 943 49 65.
Лице за контакти арх. Евгения Кукушева.

За всички, които се вълнуват от съдбата на старата сграда на Националната художествена академия и от бъдещото събиране на всички подразделения на академията под един покрив, по-долу привеждаме серията публикации на вестник Арх & Арт Борса по темата от началото на 2007 г.


НХА - зав­ръ­ща­не към на­ча­ло­то
доц. Пла­мен ВЪЛ­ЧЕВ
Арх&Aрт борса - 26 януари 2007 г.
http://www.arch-art-bg.com/index.php?lng=BG&show=newspaper&art_id=10&rub_id=rub_all&issue_id=issue_all

Терен свещен на нашите деди
арх. Ан­д­рей МИ­ХАЙ­ЛОВ
Арх&Aрт борса - 22 февруари 2007 г.
http://www.arch-art-bg.com/index.php?lng=BG&show=newspaper&art_id=11&rub_id=rub_all&issue_id=issue_all

Чужд сред свои
Арх&Aрт борса - 8 март 2007 г.
Ака­де­мич­ни­ят съ­вет на На­ци­о­нал­на­та ху­до­жес­т­ве­на ака­де­мия
гро­ми доц. Пла­мен Въл­чев за пуб­ли­ка­ци­я­та му
"НХА - зав­ръ­ща­не към на­ча­ло­то" в на­шия вес­т­ник
http://www.arch-art-bg.com/index.php?lng=BG&show=newspaper&art_id=13&rub_id=rub_all&issue_id=issue_all

Стра­хът на арх. Ни­ко­ла Ни­ко­лов от разрушаване на историческия център
арх. Лю­бо­мир ПАН­ЧЕВ
Арх&Aрт борса - 8 март 2007 г.
http://www.arch-art-bg.com/index.php?lng=BG&show=newspaper&art_id=12&rub_id=rub_all&issue_id=issue_all

Про­ек­тът да съ­от­вет­с­т­ва на ду­ха на вре­ме­то
к.арх. Ве­се­лин То­до­ров Цве­та­нов, сту­дент в Ита­лия
Арх&Aрт борса - 16 март 2007 г.
http://www.arch-art-bg.com/index.php?lng=BG&show=newspaper&art_id=14&rub_id=rub_all&issue_id=issue_all

Скан­да­лът за но­ва­та сгра­да на НХА на­би­ра ско­рост
Арх&Aрт борса - 12 април 2007 г.
http://www.arch-art-bg.com/index.php?lng=BG&show=newspaper&art_id=15&rub_id=rub_all&issue_id=issue_all

Ръ­ко­вод­с­т­ва­та на НХА и СБХ пла­мен­но за­щи­та­ват про­ек­та за но­ва сгра­да на ака­де­ми­я­та
Арх&Aрт борса - 12 април 2007 г.
http://www.arch-art-bg.com/index.php?lng=BG&show=newspaper&art_id=16&rub_id=rub_all&issue_id=issue_all

Да не поз­во­лим уни­що­жа­ва­не­то на пло­щад "Алек­сан­дър Нев­с­ки"
арх. Вла­дис­лав Ни­ко­лов
Арх&Aрт борса - 17 май 2007 г.
http://www.arch-art-bg.com/index.php?lng=BG&show=newspaper&art_id=19&rub_id=rub_all&issue_id=issue_all

От­но­во за ис­то­ри­чес­ка­та сре­да око­ло храм-па­мет­ни­ка
арх. Ми­ле­на МИ­ХАЙ­ЛО­ВА
Арх&Aрт борса - 21 юни 2007 г.
http://www.arch-art-bg.com/index.php?lng=BG&show=newspaper&art_id=20&rub_id=rub_all&issue_id=issue_all

Ви­ва ака­де­мия - всич­ки мъл­чат
арх. Ан­д­рей МИ­ХАЙ­ЛОВ
Арх&Aрт борса - 12 юли 2007 г.
http://www.arch-art-bg.com/index.php?lng=BG&show=newspaper&art_id=21&rub_id=rub_all&issue_id=issue_all

От­во­ре­но пис­мо - под­пис­ка за НХА
Граж­дан­с­ки ко­ми­тет
Арх&Aрт борса - 2 август 2007 г.
http://www.arch-art-bg.com/index.php?lng=BG&show=newspaper&art_id=22&rub_id=rub_all&issue_id=issue_all

Бедний ми "Проект Добрев"
Ге­ор­ги ДЕ­ВЕД­ЖИ­ЕВ
Арх&Aрт борса - 30 август 2007 г.
http://www.arch-art-bg.com/index.php?lng=BG&show=newspaper&art_id=23&rub_id=rub_all&issue_id=issue_all

18 май - международен ден на паметниците на културата

Почти 20 години списъците с паметниците на културата в България не са актуализирани.
За същия период в други европейски държави обявиха за паметници на културата и съответно - защитиха законово, стотици сгради и ансамбли, създадени след Втората световна война. У нас - тепърва се избистрат критериите, по които това евентуиално да става, въпреки че международната организация ДОКОМОМО Интернешънъл отдавна е изяснила този въпрос и дори е включила примери от България в своите регистри [http://www.archi.fr/DOCOMOMO/index.htm]

Eто и мнението на арх. Георги Угринов - директор на Националния институт за паметници на културата , поместено във в. Арх & Арт Борса, 24.04. - 01.05.2008 г.

клик върху картинките за да се чете